Страхът от просветление и обвързване » Книга 4: Притчите на Крион




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


13:53
08.12.2016
Четвъртък
54.158.92.239


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Крион » Книга 4: Притчите на Крион » Страхът от просветление и обвързване

Послания от Крион [8]Книга 1: Финалната епоха [49]Книга 2: Не мисли като човек [43]
Книга 4: Притчите на Крион [25]Книга 5: Пътуване към дома [13]Книга 6: Партньорство с Бог [137]
Книга 3: Алхимия на човешкия дух [65]

Страхът от просветление и обвързване

Действието се развива преди повече от 4000 годи­ни. Ти, скъпа моя, си жена и участваш във великолепна процесия. Шествието е започнало в двореца и след като се е точило няколко часа по тесните улици, нак­рая се озоваваш до крайната цел. Отвсякъде те обсип­ват с цветя и всички те възхваляват. Ти си облечена в дълга бяла роба, обточена с чисто злато, добито в далечни страни. От двете страни те съпровождат други жени, облечени също толкова великолепно.

Въпреки че тълпата те обожава, ти не се усмих­ваш. Протоколът е строг, а церемониалните правила трябва да се спазват. Процесията напредва бавно под звуците на десетките барабани на музикантите, които крачат зад вас. Точно пред теб носят грамаден пред­мет, който води шествието. Тежък е, понесен на раме­ната на много слуги. Въздухът в пустинята дразни гърлото, а горещият сух вятър духа както обикновено. Но теб не те е грижа за изтощението, понеже утре всичко ще свърши. Продължаваш да крачиш, изморе­на, но достойна. Чувстваш се поласкана, понеже ти си духовната водачка на останалите жени. Ти и остана­лите жени от свитата ти ще бъдете удостоени с почес­ти и ще бъдете възнаградени богато преди всички останали.

Шествието бавно си проправя път към специал­ното място, където трябва да спре. Музикантите пое­мат нагоре по стълбите, като не спират да бият бара­баните. Накрая стигат на площадката и се обръщат с лице към теб, застинали. Единствено вятърът се чува и усеща. Много горещо е. Теб са те подготвяли дни наред. Кралските прислужници са те изкъпали, намазали са те с благовонни масла и са те превърнали в произведение на изкуството. Лицето ти никога не е било толкова красиво. Сега сияе и е изящно гримирано. Косата ти е отрупана с украшения; злато и скъпо­ценни камъни украсяват шията и ръцете ти. Накитите и дрехите започват да ти тежат след дългото пътуване пеш от двореца, но гордостта не ти позволява да го покажеш.

И ето те тук, застанала на входа на гробницата на фараона. Знаеш какво следва. Някой изшътква, после музикантите подхващат песента на извисяването. Тържественият ритъм изисква да вървиш съвсем бав­но. Ти и останалите пристъпвате полека зад саркофага със заучени стъпки, докато се спускате по дългата рампа, която ви отвежда във вътрешността на подгот­вената пирамида. Хората продължават да хвърлят цветя. Навсякъде са запалени благовония и ти се спускаш полека по рампата към подземния вход. До­като свитата ти пристъпва по плавния наклон, стените на рампата ти дават малко сянка и прохлада за първи път от часове наред.

Изведнъж се оказваш вътре. Тук наистина е прох­ладно! Усеща се влага, има и вода, а звуците на тъл­пата отвън полека отслабват. Когато стигате до туне­ла, преминавате в индианска нишка - друг отработен ход. Сега пътят се осветява от факли, а последното нещо, което чуваш отвън, е приглушеното биене на барабаните. Обзема те страхопочитание, а жреците те повеждат към последната зала, където описвате цере­мониалния кръг на вечния живот - и чакате. Никога не си била в истинска пирамида. Никога не са те допускали. Всички упражнения са били в двореца в една зала, почти същата като този церемониален кръг - и сега разбираш защо.

Позлатеният ковчег се полага в огромна каменна камера, а капакът се спуска. Механиците свалят въже­тата и лостовете от каменния капак и бързо се изтег­лят по обратния път, почти тичешком в желанието си да се махнат час по-скоро. Отново сигнал и вие сядате. Приятно е да поседнеш, но все още не бива да се усмихваш. Жреците също заемат местата си и засти­ват неподвижно.

Всичко притихва, после го чуваш - звук, който малцина са чували от същото това място и който никой не е доживял да опише. Това е звук, който знаеш, че ще бъде последният чут от теб като човек. Отвъд­ният живот те очаква, лодките, които ще те отведат до него, са наблизо. Години наред си се готвила за този момент, но въпреки това в теб става нещо - страх! Дали и другите го усещат? Сега ще умреш! Това се случва наистина!

