А сега нека те попитам направо. Това се отнася по-специално за живота след смъртта?

Да, така е.

Ако ние сме Вечната Същност, преминаваща през Странността, Неповторимостта, която наричаме Пространство и Време, чрез продължаващия, несвършващ никога Цикъл на Своето Аз чрез Своето Аз, как тогава ще преживеем някога вечния живот с тебе - С БОГА - както ни бе обещано?

Добър въпрос.

А отговорът ти?

Този продължаващ Цикъл на Своето Аз, който описваш, е вечният живот с Мене, за който ви е било казано. Точно сега ти изживяваш „вечния живот с Бога”.

Тогава каква роля играе смъртта във всичко това? И казваш ли  ми, че това е раят? Нима този продължаващ и никога несвършващ Цикъл е възможно най-доброто? Никога ли няма да преживеем „единението” с тебе, за което е било писано? А какво става с мига на Чиста Благодат, възпяван от мистиците, когато индивидуалната, отделната душа отново се обединява с Бога?

Този миг ще ти бъде обрисуван, преди разговорът ни да завърши. Жаждата ти ще бъде утолена. А що се касае до другите ти въпроси, преминаването на Индивидуалността през Странността, Неповторимостта никога няма да свърши, но ще продължава в цикли, както го бях описал.

Цикли, които се осъществяват последователно защото цикълът Е последователност по определение, нали? И все пак тези цикли се осъществяват едновременно.

Това е точно казано. Всичко се осъществява едновременно, но изглежда, като че ли се осъществява в последователност.

Ти използваш онова, което наричаш „смърт", като средство за отбелязване началото и края на тези последователности и за да поместиш Своето Аз вътре в тях. „Смъртта” е промяна на енергия, която предизвиква огромно колебание в силата и честотата на трептенията в твоето битие и те тласка назад и напред между онова, което би нарекъл физически, и онова, което би нарекъл духовен живот.

„Смъртта” обаче не ти е необходима, за да преминаваш през Континуума Пространство/Време и да изживяваш Своето Аз на различни равнища.

„Смъртта” не е необходима?

Не, ако определиш „смъртта” като раздяла с физическото си тяло. Можеш да имаш пълноценно изживяване на духовния си живот и оставайки във физическото си тяло. Не е необходимо да изоставиш физическото си съществувание, за да изживееш това. А можеш и да изживееш пълноценно физическото си аз и докато шестваш в духовната сфера.

Мога да взема със себе си своето тяло и в духовната сфера?

Разбира се, че можеш.

Тогава защо трябва някога да „умра”?

Да останеш във физическото си тяло през Вечността не би било полезно за целите на Самата Вечност.

Не би било полезно?

Не.

Защо не?

Защото целта на Вечността е да ти предостави Контекстуално, Окръжаващо те Поле от Безвремие, в което ще имаш възможността за Безкрайно Изживяване и Безгранично Разнообразие от Изяви на това Кой Си Ти.

Ти не би посадил само едно цвете в градината си. Колкото и красиво да е това цвете, колкото и великолепен да е ароматът му, то само чрез разнообразието от изяви на творенията, които наричаш „цветя”, те могат да процъфтят пълноценно.

Възнамеряваш да опознаеш себе си напълно чрез изживяване, а не да опознаеш себе си частично. Ако продължиш съществуванието си в своето физическо тяло през Вечността, това не би помогнало да се осъществи тази цел.

Но не се безпокой. Няма да изживееш промяната на формата като загуба, защото можеш да се върнеш във всяка отделна физическа форма - по всяко време, щом пожелаеш.

И отново мога да стана какъвто съм бил?

Да, и ти често го правиш, за да изживееш една или Друга изява на Своето Аз - по нов и по-грандиозен начин.

Това е описано в някои от религиозните ви традиции като Възкресението на Христос. Макар мнозина от вас да си представят, че то може да се случи и ще се случи само на една личност. В действителност всеки от вас може да изживее Своето Аз в Единение с Христа и в Действителност много от вас имат възможността да го сторят по всяко време.

Ти можеш да се почувстваш Мой Син във всеки миг и ще го сториш в мига, когато осъзнаеш Кой Си Ти Всъщност. Тогава ще разцъфнеш пълноценно в градината на живота. Тази Райска Градина, която сте описали в своите митологии.

Така ти преминаваш през циклите на живота.

Тези цикли се осъществяват едновременно за многото Индивидуалности, включени в Странността, Неповторимостта, която всъщност е Единната Душа.

Ти можеш да преминеш през Континуума Пространство/Време като през различни места и, както вече казах, можеш да минеш и през същото място - през същия „тунел във времето” - повече от веднъж.

Да, и последния път, когато каза това, ми се зави свят. И сега пак свят ми се вие.

Добре. Мисля, че няма скоро да употребим пак тези думи. Да видим дали една въображаема картина би ти помогнала да осмислиш онова, за което говорим.

На път съм да създам една метафора. Метафора, която би могъл да използваш до края на живота си. Но затова е важно да разбереш, че тя не е буквална истина, а метафора. Но метафорите могат да бъдат крайно полезни. Особено когато не може да се обясни лесно с думи „как стоят нещата”, така че да го разбереш - или когато всъщност за това няма думи.

Метафорите, като притчите, могат да ти помогнат да разбереш неразбираемото. Ето защо и учителите са ги използвали.

Тъй че нека я наречем Чудесната Метафора.

Добре. Прекрасно. А сега ...

Въобразявал си си, че ти е нужно толкова много,

за да бъдеш щастлив, дори и само за да оцелееш.

Измислил си всичко това.