Отдавна чувам, че онова, в което вярвам, оказва влияние върху живота ми. Току-що, струва ми се, си помислих, че след смъртта ще бъдат приложени различни правила. Малко съм изненадан да чуя, че аз създавам своята собствена действителност дори и след смъртта.

Тогава се радвам, че водим този разговор. Почакай за минута. Какво означава това по отношение на баща ми? Той вярваше, че след смъртта не се случва нищо. Съвършено нищо. Ако умреш, сигурен, че НЯМА живот след смъртта, щом осъзнаеш, че си умрял, веднага преминаваш във втория етап, който ще бъде изживяването ти, че вече няма живот. Как мога да имам изживяването, че „няма живот”?

Няма да имаш съвършено никакво изживяване. Просто няма да изживяваш нищо. Нещата ще продължават да се случват, но ти няма да си в състояние да ги възприемаш. Все едно, че си спал, докато много неща са се случвали наоколо. Тъй че тук няма никаква надежда? Баща ми умря, съвършено сигурен, че след смъртта няма нищо, никакъв вид живот, никакво преживяване... тъй че ... за него няма никаква надежда.

Повтарям, че като умреш по този начин, все едно че заспиваш. За да изживееш нещо, просто трябва да се събудиш.

КАК, как би могъл той да се събуди?

Добрата новина е, че всеки се събужда. Както в земния живот не спиш вечно, така и тук, в Живота след Смъртта, няма да останеш потънал завинаги в забрава. Не така е било замислено. Душата ще бъде пробудена от свещенослужението на любимите хора и на ангелите. После тя ще се почуди къде е, какво става, защо нищо не се случва. Ще започне да събира две и две и в тоя миг с ясно осъзнаване ще премине към втория етап на смъртта.

Как ще изглежда това? Какво ще изживее Татко? Каквото си избере да изживее. Всичко, което би пожелал да създаде? Съвсем всичко?

Напълно. Но тук има объркване, изживяването ще бъде малко объркващо. Нещо като миш-маш от набързо скроени сценарии, които могат да имат, а могат и да нямат смисъл. Това не звуча много приятно. Не се безпокой. То не е нещо „лошо”. И трае само докато се преориентираш. То е все едно да шариш с дистанционното устройство по всички телевизионни канали. Няма да направиш нищо лошо. Просто ще решиш кой „канал” искаш да гледаш.

Ако започнеш да се чувстваш малко затруднен и объркан и ти се прииска някой да ти помогне, веднага ще видиш ясно как обичаните от тебе хора, ангелите и духовете се реят наоколо, молят се за тебе и чакат да ги забележиш.

Във всеки случай скоро ще се спреш на някоя от хилядите картини в своето съзнание и, изхождайки от нея, ще започнеш да твориш.

Но тук е много важно да разбереш, че нито един от сценариите, които току-що нахвърлих, няма нищо общо с Основната Действителност. Тя ще бъде изживяна в третия етап. Сценариите, които току-що ти описах, са в първите два етапа, в ранните етапи на твоето „изживяване след смъртта”.

Добре. И така, в първия етап на „смъртта” ще осъзная, че вече не съм в своето тяло. Във втория етап на „смъртта” ще премина през онова, което съм си представял и решил, че ще се случи, когато „умра”. А в третия етап? Ще ми опишеш ли какво ме чака там? Какво ще ми се случи тогава?

Ще се слееш със Същността и ще започнеш да изживяваш Основната Действителност и Сърцевината на Своето Битие.

Каква имаш предвид, Боже?

Можеш да наричаш Основната Действителност както си искаш. Някои я наричат Същност. Някои я наричат Аллах. Някои я наричат Цялото, Цялостта. Няма значение как я наричаш, тя е едно и също.

Какво ще стане, ако това е точно същото, което винаги съм мислил, че ще се случи? Какво ще стане, ако кое е точно същото, което винаги си мислил, че ще се случи? Какво ще стане, ако онова, което винаги съм мислил, че ще се случи веднага след смъртта ми, е, че ще се потопя в Бога, ще се слея с него? Тогава няма ли да изживея това във втория етап на смъртта?

Да, своята ПРЕДСТАВА за това ти ще изживееш във втория етап. Ето защо във втория етап действаш, воден от съзнанието си. Това ще е едно приятно, славно преживяване, което можеш да създадеш във въображението си. Но после, в последния етап на смъртта, ще изживееш онова, което действително съществува, не онова, което си си представял, че съществува.

Но ти си прав. Схващаш същественото. Ако онова, в което винаги си вярвал, е, че веднага след смъртта си ще се озовеш У Дома с Бога, то ще се случи. Това е най-висшата надежда на света и тя е истина. Майка ми не се надяваше, тя знаеше, че бъде посрещната от всички ангели и че се връща „У Дома. И е изживяла точно това. После е преминала в следващия етап на смъртта и представата й се е превърнала в една още по-грандиозна действителност.

Тя е изживяла присъствието на Бога? Ти си бил там, за да я приветстваш? Казвам ти, аз съм там, за да приветствам всекиго. Невъзможно е да умреш без Бога. Аз винаги ще бъда там.

