Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



22:33
23.11.2017
Четвъртък
54.81.195.240


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Крион » Книга 4: Притчите на Крион » Уо и големият вятър

Послания от Крион [8]Книга 1: Финалната епоха [49]Книга 2: Не мисли като човек [43]
Книга 4: Притчите на Крион [25]Книга 5: Пътуване към дома [13]Книга 6: Партньорство с Бог [137]
Книга 3: Алхимия на човешкия дух [65]

Уо и големият вятър

Бележка на писателя:

Бог ни е обещал, че да бъдем "в нашия договор" означава да бъдем в нашата страст. Означава също така, че ще бъдем на точното място в точното време за всичко, което сме планирали да свършим в този живот. Това е нашата последна история - и сигурно ще ви накара да премислите отново какво според вас е "точното място в точното време".

***

Вече сме споменавали едно създание, което нари­чаме Уо. Уо е името, което даваме на това човешко същество, крачещо по планетата. Уо не е замислен да представлява мъж или жена, защото когато не сте тук, вие нямате пол. Но за целта на тази история и за по-лесно разказване Уо ще бъде мъж. А заглавието на тази история и на това пътешествие е "Уо и големият вятър".

Уо бил просветлен човек и живеел на съвсем малък остров заедно с много други хора. Уо водел добър живот, защото наистина следвал пътя си. Ще го наречем воин на светлината, защото съвестно меди­тирал и следвал Духа. Имал добри деца, които бил възпитал с любов в същността на Духа. Всички съседи обичали Уо, защото виждали, че е добър човек. Жи­веел си той на острова и всеки ден казвал: "О, Боже, аз те обичам. Толкова много искам да осъществя договора си - на точното място в точното време. Само това искам."

Животът му минавал, година след година, а Уо всеки ден отивал на брега, вслушвал се в шума на вълните и сядал колкото може по-близо до водата. Казвал: "О, Боже, постави ме там, където ми е място­то. Дори да е далеч оттук. Искам да се озова на моето блажено място - според моя договор."

Виждате ли, Уо постъпвал правилно, затова заслу­жавал голямо уважение. Той казвал още: "И в тази Нова епоха, о, мили Боже, имам едно голямо желание в тази Нова епоха. Знам, че някои хора никога не получават този дар, но ако ми е съдено, позволи ми да видя моите ангели водители - поне веднъж." Сега познавате съкровените процеси в живота и ума на Уо. Това е Уо.

Но ето, че към острова приближила свирепа буря. Уо се изплашил, защото бурята като че ли щяла да помете дома му. От стотици години не се била изви­вала толкова силна буря. Междувременно много хора напуснали острова. Но Уо останал, убеден, че ще бъде на точното място в точното време, точно както бил съ-творил. Той очаквал всеки момент да стане чудо и вятърът да промени посоката си. Но не станало така. Вместо това вятърът се усилвал все повече и повече. Призовали хората да се затворят в домовете си и им казали: "Не излизайте навън, защото ще пострадате."

И хората се затворили в къщите си, откъдето наблюдавали вилнеещите ветрове и надигащите се вълни. Видели как от домовете им започнали да се откъртват цели парчета и много се изплашили. Но Уо мълчал. Вече не разговарял с Бог за случващото се. Понеже бил сърдит. Даже бил бесен, защото се чувствал предаден.

"Колко години се молих за едно-единствено не­що, а когато моментът дойде, не го получих?", оплак­вал се Уо и колкото по-свирепи ставали ветровете, толкова повече се ядосвал. "Бог не избави мен и се­мейството ми от това опасно място!", крещял Уо в отчаяние, докато чувал и усещал как верандата на дома му се откъртила от къщата. Междувременно прекъснало електричеството. Уо чул как на улицата спрели камиони, за да натоварят хората. Извикали им по високоговорителите: "Тук не сте в безопасност. Качвайте се в камионите, докато е време. Ще ви отве­дем в училището, защото сградата е солидна. Там ще имате сигурен подслон."

