Добре, чудесно, ние отново се движим в кръг. Правилно ли съм разбрал думите ти, че съм дошъл тук, за да извърша нещо? И че когато извърша онова, което съм дошъл да извърша, ще съм приключил и ще съм готов да си тръгна?

Няма нищо, което трябва да извършиш, има нещо, което си избрал да изживееш.

Ако ти и Бог сте Едно Цяло, ти не трябва да извършиш нищо. Всяко решение е плод на Свободна Воля. Всеки избор го показва.

Както казахме по-рано, ти си дошъл при тялото си, за да изживееш една страна от себе си. Тази страна от тебе може да бъде изживяна чрез нещо, което правиш, тоест чрез физическо действие или чрез някакъв специфичен начин на съществуване, дори ако не вършиш нищо.

Имам нужда от един пример, който по-осезаемо да ми покаже това.

Добре, щом сега говорим толкова много за „умирането” и „смъртта”, нека кажем, че седиш тихо и спокойно на едно погребение. Наистина не правиш нищо, само седиш там. Почти не се движиш. Но ти си, ти съществуваш, ти се чувстваш някак, нали?

Може би си тъжен. Може би пък вътрешно си весел. А може да не е нито едното, нито другото. Всичко зависи до голяма степен от начина, по който виждаш нещата, в този случай - как виждаш „смъртта”.

Моята гледна точка създава моето възприятие.

Да, и така създаваш своето битие, начина си на съществуване. Накратко, ако си тъжен, то е защото тъй гледаш на нещата. А ако си вътрешно весел на едно погребение, то е по същата причина. Гледаш на нещата в съответствие с избора, който ти си направил. Това е Избор по Свободна Воля, който определя какъв си, какъв искаш да бъдеш и как искаш да изживееш себе си.

Във всяка ситуация ти можеш да промениш своята гледна точка, променяйки мнението си за това как искаш „да гледаш на нея”. Можеш да решиш какво искаш да видиш, а след това, поставяйки го на определеното от тебе място, да го намериш там.

Какво твърдение!

Да, и това твърдение дава изключителна действена сила на онова, което е така - освен ако не е. И знаеш ли кой ще реши?

Да, ти. Съвсем вярно. Ти ще решиш. Ти ще решиш дали това твърдение придава действена сила на нещата чрез начина, по който ще погледнеш на него. И тъй, ефектът е кръгообразен. Ти виждаш онова, което получаваш, а получаваш онова, което виждаш.

Разбираш ли?

Красиво. Много красиво.

Вярваш или не, тук важно е не моето красноречие, а онова, което наистина се случва.

О, знам това. Твоето красноречие винаги сочи някоя, скрита под повърхността, велика истина.

Радвам се, че обичаш подреждането на думите. По-късно това ще ти свърши добра работа.

И тъй, ако се върнем към нашия пример, единият път за мен е да бъда вътрешно радостен, весел, приближавайки се към своето собствено погребение, да разбера, че когато умра, това ще стане по мой собствен избор. На определено равнище аз сам причинявам всичко, което ми се случва — включително смъртта си и нейния час.

Да, точно това казвам. То ще ти донесе дълбоко спокойствие в часа на твоята смърт. Като знаеш, че ти и Бог сте Едно Цяло и че сте направили заедно този избор, може да се озовеш в място на нежна ведрина.

Но тази идея изисква от човечеството да повярва в съвсем различен тип Вселена. В нашата Вселена повечето хора, които въобще вярват в Бога, мислят за Бога, а не за себе си, като за Първопричина на всичко. И Бог със сигурност е причината за тяхната смърт. Те умират, когато Бог реши да ги „призове У Дома”.

Те умират, когато ТЕ решат да си ОТИДАТ У Дома.

Ти ме караш да повярвам във Вселена, в която аз изцяло съм причината за моето собствено преживяване.

Това е Вселената, в която живееш.

Не ми изглежда така.

И няма да ти изглежда така, докато не смениш гледната си точка. Нищо не може да ти изглежда по един или друг начин, ако не можеш да го видиш.

