Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



17:58
19.02.2018
Понеделник
54.227.17.101


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Крион » Книга 4: Притчите на Крион » Уо и големият вятър

Послания от Крион [8]Книга 1: Финалната епоха [49]Книга 2: Не мисли като човек [43]
Книга 4: Притчите на Крион [25]Книга 5: Пътуване към дома [13]Книга 6: Партньорство с Бог [137]
Книга 3: Алхимия на човешкия дух [65]

Уо и големият вятър

Бележка на писателя:

Бог ни е обещал, че да бъдем "в нашия договор" означава да бъдем в нашата страст. Означава също така, че ще бъдем на точното място в точното време за всичко, което сме планирали да свършим в този живот. Това е нашата последна история - и сигурно ще ви накара да премислите отново какво според вас е "точното място в точното време".

***

Вече сме споменавали едно създание, което нари­чаме Уо. Уо е името, което даваме на това човешко същество, крачещо по планетата. Уо не е замислен да представлява мъж или жена, защото когато не сте тук, вие нямате пол. Но за целта на тази история и за по-лесно разказване Уо ще бъде мъж. А заглавието на тази история и на това пътешествие е "Уо и големият вятър".

Уо бил просветлен човек и живеел на съвсем малък остров заедно с много други хора. Уо водел добър живот, защото наистина следвал пътя си. Ще го наречем воин на светлината, защото съвестно меди­тирал и следвал Духа. Имал добри деца, които бил възпитал с любов в същността на Духа. Всички съседи обичали Уо, защото виждали, че е добър човек. Жи­веел си той на острова и всеки ден казвал: "О, Боже, аз те обичам. Толкова много искам да осъществя договора си - на точното място в точното време. Само това искам."

Животът му минавал, година след година, а Уо всеки ден отивал на брега, вслушвал се в шума на вълните и сядал колкото може по-близо до водата. Казвал: "О, Боже, постави ме там, където ми е място­то. Дори да е далеч оттук. Искам да се озова на моето блажено място - според моя договор."

Виждате ли, Уо постъпвал правилно, затова заслу­жавал голямо уважение. Той казвал още: "И в тази Нова епоха, о, мили Боже, имам едно голямо желание в тази Нова епоха. Знам, че някои хора никога не получават този дар, но ако ми е съдено, позволи ми да видя моите ангели водители - поне веднъж." Сега познавате съкровените процеси в живота и ума на Уо. Това е Уо.

Но ето, че към острова приближила свирепа буря. Уо се изплашил, защото бурята като че ли щяла да помете дома му. От стотици години не се била изви­вала толкова силна буря. Междувременно много хора напуснали острова. Но Уо останал, убеден, че ще бъде на точното място в точното време, точно както бил съ-творил. Той очаквал всеки момент да стане чудо и вятърът да промени посоката си. Но не станало така. Вместо това вятърът се усилвал все повече и повече. Призовали хората да се затворят в домовете си и им казали: "Не излизайте навън, защото ще пострадате."

И хората се затворили в къщите си, откъдето наблюдавали вилнеещите ветрове и надигащите се вълни. Видели как от домовете им започнали да се откъртват цели парчета и много се изплашили. Но Уо мълчал. Вече не разговарял с Бог за случващото се. Понеже бил сърдит. Даже бил бесен, защото се чувствал предаден.

"Колко години се молих за едно-единствено не­що, а когато моментът дойде, не го получих?", оплак­вал се Уо и колкото по-свирепи ставали ветровете, толкова повече се ядосвал. "Бог не избави мен и се­мейството ми от това опасно място!", крещял Уо в отчаяние, докато чувал и усещал как верандата на дома му се откъртила от къщата. Междувременно прекъснало електричеството. Уо чул как на улицата спрели камиони, за да натоварят хората. Извикали им по високоговорителите: "Тук не сте в безопасност. Качвайте се в камионите, докато е време. Ще ви отве­дем в училището, защото сградата е солидна. Там ще имате сигурен подслон."

