Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



01:59
18.04.2021
Неделя
3.238.88.35


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » У дома с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

28. Целта на процеса на смъртта е да възстановиш своята самоличност.

Мигът на Сливането вече е близо. Мощта и чудото на този миг са невероятни. Информацията и познанието, което тя води със себе си, не могат да бъдат обхванати на съзнателно равнище. Само на свръхсъзнателно равнище всичко това може да бъде съзерцавано, донякъде - осмислено и в много по-малка степен - възприето.

Точно преди сливането душата витае, кръжи пред Светлината. Грее се на топлината, излъчвана от Същността. При преминаването по коридора е отпаднало всяко чувство на страх или каквото и да било притеснение. Сега Същността излъчва чиста любов и пред нея душата изживя­ва нещо, което може да бъде описано само като чувството, че си обгърнат, или по-точно... закрилян.

Представи си палачинка, покрита с топъл сироп или сладолед, покрит с топъл шоколад. Тук има подобно усещане. Усещането, че току-що пристигналата душа като че ли е потопена в сладка топлина. Тази нежна топлина изцяло покрива, обгръща, закриля душата.

Заедно с топлината идва и чувство, за което няма нито една подходяща дума в света на физическите усещания. Това е чувството, че си видян - изцяло и напълно. Нищо не може да бъде скрито, нищо не може да бъде пропуснато, да остане незабелязано, да  избяга от вниманието. Всичко „добро” и всичко „лошо”, което душата си е мислила за себе си, сега се е разстлало пред нея и е невероятно,  чудно да видиш  как всичко това - и „лошото”, и „доброто” - полека-лека бива погълнато от светлината... („прието като свое собствено”, ето какво е това усещане)... И това става чрез някаква енергийна осмоза, която разтваря дори и най-малкото чувство на срам или гордост, оставяйки душата с прекрасна празнота, без да е взела нещо със себе си, без да е изживяла каквото и да било освен Откритост.

В тази Откритост, където някога са съжителствали срам и гордост, се влива ново чувство. Първо идва усещането, че външната страна на душата  е обвита, покрита, а  после - усещането, че вътрешността на  душата е запълнена. Отново, думите не могат да дадат подходящо, адекватно определение или описание на това чувство - отчасти защото то е тъй пространно. То може да бъде характеризирано като единствено, огромно, сложно, съставно чувство, което дава насока на хиляда единични чувства, сега бавно изпълващи душата. Слаб опит да назовем това  чувство би било да кажем, че се чувстваш прегърнат, дълбоко успокоен, щедро обичан, дълбоко почитан, истински ценен, нежно подхранван и обгрижван, дълбоко разбиран, напълно опростен, изцяло ос­вободен от всякаква вина, дългоочакван, щастливо  приветстван,  съвършено уважаван,   радостно честван, напълно защитен, мигновено постигнал съвършенство, безусловно обичан - всичко това наведнъж.

Освободила се без най-малко колебание или съжаление от каквото и да било чувство за лична себичност, душата влиза в Светлината. Там тя се потапя в нещо тъй чудесно, че губи всяко желание да познае някога нещо Друго, разтваря се в грабващата дъха слава на безкрайно величие, несравнима красота и безподобна завършеност на битието.

Сега ти се сливаш с тази Светлина и се чувстваш разтворен в нея. С това ,,разтапяне” завършва промяната на твоята самоличност. Ти вече не идентифицираш Себе Си по какъвто и да било начин, на каквото и да било равнище с отделна черта или част на битието, която във физическия си живот си наричал „свое аз”.

Всъщност характеристиката на Живота След Смъртта започва да се утвърждава през първия етап на смъртта. Това ти дава възможност веднага, след като умреш, да изживееш всичко, което си избереш (включително и своя собствен ад) без болка и страдание. Това ще е особено важно за тебе точно в мига, когато влизаш в Сърцевината на Своето Битие.

Онова, което се случва, когато си прегърнат от Светлината, е, че се сливаш с душата си. Накрая успяваш да узнаеш, че не си своето тяло, не си своя ум, дори не си само дух, а и трите заедно. Тази цел е стояла пред целия процес на смъртта.

Спомни си, бях ти казал, че целта на процеса на смъртта е да възстановиш своята самоличност.

Първият етап в процеса на смъртта те освобождава от твоето тяло и от всяка мисъл, че още можеш да се идентифицираш със своето тяло и неговия външен вид.

Вторият етап в процеса на смъртта те освобождава от твоя ум, твоето съзнание и от всяка мисъл, че още можеш да се идентифицираш със своя ум и неговото съдържание.

Третият етап в процеса на смъртта те освобождава от твоята душа и от всяка мисъл, че още можеш да се идентифицираш със своята душа и нейната индивидуалност.

Тук, в Пълното Потапяне на Душата, ти стигаш до място, където Познанието и Изживяването са едно цяло и където ти Узнаваш и Изживяваш, че не си своето тяло, не си своя ум и не си своята душа. Ти си нещо много по-велико. Ти си целият сбор от енергиите, създали тези три неща.

В смъртта всички твои отделни, индивидуални самоличности са изоставени, с което накрая завършва Твоето отделяне ОТ себе си.

Знаеш ли какво? Очаквах да ми кажеш, че съм изживял как Бог идва да ме приветства.

Тук говорим точно за това.

Но ти току-що каза...

Ти продължаваш да мислиш, изхождайки от представата, че Ти и Бог сте отделени един от друг, а аз - отново - ти казвам, че не е така.

Дори и ако сега, в мига на своя физически живот, не повярваш в това, в Мига на Сливането няма да изпиташ към него никакво съмнение.

Бре, гледай ти! Това звучи чудесно! Нямам търпение! Не мога да го дочакам!

Няма да бъде нужно.

В мига, когато се отдадеш на любовта и й позволиш да те отведе там, където душата ти желае да отиде, няма да имаш никакви трудности.

Категория: У дома с Бога | Добавил: Бонд (22.05.2009)
Разгледан: 593 | Рейтинг: 5.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   3.238.88.35          Неделя          18.04.2021, 01:59