Дали е въпрос на криза в космологията или просто недостатъчни знания, астрономите са изправени пред една главоблъсканица. Вселената, според някои наблю­дения, изглежда да е по-млада от най-старите си звезди.

За да разрешат този парадокс, изследователите трябва да докажат, че Вселената е по-стара от послед­ните изчисления за 9-11 милиарда години или че най-старите звезди в нашата галактика са по-млади от 12 до 8 милиарда години.

Но чакайте... това не е всичко!

Смут в небесата

Представете си как научавате от авторитетен източ­ник, че вашата майка е по-млада от вас. Това очевидно е крайно неприемливо. Щяхте да изпаднете в недоуме­ние, принудени да обмислите възможността да сте зна­чително по-млади, отколкото сте смятали. Астрономите са хвърлени в подобен смут - Вселената се оказва на възраст между 8 и 12 милиарда години. Дотук добре. Но това прави Вселената значително по-млада от най-ста­рите познати звезди!

Космосът има посока?

На изток, на запад, из целия космос: накъдето и да погледне наблюдателят, необятната шир изглежда ед­наква. Посоката няма никакво значение в най-простия вариант на модела на Големия взрив, според който първичната вселена се разширява като съвършено сфе­ричен балон.

Но един противоречив доклад сега поставя под въпрос тази догма. Анализът на поляризацията на радиовълните, излъчвани от далечни галактики предполага, че Вселената все пак може да си има любима посока...

Ако бъдат потвърдени, резултатите от изследването могат да дадат стряскащи заключения. Една от възмож­ностите е, че Големият взрив е предизвикал неравномер­но разпределение на материята и някак изкривено раз­ширяване...