Виж, чувал съм, че живеем много различни животи. Но ти ми каза тук няколко пъти, че живеем също тъй отново и отново един и същ живот. Нещо като разновидност на филма „Денят на Сретение Господне” в действителния свят.

Много ти се събра да научиш наведнъж, затова може би тук трябва да вървим по-бавно.

Задаваш ми основните, най-важните въпроси за „живота”, „умирането” и „смъртта”. Но за да стане съвсем ясно какво наричаш „умиране” и „смърт”, трябва да изследваме някои съвсем тайнствени, езотерични теми, свързани с онова, което можем да наречем „космология на всичко”. Но да напредваме малко по-бавно.

Добре. Имам чувство, че препускаме в галоп. Защото само през последните десет минути получих толкова много данни ...

Знам. Затова точно тук ще се върнем малко назад и ще се спрем на някои от данните, за да ги разгледаме отново.

Казах, че ти си част от Всичко, Което Е. Ако се върнем към нашата метафора, ти си атом от ябълката + портокала и пътуваш през нея.

Би могъл да я наречеш Ябълкопортокал!!

Добре казано. Така метафоричната картина ще стане незабравима. Ще използваме твоята странна дума, за да назоваваме накратко Континуума Пространство/Време.

Добре.

А сега можеш да пътуваш през Ябълкопортокала многократно по път, който сам си избереш. Както казах, това може да бъде същият път, който ти бе избрал по-рано, или друг път, друг „тунел”.

Можеш да избереш един от безбройните пътища за минаване през Коридора на Времето и да променяш движението си всеки миг, в който пожелаеш.

Какво имаш предвид?

Добре, кажи ми сега как би могъл да видиш себе си, преминаващ през Коридора на Времето. Да кажем, че висиш във въздуха в този коридор. Буквално казано, ти „висиш във времето”. Е, сега по какъв път виждаш, че се движиш?

Напред. Виждам, че се движа напред през тунела. За това ли ме питаш?

Има ли друг път, по който би могъл да се движиш?

Да, предполагам, че назад, обратно. Нима казваш, че можем да се движим назад във времето?

Аха, ето тук засягаш нещо значително. По-значително, отколкото би могъл да знаеш в момента. То е част от Светото Разследване, за което споменах по-рано.

Аха, ще ми кажеш ли сега какво е Светото Разследване?

Още не, но ще го сторя много скоро. Трябва да поставя на място още няколко основополагащи камъка. Краткият отговор на другия ти въпрос е: да, можеш да се движиш „назад във времето” не само към други животи, а и е рамките на един и същ, отделен живот.

Възхитително.

Но можеш ли да измислиш и друга посока, в която би могъл да се движиш из тунела?

Уф, не. Напред и назад биха били двете единствени посоки. Добре де, може би и от едната към другата страна.

Вярно. Ако висеше в Коридора на Времето, би могъл да се движиш и наляво и надясно. Има ли и някакъв друг път?

Нагоре и надолу?

Вярно. Би могъл да се движиш нагоре и надолу. И тъй, виждаш, че има три пътя, по които би могъл да се движиш - назад и напред, наляво и надясно, нагоре и надолу. Можеш ли да си помислиш и за друг път, по който да се движиш?

Ехо?

Размишлявам.

Не. Мисля, че не мога.

Повечето хора не могат.

Защо не могат?

Защото преживяват себе си като част от триизмерно окръжение. Но какво ще стане, ако ти кажа, че тук, вътре в тунела, има и четвърто, пространствено измерение, четвърта посока, в която можеш да се движиш?

Бих бил слисан. Не мога да отгатна коя е тя.

Би могъл да се движиш по периферията, по обиколката на кръга. От своето висящо положение вътре в Коридора на Времето ти би могъл да се движиш по часовниковата или срещу часовниковата стрелка.

Не бях помислил за това.

Тунелът има три разстояния: разстоянието от началото до края (посока напред/назад), разстоянието от едната до другата страна (посока ляво/дясно) и разстоянието от тавана до пода (посока нагоре/надолу). Има също и четвърто разстояние — разстоянието около вътрешното пространство (посока по периферията, по обиколката на кръга). Това е Измерение във Времето ... и тъй има повече пътища, за ,,да се движиш през времето”, отколкото предварително си си представял.

Прав си. Аз просто никога не съм мислил за този четвърти път.

Всъщност в Континуума Пространство/Време има повече от четири пространствени измерения.

Повече от четири? О небеса, колко са те?

Всъщност броят тук няма никакво значение. Ако искаш да научиш повече за това на техническо равнище, говори с някой квантов физик. Но отново, това е само съвременната наука. Всичко, което има значение за целта на тази дискусия, е, че не всички неща са такива, каквито изглеждат, че във всеки миг на всеки живот има повече възможности, отколкото би могъл да си представиш предварително.

