Невъзможно е да живееш или да умреш без Бога, но е възможно да мислиш, че е така.

Ако мислиш, че живееш или умираш без Бога, ще се убедиш лично, чрез собственото си изживяване и опит, че той е с теб.

Това твое изживяване може да продължи колкото пожелаеш. Когато решиш, можеш да го прекратиш.

Вярвам, че тези думи са свещени. Вярвам, че те идват направо от Бога.

Тези думи витаеха в съзнанието ми през последните четири години. Сега разбирам, че те са били покана. Покана от Бога за един по-пространен разговор с него.

Прав си. Исках да съм сигурен, че ще проведем този разговор, затова всеки път, когато ти поне за миг се замисляше сериозно за живота и смъртта, извиквах в съзнанието ти тези думи. Ти много пъти отлагаше този разговор, а и сега пристъпваш неохотно към него.

Да, знам. И то не е, защото се боя да говоря задълбочено за живота, та дори и за смъртта, а просто защото тези проблеми са много сложни. Исках да бъда сигурен, че наистина съм подготвен да участвам в дълъг разговор на тази тема. Че психически и духовно съм готов.

А сега чувстваш ли се готов?

Надявам се, че съм готов. Не мога вечно да отлагам този разговор. Дори да се опитвам, отново и отново, ти просто ще продължиш да извикваш тези думи в главата ми.

Вярно е, ще продължа да го правя. Защото искам да чуеш тези думи, дори и ако никога не стигнеш до останалата част от разговора.

Добре де, чух ги.

Искам да ги чуеш отново и отново.

Невъзможно е да живееш или да умреш без Бога, но е възможно да мислиш, че е така.

Ако мислиш, че живееш или умираш без Бога, ще се убедиш лично, чрез собственото си изживяване и опит, че той е с теб.

Това твое изживяваме може да продължи колкото пожелаеш. Когато решиш, можеш да го прекратиш.

Тези думи изразяват онова, което всеки, страхуващ се да живее и да умре, винаги има нужда да чуе.

Тогава можем да приключим разговора си точно тук.

Можем. Колко силно е желанието ти да проникнеш дълбоко в същността на нещата, да достигнеш до своето най-възвишено прозрение? Ако избереш да продължим този разговор, аз ще ти представя с още 100 думи - една Формула от 100 Думи за Всичко в Живота.

Добре, това звучи като шега.

Точно така съм го замислил.

И твоят замисъл подейства. Не ми се ще точно сега да прекратим разговора си. И тъй отново ще си поговорим с Бога за живота и за смъртта.

Да, но с поглед към много неща, които досега не сме обсъждали.

Кой би повярвал в това?

Няма значение. Ти не водиш разговора заради някой друг, водиш го заради себе си.

Ще трябва да си го напомням постоянно.

Тъй хората често си мислят, че правят нещо заради някой друг, а всъщност го правят заради себе си. Всеки прави всичко за себе си, заради себе си. Когато се пробудиш за тази истина, ще си постигнал истински Пробив. А осъзнаеш ли, че всичко туй е вярно дори за смъртта, никога вече няма да се страхуваш от нея. Спреш ли да се страхуваш от смъртта, вече няма да се страхуваш и да живееш. Чак до последния си дъх ще изживяваш живота си пълноценно.

Почакай, спри за миг. Казваш, че и когато умирам, го правя за себе си, заради себе си?

Разбира  се. Че заради кого другиго ще го правиш?