Големите камиони събрали всички жители на ос­трова и ги откарали в различни училища и църкви. Уо се озовал в едно от най-големите училища, близо до дома му. Влязъл вътре с много други съседи и се вгледал в лицата им. Хората били пребледнели и изплашени, но в очите на Уо се четял само гняв към Бог. Те наклякали в мазето, където си мислели, че са в безопасност, но токът и там спрял - и останали на тъмно. Запалили свещи, но в това време започнала да нахлува вода, а ветровете взели да събарят стените. Хората чували стенанията на цимента и дървото. Се­дели скупчени в тъмното, обзети от ужас, без да изда­ват никакъв звук.

И тогава Уо стигнал до удивително заключение. Осъзнал, че не се страхува. Бил много ядосан, но не и изплашен. Огледал се и видял скупчените хора, нага­зили до глезените във вода, треперещи от студ без никакво отопление и светлина. Видял ужаса им. Пове­чето били убедени, че тази нощ ще загинат. Отвсякъде се чувало, че бурята все още не се е разразила с цялата си мощ. Ако училището рухнело, те щели да останат на произвола на стихиите, вятъра и дъжда. Дотогава никой човек не бил изпитвал силата на природата с такава сила.

А Уо се надигнал от мястото си, кипнал от гняв. Прегърнал близките си и им казал: "Чака ни работа. Не се бойте." Вгледал се в очите на децата си и промълвил: "Вижте, в моите очи няма страх, защото ми е обещано, че ще се спасим." Тогава той тръгнал от съсед на съсед и от група на група. Разказал им за своята любов към Бог и ги уверил, че Бог никога не го бил предавал. Казал им, че ще се спасят, и споделил с тях любовта, която излъчват само просветлените хора! След всеки разговор Уо виждал как ужасът се разсейвал като черен облак, а на негово място се появявала надежда. Някои от хората запели и посте­пенно ужасяващата тишина била заменена от песни. Някои от хората започнали да разказват анекдоти и да се смеят, а страхът намалял. Ужасът си отишъл.

Така, обикаляйки от група на група, Уо изпълнил своята мисия тази вечер. И сякаш по някакво чудо бурята ги отминала. Вместо да помете острова, тя минала встрани и вместо да се усили, тя отшумяла. Така че, когато Уо привършил обиколката си, бурята била утих­нала достатъчно и хората се прибрали по домовете си със същите тези камиони, които ги докарали в училище­то. Слънцето изгряло и Уо осъзнал, че изкарали цялата нощ в мазето. Когато излезли навън, ветровете почти били стихнали. Колко бързо се развиделило! Птичките чуруликали, слънцето греело, а хората поели към домо­вете си. Вярно, някои от тях се натъжили, когато видели разрушенията. Покривът на Уо също бил отнесен, а водата била унищожила повечето покъщнина.

През следващите седмици хората започнали да възстановяват разрушенията и всичко вървяло гладко. Постепенно на острова се понесла една история. Появили се репортажи и разкази за случилото се онази нощ в училището. Хората казвали, "Имаше един човек и неговите помощници, които дойдоха при нас в най-черния мрак. Те ни казаха, че ще се спасим и ни вдъхнаха надежда. Осветиха мрака с любов и спокой­ствие. Внесоха надежда в ужасеното ни съзнание и дори ни разсмяха. Накараха ни да запеем и ни проме­ниха, защото престанахме да се страхуваме. Първи откликнаха децата ни, защото в техните очи видяхме, че няма от какво да се страхуваме и се успокоихме. Името на този човек е Уо."

Десетки семейства разказвали тази история и за огромно смущение на Уо го поканили на церемония, където да бъде удостоен с почести. Уо отишъл с нежелание на церемонията и изслушал разказите на съседите за това как той и другарите му им помогнали в страшната нощ.

