Бележка на писателя:

Когато бяхте още малки, имали ли сте усещането, че сте родени, за да извършите нещо? Може би сте наблюдавали как някой майстори нещо или сте помирисвали нещо познато на някакво странно място и тези неща са създавали у вас чувството за "дежа вю"?

Ако всички ние сме имали минали животи, логич­но е, че бихме могли да имаме силни, пренесени отпреди спомени, които не играят непременно важна роля в този ни живот - но те все пак присъстват в нас на клетъчно ниво.

Аз зная, че някои от вас още от петгодишна възраст са били наясно какво трябва да правят и след това са го постигнали успешно. Каква е разликата? Това са разкази за пет души, които имали силни кармични чувства, свързани с техни предишни животи. Тук се разкрива какво са направили с тях (или какво не са) и как тези атрибути са повлияли техните животи. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, затова Крион ще коментира случващото се във всяка една история.

БЕЗПЛОДНАТА МЕРИ

Сега ще ви разкажем за Безплодната Мери. Още от малка Мери интуитивно знаела, че е родена да бъде майка. Когато останалите малки момиченца на ней­ната възраст си играели с кукли, те взимали по една кукла, а Мери си играела с шест. Виждате ли, тя знаела всичко за децата. Умеела да ги забавлява и да се грижи за тях. Имала опит в това отношение, защото и преди била майка. Живот след живот след живот, Мери била отглеждала деца. Понякога до единайсет на брой. Мери била родена за майка!

Когато пораснала, Мери си намерила партньор, мъж, който казал: "Искам голямо семейство."

Мери си помислила: "Това е човекът за мен." Двамата заедно крояли планове и заживели в много голяма къща в очакване на своите деца. Но за жалост се случило така, че Мери не могла да родила дете, понеже била безплодна. И всичките й знания за децата били безполезни. Тя била разстроена и нещастна. Разсърдила се на Бог, понеже й погодил такъв номер: да дойде на тази планета с толкова познания за децата, а те да й бъдат отказани! Ами другарят й? Той я напуснал след по-малко от година. Защото виждате ли, той искал свои собствени биологични деца, също както искала Мери. Искал да се вглежда в ръчичките и пръстчетата им и да вижда, че са същите като неговите, и че неговата биология е тяхна биология. Мери останала сама.

Мери преодоляла гнева си към Бог, защото била духовно осъзната и го знаела. Пред нея се била отво­рила възможността да научи повече за чувствата, ко­ито изпитвала. Не й било ясно защо Бог я подлагал на толкова голямо изпитание, затова започнала да търси отговори. Загърбила гнева и потърсила Духа и в ком­панията на хората, които й давали информация, наме­рила себе си.

Първата важна крачка на Мери била решението да поеме отговорността за онова, което й се случило. Научила и разбрала, че лично била планирала живота си. Не проумявала защо и продължавала да плаче нощем за своите неродени деца, но поела отговор­ността за това. Не след дълго Мери имала видение, което й показало каква е нейната мисия. Защото виде­нието показвало други майки по целия свят, които четели нейните думи и мъдрост. Виждате ли, Мери трябвало да публикува информация за отглеждането на човешки деца и тя го направила. А когато настъпил моментът да се върне в пещерата на сътворението и в залата за почести, тя била написала общо седем книги, които били преведени на много езици. Десетки хиляди майки имали полза от творбите на Мери, от прозренията и опита й. В ретроспекция, застанала от другата страна, Мери разбрала какво се било случило. О, да, тя била дошла със знанието, с "наследството" от многобройните си минали животи, но го била из­тълкувала погрешно. Не трябвало да има свои деца, защото нямало да успее да изпълни истинската си мисия! Трябвало да осмисли отговорността за своята същност и проблемите, с които се сблъскала, за да се осъзнае и да види какво да направи с познанието си. Имайте това предвид, защото ще ви разкажем и за други.