Звукът продължава дълго. Ту далечно, ту близко плъзгане на спускащи се капаци, затваряне на врати, камък след камък се полага на мястото си от хидрав­личните механизми, които се движат само в една посока. Щом пясъкът изтече по улеите, камъните ще паднат - и по никакъв начин не могат да бъдат вдиг­нати. Дори крадците няма да успеят да проникнат в каменното подземие. Механиците на фараона се зала­вят на работа отвън, за да засипят тунелите и да прокопаят нови, които да заблудят онези, които биха се опитали да ограбят скъпоценната камера на фара­она. Знаеш, че много преди работниците да приклю­чат със запечатването на гробницата, ти ще си мъртва. Факлите бавно догарят, а ти осъзнаваш, че скоро ще потънете в пълен мрак. Това е последната светли­на, която някога ще видят очите ти. Въздухът става застоял. Никога не си се страхувала от затворени помещения, но това тук е различно. То е ковчегът ти! Седиш неподвижно, но вече трепериш. Дочуваш нао­коло тихо хлипане и ридания и осъзнаваш, че не си сама в ужаса и страха си. Ех, колко беше хубаво да си в духовната свита на фараона, но всъщност не вярва­ше, че този ден ще настъпи. Смяташе, че той ще умре много стар; само че смъртта му настъпи толкова рано! Знаеше, че всички от обкръжението му, включително ти, ще го последвате в гроба, но то беше някак нере­ално - нещо в далечното бъдеще. Ти се посвети на духовното търсене и години наред оглавяваше двора му. Сега седиш в почти непрогледен мрак в малката зала, в която повече никога няма да проникне въздух и слънце. Мъчиш се да се пребориш с обземащата те паника. Не можеш да излезеш навън! Става трудно да дишаш! Тъмно е!

Сякаш прочел мислите ти, един жрец се надига. Едвам различаваш движенията му в мъждивата свет­лина. Той коленичи и вади някакви треви от кесията си, после ги стрива на каменния под. Светлината почти е угаснала. Той взима последната догаряща факла и запалва листата. За миг проблясва по-силна светлина, когато малката купчинка листа припламва на пода. За миг зърваш другите в техните ниши; някои са с разширени очи и изпълнени с ужас. Дола­вяш сладко ухание и разбираш какво е. Колко хуманно, мислиш си. Никой не ни е казвал за това. Благодаря ти, скъпи свещенико, изпращаш мисли към жреца, обзета от странно спокойствие. Вдишваш дълбоко пушека на листата и главата ти олеква. Още няколко дълбоки вдишвания и изгубваш съзнание. Край на страха. Наркотикът те е приспал, така че да преминеш безгрижно от живота в смъртта. Най-накрая на лицето ти разцъфва усмивка - и такава ще те намерят крад­ците, когато някой ден издълбаят камъка, за да отмък­нат съкровищата от ръцете и шията ти - онези, които избра твоят цар, за да ги отнесе със себе си във вечността.

Скъпи мои, вие току-що станахте свидетели на смъртта на цяла свита прислужници на великия фа­раон, понеже такъв е бил обичаят. Когато фараонът умирал, неговите духовни служители били длъжни да го последват в гроба, за да му прислужват в отвъдно­то. Тази вечер тук има една жена, която толкова се страхува от посвещаването и просветлението, че би предпочела да си плюе на петите, отколкото да потър­си отново Бог. В момента тя се чувства неудобно и помни, че доближаването до някое духовно намерение е равносилно на смърт! "Никога не допускай да се случи отново", крещи вътрешното ти същество. Тво­ята карма е установена. Духовното посвещаване е равно на смърт!

Време е да се промениш. Пак ти казвам, Божията любов ще усмири страха ти. Време е метафорично да влезеш отново в гробницата, защото този път тя няма да се затвори. Този път можеш да преминеш през нея и да продължиш да живееш на Земята. Бог те моли да помислиш и да изразиш намерение за първо просвет­ление в същия този момент. Присъедини се към група­та служители на Царя на Царете, но този път живей свой собствен величествен живот на тази планета.

Няма да те сполети ужасна, преждевременна смърт, ако решиш да направиш това, а кармата ти ще бъде разчупена! Вслушай се в гласа на любовта, който ти говори сега, и знай, че тези чувства повече никога няма да се повторят. Не се страхувай от духовния страх, защото в призрака на твоя кармичен страх се крие енергията на дома! Наистина е така!

Послепис на писателя:

Тези истории са много значими за присъстващите тук тази вечер. Когато Крион приключи да говори, в залата се възцари пълна тишина. Лицата на слушате­лите показваха, че някои от тях са откликнали на тези сценарии, макар да не са били хората, описвани от Крион. Толкова много от нас са преминавали през подобни ситуации в миналите си животи, че тези ис­тории обикновено събуждат някакви неясни и далечни чувства и за момент онази част от нас, която е Бог и знае всичко, резонира с истината на нашата истинска същност и минали изживявания. Някои от нас се инкарнират в групи и затова много от тук присъстващи­те тази вечер може действително да са били там и да са преживели същите събития по друг начин. Позво­лете ми да цитирам отново Крион: "При всичко това, нима е чудно, че Бог ви обича толкова много!"

Лий Каръл
Категория: Книга 4: Притчите на Крион | Разгледан: 765 | Добавил: Бонд | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.158.92.239          Четвъртък          08.12.2016, 13:53