Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



15:03
14.04.2021
Сряда
3.236.231.14


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » У дома с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

25. Раждането и смъртта са едно и също.

И тъй, аз „рисувам стенописа, фреската” в Коридора на Времето, като променям трептенията на жиз­нената енергия, които се вихрят в мен и около мен.

Да.

Със своите мисли.

Ти „рисуваш” на стената пред себе си със своите мисли.

И със своите думи.

Всичко, което кажеш, рисува картината на представата ти за себе си и за живота.

И със своите действия.

Всичко, което правиш, изразява в една или друга степен това, което си. Във фреската ти включваш картината на всяка една възможност. На всичко, за което някога си помислил, че е възможно - на всяка надежда, всеки сън, всяка мечта, всяка тревога, всеки кошмар - всичко това е включено във фреската.

Ти вече смеси своята метафора с квантовата механика, което значи, че всички възможности съществуват.

Точно така.

И аз изживявам възможностите, към които погледна, в които се вгледам.

Така е. Такава е метафората, КАКТО И квантовата механика, всички те се събират в едно. Спомни си, квантовите физици казват, че всичко наблюдавано е повлияно от наблюдателя. А метафората гласи: ,,Ти изживяваш оная част от фреската, на която обърнеш внимание”.

Физиците и метафизиците казват едно и също. Само говорят на различен език!

Ето, че сега ти съединяваш частите. Всеки миг разбираш все повече и повече.

Там е работата, че в главата ти има много мисли, но не трябва да обръщаш внимание на всяка от тях. Всъщност и да искаше, не би могъл. Би загубил разсъдъка си.

Но има някои, които за разлика от нас виждат наведнъж по-голяма част от фреската. Често им прикачат етикета, че страдат от „разстройство - недостиг на внимание”.

Това всъщност не е недостиг, а излишък на внимание. Тези личности имат по-широк обем на внимание от повечето хора. Те виждат през по-широк спектър на Основната Действителност. Те „разбират”, „възприемат” много повече. След като това ти стане ясно, ще започнеш да се отнасяш към такива деца и възрастни по различен начин, наричайки много от тях „надарени”, „индиго” или „ясновидци”.

Я виж, тук ти обясняваш всичко.

Не, не всичко. Биха били нужни много разговори, цяла вечност, за да се обясни „всичко”. Но добре е, че водим този разговор, макар и ограничен, както му е редът. Защото дори ако само започнеt да разбираш наистина как протича животът и какво е смъртта, ще можеш накрая да се почувстваш У Дома с Бога.

Толкова дълго си копнял да изживееш това. Сега му е времето. Сега ти е времето да достигнеш следващото равнище в своето развитие, да израснеш в своите разбирания. Затова душата ти те доведе тук. Затова ти сам си сътвори това изживяване. Затова ти създаваш този диалог.

Тук уча сам себе си как протича животът.

Да. Ти отдавна вече учиш сам себе си. Сега само набираш скорост. Поставяш живота си върху теоретична основа, използвайки по малко метафора, по малко наука, по малко метафизика и много духовност.

Разбрах това. И го виждам. Сега искам само да знам какво мога да направя с всичко това, как мога да използвам картините, които аз, самият аз, рисувам във Фреската на Възможностите, разпростряла се в Коридора на Времето.

Когато видиш с вътрешния си взор картина, която не си избрал като част от твоята действителност, не я поглеждай втори път. Нарисувай нещо друго.

Това остава в сила за всичко в живота, нали?

Да. То остава в сила и за „смъртта”.

Което е нещо удивително. Имам предвид, удивително е да си помислим, че през живота си създаваме своята действителност. А още по-невероятно, съвършено променящо всичките ни представи, е това, че създаваме своята собствена действителност и след „смъртта”.

Не е толкова удивително, след като разбереш, че смърт НЯМА.

Да. Сега разбирам много по-дълбоко, по-добре Седмия Спомен: „Смъртта не съществува”. С това ти имаш предвид нещо, което вече бе казал: Смъртта не съществува такава, каквато сме си я представяли.

Продължи тази мисъл.