БОГАТИЯТ ДЖОН

Сега ще ви разкажем за Богатия Джон. Всеки един от вас познава този Джон. Той се родил на тази пла­нета със способността да създава богатство. Всичко, до което се докосвал, го правело богат, защото такава била неговата карма. И много хора го гледали и каз­вали: "Сигурно е бил добър човек в предишния си живот, щом има толкова добра карма." Но изобщо не разбирали същността на неговия урок. Още от малък Джон събирал пари от останалите деца за това и онова - услуга тук, помощ за някой там. Когато завършил училище, когато другите тепърва започвали, Джон вече бил на път да забогатее. Така бързо натрупал и умножил състоянието си.

Богатството му било толкова голямо, че Джон не би могъл да го похарчи, докато бил жив. Въпреки това той постоянно трупал още и още, и започнал да се чувства нещастен. И сърдит. Защото Джон нямал ясна представа за мисията си. Било твърде лесно да трупа богатство. Постепенно Джон станал раздразнителен, постоянно оплакващ се човек. Толкова бил сърдит и намусен, че хората започнали да го отбягват. Край него останали само онези, на които плащал, за да го търпят - което пък било тяхната карма. И така, Джон умрял като нещастен човек. Едва когато се отзовал от другата страна, той си дал сметка за същността да урока си. Бил избрал един от най-трудните уроци, с който така и не успял да се справи.

Скъпи мои, в Евангелието се говори за това и тази вечер искаме да разясним значението му. Защото тек­стът гласи: "По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие". Позволете на Духа да ви каже какво означава това. Ето какво: изключително трудно е човек с голямо богат­ство да стигне до просветлението. Това бил урокът на Джон. Дали можел да дойде на планетата, да се нагър­би с тази живот и все пак да намери просветление? Защото възможностите да намери просветление ми­навали бързо край него, а той дори не се огледал наляво или надясно. Стремежът към богатство го бил погълнал изцяло.

Само че някои са взели цитата и са създали цял сценарий от зле измислени правила около въпроса за богатството. "Бог всъщност иска да каже", твърдят те, "че не е възможно да си едновременно богат и прос­ветлен! Така че", продължава неубедителната логика, "щом си богат, не си просветлен. Следователно", за­вършва този ред на мисли, "за да намериш Бог, трябва да раздадеш богатството си." (За предпочитане на някоя организация, готова да го приеме с намерението да ти помогне да се отървеш от това духовно бреме.) "Само тогава ще постигнеш просветление." Същите тези хора (което е още по-лошо) отъждествяват бед­ността с просветлението.

Повярвайте ми, скъпи мои, изобщо не е така. Молим ви да видите здравия разум. Вече сме ви каз­вали, че искаме да имате изобилие. В други ченълинги сме ви отвеждали на пътешествия, където сте отваря­ли вратите към стаите на вътрешния ви духовен живот и една от тях винаги е пълна догоре с красиви неща - злато и богатства (вижте "Уо и стаите на урока"). Защо да ви показваме тези неща, защо да ви приканваме да сътворявате собствената си реалност, а после да ви изправяме пред постулата, че не може едновременно да сте просветлени и богати?

Истината е следната: вие можете да сте напълно просветлени и да притежа­вате безмерно богатство.

Единственото трудно нещо е, че човекът, който се ражда на планетата да трупа лесно богатство, има изключително тежка карма. Дали той ще успее да се обърне, да се вгледа в своята духовна страна и да постигне просветление? С други думи, раздвоението е почти непреодолимо. Това е. Всеки един от вас заслужава изобилие. Евангелието просто посочва трудността и предупреждава за нея. Постигането на просветление и земно богатство изисква голямо рав­новесие и истинско пречистване на егото. Тези качес­тва рядко съществуват заедно. А когато се срещат, значи сте срещнали много стара душа.

Блажен е онзи, който познава Бог и се радва на изобилие!

РИБАРЯТ ФИЛИПЕ

Сега искаме да ви разкажем за Рибаря Филипe. Филипe не живеел на този континент, но неговата история е истинска. Още от съвсем малък Филипе искал да стане рибар. Защото донесъл в този живот наследството от много, много рибарски животи. Жи­воти наред той бил рибар, общувал с групите рибари наоколо и познавал тънкостите на занаята. Когато бил малък, той обичал да ходи на брега и да се върти край старите рибари. Нямал равен в завързването на мо­ряшките и рибарските възли. Интуитивно надушвал кое е най-подходящото време за риболов. Интуитивно усещал какво да направи и кога да го направи, за да изтегли мрежата пълна.

