Аз съм тъй очарован от тази идея! Но - и може би „мисля” прекалено много за това, НО - ако в рая ще намеря и душите, с които ми предстои да се срещна в следващите си животи, това означава, че преминавам през всичките си животи - включително и този - с души, с които съм се запознал ... в бъдеще време.

То означава точно това. Не ти ли се е случило да срещнеш някого и веднага да разбереш, че вече го познаваш?

Да, много пъ ... - Омилибожекаквомиказваш?

Това е само началото на света за чудо и приказ, мое хубаво дете, само началото. Защото Шекспир е бил прав, като е казал: „На небето и земята има повече неща, Хорацио, от онези, за които вашата философия мечтае”.

Не ти ли казах колко много замъци има в моето царство? Не казах ли, че всички сте Богове?

Казвам ти, всички ще се съберете заедно, вие, Души от Древността до Наши Дни. Ще се срещнете и отново ще се обичате. Всички вие ще се присъедините отново към Свещения Кръг на Съ-Сътворението.

И душевните ви спътници от всички ваши животи отново ще ви окръжат и ще ви окъпят в любов, след като отговорите на Светото Разследване: Искаш ли да продължиш? Завършил ли си настоящето си изживяване на Божественост!

Какво невероятно откровение!

О, чудо мое, дете мое, мое зашеметяващо творение, още не съм ти казал почти нищо. Ще ти покажа неща, в сравнение с които това ще ти се стори нещо обикновено. А първото, което ще ти покажа, след като напуснеш този живот, ще бъде великолепното твое аз. И в съответствие с първоначалното ти сътворяване, ще се видиш в огледалото на собствената си любов. Защото ти отново ще обичаш себе си, както го правеше, когато това ти беше разрешено в рая, на небесата. И отново ще бъдеш цялостен, и отново ще бъдеш млад, и ще влезеш в духовната сфера с целия жар и дух на своето най-вълнуващо време. Ще се чувстваш както в ранната си младост и ще изглежда, че не е минало никакво време - точно както се е случило в действителност.

Трябва да ти задам един последен въпрос - нещо, до което не сме се докосвали през целия си диалог. Какво ще кажеш за смъртта на децата? И те ли изживяват същото, за което говорихме?

Да, изживяват го, и то по много мек, нежен начин. Смъртта е много мила към децата, защото те рядко влизат в нея, носейки някакви отрицателни  предубеждения относно това,  което им предстои. Всички те са чисти. Дошли са току-що от духовната сфера. Не са се отдалечили много от Сърцевината на Своето Битие. Току-що са изплували от Същността. Тъй малките Деца минават много бързо през първите етапи на смъртта и почти веднага се връщат към Сливането със Същността.

Но като изплуват от това и изживеят Мига на Свещеното Разследване, продължават ли пътешествието си като мънички дечица или като деца на възрастта, на която са били, когато са напуснали телата си?

В тоя миг те получават Най-Големия Свободен Избор, който някога биха могли Да имат. Същия избор, пред който са изправени всички души преди влизането си в духовната сфера. Могат да продължат живота си, запазвайки самоличността, с която са се разделили при последното си изживяване във физическия живот, или да си създадат нова самоличност. Всички души получават този избор.

Би трябвало да се каже, че децата „порастват” в Живота След Смъртта. Тоест, напълно осъзнават всичко, което се случва, както и всичко, свързано с Основната Действителност. Научават защо са дошли на земята и защо са я напуснали тъй рано. Ако чувстват, че всичко това е завършено, ако се чувстват завършени, съвършени, продължават напред във формата, която си изберат. Ако почувстват, че не всичко е завършено, ако не се почувстват завършени, съвършени, ще получат като всички други души възможността да „се върнат обратно в живота”. За всички души процесът е един и същ, независимо от възрастта на телата им, когато са напуснали физическия свят. Но сега бих желал да кажа нещо относно програмата на децата, които умират в съвсем ранна възраст.