Вече по-добре се вслушвам в думите ти, че съществува преживяване, което наричаме „смърт”, но не съществува „край” на живота ни - както всъщност и край на каквото и да било. „Смъртта” наистина е в центъра на всичко. Тя е „сърцевината на ябълката”.

Да. Тя е централното преживяване в твоя живот. Тя те води до Сърцевината на твоето Битие. Там могат да бъдат намерени семената на нов живот. Семената на нов живот се намират винаги в Сърцевината.

„Смъртта” е нещо, през което преминаваш, за да стигнеш до „другата страна”, до „отвъдното”. Тя е път, коридор, който води от физическия свят до духовната сфера и обратно назад.

Мисля, че това е най-великото откритие в тази метафора. Дори когато душата живее в духовната сфера, удря часът, когато тя „умира”.

Удря часът и да бъде „родена отново”. Часът, в който душата отново приема физически облик.

И това й се случва, когато премине през Сърцевината и се появи отново във физическия, материалния свят.

Да. Ти виждаш всичко съвършено ясно чрез метафората за Ябълкопортокала.

Но това означава, че за душата ...

Означава съвършено точно това, което си мислиш. Ти се сети за ...

ТРИНАДЕСЕТИЯ СПОМЕН

Раждането и смъртта са едно и също.

Изживяването на смъртта и изживяването на раждането са идентични?

Да, в Сърцевината на твоето Битие. На душата ти. И двете представляват просто отслабване на енергията. Действат като трансформатори на мощността и улесняват преминаването от един свят в друг.

Думите смърт и раждане могат Да бъдат отстранени от всички езици. Те и Двете лесно биха били заменени от думата сътворение.

Раждането и смъртта са мигове на сътворение. Те са Първите Мигове.

Така вместо да кажем, че днес еди кой си е бил „роден”, бихме могли да кажем, че днес еди кой си е бил „сътворен”.  И вместо да кажем, че днес еди кой си е „умрял”, бихме могли да кажем, че днес еди кой си е бил „наново сътворен”.

Да, това би било чудесно! И далече по-точно!

Много малко хора разбират „смъртта” и затова мнозина са я обрисували като най-тъжното изживяване. Спомни си моите думи, че ти рисуваш стенописа, фреската, както пожелаеш ... и ще изживееш картината, която си сътворил.

Но това е ужасно. Не съм виновен, че такива ужасни неща съм научил от хора, на които съм имал доверие!

Оставил си други да нарисуват картината ти вместо теб?

Всички правим това. Много хора са научили за Страшния съд и Вечното проклятие от своите религии - от жреците, свещениците, равините, ходжите, от други хора, на които са имали пълно доверие - дълбоко са вярвали, че те знаят истината.

Да. Това правят религиите, това казват религиите на своите последователи. Тъй положението става критично.

Но ако в Основната Действителност няма „съд”, „осъждане” и „проклятие”, защо човек трябва да има подобни изживявания?

Както многократно бях заявил, не трябва, не е необходимо човек да има подобни изживявания. Човек би могъл да направи избора, да ги има. Не трябва, не е необходимо да следваш диктата на която и за било система от вярвания, нито да приемеш или прегърнеш учението на когото и да било. Можеш да вземеш съзнателното решение да потърсиш своята собствена истина. Всъщност - да я сътвориш.

Ти продължаваш да повтаряш, че аз мога да сътворя своята собствена истина.

Ежедневно го правиш чрез това, в което вярваш.

Но ако, както ми беше казал, човек непрестанно твори на три различни равнища - подсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно — защо свръхсъзнателната част на света, тоест най-умните от нас, не измислят нещо по-различно от проклятието? Защо не сътворят нещо друго?

Вслушваш се във всяка казана от мене дума, нали?

Сега ти говориш за живота и смъртта по-подробно от когато и да било. Разбира се, че се вслушвам във всяка твоя дума.

Добре. Защото аз съм се вслушал във всяка казана от ТЕБЕ дума.

Какво трябва да значи това?

Ще видиш.

Не можеш да промениш своето изживяване - в този или в следващия живот - докато не разбереш как си го сътворил.

Категория: У дома с Бога | Добавил: Бонд (26.05.2009)
Разгледан: 775 | Рейтинг: 5.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   3.236.231.14          Сряда          14.04.2021, 15:03