Това е чудесно. Направо чудесно казано! Благодаря ти. А сега, ако може, бих желал да се върна към нещо друго. Нещо, което малко ме смущава.

Моля.

В самото начало на разговора ти ми каза, че всички сме причина за своята собствена смърт. Веднага ми хрумна, че ако това е вярно, можем да определим всяка смърт като самоубийство. И оттогава тази мисъл не ми излиза от главата.

Но тя съвсем не е вярна.

Фактът, че всеки е причина за края на своя живот, не означава, че той е взел за това преднамерено, обмислено решение на съзнателно равнище. Нито пък може да се приеме, че го е направил, за да избяга от определени условия или обстоятелства.

Да причиниш нещо и да направиш съзнателен избор да го сториш са две съвършено различни неща.

Какво? Не те разбирам.

Може ти да си причината за катастрофа, но това не означава, че си направил съзнателен избор да я предизвикаш.

Аха. Разбирам какво имаш предвид.

Затова нека изясним точно какво ти казах. Всички вие сте Причина за всичко, което се случва в живота ви - включително и за своята смърт. Повечето хора не са наясно с това, не го осъзнават.

Но ако някой е наясно с това и го осъзнава — а между впрочем този разговор кара хората да го осъзнаят - това не означава ли, че ако някой умре, той извършва самоубийство? Нали, ако нещата бъдат осветлени по този начин, ще излезе, че всички хора завършват живота си със самоубийство? Пропуснал ли съм нещо?

За да определим една смърт като самоубийство, са необходими две условия:

1. Трябва да си наясно точно какво правиш, т. е. трябва да направиш съзнателен избор да умреш.

2. Целта на избора ти да умреш да е по-скоро да избягаш от живота, отколкото да го завършиш.

Този разговор трябва да ти помогне да се докоснеш до святостта на своя физически живот. Трябва да улесни разбирането ти, че животът в тялото е дар с неописуеми измерения.

Преди малко казах, че смъртта е могъщ миг на сътворение и това е вярно. Но тя е замислена и за да се стигне ДО нещо, а не за да се избяга ОТ нещо.

Толкова мъка е свързана със самоубийството, че почти не ми се иска да се докосвам до това. Мъка изпитва най-напред човекът, преминал през сътресение, което е предизвикало решението да прекъсне живота си. Мъка изпитва после неговото семейство, приятелите му. Има ли въобще място за утеха - за когото и да било?

Утеха може да ти даде знанието, че човекът, извършил самоубийство, е добре. Всички хора като него са добре. Бог ги обича и никога няма да ги изостави. Те просто няма да са постигнали онова, заради което са дошли тук. Важното е всеки, обмислящ самоубийството си, да разбере това.

Искаш да кажеш, че онези, които са извършили самоубийство, няма да понесат никакво наказание?

Не съществува никакво „наказание” в онова, което наричаш Живот след Смъртта. Наказани са онези, които са останали на земята. Те изпитват невероятно сътресение, от което може никога да не се възстановят. Всички изпитват огромна загуба. А мнозина прекарват остатъка от живота си в самообвинения за случилото се. Чудят се къде са сгрешили, агонизират, мислейки си какво са могли да кажат, за да променят нещата.

Тъжното е, че онези, които са прекъснали собствения си живот, са си въобразявали, че ще променят нещата, а не са го сторили.

Да прекъснеш живота си, за да избягаш от нещо, не довежда до ситуация, в която би избягал от каквото и да било. Ще повторя, ако възнамеряваш да прекъснеш живота си, за да избегнеш нещо, ти просто обмисляш нещо, което не можеш да направиш.

Желанието да избягаш от нещо мъчително е нормално. То е част от танца на човека. Само че точно в този момент на танца някой се опитва да се оттласне от нещо, заради което душата е дошла в това тяло, дошла е не за да го избегне, а за да го изживее.

А оня, който намира, че това преживяване ще е мъчително и трудно, се опитва да направи крачка към пустотата и да влезе в нея. Да влезе там, където няма нито какво да срещне, нито от какво да се страхува. Но никой не може да влезе в пустотата, защото няма пустота, в която да влезеш. Пустота не съществува.

Пустота няма никъде във Вселената. Абсолютно никъде. Няма място, „където няма нищо”. Където и да отидеш, пространството е изпълнено с нещо.

С какво? С какво е изпълнено пространството?

С твоите собствени творения. Ще срещаш творенията си където и да отидеш и не можеш да избягаш от тях - нито пък ще пожелаеш да го сториш, защото си създал творенията си, за да пре-сътвориш себе си. Затова няма да ти бъде полезен нито опитът да се отдръпнеш от тях, нито опитът да танцуваш около тях. И чрез танц не можеш да си проправиш път към пустотата.

Нека го кажа по Друг начин: Танц в Пустотата не е възможен.

