Знам, че този Въпрос с Възрастта става все по-важен: Какво се случва след смъртта? Питам за това направо и се надявам, че ти също направо ще ми отговориш.

Ще ти отговоря. Разбира се, че ще ти отговоря. Но отговорът няма да бъде кратък. Няма да бъде: „Добре, или ще отидеш в рая, или ще отидеш в ада - в зависимост от живота, който си водил”.

Не мога да ти отговоря в едно изречение на такъв въпрос.

Не, трябва да оставиш това на църквата.

Няма да коментирам.

И тъй... твоят отговор?

Ще започна с онова, което ще се случи с всеки от вас. И то е, че смъртта ще бъде изживяна на части, бих ги нарекъл етапи, а първият етап е еднакъв за всички.

В първия етап, в момента на своята смърт, ще усетиш  мигновено, че животът продължава.

Ще го усети всеки от вас. След кратък период на объркване ще разбереш, че вече не си в своето тяло, а си отделен от него.

И бързо ще осъзнаеш, че докато си „умирал” не си завършил своя живот. Това е мигът, в който ще изживееш пълноценно, може би за пръв път, че ти не си твоето тяло, че тялото е нещо, което можеш да имаш, но което не си самият ти. Веднага след това ще влезеш във втория стадий на своята смърт. И тук отделните, индивидуалните пътища се разделят.

По какъв начин?

Ако системата от вярвания, която си приел преди смъртта си, включва сигурността, че животът ще продължи, схванал веднъж, че си „умрял”, ти вече ще знаеш какво става и ще го разбереш. Тогава за теб вторият етап ще бъде изживяването, че след смъртта ти се е случило онова, в което вярваш. Това ще стане мигновено.

Ако вярваш в прераждането, може веднага да изживееш мигове от предишни животи, за които по-рано не си имал съзнателни спомени.

Ако вярваш, че ще се озовеш в прегръдките на Бога, който безусловно те обича, ще изживееш това.

Ако вярваш в Деня на Страшния Съд или във Времето, когато ще ти бъде поискана Сметка, а после те чака отиване в рая или проклятие за вечни времена - да, кажи ми какво ще се случи тогава?

Точно каквото очакваш. Щом преминеш през първия етап на смъртта и осъзнаеш, че не живееш вече в своето тяло, ще преминеш във втория етап и ще изживееш, че те съдят точно както си си го представял, а присъдата ще бъде точно такава, каквато си очаквал да бъде.

Ако умреш, мислейки, че заслужаваш да идеш в рая, ще го изживееш веднага. А ако мислиш, че заслужаваш да идеш в ада, ще изживееш това.

Раят ще бъде точно какъвто си си представял, същото ще стане и с ада. Ако нямаш представа как изглежда всеки от тях, ще си създадеш тази представа още там, на място. Раят или адът ще бъде създаден за теб в точно съответствие с твоята представа, при това — незабавно. Можеш да останеш с това изживяване толкова дълго, колкото искаш.

Добре тогава, значи аз мога да се озова в ада!

Да бъдем наясно. Ад не съществува. Просто няма такова място. Затова и не можеш да отидеш там.

Но сега... дали можеш да си създадеш твой личен ,,ад”, ако направиш избора да го сториш или ако вярваш, че го „заслужаваш”? Да. Така можеш Да изпратиш сам себе си в „ада” и този „ад” ще изглежда точно какъвто си си го представял или какъвто си чувствал, че имаш нужда да бъде - но няма да останеш там нито миг по-дълго, отколкото избереш.

Че кой ли въобще би избрал да остане там?

Ако знаеше, щеше да бъдеш изненадан. Много хора живеят, потопени в система от вярвания, която гласи, че са грешници и трябва да получат наказание за своите „прегрешения”. Така те наистина ще останат в илюзията си за „ада”, мислейки, че точно това заслужават, че „са си го навлекли”, че то трябва да им се случи.

Но това няма да има значение, защото те съвсем няма да страдат. Само ще наблюдават себе си отдалеч и ще виждат какво се случва - все едно че гледат учебно видео.

Но ако няма страдание, какво се „случва” въобще?

Страдание, но него няма да го има.

Моля?

Това, което се случва е, че те „изглеждат” страдащи, но онази част от тях, която гледа това, не чувства нищо. Дори и тъга. Те ще бъдат просто наблюдатели.

