Сега искам да отделя няколко страници на един проблем, който от известно време не ми дава мира. А именно привидната липса на интелигентна логика по отношение на скептичния подход към паранормалното и метафизиката.

Сигурно вече знаете, че аз се смятам за скептик. Все още е така, макар че отношението ми към повечето загадки се различава от това на много "експерти". Ако на прага ми внезапно се появи видимо развълнуван човек, който твърди, че току-що е видял 18 лилави човечета с ръст 1.20 м да излизат от летяща чиния на полето пред нас... и всичките са изглеждали досущ като Елвис, щях да погледна скептично (меко казано).

Но мозъкът ми би казал: "Ама че глупост. Я да ида да видя." Да предположим, че човекът ме заведе на въпросното място. Аз се оглеждам и не откривам нищо. Нито следи от кацането на кораба, нито отпечатъци от стъпките на малките Елвисовци и най-важното, никакви други свидетели. Тогава мозъкът ми ще каже: "Този човек сигурно не е с всичкия си", и аз ще се прибера вкъщи (да си гледам "Досиетата X").

Обаче ако по-късно открия, че по същото време най-различни други хора са видели същото нещо в разни други полета, щях да съм силно заинтригуван. Тогава мозъкът ми сигурно щеше да каже: "Корелативният фактор на това странно събитие е твърде голям, за да се пренебрегва, затова ще взема да проуча нещата." Доверието ми моментално щеше да нарасне и аз щях да се вгледам внимателно в това явление.

Винаги подхождам по този начин към логичните загадки. Хората, които решават предварително кои възможности не могат да се включат в изследването, нанасят несправедливост на логичната наука. Опитвам се да кажа, че според мен логиката трябва да остава отворена за всички възможности, колкото и странни да са... особено ако има някакво свидетелство в потвърждение (например многобройни очевидци).

За съжаление много от водещите скептици в наши дни са решили, преди всякакво проучване, следните неща: "Психичната сила не съществува (понеже не мо­жем да я измерим)." "Летящи чинии няма (понеже не могат да ни посочат доказателства за такива)." "В науката няма място за религията (понеже вече знаем, че това са глупости, нали?)."

Изпълнени с насмешка към паранормалното, учените си намигат и отхвърлят всяка възможност за нали­чие на истинска наука в бърканицата от свръхестествени увлечения, станали модни напоследък. Крион казва, че пренебрегването на астрални свидетелства в търсенето на научни решения е равносилно на преднамерено бягане от истината! По мое мнение истинският учен трябва да се опита да отдели истинското от неистинското и да се задълбочи в нещата, които действително съдържат убедителни корелативни фактори. Може би сериозните учени се затрудняват да отделят срещите с Елвис от преживяванията на Прага на смъртта. За тях и двете неща са свръхестествени, затова попадат в общия кюп. Но за мен едното е шега, а другото е съвсем реално и притежава научни белези.

Една статия от 15 май 1995 в "Тайм Мегъзин", озаглавена "Странна наука", коментираше удивителния бум на предавания за паранормалното в най-гледаното телевизионно време. Тонът беше доста преднамерен. Идеята беше, че щом всичко това са измислици, как така американската публика е толкова лековерна? Според "Тайм": "Въпреки глупостите, за които се говори в тези предавания, някои от тях имат претенции за обективност, като включват опровержения на учени и скептици. Но всички разумни реакции се удавят в пороя на фантастичните измишльотини."

Разбира се хората, които работят в телевизията (като мен например), са наясно, че икономическият ин­терес е основният двигател на медиите. Рейтингът и "сферите на доминиращо влияние" са истинската при­чина за съществуването на подобни предавания в ефира или иначе казано, защото ги гледат милиони зрители. Пак "Тайме" твърди: "Общо взето тези предавания за тържеството на несъществуващото са празник за очите и ушите на лековерния." С което обижда повечето американци. Аз лично смятам, че хората проявяват жив интерес към онова, което интуитивно вече знаят на клетъчно ниво, а статистиката от четири телевизионния предавания за 1994 и 1995 г., излъчвани в праймтайма и посветени на ангелите, не е обикновено съвпадение в нашата Нова епоха. Къде са правилата на научния под­ход по отношение на тези факти?

