И тъй, отново се връщаме към мисълта, че състоянието на духа на човека в мига на неговата смърт, е изживяването, което душата му ще срещне „от другата страна”, „в отвъдното”.

Да, аз казвам точно това. Казвал съм го и съм го повтарял отново и отново.

И аз се връщам отново и отново към това твърдение, защото нещо, свързано с него, изглежда не ме удовлетворява и все се опитвам да разбера какво е то. Мисля, че сега го открих.

Надявам се да го споделиш с мене.

Мисълта, която ти изрази, няма да донесе успокоение на ония, които пристъпват без надежда към смъртта. На ония, които са в плен на страх, ужас, самообвинение или съмнение. Нито пък на техните семейства.

Разбирам. Разбирам накъде си се запътил.

Добре. Мисля, че малко хора умират тъй спокойно и с толкова чудесни очаквания, каквито според теб са необходими, за да се породи едно великолепно, славно изживяване. Представям си как много хора умират, обхванати от ... каква би била точната дума — попе от мрачно предчувствие. Ако ли не от страх, ужас, объркване и слисване пред онова, което внезапно им се случва като пред катастрофа или нещо от тоя род ...

Разбирам твоята загриженост. Но успокоение може да даде на тези хора знанието, че всички души ще намерят мир, радост, и любов. Всички души минават в третия етап на смъртта, време за сливане със Същността.

Междувременно, „болка” — емоционална, физическа или психическа — не съществува „след смъртта”. Споменах вече, че дори онези, които си въобразяват, че ще отидат в „ада”, и после сами изпращат себе си там, не страдат. Те просто се наблюдават отстрани, наблюдават своето изживяване, но без да бъдат емоционално свързани с него.

Ти каза, че това е все едно да гледаш учебно видео.

Точно така. В тази степен тук се чувстваш откъснат и безпристрастен. Просто изживяваш това, за да извлечеш от него мъдростта, която може да бъде извлечена, но не страдаш. В живота след „смъртта” страдание не съществува.

Тогава какво съществува?   Съществува ли нещо? Съществува ли радост? Съществува ли щастие?

Всички тези неща съществуват. Не съществува само нищо отрицателно.

Нищо отрицателно?

Нищо, нищо, нищичко.

Ала ти каза, струва ми се, че хората изживяват точно онова, което очакват да изживеят.

Точно така.

Ами ако човек очаква да страда? Ако е избрал да страда и чувства, че това е единственият начин да „спечели пътя си” към рая, „да заплати за греховете си”? Ти каза, струва ми се, че душата може да изживее всичко, което пожелае да изживее след смъртта.

Всичко, което казах, е вярно. И тъй ти би изживял страдание ... освен ако не би го изживял.

Защото, както каза преди малко - ти само наблюдаваш, без да се идентифицираш със „своето аз”, което го изживява?

Да, и защото, дори да би могъл да се идентифицираш с онази част от себе си, която го изживява, ти не би го сторил.

Разбираш ли, че тук ме оставяш в гъста мъгла? ...

Да ти напомня нещо, казано по-рано. То може по-пълно да ти обясни всичко това.

Да, би било добре. Точно сега едно пълно обяснение би ми дошло добре.

В мига, когато се случи нещо, което Душата изживява като нежелано, самата мисъл, че то е нежелано, предизвиква у душата вътрешно изживяване, което мигновено я променя. И тъй тук няма страдание. Нито дори у човека, който ярко си представя, че би трябвало да бъде наказан.

Той ще сътвори изживяването на своето въображение, но няма да го изживее, както си го е представял, по простата причина, че щом това изживяване се появи, той ще реши, че не желае да го има.

Дори ако наистина си мисли, че иска това?

Равнището на осъзнаване в Живота след Смъртта изключва възможността някой по своя воля да избере нещо недействително, нереално. А душата мигновено ще узнае и разбере, че идеята, както и изживяването на „страдание” не са реални.

В първия етап на смъртта душата разбира, че тялото, с което е преживяла физическия си живот, не съществува. Тоест, че душата всъщност не е това тяло. Във втория етап на смъртта душата стига до убеждението, че умът, с всичките му мисли, не съществува. Тоест, че душата всъщност не е този ум.

ВСИЧКИ мисли на ограничения ум, родили се от ограничената гледна точка на човешкия опит и изживяване, са силно повлияни и променени през втория етап на смъртта. Точно защото гледната точка на душата в Живота след Смъртта е толкова по-широка и по-различна от гледната точка на душата, когато е била с тялото.

Изхождайки от тази разширена гледна точка, душата започва да сътворява и да изживява самата себе си. Щом душата види и осъзнае, че не е тяло, гледната й точка се променя много повече, отколкото можеш да си представиш. И точно това тласка душата към третия етап на смъртта, когато всички мисли — не само „лошите”, а дори и собствените й мисли за „рая” — отпадат. Тогава идва изживяването на Основната Действителност.

И тъй, дори в случая, когато човекът искрено вярва, че трябва да страда, че желае да страда и че страданието е единственият път да изкупи греховете си в очите на Бога, дори в този случай самата представа за изкупление и за страданието като път към него вече губи смисъл, видяна от разширяващата се гледна точка на душата.

Душата може да наблюдава себе си — как се опитва да страда в сътворения от самата нея ад — но скоро ще разбере, че е безсмислено да си създава такова изживяване.

Не мисля, че има нещо невъзможно за душата, когато се изявява като Творец на Собствената Си Действителност.

