Ти често повтаряш няколко неща. Това е още едно от тях. Ясно ми е, искаш да разбера, че не трябва да чакам мига на сливане и самоосъществяване, мига, в който ще изживея Единението си с Цялото, не трябва да чакам този миг да настъпи едва с моята смърт.

Така е. Не трябва да чакаш. Можеш да изживееш това сливане, това самоосъществяване още през времето на физическия си живот. Много хора го изживяват.

Вече беше споменал, че чрез медитация, чрез дълбока молитва, чрез някои дисциплини (йога, тай чи и тъй нататък), чрез танц и различни ритуали, хората се доближават до по-голяма хармония, мир, спокойствие и състояние на божествен резонанс или единение. Нима това са „трикове”, „фокуси”, които можеш да спо­делиш с мене?

Всичко живо ще стигне до това място на чудо и приказ. Дори само простото желание да го изживееш пълноценно е достатъчно, за да отвориш пред себе си всички възможности, да откриеш пътя към този миг на преобразяване и съвършенство. Много хора изживяват това  разтапяне в Цялото съвсем спонтанно, докато вършат нещо съвсем обикновено. Готвят яденето. Чистят кили­ма с прахосмукачка. Мият колата. Обличат детето си. Изпълняват възложена задача. Карат си колата по пътя. Стоят под Душа.

Внезапно, рязко, неочаквано, без предупреждение или видима причина възниква чувството за „неотделеност”, изживяване на единение с всичко. Това чувство трае обикновено частица от секундата, а после нещата се връщат към „нормалния” си ход, но изживяването никога не се забравя.

Какво трябва да направим, ако това се случи?

Добре, каквото и да направите, не го отминавайте без внимание. Много хора не оценяват значението му и не му обръщат никакво внимание. Ако имаш или си имал подобно изживяване, можеш да се върнеш към него в спомените си и да си възвърнеш в голяма степен преживените в него чувства и усещания. Можеш да го използваш като изходна точка за отскок към по-дълго изживяване.

Има хора, които могат да влязат по собствена воля в това изживяване на Единение и да останат в него продължително време. Някои остават в него до края на живота си. Това е само въпрос на съсредоточаване и умение да присъстваш там пълноценно.

„Да се съсредоточиш и да присъстваш пълноценно”?

Хубаво, ето че отново срещаме проблема с думите. Много трудно е да опишеш някои изживявания, използвайки думите с всичките им ограничения. Насърчавам те винаги, когато можеш, да си представяш картини. Макар в съзнанието ти картините да са метафори, все пак те често те доближават по-плътно до чувството, че „знаеш”, отколкото думите биха успели някога да го сторят.

„Да се съсредоточиш и да присъстваш пълноценно” тук означава да присъстваш напълно в мига, който се появява точно сега в живота ти; да няма част от тялото, ума и духа ти, която „да е някъде другаде”, „да е нещо друго”. За повече­то хора това е много рядко - но то може да се случи, а хора, притежаващи истинска воля, могат да го накарат редовно да се случва.

Ако проявиш решителност, ти можеш да освободиш ума и съзнанието си от всичко друго и да го доведеш до този миг сега, веднага. Някои от вас наричат това изживяване: да бъдеш напълно „съсредоточен” или „да присъстваш” пълноценно.

Рам Дас е написал на тази тема книга, озаглавена „Да Бъдеш Тук Сега”. А наскоро и Екхарт Тол даде своя принос с „Могъществото на Сега”.

Един от пътищата да постигнеш такова състояние на битието си е да застанеш пред огледалото и да се гледаш в очите. Това изглежда подвеждащо просто, но има невероятно мощно действие.

Номерът е в това да не отклониш поглед, Дори ако това дълбоко взиране в очите ти те накара да се почувстваш неудобно. Ако бъдеш в състояние да задържиш погледа си, най-малко докато преброиш до десет, ще започнеш да изпитваш към себе си толкова съчувствие и обич, че направо няма да знаеш какво да правиш с тях. Ще ти бъде много трудно да задържиш това чувство, ако не си свикнал да обичаш себе си - а повечето хора, за жалост, не са. Прегърни това чувство и просто бъди с него.

Продължавай да се взираш, да надничаш дълбоко и все по-дълбоко в собствените си очи. Ако ползваш ръчно огледало, можеш да седиш, докато го правиш. А сега, след като си се вглеждал дълбоко в собствените си очи толкова дълго, колкото ти е било възможно, внезапно и бързо просто затвори очи - и остани с онова, което ще последва. Много често ще се слееш със Същността. Това може да продължи само миг - или до края на деня.

Ако имаш партньор в живота или пък приятел, с когото се чувстваш близък, опитай да направиш едно видоизменение на този процес, взирайки се дълбоко в очите на другия. Отново не отклонявай поглед, дори ако това дълбоко взиране те накара да се почувстваш неудобно. То скоро ще мине, ще се разтвори в нежността и вътреш­ната топлина, които ще изпиташ, когато се слееш с Вътрешното Аз на другия.