Добре, за тебе това е мъдро.

То е много по-мъдро, отколкото си представяш. Ето ги онези, които казват, че да виждаш значи да вярваш. А пък аз ви казвам, че да вярваш значи да виждаш.

Харесва ми това ново обръщане на стария афоризъм. А също и онова, което вече беше казал.

И ще го повтарям отново, докато го схванеш.

Добре, и тъй никой не умира „преди да удари неговият час”. Ти си го повтарял тук отново и отново, затова предполагам, че трябва или да го приема, или да отхвърля цялата мисъл, цялата представа. Ще приема, че е вярно, макар че ми е трудно да го сторя.

Кажи ми защо ти е трудно.

Предполагам, че вече съм се привързал към представата... виж, чух това, което току-що каза, но... предполагам, че част от мене още е в плен на представата, че ни се случват неща, които не искаме да ни се случат, че „се случва нещо , което не сме създали вътре в себе си. Но сега разбирам, че нищо не става случайно и тъй никой не умира, когато не е избрал да го стори.

Не съществува нещо като „не избрал”. Всичко е избрано.

Да, добре. Разбирам. И предполагам, че ще трябва да продължиш да го повтаряш отново и отново, защото то противоречи на всичко, което човечеството си е казвало по този въпрос. И трябва да ти кажа нещо. Сега, докато пиша това, докато разискваме точно този дял от дългия ни разговор, Самият Живот ме убеждава все повече и повече, че онова, което казваш, е вярно. Нищо не става случайно. Мисля, че собственият ми живот, ежедневният ми живот, ме убеждава в това — и то точно в този миг.

Разкажи ми какво е станало.

Може ли да е „случайно”, че точно докато обменяхме тези мисли, аз за малко спрях да пиша и, за разнообразие, реших да отворя пощенската си кутия само за да намеря там едно писмо от читател?

Авторката на писмото, Джаки Петерсън (чието име смених само за да защитя нейната самоличност), ми е писала, за да сподели, че неотдавна, преди два месеца, е загубила своя годеник, починал от инфаркт. Била е съкрушена, особено защото годеникът й винаги е бил здрав, всичките му медицински прегледи са го потвърждавали.

Тя споменава книгите от поредицата „Разговори с Бога”, където е прочела, че ние избираме какво да ни се случи в земния ни живот. И тъй, сега се чуди: избрала ли е това да й се случи или то е част от образеца за живот, който е имал бившият й годеник?

Отговори ли на това писмо?

Да, направих го. Бях съвършено изумен, че това „изникна” в точния момент. Постарах се да отговоря по най-добрия начин на този въпрос. Моят отговор се основаваше точно на разговора, който водим в момента.

Добре, да видим какво си направил. Да видим какво си написал.

Ето моя отговор...

Скъпа моя Джаки,

Моля, чуй ме от дълбините на душата си, когато ти казвам колко ти съчувствам за случилото се в живота ти. Не искам да ти давам „лесни отговори”, в които всичко би прозвучало толкова просто, че направо да се чудиш откъде ти е проблемът...

Джаки, това Е проблем, както и голяма скръб, ти напълно имаш право да се чувстваш така — гневна, тъжна, объркана, съкрушена и търсеща отговори.

Първото, което искам да те посъветвам, е да си позволиш да изпитваш тези чувства, без да се опитваш в каквато и да било степен да ги контролираш, регулираш, или ограничаваш. Просто изпитай тези чувства и ги остави да се излеят.

Забележително е, че днес ми поставяш този въпрос, защото точно сега прекосявам, своята следваща книга от Разговорите с Бога, озаглавена, „У Дома с Бога в Живот, който Никога не Свършва”. И в тази книга точно сега изживявам представата, че душата избира кога да напусне тялото и да се завърне У Дома.

И наистина, в тази последна книга от Разговорите с Бога, както и във всяка от останалите, Бог ни казва, че никой не умира по време или по начин, които сам не е избрал. Но Бог ни обяснява и че това може да не е съзнателен избор, а избор, направен на равнище, достъпно само за Душата.