Това е много остроумно.  Това е много остроумна игра на думи.

Често използвам думите по този начин, за да можеш лесно да си спомниш тяхното послание.

Добре. Винаги ще си спомням това: „Танц в Пустотата не е възможен”.

Не, защото с каквото умреш, с това ще продължиш да живееш.

Това твърдение носи голяма сила.

Така е и замислено да бъде.

Прости ми, че се връщам към това, прости ми, че го казвам точно сега, когато говорим за прекъсването на нечий живот, но преди малко ти каза, че смъртта е чудесна. Защо някой, чийто живот е ужасен, няма да пожелае смъртта, щом тя е чудесна?

Това, което наричаш „смърт”, Е чудесно, но не повече от ЖИВОТА. Всъщност смъртта Е живот, просто продължаващ по различен начин.

Искам това да ти стане съвсем ясно. Ти ще срещнеш себе си от другата страна на смъртта и всичко, което носиш със себе си, ще бъде там. Тогава ще направиш нещо много странно. Ще подариш на себе си друг материален, физическа живот, за да се справиш с онова., с което не си се справил в последния си живот.

Ще се върна в материалния, физическия живот? Не мога ли да „довърша нещата” в нематериалния свят, в духовната сфера?

Не, защото целта на материалния, физическия свят е да ти осигури контекст, окръжение, в рамките на което можеш да изживееш онова, което предварително си избрал в духовната сфера.

И тъй, избягвайки от материалния свят, ти не избягваш от нищо, а веднага след това отново ще се намериш в този свят, и то в ситуацията, от която си се опитал да избягаш..., само че сега ще се върнеш отново в началото.

Ти няма да разглеждаш това като „наказание”, „изискване” или „товар”, защото ще вършиш всичко по свободна воля, разбирайки, че то е част от процеса на само-сътворяване, заради който съществуваш.

И тъй, можем да се занимаваме с това, с което се занимаваме точно сега.

Наистина, затова е животът.

Ако използваш живота по този начин, ще умреш, когато си готов да използваш смъртта като инструмент за създаването на нов и различен живот. Самоубийството е използване на смъртта, за да избягаш, но то създава същия живот отново, от самото начало, със същите предизвикателства и изживявания.

Никога не съм чул тази мисъл, изречена така. Тя има богато съдържание.

Да.

И тъй, ти можеш да използваш смъртта като инструмент, с който да избягаш или да твориш. Първото е невъзможно, второто - невероятно.

Но няма ли тук и мъничко осъждане? Не определяме ли самоубийството като „погрешно”, „неправилно”? Нали ме учеше, че Бог не обвинява, не осъжда?

Няма нищо „погрешно” или „лошо” в това да създадеш повторно същия  живот с неговите предизвикателства и изживявания. Ако искаш да посрещаш същите предизвикателства отново и отново, давай, направи го. Тук, както и във всичко друго, ти можеш да действаш, както пожелаеш.

Просто, ако мислиш, че ще избягаш от тези предизвикателства, е важно да знаеш, че това няма да стане. Ще се озовеш отново изправен пред тях. И, разбира се, това ще е нещо като копие, повторение.

Онова, което кара някои хора да чувстват, че не искат да се изправят пред предизвикателствата, които срещат в момента, е представата, че ще се изправят пред тях сами. Невярна мисъл, споделяна от мнозина.

Самотата е най-голямото нещастие в днешния свят. Емоционална, физическа и духовна самота - чувството, че си изолиран, наранен, неразбран и претоварен, че силите ти не стигат - ето формулата на безнадеждността.

Пред лицето на тази безкрайна безнадеждност най-накрая ти се струва, че нищо друго освен бягството не може да ти помогне Ала ти не можеш и не искаш да избягаш, а само да повториш от самото начало онова, което се опитваш да избегнеш.

Затова сега дойдох тук - да ти кажа, че не ви липсват сили и възможности, нито на тебе, нито на когото и да било от вас, и да те помоля да обявиш това пред света. Само ме повикайте с пълното съзнание, че ще дойда. Само протегнете ръка с пълна вяра и ще видите, че и аз съм ви протегнал своята.

Мога ли да ти задам един въпрос, който би прозвучал доста рязко?

То се знае.

Защо ние да ти протегнем ръка, преди ти да си ни протегнал своята? Ако наистина си все-знаещ Бог, би трябвало да знаеш кога имаме нужда от помощ. Ако наистина си все-милостив Бог, би трябвало да ни предложиш помощта си на драго сърце - без да те молим. Ако вече сме коленичили, приведени, претърпели пълен неуспех, защо би трябвало още и да се унижаваме, да пълзим, умолявайки те да ни спасиш? Ако ти си все-любящ Бог, защо не ни обичаш достатъчно, за да ни помогнеш, без да те молим?

