Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



11:32
07.03.2021
Неделя
3.220.231.235


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » У дома с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

23. Никой никога не умира „напразно”.

Това е една чудесна история. Тя прекрасно илюстрира мисълта, че предназначението на всяко пътешествие през Континуума Пространство/Време е да донесе на душата едно необикновено преживяване и че времето и обстоятелствата на смъртта винаги са подбрани съвършено.

Аз виждам несъмнено как „съвършено” се е разделил с тялото си този млад човек, защото бил казал, че иска да се срещне с биологичната си майка и да я опознае, така че желанието му е било удовлетворено чрез неговата смърт.

Не виждам обаче защо е било „съвършено” всичко да се случи по този начин - и съвсем не виждам как този млад човек е изживял „необикновеното изживяване”, което е било целта на неговото идване тук.

Били е дошъл тук, за да се чувства цял живот наранен, болезнено засегнат, а накрая е трябвало и да загине при автомобилна катастрофа. И всичко това само и само за да се срещне с майка си. Хайде де!

Недей очаква предварително, че ще узнаеш или ще извлечеш от „фактите” какъв е пътят на душата. Не можеш да познаеш всички деликатни преплитания и втъкавания, създадени съвместно от всички Благословени Същества, участващи в това  изживяване или просто свързани с него. Били е дошъл тук, за да подпомогне осъществяването на ВСИЧКИ програми.

Всички програми?

Много души са си сътрудничили и съвместно са творили тук, както става навсякъде във всеки миг на живота. В този случай са били включени душите на младежа с мотоциклета на неговата рождена, биологична майка, на майката осиновителка, на бащата-осиновител и на брата – както и душата на човека, карал колата, която го е блъснала и убила.

А това не ни говори нищо и за други души по-отдалечени от случилото се като рождения, биологичния баща на младия човек, родините и приятелите на всички тези хора и - готов ли си за това? - като ТЕБЕ и участниците в „работилница”.

Всеки е имал  своя програма, чието осъществяване е било подпомогнато.

И тъй, това разбиране ни води до ...

ДВАНАДЕСЕТИЯ СПОМЕН

Смъртта на всеки човек винаги помага да се осъществи програмата на всеки друг човек, който осъзнава това. По тази причина той го осъзнава. Затова никоя смърт (и никой живот) никога не е „пропиляна” Никой никога не умира „напразно”.

Това поставя личните трагедии, националните бедствия, жертвите на масови катастрофи и смъртта на всеки човек в съвършено различен контекст. Внезапно всичко - от смъртта на едно едничко новородено до унищожаването на хиляди хора - може да бъде разбрано по съвършено нов начин.

Да.

Когато разбереш безкрайните и чудотворни преплитания и втъкавания в живота, всяка смърт ще се превърне в събитие с огромно божествено значение.

Смъртта на хора на 11 септември, от цунами през 2004 и от урагани през 2005 година, от гено­цида в Дарфур и Холокоста се издига на пиедестала на чест и почит.

Смъртта на баба, лежала години наред на болничното легло, смъртта на деца, хукнали пред неочаквано появило се превозно средство, смъртта на пациенти, болни от СПИН, смъртта на летци изпитатели, смъртта на хора, умрели в мир, и смъртта на хора, загинали чрез насилие, смъртта в нейния героичен и в нейния незабележим облик - всяка смърт бива издигната до равнището на необикновена значимост, защото всеки живот се докосва до хиляди хора и всяка смърт е тяхно избавление.

Всяка смърт е избавление, защото връща душата към истината за самата нея, към истината за живота, към истината за Бога. Всеки човек, засегнат от нечия смърт, отваря душата си за тази истина и може също да я изживее.

Казвам ти, никоя смърт не идва напразно, всяка смърт носи послание и на онези, които напускат земята, и на онези, които остават на нея. Ти трябва да потърсиш това послание, да го намериш и да се вслушаш в него.

Какво е посланието на Холокоста? Какво е посланието на 11 септември? Какво е посланието на цунами, на умрялото новородено, на починалите от СПИН, на бабата, потънала посред нощ във вечния си сън?

Всъщност какво е посланието и каква е целта на всяка смърт и на всеки живот?

Ще ни кажеш ли това? Ще ни го кажеш ли сега, веднага?

Посланието е такова, каквото заявиш, че е. Целта е такава, каквато покажеш, че е. Ти заявяваш и показваш това чрез начина, по който изживяваш живота си.

Самият ти си и посланието, и вестоносецът. Ти си едновременно и творецът, и творението. Ти създаваш посланието дори докато го предаваш. Наистина процесът на предаването му Е и процес на създаването му. Двата процеса са едно и също.