Ще те прегърна, ще те утеша, ще те приветствам, ще те уверя, че си съвършен, точно такъв, какъвто си, и съвършено готов да влезеш в Небесното Царство. После ще те обърна към душите на онези, които обичаш, и към ангелите, които ще те водят през остатъка от твоя път, довеждайки те до духовната сфера ... или до онова, което ти би нарекъл „истински” рай в противоположност на въображаемия. Там ще изградиш делото, заради което си дошъл тук.

Ще трябва „да работя” в рая, на Небето?

Не се безпокой. То ще е като игра. Ти ще играеш в Градините на Бога. Ще бъде истински „рай”. Използвам думите „да изградиш” в смисъл ,,да изпълниш онова, което си бил тръгнал Да свършиш”.

И какво е онова, което „съм бил тръгнал да свърша” в рая, на Небето?

Когато стигнем до изследването на духовната сфера, ще хвърлим поглед и върху него. Но засега знай следното: Ти няма да си тръгнеш оттам, а аз ще присъствам отблизо в живота ти поне докато осъществя Светото Разследване и получа твоя отговор.

Светото Разследване?

Да. Но ми се иска по-късно да ти разкажа за него. Това може да се окаже най-важната част от нашия разговор. Затова искам предварително да поставя основа за нейното изграждане.

Добре... но и двете неща, за които твърдиш, че са много важни, ти отлагаш за по-късно. Беше казал, че отговорът ти на един мой въпрос би могъл да ме шокира, да ме стресне. Затова искаше да му подложиш „здрава основа”. Сега твърдиш, че ще ми разкриеш какво е „Светото Разследване”, но след като „поставиш основа за изграждане”. С всичко това ти много ме заинтригува.

Добре, смъртта е любопитна, интригуваща. Тя е вълнуваща, интригуваща и съвършено удивителна.

И тъй, ако Бог е бил там да приветства Мама, кажи ми как е изглеждал? Имам предвид, като те срещна, ще мога ли да те позная?

Как искаш да изглеждам?

Нима ще те видя такъв, какъвто бих искал да изглеждаш?

Да. Както при всички други неща, ти ще получиш онова, което си избрал. Да, да и още веднъж да.

Ако избереш да изглеждам като Мойсей, аз ще изглеждам като Мойсей. Ако очакваш, че ще изглеждам като Иисус, аз ще изглеждам като Иисус. Ако искаш да изглеждам като Мохамед, аз ще изглеждам като Мохамед. Ще приема всяка форма, която ти очакваш или която ще те накара да се чувстваш удобно в мое присъствие.

Ами ако нямам никаква представа как изглежда Бог?

Тогава аз ще бъда усещане. И то ще бъде най-чудесното усещане, което някога си имал. Ще се чувстваш потопен, окъпан в топла светлина и обгърнат с любов.

Или ще се чувстваш увит в пашкул или разтворен в безтегловен, ярък съд от абсолютно, безусловно одобрение. Същото чувство ще изживееш и ако се явя пред теб за пръв път в някаква физическа, материална форма. Накрая тази форма ще се разтопи в чувство и ти никога вече няма да имаш нужда да ме видиш в каквато и да било определена форма.

Но сега си спомни какво казах. Невъзможно е да умреш без Бог, но е възможно, да мислиш, че е така. Във втория етап на смъртта можеш да мислиш, каквото си искаш. Така енергията на моята Чиста Същност би могла да те окръжи, а ти да решиш, че трябва да я прогониш, да подтиснеш това изживяване, да го наречеш халюцинация или въобще да не му обърнеш внимание.

Никога не бих направил това. Защо да го направя?

Правил си го много пъти през живота си. Какво те кара да мислиш, че не би го направил и след смъртта си?

Тогава ще знам всичко по-добре. Надявам се, че като умра, ще знам всичко по-добре. Още повече, че, като умра, ти ще ми обяснили, че си Бог, че ме обичаш, че това мое изживяване си ти и че ме приветстваш У Дома.

Чуй ме.

Смъртта е миг на сътворяване. В мига, който наричаш  „смърт”, протича  регулиране на енергията. То фино настройва енергията, с която влизаш в този миг, като повтаря силата й и в нематериалния свят, в който току-що си влязъл. Така твоето изживяване, че твориш, продължава дори при преминаването ти в друг свят, в друга сфера. (Същото става и при раждането, само че в противоположната посока. Когато се родиш, енергията, която си донесъл със себе си от духовния свят, се преобразува, трансформира в материя. Това става чрез същото фино настройване на енергията, предизвикващо повтаряне на силата й в материалния свят, в който току-що си влязъл.) Спомни  си   какво  казах  по-рано:  смъртта  е портал и енергията, с която минаваш през него, определя онова, което се намира от другата страна. Сега ти можеш да сътвориш повторно нещо ново, което сам си избереш (също както можеш да го сториш и в живота), но в началото ще намериш там онова, което си очаквал да намериш.