Да, моля те. Много бих желал да знам това.

Тези души, които влизат в телата си и излизат от тях в рамките на много кратък период от време - например децата, които умират при раждането си или пък в съвсем крехка възраст - неизбежно помагат да се изпълни програмата на някой друг на много високо равнище.

Всички души идват във физическия свят, за да подпомогнат изпълнението на своята лична програма, но тази програма може да има много малко общо със самите тях и да е свързана главно с програмата на другите. Например душа, която се върне като превъплъщение на божество или като майстор, прави това заради радостта да изживее Себе Си по този начин - и знае, че ще го стори най-добре, като помогне да се осъществи програмата на другите.

Програмата на другите в този случай може да бъде да си спомнят Кои Всъщност Са Те и да изживеят това на някакво равнище. Човекът, в когото е превъплътено божеството, или майсторът през целия си живот помага да се изпълни тази програма.

Нещо подобно се случва и на други души, дошли на земята, за да изживеят радостта да подпомогнат изпълнението на програмата на други по различен начин. В някои случаи, за да извършат това, трябва да си отидат рано. Но това никога не е трагедия за душата. Тя лесно се съгласява да го стори.

Искаш да кажеш, че имаме споразумение с други души? Че имаме „договори” с тях?

Да. Спомни си, казах ти, че всички души, които някога си обичал, ще те чакат, като ти дойде времето да умреш. Включително душите, чиято смърт е предшествала твоята, както и онези, които ще те последват. Като отвориш „очи” след като си „прекосил границата към отвъдното”, ще намериш там всички тях - точно както и те ще те намерят там, след като прекосят тази граница. Всички вие ще бъдете там един за друг в Единственият Миг, Който Съществува.

Ние ще се срещнем в едно и също когато/където.

Точно така. И ще прославяте радостно всичко, което съвместно сте сътворили, за да може всеки от вас да познае Себе Си като този, Който Той Всъщност Е, и да изживее това. После всеки от вас ще сключи „договор” или споразумение с всеки Друг за това какво ще свърши всеки от вас в следващата си последовременна или едноследователна изява. Както винаги, ще изберете следващите си изяви, като че ли ще се осъществят последователно - и както винаги, те ще се осъществят едновременно. Преди време ти ме попита за ангелите, попита дали те някога се връщат на земята във физически облик и си спомняш какво ти отговорих.

Разбира се. Ти каза, че го правят през цялото време.

Тук говорим за деца, умрели твърде рано.

Нима те са ангели?

Всяка душа, която се връща в тялото си, за да помогне да се изпълни програмата на другите, е ангел. А всяко дете, умряло съвсем мъничко, е сторило това, за да поднесе дар на някой друг. Известно време този дар не може да бъде разбран от родителите или които и да било други и те, естествено, дълбоко скърбят. Но ти обещавам, че след време, когато почувстват облекчение, те ще видят и ще приемат този дар и мисията на това мъничко, мило на сърцето им същество - което можем да опишем единствено като ангел - ще бъде изпълнена.

Утешително е да чуя това. Утешително и мило е да си представя това.

То не е само представа. То е състоянието на нещата. Всичко се развива по този начин. Всичко става така.

Благодарен съм, че узнах това и всичко, на което ти ме научи в моите Разговори с Бога. Продължителният диалог с тебе промени живота ми и се докосна до живота на милиони хора по света. Не зная какво да кажа. Знам, че това е нашият заключителен разговор ...

Нашият заключителен разговор пред очите на обществеността. Аз винаги ще бъда с тебе. Винаги. Както винаги са с тебе и обичаните от теб хора. Те витаят около теб и сега, някои във физическа форма, други - като духовни водачи и ангели. Всички те са ангели. Дори онези, които си си представял, че ти се противопоставят, че са твои врагове. Всички са се появили в твоя свят по една Божествена причина и с една Божествена задача: за  да можеш да узнаеш и избереш, да изявиш и изживееш, да осъществиш и станеш Оня, Който Всъщност Си Ти.