Само че баща му бил заможен човек, при това юрист. Той не искал синът му да стане рибар, защото макар двамата да не го съзнавали, те имали споразу­мение от другата страна, според което бащата тряб­вало да изпълни тази мисия. Бащата се ядосвал, че Филипе искал да стане прост рибар, защото той имал за него далеч по-амбициозни планове. И така, той откъснал Филипе от крайбрежието, завел го във вът­решността на страната и го записал да учи право. Така Филипе станал юрист, при това много добър. С тече­ние на времето заобичал правото. Понякога си мислел за риболова, но го превърнал в свое хоби. Често изли­зал в морето с лодката, която си бил купил. Така за един-два дни замирисвал на рибар и се потапял в изживяването.

След време Филипе постъпил на работа в съдеб­ната палата на своята страна, където също преуспя­вал. Защото бил честен и последователен. Бил израс­нал сред рибари! Обичал природата и нейните създа­ния, обичал самата Земя. Филипе прилагал своята мъдрост в работата си и станал важен човек в страна­та си, издигайки се до ръководна позиция. Народът го обичал. По някакъв начин Филипе им приличал на обикновен рибар и това им харесвало.

Така разбирате, че ако не бил баща му, наследст­вото от миналите животи на Филипе можело да го задържи край морето като рибар. Защото мисията на бащата била да възпита Филипе за мъдър държавник и той се справил блестящо. Мисията на Филипе била да използва качествата на рибаря и да ги приложи в управ­лението на народа. Филипе и баща му имали общ астрален план; той се наричал "карма" и двамата го изпълнили идеално. Като резултат от това помогнали на много хора и променили вибрацията на планетата.

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Сега ще ви разкажа за Кралица Елизабет. Още щом се родила, Елизабет вирнала високо глава. Пове­чето от вас знаят, че това не е обичайно поведение. Бебетата имат слаба мускулатура и не могат да си държат главата изправена. Но Елизабет държала сво­ята точно така. Да, тя била родена за кралица и го знаела. Единственият проблем, скъпи мои, бил, че нейните родители не го знаели.

Елизабет се родила в бедна група; и колкото по­вече растяла, толкова повече се ядосвала, защото знаела, че е специална. Тя била принцеса на път да стане кралица, но нищо около нея не потвърждавало това нейно чувство. Затова тя дразнела останалите деца с надменността си, а по-късно вбесявала възрастните, понеже искала всичко да става по нейния начин. Държа­ла се като кралица, попаднала в бедно семейство. И подобно на първата история с Безплодната Мери, един ден пред Елизабет се отворила златна възможност. За­щото една нейна приятелка я дръпнала настрана и й обяснила пътищата на Духа. А Елизабет се вгледала в живота си и казала: "Поемам отговорност за начина, по който се чувствам - родена съм за принцеса, но без кралско семейство. Но каква е моята мисия?", запитала се тя. После осъзнала: "Може би не е необходимо да имам кралско потекло, за да бъда кралица."

И така, Елизабет решила сама да си създаде по­ложение. И всичко, каквото опитвала, се получавало! Пред нея се отваряли десетки възможности, когато тя повела своята група и сътворила собствената си ре­алност. На 43 години Елизабет се радвала на всеобща почит и възхищение. Благодарение на таланта и същ­ността си, тя действително сътворила собствената си реалност. Така че наследството от миналите животи й послужило, но не както тя си мислела. Алхимията в тази история е очевидна. Защото Елизабет влязла в потенциално разочароваща ситуация, но с разбиране и просветление я превърнала в достойна за уважение. Кралица Елизабет... наистина била кралска особа.

