Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



11:11
07.03.2021
Неделя
3.220.231.235


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » У дома с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

36. В смъртта си ще бъдеш приветстван от всички хора

Благодаря ти, мили Боже, за чудесната, чудесната молитва. Надявам се хората навсякъде по света да я използват в мига, когато почувстват, че ще им помогне, че ще донесе на умиращия надежда, разбиране и мир.

Но моля те, почакай. Има още нещо, което самият аз имам нужда да разбера.

Правилно ли чух? Какво имаше предвид, като каза, че ще видим „дори и в настоящия миг” своите любими хора, които ще ни последват в смъртта?

Спомняш ли си, че малко по-рано в този разговор, след като ми разказа за жената на Андрю Паркър, Пип, ти ме попита нещо за нея?

Да. Попитах те дали е искала да се разболее от рак в толкова ранен етап от живота си. Попитах те дали, като израз на свободна воля, наистина е направила избора да си тръгне толкова рано, да умре толкова млада. Казах, че съпругът и децата й, както и другите членове на нейното семейство трудно биха приели това. Сигурен съм, че биха попитали с дълбока скръб: „Защо Пип е пожелала да си тръгне така?”

И спомняш ли си какво ти отговорих?

Да, каза: „Имам отговор, който може да те слиса.”

Запазих два Спомена за края на нашия разговор. Най-радостните, най-чудесните сред всички Спомени.

Първият от тях е ...

СЕДЕМНАДЕСЕТИЯТ СПОМЕН

В смъртта си ще бъдеш приветстван от всички хора, които обичаш - онези, които са умрели преди тебе и онези, които ще умрат след тебе.

След като се освободиш от връзката си с физическия свят, тези души ще те утешат и нежно ще те въведат в духовната сфера. Никога вече не ще е нужно да оставаш сам и от сега нататък никога вече няма да бъдеш сам.

Толкова благодарен съм да чуя това! В това мое пътешествие най-много ме плаши „самотата”.

Ти никога не си сам и не можеш да бъдеш сам, защото такава е твоята истинска природа. Ти не си отделен индивид, а индивидуализация на Цялото. Ти си част от Цялото, от Всички Нас, Които Сме Живи. А всички ние, които сме живи, сме вложили в Теб своята надежда. Твоите предци вървят с тебе. Твоите наследници стоят до тебе, наблюдавайки решенията ти в тяхна полза. Всички ние сме винаги с тебе, както и ти си винаги с нас. Знаеш, че сме тук. Трябва само да вярваш в това.

Да, но аз не го разбирам. Не мога да разбера този последен Спомен. Нима имаш предвид, че като склопя очи в смъртта и ги отворя отново в Живота След Смъртта, всички, които някога съм обичал - включително и онези, които са останали след мене - ще бъдат там?

Ако искаш да са там, те ще бъдат там. Ако вярваш, че ще са там, ако толкова много се надяваш, че ще бъдат там, ясно ще почувстваш присъствието им до тебе.

Но ... виж, както вече ти казах, многократно те чух да казваш, че душите на онези, които ме предшестват в смъртта, ще ме чакат, когато „прекосявам границата на отвъдното”. Ти сам го беше казал вече в този разговор. Но никога още не съм чувал, че хората, които са живи днес с мене и които ще бъдат живи в мига на смъртта ми, ще се озоват там, за да ме приветстват. Как може да се случи това?

Въпреки че пребиваващите във физическия свят изживяват за известен период в илюзията за време, Основната Действителност им е приготвила едно чудо, приготвила го е за всекиго от вас - ти ще се обединиш с другите в своя собствен Миг на Сега.

Но ... мислех, че аз ще съм там, за да ги приветствам - тях, когато те умрат. Нима не съм един от хората, които те обичат, един от хората които ще ги чакат, когато умрат?

Да, ти си ... и ще бъдеш един от тези хора.

Хайде де, извинявай, но не успявам да проследя мисълта ти. Щом аз ще ги чакам да прекосят границата към отвъдното,  а те вече ще са там, когато аз  пресичам тази граница, как е възможно то ... и в каква последователност?

Вие се приветствате един друг в края на своя физически живот последовременно или едноследователно.

Но когато нещо се случва последователно и едновременно, какво ще бъде моето изживяване? Досега не си ми обяснил това. Ще имам ли изживяването, че нещата се случват едно след друго или - че всичко се случва едновременно?

Ще изживееш каквото и както си го избереш. Можеш да се взреш в отделна картина на стенописа или да отстъпиш назад, за да обгърнеш с поглед цялата фреска. Това е въпрос на гледна точка. Ще избереш гледната точка, която решиш, че ще ти бъде полезна. Можеш да използваш всяка гледна точка, която ти хареса.

Това може да има огромни последици. Изглежда ми почти така - щом моят живот приключи, приключва и животът на всички. Щом умра, умират всички. Но това не ми изглежда честно.

Тук няма нищо нечестно. В Основната Действителност не съществуват нечестност и несправедливост.

Ще минат може би години преди обичаните от теб хора да умрат, но тези години ще бъдат сгъстени в по-малко от миг там, където Времето Не Съществува. Ако искаш да отстъпиш крачка назад и да обхванеш с поглед цялата фреска, ще изживееш срещата си с тях в Живота След Смъртта, където „никакво време не съществува”.

Затова вече ти казах: ако вярваш, че онези, които обичаш - всички онези, които обичаш - ще бъдат с теб в Живота След Смъртта, и то - веднага щом минеш в отвъдното, ако толкова много се надяваш, че те ще са там, ясно ще усетиш присъствието им до тебе. Вярата създава гледната точка, а надеждата те отдалечава от най-лошите ти представи и ти позволява да обозреш картината в нейната широта.

Олеле, от богословска гледна точка това е толкова ново, толкова ... поразително. Никога и никъде не съм чувал нищо подобно. Искам да кажа, дори не съм си го представял.

Това е прекрасно описание на Божието Царство.

Сега ти казвам, че ще бъдеш заедно с всички души, с които някога си пътешествал, с които сега пътешестваш и с които в бъдеще ще пътешестваш.

Бъдещите ми спътници ще бъдат там?

Ако искаш, те ще бъдат там. Няма да се случи нищо, което ти не си избрал. Спомни си, че „раят” ти дава, каквото си пожелаеш. А „Адът” е онова, което не желаеш. Наистина голяма част от богословието е посветена на тези два свята, но в крайна сметка тъй стоят нещата. „Адът” дори и не съществува, освен ако сам си го създадеш, което значи, че вече си получил, каквото пожела! Но и да създадеш свой собствен ад, той може да изчезне в мига, когато вече не го искаш.

Значи всъщност само раят съществува.

Наистина, това би могло да бъде цялото ти богословие. Само раят съществува.

Използвай днешните събития, за да сътвориш

онова, което бъдещето обещава.

Категория: У дома с Бога | Добавил: Бонд (14.05.2009)
Разгледан: 768 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   3.220.231.235          Неделя          07.03.2021, 11:11