Брей, ти наистина си прав.   Думите ти са верни. Лил па много хора ще им бъде трудно да повярват в тях.

Има някои основополагащи принципи на живота, в които след малко ще се вгледаме по-задълбочено. Това би могло да улесни съхраняването на някои от тези Спомени в твоята действителност.

След като изследваме по-настойчиво тези основни принципи, ще стигнеш до познанието, че онова, което наричаш „смърт”, е могъщ миг на сътворение, на съзидание.

Виж ти? Ето още една прекрасна мисъл. Смъртта с „миг на сътворение, на съзидание”?

Тя е един от най-могъщите мигове, които някога ще срещнеш. Тя е инструмент. Използвана, както е било замислено, смъртта може да сътвори нещо съвсем необикновено. Това също ще ти бъде обяснено.

Смъртта е инструмент? Смъртта не е просто „вход”, „портал”?

Тя е вход, портал, но вълшебен вход, защото енергията, с която минаваш през него, определя какво има от другата страна.

Добре, добре, почакай. Ти ми спря дъха. Можем ли тук да караме малко по-бавно? Можем ли да отделим на някои от тези неща малко повече време? Да запълним някои от белите полета? Това, което току-що каза, води след себе си още много въпроси.

Ще ги огледаме всички, един  по един.  Ще отговорим на всеки от тях.

Чудесно. Тогава да почнем с идеята за използване на смъртта като инструмент. Тази мисъл за мене е съвършено нова. Инструментът е нещо, което използваш целенасочено. Което някой иска да използва. Но аз не искам да умра. Никой не иска да умре.

Всеки иска да умре.

Всеки иска да умре?

Разбира се, иначе никой не би умрял. Мислиш ли, че смъртта е нещо, което се случва против волята ти?

На много хора сигурно им изглежда така.

Нищо не се случва против волята ти. Това е невъзможно. И тъй, ето го

ТРЕТИЯ СПОМЕН

Не можеш да умреш против волята си.

Ако мислех, че това е вярно, то щеше да ми прозвучи тъй успокояващо. да знам, че е така. Но как бих могъл да го приема за споя истина, когато опитът ми показва, че се случват много неща, които не искам да се случат?

Не се случва нищо, което не искаш да се случи.

Нищо?

Нищо.

Може да си ВЪОБРАЗЯВАШ, че се случват неща, които не искаш да се случат, но всъщност не е така, ти само се опитваш да видиш себе си като жертва. Нищо не задържа така хода на твоето развитие, на еволюцията ти, както тази единствена мисъл. Идеята за измъчването и жертването е сигурен знак за ограничено възприятие. Истинско измъчване и жертване не може да съществува.

Много трудно е да кажеш на някого, чиято дъщери е била изнасилена, или чието село е било изцяло заличено от лицето на земята чрез престъпен акт на „етническо прочистване”, че никой не е бил пожертван.

Би било безсмислено и безполезно да говориш тъй на хора, които в момента страдат. В такива мигове просто бъди с тях, прояви дълбоко съчувствие, истинска грижа и целебна любов. Не им предлагай духовни баналности или интелектуални пътешествия като лек за тяхната болка.

Наистина е вярно, че в обикновения човешки смисъл те са били „жертви” на ужасяващи събития и обстоятелства в живота. Но това изживяване за пожертване може да бъде истинско само и контекста на нормалното, а затова и ограничена човешка представа.

Като казвам, че истинско пожертване не съществува, аз говоря от изцяло различно равнище на осъзнаване. Но човешките същества могат да постигнат това равнище на осъзнаване само след като болката им бъде излекувана.

Мисля, че за много хора ще е трудно да възприемат твоето твърдение, независимо дали в момента преживяват болка или не.

Тук не казвам нищо повече от онова, което почти всички традиционни религии в света са казвали векове наред. „Неведоми са пътищата Божии”, проповядват те. „Вярвай в съвършенството на Божията промисъл”.

По-късно в разговора си ще имаме възможност да изследваме тази идея за един съвършен план. Ще разгледаме и как толкова различни човешки души си сътрудничат, за да постигнат индивидуалните и колективни резултати от живота на земята по особен и съвършен начин, по особена и съвършена причина. Всъщност аз ще те питам ТЕБЕ да МИ посочиш пример за това.

Ти ще ме питаш?

Да. И когато го направя, ти ще знаеш точно за какво говоря. Засега нека цари в сърцето ти спокойствие и мир. Знай, че всичко се случва по един съвършен начин.

Ще се опитам да го направя. Ще. се опитам да съхраня тази мисъл и да я скътам в сърцето си, както искаш от мен. Но ми се струна, че много бързаме. Че ти се движиш прекалено бързо. Разговорът ни започна преди малко, а ти вече си в... мога ли да го кажа... в сферата на озона. Не проявявам неуважение, но просто накъде се е насочил, накъде отива този разговор?

Натам, където винаги си искал да отидеш.

Което е...?

Към истината.

Няма друга истина освен истината, която съществува вътре в теб. Всичко останало е нещо, което друг ти казва.