И понеже стигнахме дотам, какво ще кажеш на ония, които биха ти рекли: „Зовях те и ти не беше тук! Мислиш ли, че не съм молил Бога за помощ? О, Небеса, защо, мислиш, съм тъй отчаян! Толкова отчаян съм, защото ми изглежда, че дори Бог ме е изоставил! Сега съм съвършено сам. И не искам нищо повече. Свършен съм. Напълно. Открай докрай”.

Какво ще кажеш на този човек, а?

Ще кажа...

Искам сега да обмислиш възможността за чудо. Има причина, поради която не си имал изживяването, че аз ти давам решението, че ти соча изхода. Но тази причина в момента не е важна. Важното за теб е да обмислиш дали не е възможно сега, точно сега, тук, пред тебе да е отговорът. Отвори си очите и ще го видиш. Отвори си разума и ще го узнаеш. Отвори си сърцето и ще почувстваш, че той е тук.

Ще кажа...

Само ако ме призовеш с пълно знание, напълно съзнателно, ще ти стане ясно, че отговорът ти е бил даден. Защото онова, което ТИ знаеш, което ТИ   чувстваш, и което ТИ заявиш, ще бъде истинското ти изживяване. Ако ме призовеш в безнадеждността си, аз ще дойда и ще бъда при тебе, но отчаянието може да те заслепи, тъй че да не ме видиш.

Ще кажа...

Нищо, което си направил, не е толкова ужасно, нищо, което ти се е случило, не е толкова непоправимо, че да не може да бъде изцелено. Аз мога отново да те направя цялостен, пълноценен и ще го сторя.

Но престани да се самоосъждаш. Най-строгата присъда си произнасяш ти самият. Други могат да те съдят отстрани, вглеждайки се в тебе, но те не те познават, не те виждат, затова тяхната присъда няма решаваща сила. Не й придавай такова значение, не я приемай като твоя собствена. Тя няма значение.

Не очаквай от другите да те видят такъв, какъвто си, защото те те виждат през очите на своята собствена мъка. Вместо това знай, че сега аз те виждам, в чудодейна и в реална светлина, и онова, което виждам, е, че си Съвършен. И като те погледна, имам една едничка мисъл: „Това е оня, когото обичам, оня, който много, много ме радва”.

Ще кажа...

Прошката не е нужна в Божието Царство. Бог не може да бъде обиден или наранен по какъвто и да било начин. В цялата Вселена само един въпрос има значение и той няма нищо общо с твоята вина или невинност. Той е свързан само с твоята идентичност. Знаеш ли наистина кой си ти? Ако знаеш, всички мисли за самота изчезват, всички представи за малоценност се изпаряват, всички размисли за безнадеждност се превръщат във вълшебно осъзнаване на чудото, което е твоят живот. И на чудото, което си ти.

И накрая, възлюблени мой, ще кажа...

В този миг си окръжен от сто хиляди ангели. Приеми сега тяхната помощ и свещенослужение. А после предай на другите техния дар. Защото само като даваш, получаваш и само като изцеляваш, намираш своето собствено изцеление. Чудото, което очакваш, те очаква. Ще узнаеш това, когато сам се превърнеш в чудото, което друг очаква.

Тъй че върви и прави своите чудеса и позволи на смъртта си да стане миг на твоята най-велика слава, а не израз на твоята най-велика скръб. Използвай смъртта като инструмент, с който да твориш, а не да рушиш, с който да вървиш напред, а не да се връщаш назад. С този избор ще си чествал самия Живот и ще си позволил на Живота, още докато живееш в своето материално, физическо тяло, да ти донесе твоята собствена най-величествена мечта: най-накрая душевен мир.

Благодаря.

Благодаря ти за тези думи.

Надявам се и се моля да бъдат чути от всеки наранен човек.

Но имам нужда да ти задам още един въпрос. Какво става, когато някой помоли другиго, лекар или любим човек - да му помогне, за да сложи край на живота си?

Говориш за евтаназията, но тя е нещо съвършено различно. Намира място, когато някой разбере, че на практика животът му вече е свършил и пред него е само смъртта, свързана със загуба на достойнство и неизлечима физическа болка.

Евтаназията не може да бъде приравнена със самоубийството. Хората, които замислят самоубийството си по средата на активен и относително здрав живот, вземат доста странно решение. Хората, които прекъсват живота си малко преди неизбежния му край, доказан сериозно по медицински път, вземат съвършено различен вид решение.

Онези, които въз основа на сериозни медицински доказателства виждат ясно, че физическият им живот почти е свършил, могат да направят избора да се запитат: „Необходимо ли е да изстрадам тази последна болка и унижение”? Всяка душа ще си намери верния отговор и никоя няма да сбърка, защото „неверен” отговор просто не съществува.

Съвсем ясно виждам разликата, както, мисля, би я видял всеки разумен човек.

Ти си различен от Бога, но не си отделен от Бога. Ето защо никога няма да умреш.