От друга страна, твоето пътешествие е същото, в смисъл, че целта му, дестинацията, е една и съща. Твоят път може да има повече разновидности, отколкото си мислиш.

И от какво ще зависи моят избор в рамките на тези различни възможности?

Ще зависи от онова, което искаш да изживееш. Всички пътечки може да водят до една и съща цел, дестинация, но всеки „път” открива различни изживявания. Щом правиш безброй безкрайни пътешествия през Континуума Пространство/ Време, тръгвайки по който път си искаш, и няма „риск” от „изпускане на шанса” да поемеш по някой определен път, то твоите възможности за избор са открити.

И това ще продължи вечно? Никога няма да остана завинаги в сферата на духовния живот?

Никъде няма да останеш завинаги.

Нито дори в Центъра, в Сърцевината на Своето Битие? Знам, попитах вече за това, но ...

Продължавай.

Няма да остана никъде завинаги?

Трябва да разделиш с интервал думата „никъде”, както съм те учил вече, за да разбереш твърдението.

Разделена с интервал, думата „никъде”, става „сега тук”^*.

Ти ще останеш Сега Тук завинаги.

„Сега Тук” е единственото Време и Пространство, което съществува.

Това наистина разширява представите ми. И тъй, небесата, „раят”, нирваната, повторното единение с Бога не са в Сърцевината?

Да, там са - но и навсякъде другаде. В тоя случай не става дума за „тук” или „там”. А за навсякъде.

Но има още нещо неповторимо, характерно за Сърцевината, нещо, което няма да намериш никъде другаде освен в Континуума Пространство/Време - и точно затова си отишъл там.

И то е?

Странността, Неповторимостта.

В Сърцевината на Твоето Битие Всичко, Което Е и Всичко, Което Си Ти, се проявяват в Странна, Неповторима Форма. Тук се сливат Познанието и Изживяването.

Ти можеш да предизвикаш това сливане по всяко време и на всяко място в рамките на Континуума, но в Сърцевината на Твоето Битие няма нищо друго, което би могло да „се състезава” с него, нищо друго, което да отвлече вниманието ти от него. Там няма нищо, освен него.

Добре, тогава това са небесата, това е раят. И там искам да остана.

Не, не искаш. Ти искаш да Узнаеш и да Изживееш, а не да останеш там.

Защо не? Там сигурно ще се чувствам прекрасно!

Ако би Узнал и Изживял ТОВА и НИЩО ДРУГО, накрая би се изгубил в това сливане. Вече не би знаел, че участваш в сливането, защото там не би имало никакво Друго Познание и Изживяване, с което да го сравниш. Дори не би знаел кой си ти. Би изгубил способността си да различаваш и индивидуализираш Своето Аз.

Нима ми казваш, че „раят” може да стане едно „прекалено хубаво място”?

Казвам ти, че в Континуума Пространство/ Време нещата съществуват в съвършено равновесие. Същността на това Кой Си Ти знае точно кога Процесът на Самия Живот те призовава да се слееш с Цялостта и да изплуваш от нея, за да Познаеш блаженството на Цялостта и Единението чрез Изживяването и славата на неговата Индивидуализация.

Системата работи безупречно. Равновесието е съвършено. Образът му носи очарованието на снежинка.

Ти се връщаш към Цялостта и изплуваш от Цялостта, отново и отново, вечно, завинаги във вечността.

И това е ...

ДЕСЕТИЯТ СПОМЕН

Животът е вечен.

Е добре, всяка религия ни казва това. Традицията във всяка вяра на земята го възвестява. И ето че тук го чуваме отново.

Вярно е, че съм ви изпращал това послание чрез много вестоносци, векове наред.

Роситър Реймънд, живял от 1840 до 1918 година, е бил писател, издател, оратор, теолог, учител, романист, консултант, минен инженер и практикуващ юрист. Ето най-известното му изказване:

Животът е вечен; и любовта e безсмъртна; и смъртта е само хоризонт; и хоризонтът не е нищо друго освен граница, до която стига погледът ни.

Предполагам, че той е бил един от твоите вестоносци.

Да, той беше един от тях.

Такива са, предполагам, и някои от съвременните артисти. Като Карли Саймън. Тя е използвала цитата на Реймънд в една песен, записана преди няколко години от Тийз Гол. С нея е изпратила на своята нова и по-широка публика посланието, че е У Дома с Бога. Същото направи и Аланис Морисет. Наскоро тя каза с езика на своята музика много за живота и природата на съществуванието. Направи го и филмовият творец Стивън Саймън чрез своите филми, а сега чрез своя Спиритуал Синема Съркъл. И ...

Тук нека изясним нещо. Всички те са мои вестоносци. Всеки, един от тях.

Всички вие изпращате послание до живота за живота чрез изживяването на своя собствен живот.

Въпросът не е: „Дали си посланик, вестоносец?” Въпросът е: „Какво послание изпращаш?”

Истината не съществува.