От години следя кариерата на един господин, който нарича себе си "Удивителния Ранди" и се е специализирал в развенчаването на паранормалното. Сигурно си мислите, че му имам зъб по тази причина (тъй като сега съм контактьор). Всъщност аз много го уважавам. Той се е нагърбил с мисията (поне той така смята) да помага на хората. Удивителният Ранди твърдо вярва, че паранормалните дейности са шарлатанска измама за лековерните, затова се е посветил да убеждава зрителите в това. Прави го театрално, но точно това му позволява да помогне на повече хора да разпознаят мошениците, които им измъкват пари, представяйки се за екстрасенси, спиритисти и медиуми.

Ранди изхожда от предубеждението, че всички екстрасенси, спиритисти и медиуми са измамници. И си поставя за цел да го докаже, като показва по националната телевизия, че може да направи същите тези неща с помощта на фокуси като някой илюзионист. И успява! Огъва лъжици, дава удивително точни отговори на разни въпроси (както би направил някой медиум) и постига ефекти като при спиритически сеанс... всичко това чрез илюзия. Прави страхотно предаване.

Разказвам ви това, за да посоча основния недостатък в мисленето на хората по отношение на този вид "доказателства". Позволете ми да ви попитам следното. Ако Дейвид Копърфийлд можеше да създаде илюзията да раздели Червено море (а съм убеден, че той може), нима това щеше да ви убеди, че Бог не е разделил Червено море? Не, разбира се. Тогава защо всички смятат, че щом един илюзионист може да наподоби дадено събитие, то истинското събитие не би могло да се случи? Няма логика (по-нататък Крион ще се спре на същата тема).

Ранди естествено смята, че всичко други правят фокуси също като него, затова според него доказателството е неоспоримо. И тъй като той не може да коментира тези страници, пак държа да повтаря, че в своето житейско пътуване той сигурно е спасил мнозина от безскрупулните манипулации на мошеници, които се представят за истински работници на Новата епоха, тръгнали да "направят пари". Затова погледнете работата му в светлината на любовта и ще видите, че неговата мисия е много благородна. Пак казвам, уважавам го. Ако не бях станал контактьор, щях да съм като него!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Аз израснах в края на 50-те и 60-те години на XX век в по мое мнение много изискана, научна епоха. В края на краищата, имахме големи бързи коли (с много елегантни спойлери на задния капак), сателити в земната орбита, ядрена сила, "Бийтълс" и някои от най-модерните науч­ни изобретения в домовете ни (като големи стереоуредби и цветни телевизори). Сега се шегувам с това, но епохата наистина беше новаторска. НАСА растеше; из­пращахме хора в космоса и техниката напредваше.

И така, в началото на 60-те години имаше една много особена група хора (поне според учените). Те поддържаха някаква смехотворна теория! Наблюдавай­ки очертанията на земните континенти (по снимки от тогавашните сателити), те лансираха идеята, че навре­мето всички континенти са били част от една земна маса, която по някакъв начин се е раздробила и "отплавала" в различни посоки. "Само погледнете очертанията", каз­ваше един от тях. "Пасват си като елементи на пъзел!"

Учените отново се споглеждаха с усмивка и подми­наваха подобни твърдения, убедени, че континентите не са помръдвали. Макар че можеха да се замислят над силната корелация на неоспоримото свидетелство, предполагащо, че това би могло да се случи. Поддръж­ниците на идеята за разпокъсания континент не получиха признание, понеже за тогавашните учени нямаше налич­на движеща сила, която би могла да обясни явлението. Следователно беше измишльотина. Пак виждаме колко е предубедена съвременната научна общност към всич­ко, за което няма доказан механизъм.

Благодарение на хора като доктор Робърт Балард (който се посвети на изследване на областта Ла Джола, близо до моя град) беше открито движението на тектон­ските плочи дълбоко под океана и теорията за разпокъс­ването на големия материк тутакси се превърна в научен факт.

Разказвам ви тази история, за да ви покажа, че в нашите модерни времена все още има свидетелства за това погрешно мислене в неметафизичните сфери на живота. Предполагам, че не е нужно да вярвате в силата на пирамидите, за да скандализирате учените!

Аз съм убеден, че голяма част от паранормалното днес ще бъде факт утре. Но съм разочарован, че толкова много интелигентни мъже и жени отказват да помислят над него сериозно и да се опитат да отделят истината от измислицата. Достатъчно е само неколцина да излязат напред и да кажат: "Наистина изглежда тъпо, но ние сме учени и в чест на научния метод трябва да взимаме под внимание всичко, което има видими корелативни атри­бути... колкото и да е странно." Ако Крион е прав, това ще доведе до изнамирането на цялата истина. Нима тази цел не е в хармония с цялостната идея на научното проучване на планетата?

Лий Каръл