Роберт Хенлайн е написал това в една книга преди четиридесет и пет години.

Още едно от моите послания.

И тъй, аз също ли „съм се върнал отново към живот”?

Добре, нека те попитам за това. Имал ли си случаи, в които ти е изглеждало, че си „продал фермата”, че си „се предал”?

Имал съм, то се знае. Сега се сещам за неща, които споменаваш. Сигурен съм, че мигове от този род са ми минали през главата.

Разбира се, че те ти са се случвали. Искаш ли да ти ги опиша?

Не, не, знам за кои говориш ...

Има един, за който може и да не знаеш. Има един, за който може и да не си спомняш. Мига след раждането ти.  Роди се като недоносче. Тежеше малко повече от две кила. Не очакваха, че ще оживееш.

Но оживях.

Да, втория път.

Прощавай, какво каза?

Втория път оживя. Първия път - не.

Хайде бе. Май пак излязохме от пътя. Излязохме от пътя.

След като умря първия път, ти почувства, че онова, което си влязъл да изживееш във физическия свят, не е завършено.

И какво е било това?

Да даваш на другите. Ти искаше да изживееш това - да даваш на другите. Умирайки, направи най-доброто, което можеше, но накрая почувства, че то не е достатъчно. Пожела да изпиташ още неща от този род.

Почакай за минута, аз „умрях” при раждането си, за да дам нещо на другите?

Ти помогна да се осъществи изцяло програмата на майка ти и на баща ти. В този миг ти даде единственото, което трябваше да дадеш, своя живот, за да помогнеш да се осъществи изцяло програмата на твоите родители.

А каква беше тяхната програма?

Те сами ще ти разкрият това, като му дойде времето. А то ще дойде.

Но аз мога да ти кажа по всяко време каква е твоята програма. Твоята програма в този живот е да изживееш възможността си да обичаш. Самоотвержено. Без остатък. Ти направи това в първия миг на живота си. Даде живота си заради друг. Но, както казах, почувства, че недостатъчно си изживял какво е чувството да даваш. Искаше да продължиш да даваш. И тъй скочи от една действителност в друга.

Моля?

Спомни си, че вече обсъдихме възможността да има алтернативни действителности. Когато „умря”, а после „се върна обратно”, ти просто премести своята ясна осъзнатост в една друга, алтернативна действителност. В тази действителност ти отново изживя мига на своята „смърт”, но този път не умря, а оживя. Понякога това изглежда, като че ли „за малко си пропуснал” нещо. В случая - да умреш. Друг път може да изглежда, че внезапно си се възстановил, изненадващо си оздравял. То е все едно да те вкарат във Влака на Времето мигове или седмици преди да „умреш”, а после да преместят стрелката и да отклонят влака в друг коловоз.

Ти и друг път си правил това. Направи го и в двата случая, за които знаеш, за които си спомняш. Във всеки от тези мигове - спомняш ли си ги? — ти си мислеше, че си обречен, че си пътник.

Разбира се, че си мислех така.

И беше прав. Ти наистина беше пътник. Имам предвид, че си беше тръгнал. Беше си отишъл.

Бях мъртъв?

И двата пъти.

Това умът ми съвсем не го побира. Бил съм мъртъв?

Мъртъв като пирон.

И все пак ето ме тук сега.

Да не мислиш, че само котките имат по девет живота?

Да, всеки път ти беше в състоянието, за което казваш: ”той е мъртъв”. Мина през всички етапи на „смъртта”. Тъй като в живота си беше чул за „ада”, пътьом си създаде свой собствен „ад” и мина през изживяването за него. После стигна точката, в която трябваше да си спомняш. И там наистина си спомни, че „ад” не съществува. После си създаде нещо друго, нещо много по-приятно, но пак не беше удовлетворен. После се срещна с мене в мига на Пълно Сливане. После видя Обзора на Живота си. После аз извърших Светото Разследване и ти реши да се върнеш назад.

Каза ми, че чувстваш, че не си „завършил всичко”.

Сега разбирам много по-добре бележката, която получих преди няколко месеца. Виж ти, сега неща­та наистина придобиват смисъл.

Ето, прочети я ...

Драги Нийл,

Ако това може да има някакъв смисъл, бих желала да ти разкажа накратко какво ми се случи точно преди Коледа.

Имах служебна командировка и въпреки нежеланието си трябваше да се разделя със съпруга си за шест седмици в навечерието на Коледа, В средата на командировката разполагах с една свободна седмица, през която можех с колата си да стигна за пет часа от Гранд Джънкшън до Лавланд КО и да бъда за Коледа у дома. Потеглих на 22 септември в 11 часа през нощта. Надявах се да избягна развалянето на времето, което се предвиждаше за следващия ден. В звездната нощ небето беше чисто до влизането ми в тунела Айзенхауер при прохода Лавлънд Пас.

Като излязох от тунела, се озовах в истинска виелица, а после потънах в непроницаемата белота на снега. Крайно трудно ми беше да карам колата и се молех Богу да ме запази здрава и читава. Като стигнах до Денвър, стана по-леко. Продължих напред по пътя 1-25 и там настилката вече стана доста суха, само тук-таме имаше снежни навявания. Пътувах по една права отсечка с 50 мили в час, когато се плъзнах на един заледен участък, колата ми се завъртя и изхвърча настрани.  Беше 4 часа сутринта.

Блъснах се в лявата мантинела и внезапно усетих силна болка в долната част на лицето си. Не знаех дали съм наранена зле, а като видях как отдалече се задава един камион, доста се уплаших. Моторът на колата ми бе изгаснал и тя бе спряла, по средата на пътя. Знаех, че преди водачът да успее да ме види и да спре на този заледен участък, камионът ще ме блъсне. Не разсъждавах достатъчно ясно и не се сетих да изляза от колата. Единственото, което ми хрумна, беше да запаля мигащите сигнални светлини, но не успях да намеря копчето за тях.