И така, скъпи мои, тези четири истории сигурно са породили във вас въпроса: "Как да направя разлика между наследство от минал живот и договор или мисия? Защото те си приличат." Безплодната Мери смятала, че ще бъде майка; Джон знаел със сигурност, че е роден да бъде богат; Рибарят Филип мислел, че е роден да лови риба; а Елизабет била убедена, че тряб­ва да е кралица!

Лесно е да направите разликата по следните от­личителни белези. Всички планови съвещания на кармата, дори онези, които текат в момента за вас, се основават на възможностите за действия, които тряб­ва да направите лично. С други думи, те са планирани с любов към вашето просветление и се изправят пред вас в значими моменти. Някои възможности са пос­тавени, за да ви покажат какво не бива да правите. От друга страна, действията, които опитвате и се получа­ват добре, очевидно са вашите мисии. Призоваваме ви, ако не можете да направите разлика между клетъч­но интуитивно усещане и мисия, да влезете смело в изпитанието и да проверите сами. Някои от вас смя­тат, че трябва да са такива или онакива. Може би трябва да отидете тук или там, но не сте уверени. Мнозина ще трябва да проявят смелост, за да открият разликата между наследство от минал живот и кармичен договор или мисия, защото границата между тях често е неясна.

Именно тази неясна граница ви приканва кармично да дръзнете да познаете разликата. Не се страху­вайте да отделите време или средства за нещо, което ви се струва провал, защото тъкмо то може да ви покаже истината! Именно това действие или намере­ние да дръзнете дава сигнал на Духа, че сте решили да осъществите плана си! Виждате ли иронията тук? Ако седите и се вайкате и се страхувате какво да направите, нищо няма да се случи. Едва когато превъзмогнете страха и предприемете действие, се включва "двига­телят" на урока ви. Понякога вашето действие изглежда в резултат на провал, но истината е, че сте устано­вили дали чувството е наследство, или мисия. Глупак е само онзи, който все отново и отново се вкопчва в наследството. Това просто не се получава.

Например, ако Филип беше опитал да стане ри­бар, нищо нямаше да излезе. В биологията му имаше скрито нещо, за което той така и не научи. Ако беше станал рибар, щеше постоянно да страда от морска болест. По този начин Духът щеше да му помогне да намери своята мисия. Нищо нямаше да се получи; и ако не се беше намесил баща му, Филип пак щеше да има възможност да преосмисли решението си. Вместо това той бързо се насочи към мисията си, благодаре­ние на свой близък човек, дошъл със същата тази цел. Виждате ли колко са важни хората около вас за пос­тигането на вашата мисия?

Духът не ви съди дали преминавате през кармата, или не, когато се озовавате от другата страна с при­видно неуспешен житейски изпит. Както при Богатия Джон, никой не го осъди, дори той самият не осъди постъпката си. Вместо това в тържествената зала го посрещнаха като герой, подобно на всички останали. Всяка инкарнация заслужава почести. Духът никога не съди и преценява по овладяването на урока. Важен е извървеният път, а не неговата посока.

ОБИЧНИЯТ ДЕЙВИД

И накрая искаме да ви разкажем за един човек, който идва на Земята без карма, а само с мисия. Ще ви разкажем за Обичният Дейвид. И така, Дейвид се родил с мозъчно увреждане. Той бил интелигентно дете. Съзнанието му било непокътнато, но онази част от мозъка му, която контролирала растежа, липсвала.

Лекарите знаели, че той нямало да живее дълго, защо­то физически не би могъл да се справи. Единственият смисъл на съществуването му била неговата мисия. И макар все още да не била очевидна, тя щяла да се прояви. Родителите на Дейвид били млади и много го обичали, наоколо имало и други хора, които също много го обичали.

Станало така, че Дейвид имал удивителен живот за няколкото години, които бил на планетата. Близки­те му го водели на места, на които обикновено не ходели деца. Дейвид се къпел в любов и имал най-раз­лични възможности за учене. Но когато навършил 12 години, той починал. Защото мисията на Дейвид на тази планета била да поднесе дар на родителите си.