Ако използваме друга аналогия, е все едно, че гледаш детето си да „прави театър”, да „играе” някаква малка сцена в кухнята. То изглежда „страдащо”, хванало се е с две ръце за главичката или се е присвило, като че ли го боли корем. Все се надява, че Мама ще му позволи да не ходи на училище, да си остане в къщи. А тя чудесно разбира, че всъщност нищо не се е случило. И в действителност никой не страда.

Това не е точна аналогия, но е достатъчно близка, за да онагледи споменатите чувства и усещания.

И тъй, тези наблюдатели биха гледали себе си в тоя тъй наречен „ад”, но биха знаели, че той не е истински, не е реален. А когато научат онова, което са усетили, че имат нужда да научат (т. е. когато си спомнят онова, което са забравили), те ще се „освободят” и ще продължат напред към третия етап на смъртта.

А какво става с онези, които са си създавали „рай”? Ще стигнат ли някога до третия етап?

Да, най-накрая. Всички те ще си спомнят, че са си създали своето изживяване за „рай”, а после ще осъзнаят същото, което са осъзнали в края на земния си живот.

А то е?

Че нямат какво повече да правят. Така че ще продължат напред.

Да, те ще продължат напред. Към третия етап на смъртта. Но най-напред да разгледаме и други възможности във „втория етап”.

О, добре. И как изглеждат те?

Ето, ти би могъл да бъдеш един от онези, които умират, без да са сигурни дали животът продължава след смъртта.

Е да, разбирам. Добре, и тогава какво ще се случи?

Ще бъдеш объркан, няма да си сигурен какво става, затова и ще трябва да се справиш със случващото се по съвсем различен начин. Ще осъзнаеш, че не си твоето тяло, че си „мъртъв” (това се случва на всеки в първия етап), но тъй като не си сигурен какво следва, ако въобще следва нещо, може да отделиш много време, опитвайки се да измислиш Как да „действаш”.

А ще получа ли помощ?

Цялата помощ, която можеш да приемеш.

В мига след смъртта си всички вие ще се озовете, окръжени от най-любящите ангели и водачи, окръжени и от нежни духове, включително духа и същината на всеки, който е бил важен за вас във вашия живот.

Мама? Татко? Брат ми? Там ли ще бъдат?

Онези, които си обичал най-много, ще бъдат най-близо до тебе. Те ще те окръжат.

Но това е чудесно!

Присъствието на обичаните от тебе хора, както и на ангелите, ще ти окаже огромна подкрепа, ще ти помогне да „се ориентираш” и да разбереш точно какво ти се случва и какви са твоите „възможности за избор”.

Чувал съм, че след смъртта си ще се съберем отново заедно с обичаните от нас хора и че те ще ни помогнат „да преминем на другия бряг”. Тъй се радвам да узная, че това е вярно!

Можеш да осъзнаеш присъствието на някого, когото много обичаш, дори и преди смъртта си.

Преди смъртта си?

Да. Много хора, още докато пребивават в своите физически, материални тела, съобщават на другите в стаята, че виждат онези, които обичат, да се приближават към тях.

Другите в стаята често се опитват да убедят умиращия, че това му се привижда. А той всъщност вижда, ВИЖДА неща, съвсем действителни, реални неща, които другите не могат да видят заради ограниченията на своята гледна точка. Гледната ти точка неимоверно се разширява след „смъртта”, а често и в миговете преди да умреш.

Но това е вълнуващо, възхитително! Сега ти почти превърна смъртта в нещо възхитително.

Тя наистина Е нещо възхитително. Всъщност смъртта може да се превърне в един от най-вълнуващите мигове в живота ти. Всичко зависи от това, в което вярваш. Както в живота, така и в смъртта ти изживяваш онова, в което вярваш.

Например, ако не изживееш присъствието на тези духове по време на смъртта си, то е защото не го очакваш и защото възможността те да присъстват лежи извън системата на твоите вярвания. Но дори и ако само се надяваш обичаните от теб хора да присъстват там, веднага ще ги съзреш.

Разбирам. Затова наистина е важно да си наясно със своите вярвания, свързани със смъртта.

Важно е в живота да си наясно със своите вярвания, свързани с всичко. Твоите вярвания оказват влияние не само върху смъртта ти, а и върху целия ти живот.

Смъртта е любопитна, интригуваща.

Тя е вълнуваща, интригуваща и

съвършено удивителна.