Ако и този случай е подобен, това би означавало, че годеникът ти не е направил избора кога да умре на съзнателно равнище. На това равнище смъртта може да е била и за него толкова изненадваща, колкото и за тебе. Подозирам, че е било така. Не вярвам,, че годеникът ти съзнателно е направил избора да те напусне.

Наистина, на мене ми е ясно. че понякога Душата на подсъзнателно или свръхсъзнателно равнище избира, неща. които на съзнателно равнище никога не би избрала, и прави това, за да постигне своята По-Велика Програма. Смъртта почти винаги е включена в нея. Много малко хора избират съзнателно къде, кога, и как да. умрат- Вярвам, че Христос го е сторил. Вярвам, че и Буда го е сторил. Вярвам, че и други души са го сторили, но вярвам и че обстоятелствата, предизвикали това. са много редки.

Затова се опитай да не изпитваш гняв към годеника си. а да насочиш гнева си към обстоятелствата, които са. го отдалечили от тебе точно когато си започнала да се наслаждаваш на съвместния ви живот. Дълбоко разбирам колко си съкрушена и казвам, че имаш основание за това.

В стремежа си да разбера как се е случило това обаче вярвам, че е възможно една от целите на душата на твоя годеник да е била да изживее себе си в Съвършен Съюз и Чудесна Връзка след много подобни опити в този живот, както и след много подобни опити в предишни животи. Вярвам, че годеникът ти е бил дар за тебе, както и че ти си била още по-необикновен дар за него. Ти си била и онова, към което се е стремил, което е търсил.

Вярвам, че си влязла в живота му като част от един „договор” или „споразумение”, позволяващо му накрая да изжиивее себе си, в .много по-голяма степен като Този, Който Е Наистина. Вярвам, че с теб той се е чувствал повече „самия себе си”, отколкото с когото и да било друг от хората, които някога е срещал. Не само по времето на този свой живот, а и във времето на много други животи.

Може би ще ти е малко трудно да приемеш това, Джаки. на човешко равнище, затуй те моля — опитай се да „скочиш” на .много високо духовно равнище, за да разбереш следващото, което ще кажа: вярвам, че твоят годеник може да е умрял от щастие.

Ти си права, Джаки, той не е боледувал сериозно нито ден през живота си. Бил е здрав, ходил е редовно на профилактичен преглед и т.н., тъй че на земята не е имало никаква сериозна. причина за, неговата внезапна сл1ърт. Но може би е имало причина от духовно естество.

Той би могъл, простичко казано, да е изпълнил своята земна програма с твоя помощ. С твоята подкрепа. Приятелска Душа, пристъпила с намерение да му помогне да се върне У Дома, а после да продължи напред своето развитие.

Ти си показала на този чудесен мъж:, Джаки, колко чудесна може да бъде една връзка и особено — колко чудесен може да бъде ТОЙ в тази връзка. Както вече казах, Джаки, вярвам, че тази връзка е създала окръжението, в което той е успял да открие такова изживяване за себе си, каквото не е имал никога по-рано. Ще отида по-далече. Готов съм да се обзаложа, че той всъщност ти е казал това. Седя тук, вярвайки, че той наистина ти го е казал с толкова много думи — че никога не е изживявал себе си така, както с тебе.

И тъй, Джаки, годеникът ти е напуснал тялото си внезапно, празнувайки славно онова, което е открил, и което най-накрая е изживял по отношение на себе си: пълнотата на това Кой Всъщност Е Той.

Огромната, мъка. която си била принудена да преживееш, е част от, огромния. неизразимо чудесен и духовно щедър подарък, който животът те е поканил да поднесеш на този неповторим „друг” (който всъщност е само една друга част от тебе), така че и ти също да узнаеш Коя Всъщност Си Ти.

Защото годеникът ти също ти е дал едно съкровище („Разговори с Бога” казва: „Всяко истинско обогатяване е взаимно”), каквото е познанието, че ти си способна да дадеш, да получиш и да преживееш чудесна любов в човешка форма, — нещо, в което сериозно си се съмнявала, преди да дойде той. Неговото намерение, тогава, е било да те върне към самата тебе”. И той го е направил.