Замисли се за това. Дълбоко се замисли.

Още повече, че мога да ти кажа: Самият Живот е нещо за чудо и приказ, нещо, далеч надхвърлящо всичко, което си си представял предварително, а и ти, самият ти, си за чудо и приказ, нещо, далеч надхвърлящо всичко, което си си представял предварително.

Този живот, който живееш - този живот, който си ти самият - е безкраен и вечен. Той няма да свърши никога, никога.

Всички души творят заедно, във взаимодействие, всеки миг. Всички души. Нишките им се преплитат, втъкавайки се една в друга. Това преплитане и втъкаване създава килима на живота, пред който дъхът ти спира. Всяка нишка следва своя път, но да заключиш от това, че всяка нишка върви „сама за себе си”, значи да не разбереш колко Огромна Картина се ражда пред очите ти.

Боже мой ...

Твоят Бог, наистина.

И тъй, животът не е единствено, неповторимо изживяване.

Всъщност той Е. Той е изживяване на Стран­ността, Неповторимостта, която познава Сама Себе Си чрез изживяванията на своите Индивидуализации. Няма нищо друго освен една Странна, Неповторима Програма, чието осъществяване е подпомогнато от съвършено различните, но забележително обединяващи се изживявания на всеки от нас.

Тази Странна, Неповторима Програма е нужна на Божеството, за да се изяви и изживее в ця­лото си великолепие, да пре-сътвори и определи Себе Си наново във всеки златен миг на Сега. КАК ще изживее себе си, КАК ще изрази себе си, КАК ще определи себе си, зависи от тебе. Това е решението, което вземаш всеки ден. Това е изборът, който правиш и показваш всеки миг. Всички вие правите това самостоятелно и съвместно. Всяко действие е действие на самоопределение.

Тази истина, заедно с много други, ще ти бъде напомнена, когато се слееш със Сърцевината на Своето Битие. Там ти ще се подмладиш отново, ще се присъединиш към цялото, ще станеш негова част, ако си забравил първоначалната програма, ако си загубил паметта си и си забравил Кой Всъщност Си Ти. А ако не си го забравил, а пристъпваш съвсем съзнателно и с пълна яснота към пълноценното му изживяване, ще придобиеш нови сили в Сърцевината на Своето Битие.

Голямото недоразумение и заблуда на всички, забравили Основната Истина, голямата илюзия на всички, живеещи във временна амнезия, е, че трябва да „отидат” някъде, да предприемат някакво пътешествие, за да стигнат ,,на небето” в „рая” или в „единение с Бога” и да изживеят вечно блаженство.

Няма къде да отидете, нищо не трябва да правите и нищо не трябва да бъдете освен онова, което сте точно сега, за да изживеете блаженството, благословията на Божеството.

Ти СИ, вие СТЕ блаженството, благословията на Божеството и трябва единствено да знаете това.

И защо тогава трябва да предприемам това безкрайно пътуване през Ябълкопортокала? Защо продължавам да шествам през Континуума Пространство/Време? Защо трябва без край да търся Бога?

Твоето пътешествие не е безкрайно ТЪРСЕНЕ на Бога. То е безкрайно ИЗЖИВЯВАНЕ на Бога.

Разбрана по този начин, причината за продължителното пътешествие става очевидна. Това пътешествие е процес. То е начинът, по който опознаваш Бога - наистина, по този начин ти опознаваш и себе си КАТО нещо Божествено. Затова пътешествието ти носи най-голяма радост.

Добре, така аз поемам по този „път” през времето и пространството, за да изживея Бога. Но какво ще стане, когато наистина се срещна с Бога? Ти беше казал, че Бог ще е първото изживяване, което ще имам след смъртта си.

Ако повярваш в това, то ще се случи. Но няма защо да чакаш дотогава. Всъщност ти през цялото време си се срещал с Бога. Това аз непрестанно ти повтарям.

Ето я основната грешка в повечето човешки теории за Бога, в човешката теология: Мислите си, че един ден ще се срещнете с Бога. Въобразявате си, че един ден ще се върнете У Дома. Вие няма да се върнете У Дома.

Вие никога не сте напускали Дома.

Цялата Вселена се състои от едно нещо,

действащо по различен начин ...

Ти изживяваш Себе Си като

Множествена Индивидуалност

Категория: У дома с Бога | Добавил: Бонд (28.05.2009)
Разгледан: 847 | Рейтинг: 5.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   3.220.231.235          Неделя          07.03.2021, 11:32