Много хубаво, много добре е да кажеш това на хората, но то им е казвано толкова често, че вече им звучи само като овехтял афоризъм. Имам предвид, че „Отговорът е вътре в теб” се намира на една крачка от „Силата е с теб”.

Да. Аз съм тук, за да ти кажа, че всичко, което някога ще ти бъде нужно да знаеш, си знаел още при раждането си. Наистина, ти си дошъл, за да покажеш, да демонстрираш това.

Твърденията ти са точно като...Не зная... откъснати от нашия реален опит. Как мога да повярвам, че всеки отговор е „вътре в мен” и то от самото ми раждане, когато опитът ме убеждава колко много още имам да уча?

Нямаш нищо да учиш. Трябва само да си спомниш, да си спомняш. Животът е развитие, растеж. Растежът пък е израз и доказателство за Божественото присъствие. Всичко в живота се развива, по този начин.

Замисли се за дървото пред прозореца ти. Сега, когато е високо петнадесет фута и те покрива със сянката на гигантския си чадър, то не знае нищо повече, отколкото когато е било тънко стръкче, фиданка. Цялата информация, която му е била нужна, за да стане това, което е днес, се е съдържала в семенцето му. То няма какво да учи. Трябва само да порасне. А за да порасне, то е използвало информацията, заключена в неговата клетъчна памет.

Ти не си различен от дървото.

Не ти ли казах: „Дори преди да попиташ, ще съм ти отговорил?”

Да, да, обаче... добре, ще трябва отново да попитам ... какъв все пак е смисълът на разговора? Защо въобще е нужно да си приказваш с някого за нещо? Още повече - да се молиш на Бога или пък да говориш с него?

Дори дървото има нужда от слънце - то ще ускори растежа му.

Всички неща в живота са взаимосвързани. Нито един аспект от индивидуализацията на Цялото не действа независимо от друг аспект на тази индивидуализация. Животът твори последователно и във взаимодействие. За да постигнем резултати, и ние работим съвместно, във взаимодействие. Няма друг път към целите ни, друг начин, по който Ние МОЖЕМ да ги постигнем.

Разговорите ти с другите, както и цялата информация, достигаща до теб отвън — от хората и от материалния свят - е като слънчеви лъчи. Те карат семената вътре в теб да растат.

Много неща, които съществуват в света извън тебе, могат да те насочват и водят към твоята вътрешна истина. Но дори тези хора, места, предмети, случки и събития са само напомняне. Те са като пътеуказатели. В живот, който никога не свършва

Всъщност само това е целта на „външния свят”.

Материалният свят е замислен така, че да ти създаде окръжение, контекст, за да Изживееш външно онова, което вече Знаеш вътре в себе си.

И тъй, аз всъщност използвам околния свят, за да изявя себе си и да се откроя?

Всички хора го правят. И точно затова, когато ти разглеждаше света и всичко, което ти се е случило, аз ти бях казал: „Не обвинявай и не осъждай”.

Но да използваме дървото като постоянен приятел в тази част от нашата дискусия. То ще ни помогне по-задълбочено да разберем нещата

Да си представим, че ти излизаш от сечището и навлизаш дълбоко в гората. Никога не си навлизал толкова дълбоко сред дърветата и знаеш, че сигурно ще ти е трудно отново да намериш сечището. Затова пътьом поставяш знаци по дърветата.

И сега, като излизаш от гората, виждаш тези знаци и си спомняш, че ,,си ги оставил” там, за да си намериш пътя на излизане. Тези знаци са външни по отношение на тебе. В крайна сметка те ще те отведат обратно У Дома, но те сами по себе си не са „У Дома”. Знаците, маркировката ти показват пътечката, пътя — и пътят ти изглежда познат. Ти го разпознаваш. Тъй да се каже, ти го „разпознаваш” или ,,го знаеш отново”*. Но Пътят не е Целта на твоето пътуване, Дестинацията. Само ти можеш да достигнеш до Целта.

Другите могат да те доведат до пътечката, да ти покажат пътя, но само ти можеш да стигнеш до Целта. Само ти можеш да решиш, че ще бъдеш У Дома с Бога.

Външният, материалният свят е пътечката. Той е замислен така, че да те отведе обратно У Дома. Всъщност всички „случки” и събития в твоя външен свят са замислени, за да постигнеш тази цел. „Затова и ти си ги поставил там”.

Те са знаци по дърветата.

Да, такива са.

Но ако съм поставил всичко в моя външен свят на точното място, така че да ме води към моята вътрешна истина - всъщност ти казваш точно това, нали - ?

Прав си. Аз казвам точно това.

- ако аз съм направил това, тогава в известен смисъл аз съм сложил тази книга в собствените си ръце.

Това е вярно.

Аз съм „накарал” този материал да дойде при мене, точно както идва при мен в момента. Това е пътеуказател. Това е знак на дървото.

Сега виждаш ясно нещата. Точно такива, каквито са.

Но тогава, ако всичко в моя външен свят е пътеуказател, как може всяка отделна част от него да има някакво значение? Това би било все едно да вървиш по улицата и да стигнеш кръстопът само за да видиш, че всички табели, сочещи в различни посоки, казват, че ТОВА Е ПЪТЯТ КЪМ ДОМА.

Ти наистина виждаш ясно нещата.

Какво казваш за Бога?

Казвам, че без значение по коя пътека ще поемеш, не можеш да не стигнеш У Дома.

Тогава няма значение по коя пътека ще поема.

Не, няма значение.

Няма значение по коя пътека ще поема?

Не - определено, съвършено, абсолютно — няма значение.

Тогава защо ще се затруднявам да поемам по една или по друга пътека? Ако всички пътеки водят У Дома, каква разлика има по коя пътека ще поема?

Някои пътеки са по-малко стръмни, малко по-трудни.

Каквото и да правиш, не вярвай на казаното тук.

 ------------------

* На английски език „re-cognize"or „know it again"