Добре, ти ми каза, че ще се връщаш към най-важните точки многократно, при това - кръгообразно и наистина го правиш. А сега ни представяш и една съвършено нова духовна теория. Нов поглед, нов подход към нещата.

Бях свикнал да мисля, че съм извън ябълката, че искам да вкуся от нея и се надявам да го сторя. На това ме учеше старата духовна теория. Но ти ми казваш, че не съм извън ябълката, а съм част от тази ябълка, пътуваща през ябълката, и че цялата ябълка е Бог. Бог е не само в сърцевината, в центъра на всички неща, Бог Е всички неща, всичко.

Точно така. Сега ти използваш метафората, за да гледаш през метафората.

Въобразявал си си, че стоиш извън Бога, но не стоиш извън Бога. Не МОЖЕШ да стоиш там. Бог е Всичко, Което Е. Не е възможно каквото и да било да съществува извън Всичко, което Е.

И тъй, аз съм - точно така. Точно както е било винаги, така и сега ти си част от Ябълкопортокала, пре­минаваща през Ябълкопортокала. Ти си част от Бога, усещайки вкуса на Бога.

И как точно го правя? Как моето безкрайно кръгообразно движение през Коридора на Времето ми дава възможност да „усетя вкуса на Бога”?

Като ти предоставя безкрайно изживяване на себе си като творец. Бог е Творецът и когато изживяваш себе си като творец, ти изживяваш себе си като Божество.

Вече бях ти казал, че цялата Вселена се състои от едно нещо, действащо по различен начин. Вашите учени днес наричат това нещо основна енергия на живота, която се проявява като мънички „свърхнишки”, трептящи с различна скорост. Разновидностите на тези трептения предизвикват разновидностите на физическата материя, от която се състоят всички неща във Вселената.

Казах, че и ти се състоиш от същото. Вече си узнал това, узнал си и че тази „материя” се проявява различно в зависимост от различните трептения на свръхнишките. Сега, за да създадеш желаната от теб физическа действителност, трябва само Да си представиш как да накараш тези свръхнишки да трептят по  избрания от тебе начин.

Скоростта и начинът, по който трептят нишките, създава определена физическа проява.

Добре, и какво кара трептенията да се ускоряват или забавят? Какво повишава или понижава честотата им?

Ти го правиш.

Аз го правя?

Да. Ти правиш всичко това. Със своите мисли, своите думи и своите действия.

Нещата, които мислиш, нещата, които казваш и нещата, които правиш, изпращат от центъра на твоето същество „трептения”. Мислите не са нищо повече от трептения. Както знаеш, те могат да бъдат измервани. Думите са трептения на твоите гласни струни. Действията ти са един или друг вид трептения на цялото ти тяло.

Тези трептения създават определени образци и притежават определена честота, а тези колебания пораждат определени смущения в образците на енергия, които са Самият Живот. Тези смущения не са нищо повече от променящи се по определени образци движения на свръхнишките, а тези различни трептения създават различна физическа материя.

Това е алхимията на живота!

Да. Ти можеш да променяш „жизнената честота” чрез онова, което мислиш, казваш и правиш, създавайки по този начин промени в образеца на енергия, който е „твоето аз”, и в енергията, която това „твое аз” излъчва и разпраща по света.

Промените в енергийното поле вътре в теб и около теб създават колебания на нови места в по-широкия Континуум Пространство/Време, в рамките на който съществуваш, и това предизвиква нови физически последици в твоя живот.

Какъв вид мисли, думи и действия пораждат най-полезните честоти? Мисля, че знам отговора, но дай ми го все пак.

Разбира се, че знаеш отговора. Положителните мисли, думи и действия създават най-полезните честоти в трептенията на свръхнишките или образците на жизнена енергия.

Медитацията или молитвата е най-висшата форма на енергийна промяна. Предизвиканият от теб видим образ, визуализацията на онова, което желаеш, оказва най-силно въздействие върху енергията. Изговорените от теб думи най-точно настройват енергията. Подобни действия променят трептенията на свръхнишките, които изграждат тебе и всичко, което те обкръжава.

Ти изживяваш различно и самото време под влияние на промените в трептенията, предизвикани от промените в състоянието и яснотата на твоето съзнание. Ако състоянието на яснота и осъзнаване се промени, ходът на времето може да ти изглежда успокоен или драматично забързан.

Много хора, пребивавали в дълбока медитация, чиято продължителност им е изглеждала цяла вечност, с изненада откриват, че едва няколко мига са минали във Външната Действителност. Обратно, не е рядкост за човек наглед за кратко да се потопи в молитва или дори само в тих размисъл, а после, поглеждайки часовника, да открие, че е минал час, та дори и повече.