Големите камиони събрали всички жители на ос­трова и ги откарали в различни училища и църкви. Уо се озовал в едно от най-големите училища, близо до дома му. Влязъл вътре с много други съседи и се вгледал в лицата им. Хората били пребледнели и изплашени, но в очите на Уо се четял само гняв към Бог. Те наклякали в мазето, където си мислели, че са в безопасност, но токът и там спрял - и останали на тъмно. Запалили свещи, но в това време започнала да нахлува вода, а ветровете взели да събарят стените. Хората чували стенанията на цимента и дървото. Се­дели скупчени в тъмното, обзети от ужас, без да изда­ват никакъв звук.

И тогава Уо стигнал до удивително заключение. Осъзнал, че не се страхува. Бил много ядосан, но не и изплашен. Огледал се и видял скупчените хора, нага­зили до глезените във вода, треперещи от студ без никакво отопление и светлина. Видял ужаса им. Пове­чето били убедени, че тази нощ ще загинат. Отвсякъде се чувало, че бурята все още не се е разразила с цялата си мощ. Ако училището рухнело, те щели да останат на произвола на стихиите, вятъра и дъжда. Дотогава никой човек не бил изпитвал силата на природата с такава сила.

А Уо се надигнал от мястото си, кипнал от гняв. Прегърнал близките си и им казал: "Чака ни работа. Не се бойте." Вгледал се в очите на децата си и промълвил: "Вижте, в моите очи няма страх, защото ми е обещано, че ще се спасим." Тогава той тръгнал от съсед на съсед и от група на група. Разказал им за своята любов към Бог и ги уверил, че Бог никога не го бил предавал. Казал им, че ще се спасят, и споделил с тях любовта, която излъчват само просветлените хора! След всеки разговор Уо виждал как ужасът се разсейвал като черен облак, а на негово място се появявала надежда. Някои от хората запели и посте­пенно ужасяващата тишина била заменена от песни. Някои от хората започнали да разказват анекдоти и да се смеят, а страхът намалял. Ужасът си отишъл.

Така, обикаляйки от група на група, Уо изпълнил своята мисия тази вечер. И сякаш по някакво чудо бурята ги отминала. Вместо да помете острова, тя минала встрани и вместо да се усили, тя отшумяла. Така че, когато Уо привършил обиколката си, бурята била утих­нала достатъчно и хората се прибрали по домовете си със същите тези камиони, които ги докарали в училище­то. Слънцето изгряло и Уо осъзнал, че изкарали цялата нощ в мазето. Когато излезли навън, ветровете почти били стихнали. Колко бързо се развиделило! Птичките чуруликали, слънцето греело, а хората поели към домо­вете си. Вярно, някои от тях се натъжили, когато видели разрушенията. Покривът на Уо също бил отнесен, а водата била унищожила повечето покъщнина.

През следващите седмици хората започнали да възстановяват разрушенията и всичко вървяло гладко. Постепенно на острова се понесла една история. Появили се репортажи и разкази за случилото се онази нощ в училището. Хората казвали, "Имаше един човек и неговите помощници, които дойдоха при нас в най-черния мрак. Те ни казаха, че ще се спасим и ни вдъхнаха надежда. Осветиха мрака с любов и спокой­ствие. Внесоха надежда в ужасеното ни съзнание и дори ни разсмяха. Накараха ни да запеем и ни проме­ниха, защото престанахме да се страхуваме. Първи откликнаха децата ни, защото в техните очи видяхме, че няма от какво да се страхуваме и се успокоихме. Името на този човек е Уо."

Десетки семейства разказвали тази история и за огромно смущение на Уо го поканили на церемония, където да бъде удостоен с почести. Уо отишъл с нежелание на церемонията и изслушал разказите на съседите за това как той и другарите му им помогнали в страшната нощ.