След церемонията Уо отишъл на брега и седнал край водата. Там осъзнал какво означавало "да бъде на точното място в точното време". Осъзнал, че всич­ките му молитви и цялата му способност да съ-творява като човешко същество в Новата епоха били дали плод. Виждате ли, Уо се. молел да се озове на точното място в точния момент и точно това станало! Осъз­нал, че молитвите му били чути сто процента. И заплакал, защото разбрал, че 100-процентовото съ­творяване означавало, че онази нощ хората били ви­дели неговите водачи. Всяка група съседи била видяла трима: Уо и неговите "двама другари". Уо знаел, че онази нощ обикалял в тъмното сам - поне така си мислел. Но всички били видели неговите ангели. Бог бил откликнал на молитвите му - на всичките до една.

Така че, макар да не го съзнавал, неговите ангели водачи се виждали ясно на светлината на свещите. Съсе­дите ги били видели и благодарение на тяхното описание Уо видял водачите си! Вярно, изгубил дома си, къщата пострадала, но договорът, който бил обещал да изпъл­ни, преди да дойде на Земята, бил изпълнен и в сравнение с това всичко бледнеело. Всичките му молитви за съ-творение били свързани с желанието да бъде на точното място в точното време. Уо осъзнал, че Бог го бил удос­тоил с пълното, истинско чудо на съ-творението.

От този момент Уо знаел какво е да съ-творяваш и да се молиш за договора си. Знаел, че това не те освобождава от изпитанията. Нито спестява на някого земните сътресения. Означавало, че ще бъде на своето блажено място и ще изпитва душевен покой в разгара на тези събития. А също и че ще може да помага на другите хора в нужда. Животът му се променил из основи, понеже той открил своята страст - да съумява да внася мир в живота на другите, на точното място и в точното време.

Послепис на писателя:

Когато се съгласих да работя с Крион, очаквах да попадна директно в моя договор. Очаквах моето "бла­жено място" на страстта да ми позволи да бъда "на точното място в точното време", а всички неща в живота ми да са идеални и уместни. Бог така обеща­ваше. В моето неведение за механизмите на духовните неща аз не разбирах, че попадането на моето блажено място изискваше най-напред да издържа изпитанията на мрака.

Харесваше ми, че десетки хиляди хора на Новата епоха от цял свят оценяваха книгите и ми изпращаха отзиви и писма. Това наистина беше блаженство! Из­умих се, когато получих покана от Обществото за просветление и трансформация (S.Е.А.Т.) към Обеди­нените Нации, а после отидох там и говорих... и се запознах с толкова чудесни работници на светлината. Не повярвах на очите си, когато излезе първият брой на списанието на Крион и хиляди читатели се абони­раха за него - и когато моята страница в Аmеrica  Оп-line стана най-популярната ню ейдж територия в историята на сайта.

Последваха атаките към моята работа и също като Уо аз се разсърдих. "Как е възможно години наред да нося кутия с бяла боя и изведнъж някой да я провъзгласи за черна? Как е възможно един работник на светлината да нападне друг? Къде е любовта?" Не разбирах защо мнозина олицетворяваха името на Крион с нещо зло и коварно. Изопачените цитати, изкривените думи - "Какъв е смисълът човек да го прави?"

Сега, в ретроспекция виждам, че Бог е хвърлил честността на работата право в огъня! А това накара хората да премислят какво им се предлага. Така пре­ценката се превърна в ключов въпрос в тази Нова епоха. Всички ние започнахме да се замисляме много сериозно, преди да повярваме на някое послание, ид­ващо от извънземна същност.

След цялото това обмисляне Крион се доказа като любящ вестоносец, както сам казваше, и хиляди хора от всички краища на страната потвърдиха това със своите писмени и устни благодарности. Аз минах през моя "голям вятър" и седях на брега заедно с Уо, и плаках от радост при мисълта, че съм се озовал точно там, където ми е мястото.


Лий Каръл

Категория: Книга 4: Притчите на Крион | Разгледан: 722 | Добавил: Бонд | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.227.17.101          Понеделник          19.02.2018, 17:58