Ако не вярваш в Бога и влезеш в смъртта, невярвайки в Бога, Бог ще бъде там, но ти няма Да го забележиш - още повече, че не си го забелязал и през време на живота си.

Трябва да знаеш, че Бог присъства, за да изживееш Божието присъствие.

Ако погледнеш някое цвете и знаеш, че Бог е в него, ти ще видиш в него Бога. В противния случай няма да видиш там нищо повече от едно цвете. Може дори да го видиш като плевел.

Ако погледнеш някого в очите и знаеш, че Бог е там, ти ще видиш там Бога. В противния случай няма да видиш нищо повече от едно човешко същество. Може дори да видиш и злодей.

Ако застанеш пред огледалото и се вгледаш в собствените си очи, като знаеш, че Бог е там, ти ще видиш там Бога. В противен случай няма да видиш нищо повече от човек, който се опитва да си представи кой е там. Може дори да видиш човек, който няма отговор на този въпрос.

Имаш предвид, че Бог няма да ме спаси от собственото ми невежество?

Бог ежедневно те спасява от собственото ти невежество. Знаеш ли това?

Предполагам, че е така.

Знаеш ли го?

Е добре, понякога.

Същото се случва и веднага след смъртта. Понякога хората го знаят, понякога не. И в каквото вярваш, това ще ти се случи.

Гледай ти какво научих. Определено очаквах повече от това. Очаквах да ми кажеш, че Божието присъствие След Смъртта ще въздейства като „прегазване”, заличаващо всичко, което пречи на вярата и изпълващо мига със Съвършено Великолепие.

Бог ще изпълни мига със Съвършено Великолепие, защото няма нищо по-великолепно от Акта на Чисто Сътворяване и Бог ще ти позволи в мига на своята смърт да сътвориш каквото изживяване си пожелаеш. Точно това се случва във втория етап на смъртта. В третия етап ще научиш една по-велика Истина за самия себе си — и тогава отново ще си спомниш как да я сътвориш. Защото ти си част от Бога, за когото говориш. Но дори и да продължиш да си въобразяваш, че не си част от него, ти можеш да сътвориш каквото изживяване си пожелаеш.

И тъй, сега разбери това: най-ранното си изживяване след смъртта ти сътворяваш тук и сега и ще продължиш Да го сътворяваш тогава и там с мислите и с надеждата си за него.

И „надеждата” ли играе роля?

Спомни си какво ти бях казал. Ако толкова много се надяваш, че някой ще дойде да ти помогне, ще бъдеш окръжен от любимите си хора и от ангели. Ако толкова много се надяваш да се срещнеше Мохамед, Мохамед ще те води Ако толкова много се надяваш, че Иисус ще бъде там, Иисус ще бъде там. Или Бог Кришна Или Буда. Или съвсем просто Същността на Чистата Любов.

Надеждата играе чудотворна роля - и в "живота”, и в „смъртта”. (Те, разбира се, са едно и също.) Никога не губи надежда. Никога. Надеждата е изява на твоето най-висше желание. Тя е израз но твоята най-великолепна мечта. Надеждата е мисъл, превърнала се в Божество.

Ах, как чудесно го каза! Надеждата е мисъл, превърнала се в Божество. Как съвършено, великолепно го каза!

Щом това изказване ти харесва, ето ти „Формула за Всичко в Живота в 100 Думи”, която бях ти обещал.

Да, да, едно от твоите отложени обещания!

Надеждата е портал към вярата, вярата е портал към знанието, знанието е портал към съзиданието, а съзиданието е портал към изживяването.

Изживяването е портал към изразяването, изразяването е портал към ставането, ставането е действието в целия Живот и единствената функция на Бога.

В това, на което се надяваш, накрая ще повярваш, това, в което вярваш, накрая ще узнаеш, това, което знаеш, накрая ще сътвориш, това, което сътвориш, накрая ще изживееш, това, което изживееш, накрая ще изразиш, това, което изразиш, накрая ще станеш. Това е формулата за всичко в Живота.

Тя е толкова проста.

Обичам информацията за живота да ни се дава тъй кратко, стегнато. Какъв дар! Поети като Роберт Фрост ни поднасят този дар. Авторите на песни. На пиеси. На книги. Апостолите и учителите. Обичам и онова, което една друга поетеса, Лизел Мюлер, облича в свободния стих на поемата си „Надежда”.

Тя казва, че надежда е „движението, което преминава от очите до опашката на куче”. Не е ли великолепно това? Не включва ли то всичко? Ето един откъс от по-дългата й творба:

НАДЕЖДА...

...е движението, което преминава

от очите до опашката на куче,

но е в устата и изпълва дробовете

на току-що роденото дете.

Тя е неповторимият дар,

който не можем да унищожим у себе си,

аргументът, който отрича смъртта,

геният, който изобретява бъдещето,

всичко, което знаем за Бога.

Ти изживяваш света като триизмерен,

но не живееш в такъв свят.

Основната Действителност е много по-сложна,

отколкото можеш да си представиш.