След церемонията Уо отишъл на брега и седнал край водата. Там осъзнал какво означавало "да бъде на точното място в точното време". Осъзнал, че всич­ките му молитви и цялата му способност да съ-творява като човешко същество в Новата епоха били дали плод. Виждате ли, Уо се. молел да се озове на точното място в точния момент и точно това станало! Осъз­нал, че молитвите му били чути сто процента. И заплакал, защото разбрал, че 100-процентовото съ­творяване означавало, че онази нощ хората били ви­дели неговите водачи. Всяка група съседи била видяла трима: Уо и неговите "двама другари". Уо знаел, че онази нощ обикалял в тъмното сам - поне така си мислел. Но всички били видели неговите ангели. Бог бил откликнал на молитвите му - на всичките до една.

Така че, макар да не го съзнавал, неговите ангели водачи се виждали ясно на светлината на свещите. Съсе­дите ги били видели и благодарение на тяхното описание Уо видял водачите си! Вярно, изгубил дома си, къщата пострадала, но договорът, който бил обещал да изпъл­ни, преди да дойде на Земята, бил изпълнен и в сравнение с това всичко бледнеело. Всичките му молитви за съ-творение били свързани с желанието да бъде на точното място в точното време. Уо осъзнал, че Бог го бил удос­тоил с пълното, истинско чудо на съ-творението.

От този момент Уо знаел какво е да съ-творяваш и да се молиш за договора си. Знаел, че това не те освобождава от изпитанията. Нито спестява на някого земните сътресения. Означавало, че ще бъде на своето блажено място и ще изпитва душевен покой в разгара на тези събития. А също и че ще може да помага на другите хора в нужда. Животът му се променил из основи, понеже той открил своята страст - да съумява да внася мир в живота на другите, на точното място и в точното време.

Послепис на писателя:

Когато се съгласих да работя с Крион, очаквах да попадна директно в моя договор. Очаквах моето "бла­жено място" на страстта да ми позволи да бъда "на точното място в точното време", а всички неща в живота ми да са идеални и уместни. Бог така обеща­ваше. В моето неведение за механизмите на духовните неща аз не разбирах, че попадането на моето блажено място изискваше най-напред да издържа изпитанията на мрака.

Харесваше ми, че десетки хиляди хора на Новата епоха от цял свят оценяваха книгите и ми изпращаха отзиви и писма. Това наистина беше блаженство! Из­умих се, когато получих покана от Обществото за просветление и трансформация (S.Е.А.Т.) към Обеди­нените Нации, а после отидох там и говорих... и се запознах с толкова чудесни работници на светлината. Не повярвах на очите си, когато излезе първият брой на списанието на Крион и хиляди читатели се абони­раха за него - и когато моята страница в Аmеrica  Оп-line стана най-популярната ню ейдж територия в историята на сайта.

Последваха атаките към моята работа и също като Уо аз се разсърдих. "Как е възможно години наред да нося кутия с бяла боя и изведнъж някой да я провъзгласи за черна? Как е възможно един работник на светлината да нападне друг? Къде е любовта?" Не разбирах защо мнозина олицетворяваха името на Крион с нещо зло и коварно. Изопачените цитати, изкривените думи - "Какъв е смисълът човек да го прави?"

Сега, в ретроспекция виждам, че Бог е хвърлил честността на работата право в огъня! А това накара хората да премислят какво им се предлага. Така пре­ценката се превърна в ключов въпрос в тази Нова епоха. Всички ние започнахме да се замисляме много сериозно, преди да повярваме на някое послание, ид­ващо от извънземна същност.

След цялото това обмисляне Крион се доказа като любящ вестоносец, както сам казваше, и хиляди хора от всички краища на страната потвърдиха това със своите писмени и устни благодарности. Аз минах през моя "голям вятър" и седях на брега заедно с Уо, и плаках от радост при мисълта, че съм се озовал точно там, където ми е мястото.


Лий Каръл

Категория: Книга 4: Притчите на Крион | Разгледан: 696 | Добавил: Бонд | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.81.195.240          Четвъртък          23.11.2017, 22:33