Няма нищо случайно...

Някоя от вашите книги на Крион да се разпада? Ето какво се случи с мен. Сигурно ще промените отношени­ето си към вашата разпердушинена книга, след като прочетете това:

О, я стига... как може да няма нищо случайно? Излязох от дома в понеделник сутринта, за да отида в звукозаписното студио. Случайно настъпих спящата котка, която измяука и подскочи два метра във въздуха и преобърна окачената на верандата саксия. Наведох се да погаля котката (която Жан кръсти Джасмин) и сакси­ята падна на главата ми (с току-що полята пръст, естес­твено). Растението (което Жан нарича Огъста), недовол­но от падането, изцапа чистите ми дрехи. Чувайки тупурдията, Жан дотича на верандата да види какво става с Джасмин и Огъста (жена ми знае, че аз съм неунищожим... поне така й казвам).

Аз понечвам да вляза вкъщи, вече закъснял за рабо­та, мърморейки разни неща като "по дяволите" и "мът­ните го взели!" Не мога да вляза през главния вход, защото от мен се стича кал и вода. Трябва да отида до задната врата (имаме правило, според което мърлявите контактьори трябва да влизат през черния вход - който Жан нарича "черния вход") - На път към задния двор (по обрасла пътека, която дотогава не бях виждал), стъпих в калта и си съсипах обувките. Нов порой от "по дяво­лите".

Вече е очевидно, че трябва отново да взема душ, да се преоблека и пак да се опитам да "отида на работа" (въздишка). Наистина започвам да се ядосвам, посягам към бравата и в този момент телефонът иззвънява. "За теб е", казва Жан. Грамадно "по дяволите".

Оказва се, че ме търси някой от работата. "Леле, добре, че те хванахме!", възкликва гласът. "Клиентът иска да се отбиеш и да вземеш музиката, която той е забравил. Музикантите започнаха да пристигат, а ти си най-близо до офиса му! Ако тръгнеш веднага, ще прис­тигнеш на време!"

Това е един мъничък епизод от много голям и сложен сценарий как Духът зачита ежедневния ни живот и житейския ни договор с подобни "случайности". Те могат да бъдат малки, като тук описаната, или тежки като смъртта на дете. Дори тогава Духът казва, че няма нищо случайно. Когато четете историята "Обичния Дей­вид", която Крион разказва в главата за кармата (стр. 208), виждате как договорът на Дейвид с неговите роди­тели е изисквал смъртта му. Тя не е случайна, а осъщес­твява договора - по план за всички засегнати.

На "ежедневния" фронт Духът зачита нашето наме­рение да бъдем на точното място в точния момент (вижте притчата за Уо на стр. 227). Понякога привидно случайни неща ни препречват пътя, така че да попаднем в нужните ситуации, особено когато съ-творяваме собс­твената ни реалност (както казва Крион, ние притежава­ме силата да го правим). Понякога се озоваваме на странно място, което като че ли е "неподходящото място в неподходящото време". Това също няма нищо общо с предопределението. Когато изразяваме намерението да съ-творяваме нашата реалност, ние се оставяме в ръцете на Духа и нашите водачи, които ни показват пътя към осъществяването на онова, което искаме. Понякога ни побутват наляво или надясно (или ни спират), за да изчакаме да ни се предостави исканата от нас възмож­ност. Колко пъти сте казвали, "ако това или онова не ми се беше случило, никога нямаше да срещна еди-кой си, да намеря тази работа или да се преместя на онова място"? Това е чудесен пример как Духът зачита нашето намерение. Ние винаги можем да изберем да пренебрег­нем онова, което ни се дава, и да пропуснем различни възможности. Наистина е тъжно, когато това става, тъй като всяка възможност е резултат на сериозно плани­ране.

Миналата година пуснах допечатка на няколко хи­ляди бройки от Крион, Книга I и Книга II, и всичко вървеше нормално. Бях правил това и преди, разполагах с необходимите средства и поръчах книгите предвари­телно, за да отговоря на изискванията на търговците. Чувствах се доволен и поласкан, че Духът ми беше дал насоки за допечатките, и се радвах, че думите на Крион достигат до толкова много хора. Така е при всяка след­ваща допечатка.

Едва когато книгите стигнаха в книжарниците и започнахме да получаваме отзиви, разбрах, че нещо не е наред. По някаква причина лепилото на гръбчетата не държеше. Книгите изглеждаха добре на излизане от пе­чатницата и не създаваха проблеми, докато лежаха в склада на книгоразпространителя, но като малка време­ва капсула, криеха изненада за всички ни. Полека-лека всички книги от тиража започваха да се разпадат, щом бъдеха разгърнати за прочит (след тяхното закупуване, естествено).