Онова, което виждаш, когато се взираш дълбоко в очите - своите собствени или на другия - е душата. Очите са прозорци на душата.

Може да си спомниш какво бях казал малко по-рано: ако погледнеш себе си или някой Друг в очите и очакваш да видиш там Бога, ще го видиш. И в двата случая обаче ще присъстваш напълно, пълноценно. А ако присъстваш пълноценно Сега и Тук, ще успееш да преодолееш разсеяността си и пътешествията на разсъждаващия ум, ще успееш да доведеш себе си до много по-висше изживяване на живота, който живееш.

Не можеш да не присъстваш пълноценно, когато се взираш в очите на някое живо същество. То може да бъде кучето ти, котката ти, та дори и някое диво животно. Спри по време на пътешествие и кръстосай поглед с някое диво животно - лъв, тигър или мечка - пък да видим няма ли да почувстваш, че присъстваш пълноценно.

Когато почувстваш по този начин, че присъстваш пълноценно в срещата си с друго живо същество, може и да го обикнеш. Хората обикват своите домашни животни и чувството им е съвсем истинско.

Съвършено невъзможно е, ако се взираш достатъчно дълго в очите на друг човек, да не го обикнеш, да не се влюбиш в него. Затова хората толкова бързо отместват поглед един от друг. Не смеят да се гледат в очите достатъчно дълго. Любовта, която ще последва, ще ги завладее. Но те не знаят какво да правят с любов, която ги завладява.

В мига, когато се отдадеш на любовта и й позволиш да те отведе точно където душата ти желае да отиде, няма да имаш никакви трудности. Цялата борба, която водиш, ще спре и ще познаеш Единението.

Точно това се случва в Мига на Сливане. Точно това се случва по времето на Пълно Потапяне в Същността. Това е много здравословен начин Да започнеш деня - или да го завършиш.

Или, както изглежда, да завършиш живота си.

Имам предвид онова, което ти бе казал: че някои хора изживяват сливането, разтапянето в цялото, еди­нението през време на физическия си живот, но всич­ки хора го изживяват в мига на своята смърт. Това бе казал, нали? Прав ли съм?

Ти си съвършено прав. Никой не е изключен, никой не е дисквалифициран, никой не е изоставен.

А какво става с ония, които не вярват, че това ще се случи?

Изживяването ти след втория етап на смъртта не е породено от вярата.

А от какво?

От желанието, копнежа.

Ау. Ау, ау и три пъти ау.

Трите етапа на смъртта са замислени така, че да те доведат до твоето повторно самоопределение, самоотъждествяване - тъй нежно и толкова бързо, колкото пожелаеш.

Във втория етап на смъртта ти се отъждествя­ваш само с ума си и тъй изживяването ти се диктува от онова, което е В ума ти. Твоите вярвания пораждат изживяванията ти.

Щом веднъж отхвърлиш това свое отъждествяване, изживяването ти ще бъде породено не от това, в което вярваш, а от това, което желаеш, за което копнееш. Това е началото на преживяването ти, което наричаш „рай”.

Можеш да изживееш тези три етапа на смъртта, които ти описах неколкократно, още докато си жив.

Я почакай за минута. Знам, ти каза, че мога да изживея Мига на Сливане докато съм жив, но не бях те чул да казваш това.

Говорим за едно и също. Говорим за смъртта на идеята за отделяне. Това се случва в мига на твоята смърт, а може да се случи и по всяко време.

Трите етапа на смъртта са просто Трите Стъпки на твоето Повторно Самоопределение, Самоотъждествяване. Те са:

1. Освобождаване от отъждествяването ти с твоето тяло.

2. Освобождаване от отъждествяването ти с твоя ум.

3. Освобождаване от отъждествяването ти с твоята душа.

Но ако не се отъждествяваме с нито една от тези страни на своето аз, с какво ще се отъждествим?

С нищо.

С нищо? Няма да се отъждествим съвсем с нищо?

С нищо отделно.

Докато мислиш, че си нещо, което НЕ си, ще си представяш, че имаш ограничения. Но Същността не познава ограничения. В Мига на Сливането ти се отъждествяваш с Цялото - което значи, че не се отъждествяваш с нищо отделно. Съвсем с нищо.

Буда отлично разбираше това и го постигна. Много майстори го постигнаха. Много хора не успяват да го разберат до края на живота си. Всички души го постигат при смъртта си. Затова съществува смъртта. Това е нейната цел.

И тъй, то не е нещо, което би могло да се случи, а нещо, което се случва с всекиго, когато се разделя с тялото си.

Да. И в третия етап на смъртта ти се срещаш с чудесното съвършенство на това, което си, видяно през очите на Бога.

Това звучи прекрасно. Просто... прекрасно!

А ти още не си видял всичко. Сливането със Същността не е неговият край. В действителност е точно обратното. То е началото.

След смъртта няма да изпитваш никакъв вид страдание.