След подобно изживяване можеш да кажеш, че времето ти е изглеждало скъсено или удължено. А онова, което в действителност ти се е случило, е, че си се движил по-бавно или по-бързо през Коридора на Времето, който въобще не се скъсява или удължава.

Това е необикновено кратък курс по метафизика. Може би трябва да я наречем метафизична космология. При това — метафорична метафизична космология. Но наистина не би трябвало да слагаме етикет на тази „наука”, защото мнозина може да я развенчаят от научна гледна точка. И несъмнено ще го направят, защото, въз основа на познанието в днешната наука, много от казаното би изглеждало безсмислено.

Ще бъдеш изненадан да научиш колко много от него изглежда съвършено осмислено и логично.

След тези думи, кажи ми как мислиш — каква част от този курс е необходима, за да бъдат разбрани животът и смъртта? Имам предвид, че тук навлязохме в толкова много проблеми ...

Би било много полезно да знаеш на теоретично равнище какво се случва в процеса на живота и смъртта, а също тъй защо и как се случва.

Добре тогава нека продължим с изследването на идеята, че има много „пътища” през Континуума Пространство/Време - безброй пътища - и че аз мога да поема, по който път пожелая.

Можеш. Включително, както вече отбелязахме, по оня, по който по-рано си минал. Всъщност ти доста често го правиш.

А като го направя, може да изживея същите неща, които съм изживявал и преди или пък да не ги изживея - всичко зависи от избора ми, нали?

Точно така.

Но как правя своя избор? От какво зависи той?

От онова, което зърнеш, в което се вгледаш, което грабне вниманието ти. Ще изживееш онова, в което се вгледаш.

Да, вече си ми го казвал. Но тук ми е нужна още малко помощ. Мисля, че започвам да го разбирам, но ми е нужна още малко помощ.

Спомняш ли си как те карах да оставяш знаци по тунела? Спомняш ли си знаците по Коридора на Времето?

Да. Ти каза, че те всъщност са картини.

Точно така. Имаш много добра памет. Хубаво, нека сега нарисуваме една фреска, стенопис в твоето въображение. Една безкрайна фреска. Тя покрива двете стени, тавана и пода на тунела. Стенописът, фреската е навсякъде около тебе. Можеш ли да си представиш това?

Да.

Добре тогава. А сега да кажем, че при първото ти преминаване през „тунела на времето” в една определена точка вниманието ти е било грабнато от една определена част на фреската. Фреската има много части и всички те те обкръжават, но ти си минал и си се вгледал в една част и върху нея си съсредоточил вниманието си. После си продължил напред, но носиш спомена, че на това място в тунела си изживял една част от картината. Сега наричаш тази част „минало”. Следваш ли нишката на моя метафоричен разказ?

Мисля, че да. Продължавай.

При следващото си преминаване през същия този тунел на „времето”, на същото място, през което вече си минал, може би ще се насочиш към друга, различна част от фреската и ще се вгледаш в нея. Ще видиш нещо съвсем различно. Ще видиш друга част от картината. Можеш да сториш това в същия „миг”, насочвайки се наляво или надясно, нагоре или надолу, напред или назад или пък „кръгообразно”, „по кривата линия на окръжност” в Коридора на Времето.

Спомни си, че картини има навсякъде наоколо, във всеки „миг” от „времето”. Ако се движиш само напред и назад, нагоре и надолу, наляво и надясно през коридора, ти ограничаваш възможностите си да се насочиш към други картини и да се вгледаш в тях. Но ако се движиш кръгообразно, по кривата линия на окръжност, можеш да огледаш всички картини, съществуващи в един единствен миг, движейки се покрай тях по „пръстена на времето”, каквото представлява тази определена „наносекунда”. То е все едно да обикаляш край всяко ъгълче, всеки ръб на снежинката. Спомни си, винаги съм ти казвал, че всеки Миг е като снежинка. Няма два еднакви във Вечността.

И ако променя едно единствено нещо в някой от тези пръстени, ще променя всички следващи „картини”.

Съвсем точно. Затова можеш да тръгнеш по същата пътечка, но да видиш различни неща.

Я виж ти, аз наистина съм Крал на Пръстените!

Такъв си, наистина

Пръстенът, кръгът, винаги е бил свещен символ на вечността, съвършенството, безкрайната любов и безкрайното пътешествие.