Най-напред реагирах с действие, после с противо­действие (типично в мой стил). Изтеглих целия тираж от склада на разпространителя (хиляди бройки). Поръчах нови с по-добро лепило, съзнавайки, че ще закъснея с поръчката, ще предизвикам отказ и финансови загуби. След това се отдадох на самосъжаление и гняв. "Защо?", попитах Крион. "Какво му е уместното книгите на Крион да са дефектни, когато целят да помагат на хората? Какво й е уместното на финансовата загуба за моя джоб?" Признавам си, ядосах се. Не виждах никакъв смисъл в некачествените книги. Знаех правилата на съ­творяването и повярвайте ми, не помнех да съм съ-творил това!

На семинара в Седона споделих този епизод с учас­тниците. Стигнах до същия момент от историята с въп­роса "Защо?", когато един човек стана и предложи след­ния отговор: "Защото си отишъл при най-лошия подвързвач!" След като му натрих носа (и му предложих да го запозная с растението и котката ми), му казах, че нещата не стоят така (но се получи забавно и много се смях на остроумната му забележка... в най-подходящия момент. Не обичам, когато участниците в семинарите са по-го­леми шегаджии от мен).

Старая се всяка част от работата с Крион да се отличава с най-добро качество и същото важи за отпе­чатването на книгите. Имах чувството, че тук има нещо сбъркано! Затова попитах Крион: "Аз ли създадох това?" Той отговори "Да". "Кога и как?", попитах, невярващ. "Когато поиска работата на Крион да стигне до всички, които се нуждаят от нея", отговори той.

Не разбирах.

Седмица по-късно разговарях с клиент в склада на един от най-големите ми разпространители. Бях се оба­дил, за да информирам собственичката кога ще пристиг­не новият тираж. Междувременно попитах: "Изхвърлих­те ли дефектните книги?" "Не", отговори тя, "Имахме програма за образоване на затворници."

Едва не си глътнах езика! "Как така затворническа програма?", попитах я. Тя ми обясни, че книгите се изпращат в изправителните заведения в цялата страна. После добави, че като издател на Крион щяло да ми е трудно да вкарам книгите в затворите заради някаква правителствена забрана. Книгите трябваше да са дефектни, за да участват в програмата.

Не след дълго започнахме да получаваме писма като поместеното на страница 333. "Случайното" некачествено лепило в книгите на Крион ги беше отвело при хората в най-тъмните кътчета на страната, хората, които трябваше да научат за новата енергия и да вземат реше­ния... също като вас и мен. Крион имаше право. Наистина бях създал това с намерението си. Много се радвам, че е така. Гневът ми се превърна в разбиране и до ден-днешен благоговея пред начина, по който Духът изпълни молбата ми с най-обикновена "случайност".

Ако и вие имате такава книга, ще ви я заменя, ако желаете. Може да отнеме известно време, тъй като получавам много писма и много молби. Мнозина избраха да задържат книгите и да участват в това чудо на Духа... като се усмихват с тиксо и лепило в ръка, докато страниците продължават да изпадат.

Някои са установили, че могат да поставят спирала на книгата, така че да стане като готварски тефтер. Това позволява да я отваряте, без да изпадат страници - и всичко това на цена под 5 долара. Препоръчвам този вариант на читателите, които вече са си подчертали някои пасажи и искат да си запазят книгата.

Просто исках да знаете как стана всичко и каква е истинската енергия зад всичко.

Лий Каръл

Скъпи Лий Каръл,

Когато взех в ръце вашата книга на Крион 1, бях дълбоко покъртен. Веднага трябва да ви призная, че излежавам присъда от 4.5 до 9 години Струва ми се, че съм привлякъл тези книги към мен. Когато библиотекар­ската количка минаваше по килиите, книгите изпаднаха и буквално приковаха вниманието ми.

Разбирам какво казва Крион, но съм с вързани ръце. Няма кой да ме обучи за имплантите или отпечатъците. Аз не съм учител, а ученик. Смятам, че пребиваването в затвора ще забави напредъка ми, защото не знам какво да направя, нито как да стигна до този прекрасен източ­ник на любов, който очаква да бъде взет.

Освен това съм болен от сифилис. Имам толкова много въпроси, че дори не мога да повярвам. Усещам, че не ми остава много време, затова искам да го опол­зотворя максимално. Възможно ли е Крион да поговори с моята висша същност, за да разбера какво трябва да направя, за да се радвам на щастието като другите просветлени същества? Молбата ми е напълно искрена.

Благодаря ви предварително.

Роналд Флъд

Изправително заведение "Саутпорт"

Пайн Сити, Ню Йорк

Ще дойде време, когато ще пътувате във вселената и когато всички, които ви срещат по пътя, ще спират и ще съзерцават с благоговение цветовете ви и ще ви посрещат като знаменитост. Като огромни по­четни ордени вашите цветове ще разказват истори­ята на група воини, направили много за мнозина! Нима е чудно тогава, че в разгара на вашата битка аз идвам при вас с любов и уважение? Чудно ли е, че копнея да седя в краката ви и да ви служа? Чудно ли е, че всеки път, когато ви видя, пожелавам, об­разно казано, да измия нозете ви? Вие сте в центъра на едно грандиозно събитие!