Аз все чакам и чакам. Тъй че кажи ми, преди да изгубя търпение. Какво е Светото Разследване?

В края на живота ти, в онова, което описахме като трети етап на смъртта, ще ти бъде зададен един необикновен въпрос. Това ще е най-важният въпрос, който някога ти е бил задаван, и отговорът ти ще бъде най-важното изявление, което някога си правил и най-великият Миг на Свободен Избор, който някога би могъл да си представиш.

Това е толкова важно, че всички ангели на небето ще се спрат, за да чуят какво казваш. То е толкова важно, че всички онези, които си обичал, ще се съберат около тебе, за да те слушат. То е толкова важно, че Самият Бог ще присъства, когато ти бъде зададен въпросът. Всъщност Той или Тя ще ти зададе въпроса.

Какъв е въпросът?

„Искаш ли да останеш?”

Моля? Ще ме питат дали искам „да остана”? Къде да остана? Имаш предвид, да остана мъртъв?

Да. Казано с човешки думи, с твоя език, да. Това ще бъде въпросът.

Искаш да кажеш, че ще мога да направя този избор?

Ти можеш да направиш всеки избор. Избор относно всичко.

Това е основната тема, която развивам от началото на нашия разговор. Вече стигнахме до края на един десетгодишен диалог, а ти все още ми задаваш този въпрос.

Добре де, знам, че имам избор за всичко в живота, но не знаех, че имам избор и за смъртта. Нима ми казваш, че ако не искам да остана мъртъв, това не е неизбежно?

Точно това ти казвам.

Това ... това не е възможно. Това не е ... то противоречи на всичко, което някога съм чувал. Не разбирам. Във всеки миг на смъртта си ние имаме избор да „вървим напред или да се върнем”?

Точно така. Точно този избор ви е даден. И тук е ...

ШЕСТНАДЕСЕТИЯТ СПОМЕН

Смъртта е обратима.

Тук се чувствам, като че ли съм във влакче на ужасите. Единственото, което мога да направя, е да се държа. Какво се опитваш да ми кажеш?

Всеки, който „е умрял”, може да вземе решение как иска да продължи да живее - и къде.

По колко интересен начин го каза.

Това е единственият начин, по който може да бъде казано, защото то е точно така. Спомни си, че Седмият Спомен гласи: „Смъртта не съществува”.

Тя не съществува.

Когато човек направи онова, което наричате „умира”, той винаги получава избора: Искаш ли да имаш изживяването, че животът, който току-що си напуснал, продължава? Или искаш да имаш изживяването за една действителност, в която влизаш, отправил се към духовната сфера?

Имаш предвид, че всеки, който е умрял, има възможността „да се върне обратно в живота”?

Да. Душата може, в своето изживяване, да „отмени” „смъртта”, през която току-що е минала.

Как, как за Бога, може да стори това?

Просто като каже на Бога, говорейки/мислейки/чувствайки: „Не искам да умра сега. Искам да се върна обратно.”

На всяка душа се задава въпросът: „Готова ли си? Искаш ли да продължиш?” Това е най-милият, най-нежният въпрос. Задава се на всички души „дошли в отвъдното” от физическия свят. Ако мисълта/чувството/отговорът е „да”, душата продължава пътуването си към духовната сфера. Ако душата поиска „да се върне обратно”, тя мигновено бива „изпратена обратно” във физическия свят ... пристигайки там части от секундата, преди, да „умре”.

Това ми взема ума. То е съвсем неправдоподобно. То обръща представите ми дори малко ме натъжава. Ако то е вярно, защо някой, който наистина обича семейството си, няма да иска да се върне назад? Имам предвид, че колкото и чудесно да е в „рая” - а вярвам, че там е чудесно, макар ти още да не си ми го описал, да не си ми разказал какво се случва „от другата страна”, в „отвъдното” - то винаги ще е там и ще ни очаква. Не е ли донякъде егоистично да стоиш там, знаейки, че можеш да се върнеш назад и че обичаните от тебе хора страдат, наранени от това, че си ги напуснал?

