Сега, моля те, позволи ми да се върна към нещо друго. По-рано каза, че ще очертаеш някои основни духовни принципи на живота, които биха ни помогнали по-леко да разберем самия живот, както и смъртта. И след като вече засегна доста основни принципи на живота, кажи има ли сред тях някой единствен, който би ни отворил широко вратите към по-дълбоко, бързо и всеобхватно разбиране?

Да. И това е...

ШЕСТИЯТ СПОМЕН

Ти и Бог сте едно цяло. Не сте отделени един от друг.

На някои хора това може да изглежда много елементарна част от информацията. Но като приложиш този основен принцип на живота КЪМ живота, ще създадеш един съд, в който можеш да съхраняваш всички предишни, разгледани дотук Спомени, както и онези, които ще дойдат.

Последиците от Шестия Спомен са огромни. Когато си наясно, че ти и Бог сте едно цяло, и че нищо не ви разделя, това променя контекста, окръжението на изживяванията ти за всичко, което се е случвало, случва се и някога ще се случи в твоя живот.

Можем да използваме очевидни примери за онова, което току-що разисквахме, за единението ти с Божеството. Това значително ще ти помогне да си спомниш и прегърнеш истината, че ти си причина за собствената си смърт и че на този свят няма нито жертви, нито злодеи. Така пътечката ти към Завършеност, към Съвършенство няма да бъде толкова стръмна, а смъртта ти ще бъде по-спокойна.

Очевидно е, че човекът, който си ,,ти”, който е носител на „твоето аз”, не може да представлява Бога в неговата Цялост. Но ти носиш у себе си всички характерни черти, всички съставни части на Божеството.

Бог си ти, тъй е писано. Наистина, Бог е всичко. Не съществува нищо, което да не е Бог.

Често съм чувал аналогията, че в сравнение с Бога аз съм това, което вълната е в сравнение с океана. Нещо, изградено от същата материя. Само че по-малко по размер.

Тази аналогия наистина е използвана многократно и не я намирам за неподходяща.

И тъй, сега нека дадем определение на „океан”. Да предположим, че Бог е Творецът. Много малко хора, които вярват в Бога, биха оспорили това.

Ако е вярно, че Бог е Творецът, това значи, че ти също си творец. Бог създава всичко в живота, а ти създаваш всичко в твоя живот. Това е толкова просто.

Ако приемеш тази мисъл, можеш да я съхраниш в съзнанието си.

Ти и Бог творите непрестанно — ти на микро равнище, Бог на макро равнище. Ясно ли ти е?

Да, разбирам! Нищо не разделя вълната от океана. Нищо. Вълната е част от океана, действаща по определен начин. Вълната прави същото, което прави океанът, само че в умален размер.

Това е точно така. Действайки по начина, по който действаш, ти си моето аз. Защото аз ти давам силата да действаш, както действаш. Силата ти идва от мен.

Без океана вълната не би имала силата да бъде вълна. Без мене ти не би имал силата да бъдеш това, което си. А без тебе моята сила не би се проявила.

Твоята радост е в това да бъдеш моя изява.

Радостта на човечеството е да биде изява на Бога.

Ето ти едно твърдение!

А ето ти и едно друго...

Животът е Бог в материална форма.

Важното е да разбереш, че няма един единствен начин, по който животът придава на Бога материална форма. Някои вълни са малки като водни бръчици, други са огромни и се сгромолясват с трясък, помитайки всичко. Но независимо дали е миниатюрна или чудовищна, вълната винаги си е вълна. Няма миг, в който по океанската повърхност да няма вълна. И колкото и различни да са вълните, нито една от тях не е отделена от самия океан.

Разликата не означава разделяне. Тези думи не са взаимозаменяеми.

Ти си различен от Бога, но не си отделен от Бога. И точно защото не си отделен от Бога, ти не можеш да умреш.

Вълната достига сушата, но не престава да съществува. Тя само променя формата си, връщайки се обратно в океана.

Океанът не става „по-малък” всеки път, когато една вълна се разбива в пясъка. Всъщност следващата вълна показва, а затова и разкрива, величието на океана. А после, връщайки се в океана, тя възстановява неговата слава.

Присъствието на вълната е доказателство за съществуването на океана.

Твоето присъствие е доказателство за съществуванието на Бога.

Ще прибера и закова това в хладилника си. ТВОЕТО ПРИСЪСТВИЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНИЕТО НА БОГА. Какъв необикновен, огромен етикет! Това обяснение е толкова просто и въпреки това толкова изящно!

Тъй че, когато кажем „Бог и само Бог” избира часа на нашата смърт, казваме, че хората са част от този процес, защото са част от Бога.

Да, това е съвършено точно.

И когато умра, смъртта ми ще се случи чрез мене, а не на мене.

Точно така. Сега ти разглеждаш това по различен начин. Сменил си своята гледна точка. Това ще промени твоето възприятие за нещата. Ще промени и твоето изживяване. Възприятието създава изживяването.

Но остава още нещо, което не мога да разбера. Защо, за какво някога бих избрал да умра?

О, това е много просто.

Защото си приключил. Сложил край. Завършил.

Ето ги онези, които казват, че да виждаш

значи да вярваш.

Аз пък ви казвам, че да вярваш

значи да виждаш.