Добре де, сигурен съм, че вече съм го чувал. Всеки човек, а после — и неговият брат, се опитва да ми каже, че ме води към истината.

Да, но само един човек може да те отведе там.

И сигурно това си ти?

Не.

Кой тогава?

Ти.

Аз?

Да, ти. Ти си единственият, който може да те отведе до истината, защото истината съществува само на едно място.

Не ми казвай, ... че тона е „вътре в мен”.

Вярно е. Няма друга истина освен истината, която съществува вътре в теб. Всичко останало е нещо, което друг ти казва.

Включително и онова, което ти току-що ми каза!

Разбира се. Точно така.

Какъв тогава е смисълът на този разговор? Всъщност какъв е смисълът въобще някой да слуша какво говори друг — за каквото и да било?

Не съм казал, че нищо извън тебе не може да те води към твоята истина. Казах, че ти си единственият, който може да те отведе там.

Да, но ако знаех собствения си път до истината за живота и смъртта, нямаше да те питам за него. Нямаше да водя този разговор сега, нали?

Познавам много хора, които биха се молили, за да получат отговор. Изправени пред най-съществените си въпроси за живота и смъртта, те биха се помолили за отговор, за някакво напътствие. А който се помоли на Бога и получи отговор, често доста ясен отговор, казва, че Бог е отговорил на молитвата му.

Би могъл да кажеш, че сега и аз изживявам това. Чувствам го, чувствам целия този разговор като отправена към теб молитва, на която получавам отговор.

Каза нещо чудесно, което при това е вярно.

Ето защо си водя записки за целия ни разговор. Записвам всичко.

Само внимавай да не създадеш у другите впечатление, че яснотата лежи някъде извън тях. Че трябва да отидат при другиго — в случая при теб — за да получат отговори. Внимавай да не породиш завист, че си намерил пътя към мъдростта. Защото накрая хората ще те накарат да им покажеш този  път, а това би ги довело до заблуди, дори би станало опасно.

Опасно?

В деня, когато хората повярват, че имаш достъп до отговори, дошли от Бога, отговори, до които те нямат достъп, в този ден ти ще станеш опасен. Затова първата ти задача е да направиш всичко възможно, за да си сигурен, че светът няма да те възприеме по този начин. Настойчиво те съветвам - не позволявай на света да те разглежда като особен, специален случай.

Вземи всички необходими мерки, за да „не бъдеш особен, специален”. Ти, разбира се, си особен, специален. Но важното е да не допуснеш у някой от околните да се роди представата, че ти си някак по-особен, по-специален от другите.

И какво ме съветваш?

Направи нещо съвсем неприсъщо, нетипично за човек, когото някой би желал да си представи като „светец” или „гуру”. Нещо, което такъв човек за нищо на света не би направил. Организирай рок-банда. Стани известен комик. Открий зала за боулинг.

Нима няма светци, които притежават зала за боулинг? Или гуру, наставници, които са и известни комици?

Сигурно се шегуваш. Те ВСИЧКИ са такива.

Не думай!

Само дето никой не мисли, че са такива. Това е важното. И тъй, направи нещо възмутително, скандално, така че хората да се почешат по главите, да отрекат, че си особен, специален, накрая даже да те обвинят, че съвсем НЕ си специален.

Ех, дявол да го вземе, достатъчно ще бъде да разкажа историята на живота си. Толкова грешки съм направил, постъпки, които никой не би одобрил! Направо ще е невъзможно някой да ме постави на по-особено, специално място.

Това е вярно. Ти си Несъвършен Посланик. Точно това те прави съвършен.

Защото никой не може да смеси Посланието с посланика.

Изглежда, че е тъй. Че няма да го сторят. Освен ако им позволиш. Затова продължавай да се държиш човешки. Прости си сам и моли другите за прошка — за всички свои грешки, стари или нови. После излез и кажи на всеки, че отговорите, които търси, са заключени вътре в него.

Независимо по какъв път вървиш, не можеш да не стигнеш У Дома.