Сигурен ли си, че не сме обсъдили това?

Добре де, но ти току-що го каза. Един слон е застанал в средата на стаята. Нима очакваш да не му обърна внимание?

Не казах това, за да те натъжа.

Сигурен съм, че е така, но ... кажи ми каква е целта на всичко това?

То е просто тъй, както вече казах: след смъртта всяка душа получава възможност да остане в Живота След Смъртта или да се върне във физическия свят, от който току-що е дошла.

Да, разбрах това. Но те моля да ми го обясниш по-подробно. Кога точно се случва то?

То се случва след като се слееш със Светлината. След Мига на Сливане.

Хубаво, ама не е много честно. Кой на земята може да се състезава с това? Защо ще иска някой да се върне във физическия свят, след като се е слял с Бога? Наистина мисля така.

Всъщност много, много души го правят.

Какво? Защо? Нима казваш, че много души биха предпочели да се върнат на земята, вместо да останат в рая? Това не говори много добре за рая.

То говори, че раят е точно онова, което си представяш, че е място, където можеш да получиш всичко, което пожелаеш.

След сливането със Същността душата разбира много неща. Разбира, че не съществуват съд и присъда. Разбира, че в Живота След Смъртта не може да се случи нищо лошо. Душата разбира Какво е и Коя е. Разбира целта на Живота и процеса на неговото развитие. Разбира напълно и изцяло природата на Основната Действителност. И разбира, че Животът След Смъртта винаги ще бъде тук и ще я чака, ще я чака во веки веков.

Или както някой би озаглавил един филм:  „Раят може да почака.”

Точно така. След сливането си със Същността душата разбира наистина всичко, което сега ти казвам. Но сега разбира това не умозрително, а чрез собствен опит. И тогава много души наистина избират да се върнат във физическия свят. Действително повечето души го правят, поне веднъж.

Повечето души го правят?

Почти всеки, който умира, не умира за пръв път. Ако предпочете този път „да си остане мъртъв”, то е защото наистина чувства, че е завършил онова, което е дошъл да свърши тук. Затова не му завиждай, че си е тръгнал, нито пък му се ядосвай, че не се е върнал. Всички те идват тук много пъти, за да са с вас. Много пъти.

Тук вече се чувствам изгубен. Изгубен съм. Този разговор ме е отвеждал до места, където дъхът ми спира, и аз все се опитвам да го поддържам. Свърших, струва ми се, доста добра работа - но сега това ми се изплъзва. Това е толкова далече от ума ми, че, струва ми се, никога няма да стигна до него, да го разбера.

Опитай се.

Не знам откъде да започна.

Задай ми някакъв въпрос.

Добре. Какво имаш предвид, като казваш, че онези, които обичам, са идвали много пъти при мен?

Имам предвид точно това. Имам предвид, че онези, които обичаш, са идвали при тебе нееднократно, бидейки не на себе си в желанието си да завършат всичко, свързано с тебе, и всичко, което са искали да изпълнят в живота си.

Мама умря и си отиде. Никога не се върна назад.

Татко умря и с това свърши всичко.

Брат ми се беше строполил върху кормилото на колата си, докато я е карал, за Бога, и снаха ми е трябвало да се протегне и да насочи колата плътно към дясната страна на пътя и някак си да успее да се добере до педала на спирачката и да я спре. При това наскоро е била преживяла инсулт и половината от тялото й не се е движела добре!

Не ми е приятно да говоря лошо за всичко това, но ако душата може да се върне назад след мига на смъртта си, ако има този избор, защо брат ми не е направил необходимото да се върне назад в своето тяло, поне докато успее да изкара колата встрани от пътя, преди да умре още някой.

Ти много се разгорещи по този повод, нали?