И тъй. Божествената. Цел на вашата, връзка, е била. постигната и завършена, в Божествена Форма и в определеното Божествено Време. Началото на вашата, връзка в тази форма е било в определеното Божествено Време (сигурен съм, знаеш, защото двамата често сте говорили за това.) и краят на вашата връзка в тази форма е настъпил също в определеното Божествено Време, макар да знам, че е много трудно да видиш и преживееш това точно сега.

Вярвам, че ти може би се готвиш да служиш на една дори още по-велика цел през следващите години, използвайки преживяването и опита си за да донесеш помощ и изцеление на други, озовали се в различни житейски ситуации, всяка от които ще е предизвикателство към тях на духовно равнище. Вярвам, че ти може би се готвиш да продължиш напред, радвайки се, че ще връщаш хората към самите тях.

Някои от онези, които ще срещнеш, може да са хора, загубили, вярата си в любовта, мислещи, че истинската, съвършената, връзка е просто невъзможна или недостъпна за тях и че би било най-добре просто да забравят представата за нея, като я приемат за най-голямата измама във Вселената. Ти ще успееш да ги разубедиш в това и да ги окуражиш — нека останат завинаги със съзнание, отворено към нови възможности.

Някои от тях може да са хора, претърпели внезапно тежки, загуба, неспособни да. разберат и „съзрат съвършенството” на мига, който преживяват, изживяващи само загубата и болката, вярващи, че просто не могат да продължат напред. Ти ще успееш да ги разубедиш в това. да ги окуражиш - нека останат завинаги със съзнание. открито за следващия велик дар на живота и за следващия необикновен миг, в който ще узнаят и изживеят своята най-възвишена представа за самите себе си, за Бога и за това Кои Всъщност Са Те.

Разбира се, всичко това са мои предположения, може „да си ги измислям”, Джаки. и откровено си признавам това. Но аз винаги виждам по-голяма цел и по-голяма задача в житейските събития — включително и в най-трагичните и най-тъжни житейски събития. Вярвам. че в края на живота ни в настоящата физическа форма всичко това мигновено и весело ще ни стане ясно и ще се радваме на неговата съвършена форма и симетрия.

Вярвам също, Джаки, че връзката ти с твоя годеник никога няма да свърши. Че той ще е в състояние да бъде тук с теб винаги, когато пожелаеш да го призовеш. Че неговата любов и духовна енергия ще ти помогнат да продължиш своето пътешествие точно тъй, както и той продължава своето.

Вярвам, че вашите пътешествия ще бъдат винаги заедно, точно както са били заедно цяла вечност в миналото. Вие двамата не за пръв път сте били заедно във физическа, материална форма. — нещо. което, вярвам, сте разпознали и разбрали. Този път, .моя скъпа Джаки, не е и последен. В действителност вашата връзка, няма да свърши никога, никога.

Тя продължава дори сега, дори точно в този миг — защото кой, мислиш, ти изпраща тези думи? Мислиш, че това. съм аз? Или това би могъл да е някой друг говорещ чрез мене, изпращащ ти това послание?

Вярваш ли. Джаки. че това е възможно? Защото, както виждаш. аз вярвам.

Не се опитвай „да не бъдеш тъжна” след тази тежка загуба. Тъгата е един от пътищата на сърцето да почете другия. Такова е и щастието. Ти ще почетеш душата на любимия, Джаки. също и чувствайки пълно щастие, когато настъпи време за това. — а то сигурно ще настъпи.

Докато очакваме този ден, моето пожелание, е да намериш мир за душата си, Джаки. Нека мирът, надхвърлящ всяко разбиране, бъде и остане с тебе — сега, завинаги и във вечността. Изпращам ти своята обич на крилете на молитвата.

Нийл

Обективно наблюдение е невъзможно.

Нищо, което е наблюдавано, не остава незасегнато от наблюдателя.