О, ако кажехте на родителите му, че това било дар, те щяха да се обидят! Смъртта му им причинила неописуема мъка. Едва ли щяло да им стане по-леко, ако знаели за мисията на Дейвид. Също както и вие, скъпи мои, когато знаете, че някой умира, не ви става по-леко от мисълта, че това е в реда на нещата. Защо­то когато настъпи моментът, болката идва и никаква астрална мъдрост не може да заглуши емоцията.

Всички тъгували за милия малък Дейвид. Родите­лите му скърбели за него, както става обикновено. Но виждате ли, Дейвид имал договор с тези родители, а те също имали договор с Дейвид. Смъртта на Дейвид представлявала възможност: макар да били на дъното на отчаянието, и двамата млади родители открили пътя, към ускореното просветление, крачка, която предприели в търсенето на вътрешен мир и която никога не биха направили, ако не беше подаръкът на Дейвид. Така двамата родители водили много прос­ветлен живот и станали лечители, помогнали на мно­зина през годините. Така мъката се превърнала в радост и изцеление. И просветлението им било пълно. А кармата им се осъществила, благодарение на пода­ръка на Обичния Дейвид.

Цялата мисия на Дейвид била да направи възмож­но просветлението и изцелението на стотици хора в едно бъдеще, където той никога нямало да бъде. Не­говата любов била дарът му към младите му родите­ли, а тяхната любов била способността им да видят дара му и да се възползват от него. Така че привидната саможертва на единия създала радост за мнозина. Духовната красота тук е, че Дейвид е вечен, а дванай­сетте години, които прекарал, раздавайки своя дар, били само миг от времевата линия на много по-голя­мо събитие - извисяването на планетата Земя.

Послепис на писателя:

Още от малък исках да бъда служещ. Моята съп­руга Жан ще потвърди, че до ден-днешен когато видя униформени мъже и жени, изпитвам силно желание да съм като тях. На осем години постъпих във военно училище и прекарах три години съвсем сам в пансио­на. Знаех какво е да бъдеш на служба, но все пак никога не бях служил. Когато се качих на мостика на един кораб в Сан Диего, моментално разпознах стола, на който някога съм седял, и разбрах, че съм бил воен­номорски капитан. Бях убеден, че съм открил призва­нието си, и в гимназията започнах да се подготвям за военноморското училище, като кроях планове след колежа да стана военноморски офицер, за да направя кариера на морски капитан. Но това беше наследство от минал живот и Бог направи изумителни неща, за да ме задържи далеч от военноморските сили!

Най-напред се появиха алергиите. В колежа ме повикаха за мобилизацията във Виетнам, но изследва­нията ми се оказаха лоши. "Не можеш да постъпиш на служба, понеже си алергичен", казаха ми. Сега знам защо Духът ми даде алергиите. По-късно открих, че страдам от морска болест! (Представяте ли си как великият военноморски офицер се надвесва над борда насред някоя битка? - това е космическа шега!) На всичкото отгоре миналата година (на 50-годишна въз­раст) открих, че съм се родил с един бъбрек. Никога не бих издържал изпитите за военноморското учили­ще. Просто нямаше начин да постъпя на военна служба за родината ми, а аз само за това мечтаех!

Животи наред бях служил в армията. Беше естес­твено и този път да се опитам да направя същото. Фактът, че се бях родил в моята кармична група във военноморския град Сан Диего беше истинско пре­дизвикателство за човек с кармично военноморско наследство, но с друга духовна мисия.

Затова Бог постави пречки по пътя ми, за да ми покаже разликата между наследство от минал живот и договор. И аз изчаках да наближа 50-те, преди да намеря мисията си - все се питах дали не е трябвало да стана морски офицер. А човекът, с когото имам споразумение, е тук до мен (става дума за съпругата на Лий, Жан Тоубър). Тя ме крепи през цялото време и ме доведе дотук - също както бащата на Филип. Така че сега вие сигурно разбирате защо преди време спо­менах за участието на Жан в работата с Крион. То е дълбоко. Кармичен договор. Това е мисия и се рад­вам, че Бог ме удостои с препятствията, които ми попречиха да поема по грешен път, и с партньорка, която да ми покаже моята друга половинка.