Тогава се случи чудо. Без каквато и да било видима причина колата започна да се плъзга назад, а после - надясно. Накрая се спря, опряна на мантинелата, миг преди камионът да прелети край нея.

Останалата част от историята няма връзка с онова, което разказах. Казано съвсем накратко, успях да запаля колата и да шофирам останалите 15 мили до дома ни. По-късно през деня се видях със зъболекаря си. Той не откри никакво счупване. Зъбите ми бяха малко поразклатени, но вероятно за месец-два щяха да се закрепят. Не бях пострадала сериозно, нито бях претърпяла видими щети. Убедена съм, че това е било благословия - да преживея нещата по този начин.

Някои хора мислят, че ме е сполетяло нещастие. Други - че съм просто късметлийка. Но аз зная по-добре какво е станало, а неколцина други също го знаят.

С обич

Инга Краус

Тъй че всяко „пропускане за малко” е наистина „връщане назад” с нов изход. Как да си го представиш! Втора възможност, втори шанс. Възможност да достигнеш завършеност, да доведеш до край онова, което си дошъл тук да свършиш.

Да.

И аз съм бил „мъртъв” вече три пъти?

Четири пъти. Не забравяй смъртта си при раждането.

А дори и като възрастен съм се връщал назад? След като вече е била минала част от живота ми?

Ти каза, че има много неща, които искаш да свършиш, още много неща, които искаш да изживееш. Каза, че искаш по-добре да се свържеш с децата си. Каза, че искаш да изживяваш любовта си към жените, които те обичат, вместо да се отнасяш зле с тях. А най-много от всичко искаш да промениш представата на света за Бога и за живота.

Какво общо има тази последна част с припомнянето как да обичаме?

Ти сподели убеждението си, че щом веднъж светът си спомни кой е Бог и как действително протича животът, на хората няма да им бъде трудно да си спомнят как да обичат и всеки ще обича всекиго без условия.

След като си спомни какво представлява „отвъдното”, след като прекара известно време в Живота След Смъртта, след като разбра, че „адът” (както и всичко друго) е част от съдържанието на твоето въображение, и главно, след като се срещна с Мене, ти каза, че искаш да помогнеш на света да разбере някои неща. Но, каза, че най-напред самият ти имаш нужда да разбереш част от тях - чрез личното си изживяване и опит.

Какво например?

В средата на живота си, четиридесет и деветгодишен, ти остана без покрив. Намери още партньорки в живота си - и ги напусна, както беше сторил с предишните. Така научи още за предателството, за собствената си способност да предадеш другите, за това как се чувстваш, когато други те предадат. Научи малко и за любовта. Научи много за изоставянето. Изоставянето от Самия Живот. Там ти беше навън, на улицата, почти година живя в палатка вместо в дом, живя под открито небе.

Научи какво значи да останеш без пукната пара. В такава мизерия, че един долар да ти изглежда богатство, а два долара - цяло състояние. Един ден ти дари на някого пари, които не мислеше, че ще имаш сила да дариш. Изпитвайки съчувствие към него, ти просто му даде дребните си пари, единствените, които имаше. В този ден ти научи какво е щедрост. Научи също, че „там, където е текло, пак ще тече” - и това беше важен спомен. Ти откри наново, че Вселената има неизчерпаеми запаси. Много скоро сам забогатя. Забогатя повече, отколкото някога бе мечтал.

И тогава започна да променяш представата на света за Бога. И за живота. И на всеки човек за другия. Сега взаимоотношенията с децата ти са по-добри. Сега научаваш, макар и по трудния начин, все още наранявайки другите, но все пак научаваш да се отнасяш по нов начин към любовта. Сега пишеш книги и продаваш милиони от тях. Сега пътуваш по света, говорейки пред хиляди хора. Сега се явяваш по радиото и телевизията, дори и във филми.

Да не мислиш, че всичко това е станало случайно?

Да не мислиш, че всичко това е станало случайно?

Ами ... Ами ...

Ще ти кажа, че ти избра всичко това.

И, разбира се, не научи нищо. Думата „научавам” е само картинен израз. Аз я използвам, защото я използваш и ти. Използвам народни, фолклорни изрази, които използваш и ти. И двамата знаем, че ти не си „научил” нищо. Само си го спомни. Спомни си какво е изоставяне, спомни си какво е щедрост, с всички сили се опитваш да си спомниш какво е любов. Ти въвеждаш в съзнателното си мислене онова което винаги си знаел относно Бога, относно Живота, относно другите.

Откъде, мислиш, идва всичко това?

Откъде, мисля, че идва всичко това?

Всичко, което пишеш точно тук.

Сигурно мисля, че идва от тебе. Мисля, че идва от Бога.

То НАИСТИНА идва от мене. То НАИСТИНА идва от Бога. Но мислиш ли, че аз съм нещо, което е отделено от тебе и ти казва нещо ново?

Чуй ме Аз съм твоето аз, което просто те кара да си спомниш за мене. Твоят разговор с Бога отвори една врата, откри пред теб широк простор и ти позволи да си спомниш онова, което винаги си знаел.

Сега въпросът, заключителният въпрос е не дали ще продължиш да си спомняш, а дали ще продължиш да действаш, като че ли не си спомняш.

Ох.

Хубаво, това Е въпросът, нали?

За да разбереш Основната Действителност, трябва да си изгубил ума си.