Предполагам. Стоиш тук и ми казваш, че всеки, който е умрял, може да се върне назад в живота, ако пожелае? Казваш ми, че мама, татко и по-големият ми брат, когото боготворях, са стигнали „отвъд”, където са получили възможност да се върнат назад, и всички те са отказали да го сторят? И не би трябвало да се „горещя” във връзка с това? Имам предвид проблема на изоставянето, който ти бе споменал ...

Това трябва да е проблемът на изоставянето, раз­искван във всички времена. Майката на Всички Проб­леми на Изоставянето.

Разбирам. Тук става дума за теб, не за тях.

Какво?

Някой, когото обичаш, умира и ти си загрижен не за него, а за себе си.

Хайде де, това не е честно. Ти току-що ми каза нещо съвсем неортодоксално във връзка с всичко това. Каза ми току-що, че най-близките ми хора са имали възможност да се върнат при онези, които са обичали и които сега скърбят за тях, а всички те са отказали да го сторят.

Но бях ти казал също и че всички те нееднократно са се съгласявали да го сторят. Ако са си отишли и са останали там, то е защото този път са били „свършили” всичко, напълно всичко. Това е било крайното им отпътуване. Било е тяхното Последно Сбогуване. Всеки друг път те са се връщали.

Всеки друг път? Не мога да си спомня някой от тях да се е „връщал”. Никой от тези, за които говоря, не се е връщал към живот след операция, нито внезапно е оздравявал след тежка болест или нещо от тоя род. Когато си „отидоха”, си отидоха. Бум. Свърши се. Край на историята.

Майка ти си е „отивала” четири пъти.

Какво?

Това, което ти наричаш нейна смърт, майка ти ще нарече своя последна смърт. Без да броим още няколко, през които е минала по-рано.

Майка ми е умирала няколко пъти преди това? И се е връщала назад?

Да. Нека те попитам нещо. Знаеш ли дали на майка ти някога й се е случвало „да пропусне за малко”?

„Да пропусне за малко”?

Мигове, в които почти е умирала, но за секунда е пропускала това.

О, имаш предвид, когато е била „на косъм от смъртта”?

Точно това имам предвид. Знаеш ли дали някога е преживявала нещо подобно?

Не, не знам. И да е преживявала, не ми е разказвала за тях. Защо?

Сега ще ти разкажа как е преживяла четири. От тях два след твоето раждане.

Шегуваш ли се с мен? Истина ли е това?

Истина е. И трябва да знаеш, че това не са били мигове, в които „почти” е умирала. А мигове, в които е умирала ... и във всеки от тези мигове е избирала да се върне назад.

Не мога да повярвам. Какво ми казваш? Защо се е връщала?

Не е била свършила всичко. Чувствала е, че то не е завършено. Знаеш ли, че почти е умряла при раждането ти?

Не. Никой никога не ми е казвал това.

Вярно е. В твоята сегашна действителност тя почти е умряла, довеждайки те на бял свят. В Друга действителност е умряла. После е решила да се върне назад. Решила е, че иска да те отгледа, не да те остави на милостта на света. Върнала се е обратно. В твоята действителност казват, че „почти е умряла”.

И друг път й се е случвало, като умре и отиде в Живота След Смъртта, да си спомни онова, което е трябвало да си спомни, и е правела избора да се върне назад.

