Не е ли възхитително това? Колко близо е изживяването на Елизабет до онова, което наистина се случва след смъртта?

То Е точно това, което й се е случило, когато е навлизала все по-дълбоко и по-дълбоко в преходното пространство, коридора между физическия живот и духовната сфера. Както бях казал в началото на този разговор, у всекиго изживяването е различно в много отношения - и все пак има неща, които се срещат във всеки отделен случай. „Обзорът на живота” е едно от тях.

Но този обзор на живота ми звучи като нещо, което може да бъде болезнено. Имам предвид, че някои от миговете в живота ми могат да бъдат неприятни или заради нещо, което съм преживял, или заради нещо, което сега забелязвам, че съм причинил на някой друг.

Няма никаква болка и никакво неудобство.

Ох, вярно. Бях забравил.

Спомни си, че изостави своето чувство за самоличност заедно с ума и с мислите, които си имал за самия себе си, изостави ги тук, във втория етап на смъртта. В третия етап ти се сля с Цялостта.

И в Мига на Сливането се отказах от последното си чувство за самоличност заедно с индивидуалната страна на това, което мислех, че съм, което наричах „свое аз”. Стоях край „себе си”, ясно виждайки „себе си”, но без да се отъждествявам на емоционално равнище със съществуванието, което виждах.

Добре. Разбрал си го.

Сега, ако се върнем към нашата метафора, ти си в третия етап на смъртта, минаваш през Мига на Сливане и докато изживяваш в момента пълноценно Сърцевината на Своето Битие, виждаш цялата „художествена галерия”, всички изживявания в своя живот и можеш да погледнеш на тях обективно, все едно че прелистваш една книжка с картинки, гледаш филм или изучаваш великолепно произведение на изкуството - като всяко от тях е твое изживяване. Изучаваш всеки миг, докато почувстваш, че си го разбрал. После минаваш към следващата картина, следващия миг, следващата „рисунка”.

По този начин минаваш през и около цялата галерия; уверяваш се, че си разгледал цялата сбирка. Всеки миг е важен за тебе, защото разбираш, че докато изследваш отделните мигове в своя живот, ти използваш тези мигове, за да сътвориш изживяването си за Своето Аз - и скоро ще решиш как би желал да пресътвориш Своето Аз отново.

Хубаво, спри за малко. Има нещо, което ме обърква. Знам, че всичко това е метафора, а не действително „както е”.

- Да опишем всичко „както е”, без да използваме метафора, наистина ще те затрудни да го разбереш.

Разбирам. Но дори и като знам, че това е метафора, трябва малко да „го поразнищя”. Има нещо, което не ми е ясно. Мислех, че „придобивам отново” своята самоличност, когато изплувам от Същността, когато „срещата ми с Бога” е свършила. Как иначе бих знаел „кой съм аз”?

Ти го знаеш.

Тогава как е възможно да мина през този „обзор на живота си” - да хвърля поглед върху всички тези картини на мигове от току-що преживяния си живот - и да не чувствам нищо? Извършил съм някои доста грозни неща. Казвам го със съжаление. А също и малък брой хубави неща. Но ако съм придобил отново самоличността си, изгубена през ранните етапи на смъртта, как е възможно сега да не изпитвам чувство на тъга, щастие или страдание, свързани с всичко това?

След като твоята „среща с Бога” е свършила, ти наистина получаваш яснота за ограничената самоличност, която си притежавал през последния си живот, но не се връщаш обратно в тази самоличност. По-скоро изживяваш Своето Аз като много по-широко от онова, предишното, много по-неограничено.

Да видя сега мога ли сам да извлека аналогия, за да стане ясно дали правилно съм го разбрал.

Давай.

Доста години прекарах в театъра, работейки и в любителски, и в професионални театри в шест щата. Затова ето как се видях внезапно да размишлявам над казаното от тебе...

То е все едно да изляза, след като съм играл роля, за която не ми стигат ограничените ми способности и умения, после да си съблека театралния костюм, да облека градски дрехи и да вляза в света навън като напълно способно и силно същество.

Извън театъра има рекламна витрина с мигащи светлинки и с мои снимки във възлови сцени от представлението. Виждам се на тези картини да гримаснича, да се усмихвам, да плача или да крещя с ужасен гняв, но, разбира се, без да имам вътрешна емоционална реакция към която и да било от тези сцена. Зная, че това не съм аз - че аз самият стоя и разглеждам тези снимки - но когато съм бил вътре, на сцената, страданието, болката и радостта, които съм представял, са били толкова истински не само за публиката... но дори и за самия мен. Виж колко добър актьор съм бил!