Но ако съм предприел безкрайно пътешествие, няма ли да разпозная — имам предвид, че фреската е навсякъде около мене ... няма ли да разпозная нещо, нещичко?

О да, ще разпознаеш. Като се движиш по спирала през Коридора на Времето, много често очите ти ще светват пред някоя част от фреската и ще си казваш: „Това вече съм го виждал! Всичко е точно както си беше.”

Déjà vu^*.

Точно така.

А понякога, докато пътуваш наоколо по „тунела на времето”, ще имаш изживяването, че получаваш „послание” или „наставления”. Това може да бъде предупреждение: „Не тръгвай натам. Не се вглеждай в онази част от фреската.” Или покана: „Вгледай се в тази част от фреската. Виж тази картина, ето тук.”

Да! Преживявал съм го. И кой ми го е казал? Ти?

Ти. ТИ САМИЯТ си го казваш. Индивидуализацията на Странността, Неповторимостта ти изпраща тези „наставления”, дошли под формата на „намеци”, „шепот в ухото”, „женска интуиция” или „ясновидство”.

И тогава говоря сам на себе си?

Да. Точно това правиш.

Моето „бъдещо аз” говори на моето „сегашно аз”.

Може и тъй да се каже. И ако се вслушаш внимателно в Своето Аз, можеш да изживееш всяка част от „времето” или цялото си пътешествие през тунела по съвършено нов начин.

Тъй... Я да видим дали съм го схванал вярно... Продължавам да се движа през Времето и Пространството, а после или поемам по съвсем нови пътища - което би нарекъл: „да живея различни животи” - или поемам по същия път, по който съм минал.

Което би нарекъл: „да преживея отново същия живот”; а през него може да изживееш Déjà vu — в смисъл „тук вече съм бил”.

Но ако всичко това се случва в един и същи миг ...

Точно тъй се случва. Спомни си, има само един Ябълкопортокал. Континуумът Пространство/Време е Странността, Неповторимостта. Не съществува нищо друго ОСВЕН Странността, Неповторимостта.

... тогава аз трябва да съществувам вътре в Странността, Неповторимостта на няколко различни места едновременно. Засегнахме това малко по-рано, когато изследвахме идеята за алтернативните действителности. Казваш ми, че мога да бъда на две места едновременно?

Можеш да бъдеш не само на две, а и на много места едновременно. И наистина си на много места едновременно.

Аз съм Индивидуализацията на Странността, Неповторимостта и изживявам живота си последователно едновременно!

Сега вече напълно си го разбрал.

Твоето „аз”, което е Твое Аз - Цялото, което е Индивидуалността - се е изявявало множествено, в много лица.

Винаги съм знаел, че имам много лица, че съм много личности едновременно!

Изразено с езика на метафизиката, ти изживяваш Себе Си като Множествена Индивидуалност.

Божичко, не е чудно, че трябва да обикаляш отново и отново кръгообразно около тази тема. Всичко това има безброй пластове. Изглежда, че съм множествена индивидуалност на странността, неповторимостта, изживяваща живота си последователно едновременно.

Виждаш ли колко трудно е да облечеш в думи всичко това? Трябва да измисляш несъществуващи думи и изрази дори само за да се доближиш малко До темата.
Но аз знам какво казваш! Казваш, че съм преживял много животи и че съм преживял ТОЗИ живот многократно.
Точно казано. Само дето ще разбереш всичко това още по-добре — ще го изразиш още по-точно  ако не използваш минало време.
Аз преживявам много животи и преживявам ТОЗИ живот многократно.
Сега вече го изрази точно.
Почти.
Почти?
Има още една малка подробност ...
Коя е тя?
Ти си нарисувал фреската, стенописа.
Какво?
И по всяко време можеш да промениш рисунката.
КАКВО?
Можеш да прибавяш или да заличаваш части от нея, да оцветяваш отново и отново, да променяш цвета на всяка част всеки път, когато минеш покрай всяка част на „времето”. Можеш да променяш рисунката както си искаш, когато си искаш.
О,  Боже мой,   свръхнишките са моите четки за рисуване!
Добре казано! Великолепна аналогия.
И тъй нищо НИКОГА няма да бъде както е било!
Точно така
Това значи, че възможностите са безброй, безкрайни ...
Вярно.
Тогава ... тогава ... това би могло да продължи вечно.
То продължава вечно, чудесни мой, Единствени мой, Избранико мой. То продължава вечно.

Смъртта е път, коридор, който води от физическия свят към духовната сфера ... и обратно назад.

* Видяно вече (фр.).