По-късно, когато най-малкото й дете (тоест ти) е достигнало пълнолетие и е било на път да си създаде собствен живот, тя е умряла „завинаги”. Дори тогава е била млада - около година по-възрастна отколкото сега си ти. Но тя е била свършила всичко, напълно всичко. Не е имало защо да се връща назад. Било е вече време да си почине и да се порадва на следващото си изживяване - което, казано накратко, е било да се качи на следващото стъпало от своето собствено развитие. Това и направи. Сега е нещо, което ти би нарекъл ангел. Помага на другите, както винаги го е правила.
Ни най-малко не съм изненадан. А какво е станало с татко? Къде е той?
Не мисля, че е мъдро и полезно за тебе да навлизаш в пътешествието или положението на всяка от душите, населявали твоя живот. Душата и същността на онзи, когото наричаш свой баща, след смъртта си намери пълно щастие и съвършен покой, можеш да бъдеш сигурен в това.
Всички души са го намерили. Всички, без изключение.
Само секунда. Нещо, което каза за мама, втори път ми прави силно впечатление. Тя никога ли няма да се върне отново във физическа форма? Беше казал, мисля, че процесът на минаване от духовната сфера във физическия свят и пак обратно е безкраен и вечен.
Казах го. И е така. Не съм казал, че майка ти не се е върнала физически. Казах, че тя е ангел.
Могат ли ангелите да имат физически облик?. Могат ли да бъдат от плът и кръв?
Ангелите се такива, каквито биха желали да бъдат. Ако искат да имат физически облик, могат да го имат. Ако искат да бъдат чисти духове, могат да бъдат чисти духове. Ангелите пътуват между двата свята.
Навсякъде около нас има ангели. Едни от тях имат физически облик, а други са духове.
И може един от тях да е мама?
А ти как мислиш?
Мисля, че е така. Често я усещам близо до мен. Мислех, че си въобразявам това. Мислех, че то не е действително.
Помисли си пак.
А татко?
Той ти помогна да напишеш тази книга. Мислиш ли, че по чиста случайност осъзнаваш това на рождения му ден!
Боже мой, това е рожденият му ден! Целият ден си мисля за него и пиша това на 29 юни - рождения му ден ... възможна ли е такава случайност, такова съвпадение?
Баща ти казва: „Нищо му няма.”
Добре, добре, достатъчно. Искам да кажа, че тук съм удивен, защото той би казал точно това. Може ли тук да се пораздвижим? Кажи ми как може човек да стане ангел? Как може да получи такова повишение?
Никой не получава „повишение” Не става дума за напредване, за получаване на по-висок ранг. Не става дума за това, че някой е „по-добър” от другите.
Хубаво, но някои може да са стигнали по-напред по пътя ...
Кой е „по-напред” по един кръг?
Но мислех, че ти каза ...
Слушай ме. Ти се движиш по безкраен кръг. В него няма начало и край. Ти не си ,,по-добър” или ,,по-лош” от която и да било друга душа по кръга. Целият кръг е свещен и ти си просто там, където си.
Една от трудностите, които хората са създали на земята, е че мнозина смятат своята представа за „по-добра”. ,,По-добре” е да бъдеш мюсюлманин или е „по-добре” да бъдеш мормон, или е „по-добре” да бъдеш юдей или бахай, или християнин, или е „по-добре” да бъдеш мъж, или жена, или консерватор, или либерал, или французин, или италианец, или черен, или азиатец, или кавказец, или член на Криспс или на Блъдс или на каквото и да БИЛО.
На вас са ви втълпявали, че един от вас е по-добър от друг, а това просто не е вярно.
Но тогава ще те питам направо. Ако не става дума за „повишаване”, нито за „напредване”, как тогава може наистина да станеш ангел?
Ти избираш да станеш ангел.
Ти избираш?
Ти избираш всичко. Няма нищо, което ти да не си избрал.
Може ли един ангел да избере да престане да бъде ангел?
Разбира се, че може, и някои ангели са го сторили. После можеш да решиш да станеш ангел отново. Можеш да обикаляш наоколо по кръгове и цикли, по примки, да правиш лупинги, да пътуваш по спирали, можеш да се движиш по права линия, можеш да „останеш в рая” за едни, можеш в следващата секунда да се върнеш обратно на земята - можеш да имаш всичко, както си пожелаеш.
Имаш ли някаква представа Кой Си Ти?
Тук се опитваш да ми го кажеш и аз виждам, че се съпротивлявам на това.