Но като гледам сега снимките, виждам как съм можел да изиграя някои от сцените по-добре - или по съвсем различен начин. И решавам да направя това на следващото представление. После си тръгвам по пътя. Първа спирка: библиотеката. Искам да науча повече за героя, за ролята, която играя!

Браво! Това е чудесна аналогия! Тя е много близо до онова, което изживяваш, минавайки пред Сърцевината на Своето Битие и разглеждайки „художествената галерия” от мигове в твоя живот. А като излезеш от Сърцевината на Своето Битие, ти НАИСТИНА в някакъв смисъл „отиваш до библиотеката”, за да намериш нещо повече за своя герой.

Но моля те пак, кажи ми защо трябва да си давам труд, да си създавам грижи? Защо да изляза от Сърцевината? Част от мене продължава да се чуди, дори след всички тези обяснения - защо го правя, защо бих го направил, защо да изляза някога от Сърцевината? Защо да не остана там завинаги? Нима това не би бил „рай”?

В природата на Живота е да изразява себе си. Това прави Животът. Той не може да не го прави, иначе не би съществувал. А сега замени думата „живот” в горното изречение. Отбележи, че „животът” може да бъде наричан и „Бог”, „Онова, Което Е”, „Същината”, „Енергията” или както другояче би желал да го назовеш. Няма значение каква дума използваш, ние все говорим за Живота.

В процеса на самоизразяване Животът доста буквално „изразява” Себе Си. Тоест, изтласква Себе Си НАВЪН от Себе Си, раждайки Себе Си като една страна, аспект ОТ Себе Си, тъй че да може да Познае Себе Си чрез Своето Собствено Изживяване.

Това е трудна работа. Тук има много нещо за осмисляне.

Карай бавно. Карай полека. Разглеждай мисъл след мисъл, идея след идея.

1. В процеса на самоизразяване, тоест изразяване на Себе Си, Животът доста буквално „изразява” Себе Си.

2. Да „изразиш” означава „да изтласкаш навън”. Животът Изтласква Себе Си навън от Себе Си.

3. В някакъв смисъл той ражда Себе Си като една страна, аспект от Себе Си.

4. Той прави това, за да може да Познае Себе Си чрез Своето Собствено Изживяване.

Точно това значи да бъдеш роден отново.

Точно това означава.

И аз съм „роден отново” и излизам от Сърцевината, за да мога - по твоите думи - „по-добре да успея да Позная” онова, с което съм се сблъскал в Сърцевината, като нещо „истинско”, видяно от разстояние.

Да, ти отлично си го схванал. Това е целта на процеса на смъртта - и раждането. Ти непрестанно влизаш и излизаш от Сърцевината на Своето Битие, тъй че да можеш да Познаеш и Изживееш истинската природа на това Кой Си Ти. Използваш отдалечаването, за да Познаеш и Изживееш Цялостта като отделни, неповторими изяви на Своето Аз. Защото когато Цялостта Е Цялостта, тя изживява само Цялостта, а не и нейните съставни части.

Ами ако не мога да бъда по-добър, отколкото съм? А ако съм изживял напълно майсторството в живота, който току-що съм преживял? Какво ще стане тогава? Нима цикълът ще свърши?

Не. Просто ще определиш „майсторството” по нов начин.

Ще вдигна летвата.

Да.

Тъй че да продължи играта. Тъй че да продължи процесът.

Да. В природата и в желанията на Живота е да създава още Живот и да го създава все по-обилно.

Всичко расте и развитието няма край.

Винаги помни това, защото то е...

ПЕТНАДЕСЕТИЯТ СПОМЕН

Развитието, еволюцията няма край.

Вече ти описах цикъла на вечния живот. Тъй като и ти, както всичко в Живота, искаш да пресъздадеш себе си наново, ще отидеш в духовната сфера, в която ще узнаеш и разбереш повече за това Кой Си Ти и какво избираш да бъдеш. После ще се върнеш в Сърцевината на Своето Битие и оттам - назад във физическия свят, пътувайки по същия Коридор на Времето в различни посоки или пък заедно по различни Коридори, тъй че да можеш да Познаеш чрез Своето Изживяване какъв изглежда че си и какъв избираш да си.

Но как ще разбера какъв искам да бъда? Не разбирам това. Кога ще трябва да направя този избор?

Ще направиш този избор, когато отговориш на Светото Разследване.

Аха, накрая.

Почти всеки, който умира, не умира за пръв път.