Не става дума, че е невъзможно. Става дума, че е безсмислено. Душата не би имала „основание” да създаде подобно изживяване. А тук се намесва и „спомнянето”. Щом веднъж душата си спомни, че страданието не е действителност, а само преживяване, създадено от човешкия ум, тя ще е постигнала онова, което се е опитала да постигне чрез създаването на свой собствен ад. Тогава вече това преживяване би било безсмислено.

Точно затова в някакъв смисъл душата „знае прекалено много”, за да извлече още нещо от подобни изживявания. Би било все едно някой илюзионист да изпълнява многократно, отново и отново, собствените си номера - за един единствен зрител: самия себе си.

Струва ми се, че за един илюзионист би било много трудно да запази интереса си към своите собствени фокуси.

Ще бъде повече от трудно. Ще бъде невъзможно. В този смисъл можем да кажем, че в този контекст на душата ще й бъде невъзможно да страда.

Дори и за миг, за най-краткия миг? Дори докато решава интересува ли я това или не?

Не. Нито за миг. Пък и „най-кратък миг” не съществува. Въпросът ти иде от твоята действителност, от представата ти за онова, което наричаш „време”, в което нещата се случват последователно. Но всичко, всички неща, които описах, че се случват на душата след смъртта, се случват в един и същи миг.

Почакай за минута. Ти, самият ти, каза, че нещата си случват на „етапи”. Етап първи, етап втори и тъй нататък.

Това е вярно - в съответствие с твоята терминология. Но тези етапи се изживяват едновременно - като всяко ново изживяване „изтрива” предишното. И тъй става все едно, че старото никога не се е случвало. Ти „си” онова, което „си” Точно Сега, все едно, че никога не си бил нищо друго.

Прощавай, но това звучи безсмислено. Тук ти спря да говориш смислено.

Предизвикателството тук е в това, че трябва да говорим със земни думи за ситуация или изживяване, което е извън този свят. Нека кажа само, че всички неща се случват едновременно и последователно.

Това е дори още по-безсмислено! Нещата се случват едновременно ИЛИ последователно. Не може и по двата начина.

Не може ли?

Казвам ти, че всичко в живота се случва по двата начина.

Всичко в живота се случва „едновременно” и „последователно”?

Точно така.

Добре де, това ми пръска главата. Не съм в състояние да го вместя в моята действителност.

Можеш ли да си представиш, че е възможно? Можеш ли да разшириш съзнанието си дотолкова, че да си представиш такава възможност?

Във вашия език няма дума за подобно изживяване, тъй че трябва да си измислим една. Нека кажем, че животът е „последовременен” или „едноследователен”. Това значи, че в едно и също време нещата се случват и „едновременно”, и „последователно”.

Не знам какво да кажа. Предполагам, че всичко е възможно и допускам, че не знам всичко за Основната Действителност, но мога да стигна само дотук. Дори и дотук мога да стигна само концептуално, служейки си с понятия. Не мога да си го представя, да го изживея. Не мога да си представя изживяването на това.

Да видя дали мога да намеря други думи - някои „реални”, „действителни” думи — с които да ти обясня това така, че поне да ти стане малко по-ясно.

Чудесно, тук ми е нужна помощ, при това - незабавно. Или трябва да кажа, че ми е нужна последовременно, едноследователно”...

Отлично. Това е отлично!

Сега си представи заедно с мен действителност, където времето не съществува. Поне не по начина, по който си го представяш. Там има само един миг, Златния Миг на Сега.

Всичко, което се е случило, случва се сега или ще се случи - се случва Точно Сега.

Това е вярно за всички твои животи, не само за онази част от опита ти, която наричаш Точно Този Живот или Живот След Смъртта. Разликата е, че в Живота След Смъртта ти го знаеш. Ти го изживяваш.

Добре, но почакай само за секунда. Ти каза току-що, че всички мои животи се осъществяват едновременно. Имаш предвид всички мои прераждания, така ли?

Да. Но имам предвид също и всички твои многократни преминавания през това прераждане.

Имаш предвид, че съм преминал през този свой живот повече от веднъж?

Точно така. И много възможности, много изживявания намират място едновременно.

Но ако всичко се случва едновременно ... това би значило, че трябва да има „различни, алтернативни действителности”. Нима ми казваш, че съществуват „паралелни вселени”, разгръщащи се край нас, в които „аз”, „моето аз” има различни изживявания?

Казвам ти точно това.

Добре, в началото ти беше казал, че на някои хора части от този разговор може да им се строят като „отклонение”. Сега очевидно изпълняваш своето обещание. Мнозина биха казали, че този последен сценарий е чиста научна фантастика.

А той не е, Както вече казах, това е наука.

Това също ли е наука? И казаното за различните, алтернативните действителности ли е наука?

Да не мислиш, че живеете в свят с три измерения? Попитай за това квантовите физици.

Не живеем в триизмерен свят?

Изживявате света като триизмерен, но не живеете в такъв свят.

Какво означава това?

То означава, че Основната Действителност е много по-сложна, отколкото си си представял когато и да било. Означава, че тук се случва много повече, отколкото погледът ти може да улови.

Казвам ти, че през цялото време съществуват ВСИЧКИ възможности. От многоизмерното поле с безброй възможности ти избираш възможността, която пожелаеш. И съществува друго „твое аз”, което точно сега прави избори, различни от твоите.

Друго мое аз?

Точно така.

Казваш ми, че и „моето аз” съществува многоизмерно?

Точно това ти казвам.

Във Вселената няма нищо загадъчно, тайнствено, ако правилно гледаш на нея.