Добре, поставихме интересно начало. Това твърдение събуди моето любопитство.

То е първото от поредицата подобни твърдения, с които ще се срещнеш тук. Но диалогът ни ще стига и до моменти, в които не само ще буди любопитство, а на някои хора ще им изглежда направо невероятен, неправдоподобен. Такава ще е и природата на Спомените, заради които си дошъл.

Спомените?

В предишните ни разговори бях ти разказал за тях. Нищо не трябва да учиш, трябва само да си спомняш. Предстоящият ни разговор, както всички предишни, ще ти помогне да го сториш. Той ще те води през низ от Спомени за живота и смъртта.

Ще забележиш, че много от тези Спомени са свързани със смъртта. Така е според замисъла, защото чрез по-задълбочено разбиране на смъртта най-бързо ще постигнеш и по-задълбочено разбиране на живота.

Някои от тези Спомени може да те изненадат, оспорвайки много от онова, което си мислил, че знаеш. Други съвсем няма да те изненадат. Щом ги чуеш, ще осъзнаеш, че си знаел чутото от самото начало. Взети заедно, тези Спомени ще ти помогнат да се върнеш към себе си. Те ще ти припомнят всичко, което имаш нужда да знаеш, за да преживееш убедително, че наистина си У Дома с Бога.

Човечеството е чакало тъй дълго нов разговор върху тези пространни теми. По-голямата част от онова, което съхраняваме в колективното си съзнание, е останало от минали времена. Тук можем да използваме и малко „нова мъдрост”.

Всички човешки същества са родени с цялата мъдрост на Вселената, запечатана в техните души. Тя се съдържа във всяко нещо, в неговата ДНК. Всъщност съкращението „ДНК” би могло да се използва и като съкращение на Божествено Естествено Осъзнаване^*.

Във всяко живо същество е вградена неговата естествена способност за осъзнаване. Тя е част от системата. Тя е част от процеса, който наричате живот. Ето защо, когато хората се сблъскат с велика мъдрост, тя често им звучи като нещо познато. Те тутакси се съгласяват с него. Няма място за спор. Има само спомняне, припомняне. То е част от тяхното Божествено Естествено Осъзнаване. Може да се каже, че то е в тяхната „ДНК”. И се усеща като: „Ах, да, разбира се.”

И тъй, нека започнем нашия нов разговор сериозно, като ти позволим да си припомниш онова, което винаги си знаел. Ще поговорим със свеж глас за тези неща, така че ти да освежиш своята клетъчна памет и да намериш пътя Към Дома.

Но нали мога да бъда У Дома с Бога още докато съм жив? Имам предвид, че не трябва да чакам смъртта, за да си отида „у дома”, нали?

Не трябва да я чакаш.

Тогава - кажи ми го пак, така че да ми стане съвсем ясно — защо толкова много от „Спомените” са свързани със смъртта?

Смъртта е най-голямата загадка на живота. Отключването на тази загадка отключва всичко. Разбулването й разбулва всичко.

След като си отговорил на повечето въпроси, които някога си имал във връзка със смъртта, ще си отговорил и на повечето въпроси, които някога си имал във връзка с живота.

Тогава ще узнаеш и как можеш да бъдеш У Дома с Бога, без да умреш.

Схванах това. То е чудесно.

Но те съветвам да се пазиш от големи очаквания. И от изискването, че всеки трябва да „схване” онова, което е казано тук. Защото тогава би трябвало да „редактираш” този разговор, за да си сигурен, че колкото може повече хора ще го разберат и ще се съгласят с него.

О, аз не бих направил това.

Може да бъдеш изкушен да го направиш, ако помислиш, че други ще омаловажат написаното или ще го осмеят.

Не мисля така.

Някои части от този разговор - особено като започнем дискусия за цялата космология на живота - в очите на много хора могат да изглеждат „лъжовни”.

Не се съмнявам, че предстоящото изследване и пътешествия на мисълта ще повишат способността ти задълбочено да разбереш истината за живота и смъртта. Но част от казаното би могло да ти се стори толкова отдалечено от темата на разговора и толкова езотерично, че наистина да се изкушиш и да го редактираш.

Не, това няма да се случи. Моето задължение към този разговор е да му направя верен запис, в неговата цялост, без да пропусна нещо,  което искаш да бъде включено.

Добре. Тогава нека продължим. Тук е...

ПЪРВИЯТ СПОМЕН

Да умреш е нещо, което правиш за себе си.

Толкова интересно е да се каже това, защото аз не виждам, че мога „да го направя” заради някого, заради когото и да било. Аз въобще не виждам умирането като нещо, което правя. Аз го виждам като нещо, което ми се случва.

То ти се случва. Но и се случва чрез тебе.

Всичко, което ТИ се случва, се случва ЧРЕЗ тебе. И всичко, което се случва ЧРЕЗ тебе, се случва На тебе, ЗА тебе.

Аз просто никога не съм мислил за умирането като за нещо, което правя целенасочено - още по-малко като за нещо, което правя за себе си.

Ти го правиш за себе си, защото умирането е нещо чудесно, удивително. И го правиш „целенасочено” по причини, които ще ти станат ясни, когато навлезем по-задълбочено в този разговор.

Умирането е нещо чудесно, удивително?

Да. Онова, което наричаш „смърт”, е чудесно, удивително. Затова недей да скърбиш, когато някой умира, недей се приближава и до собствената си смърт със скръб или с мрачно предчувствие. Приветствай смъртта, както си приветствал живота, защото смъртта Е живот в друга форма.

Приветствай смъртта на някой друг с нежна прослава и дълбоко щастие, защото и той ще изпита чудесна радост, веселие.

Това е пътят към спокойното и мирно преживяване на смъртта — твоята собствена или на някой друг: знай, че умирането на човека винаги в същността си има причина.

И това е...

ВТОРИЯТ СПОМЕН

Ти си причината за своята собствена смърт. Това е вярно винаги, независимо кога или как умираш.

Мислиш ли, че смъртта настъпва против волята ти?