Затова знай следното: Животът на тази планета е твоето най-велико съкровище, сътворено за тебе като окръжение, в което можеш да вземеш следващото най-великолепно решение, свързано с Твоето Аз. Знай също и че съм ти изпратил единствено ангели, за да те подпомогнат в този избор.

Вече си ми казвал това. Нямам сили повече да го чувам. Животът ми беше такава бъркотия, че трябваше да търся кого да обвиня. Светът бе почти разрушен и трябваше да търся някой виновник за това.

Но не бях ли ти казал никога да не обвиняваш и да не осъждаш никого? Затова бъди Светлина в мрака и не го проклинай. Защото всичко, през което ти се е случило да минеш, се е случило, за да ти проправи пътя към изживяването на твоята най-чудесна представа.

Използвай днешните събития, за да сътвориш онова, което бъдещето обещава и използвай изживяването си Сега, за да сътвориш чудото на Вечността.

С това нека приключим нашия разговор пред очите на обществеността. Ти вече каза в този диалог, че още не си изпълнил онова, което си си поставил като своя цел. Сега го направи. Почти. Трябва още само да си спомниш как да обичаш Напълно, не по-малко. Самоотвержено, не само когато е в твои интерес.

Сега е достатъчно да се съсредоточиш върху това. Тъй че можеш да си позволиш да приключиш този публичен разговор. Защото с последната информация за космологията на всичко в живота и в живота след смъртта ти го доведе до неговия край. Така диалогът стана важен за цялото човечество, а това е достатъчно. На този процес ти посвети десет години от живота си, а това е достатъчно. Ти промени представата на света за Бога и за Живота, а това е достатъчно.

Но не промених представата на всички в света, на целия свят.

Целият свят се промени. Уверявам те в това.

Хората навсякъде по света са прегърнали Новото Откровение и Бога на Утрешния Ден. Това е станало благодарение на твоя труд и труда на много други като тебе - учители, писатели, оратори и певци, лечители и проповедници, разказвачи на истории в движещи се стенописи, майки и бащи, които са обгърнали децата си с прегръдката на истинска и непоклатима обич, работници в лозята и всички вестоносци, посветили силите си на една цел - да променят живота на земята. Благодарение на вашите общи усилия Целият Свят е започнал своето забележително преобразяване.

С време това преобразяване ще бъде завършено. С Време/Извън Времето то вече е завършено.

Защото такава е била твоята воля, както и моята. И волята на света, който сме сътворили. Нашата воля е изпълнена.

Изненадан ли си?

Изненадващ ще бъде мигът, в който за първи път ще влезеш в духовната сфера и ще откриеш, че можеш да сътвориш всичко, съвършено всичко, с бързината на мисълта си. И че ще Узнаеш какво си сътворил последователно или едновременно, както си избрал да го сториш. О да, каква изненада ще бъде това!

И все пак най-голямата изненада и най-голямото чудо ще дойде след това. Само след като направиш избора да пресътвориш себе си наново, само след като, окръжен от душите на онези, които обичаш, вземеш решение как желаеш да изживееш следващия път чудото и славата на това кой си ти, само след мига на своя избор ти ще бъдеш изцяло наясно, отворен към ...

ОСЕМНАДЕСЕТИЯ СПОМЕН

Свободният избор е акт на чисто творчество, подпис на Бога и твой дар, твоя сила и твоя слава завинаги и во веки веков.

Ти можеш да прилагаш тази сила и в духовната сфера, и във физическия свят. Ще го правиш със своите мисли, думи и дела. Ти го правиш и сега, в настоящия момент. Затуй в това славно време на Сега/Винаги пре-сътвори Своето Аз в следващата най-величествена разновидност на най-великолепната представа, която някога си имал за това Кой Си Ти.

И в заключение не забравяй следното: Каквото и да избереш, където и да бъдеш, винаги имаш способността мигновено да бъдеш ... У Дома с Бога.

Тъй да бъде.