Истинският въпрос обаче е: дали в един свят миг или за
милиарди години - какво значение има това? Не можете ли просто да се
съгласите,
че някои въпроси за живота са твърде загадъчни, за да можете да ги
решите? Защо
не приемете загадъчното за свято? И защо не позволите на святото да си
бъде
свято и да го оставите на мира?
- Предполагам, че всички ние
имаме
ненаситната нужда да знаем.
- Но вие вече знаете! Току-що ти
казах! Вие обаче не искате да знаете Истината, а истината, както
вие
си я разбирате. Това е най-голямата преграда пред просветлението
ви.
Мислите, че вече знаете истината! Мислите, че вече разбирате
как
стоят нещата. Така се съгласявате с всичко, което видите, чуете или
прочетете и
което попада в рамките на вашето разбиране и отричате всичко, което
излиза от
тях. И наричате това научаване. Наричате това открит поглед към
учението.
Уви, никога няма да можете да бъдете отворени към учението, докато
сте
затворени за всичко, което не се вмества във вашата собствена истина.
Затова тази книга ще бъде наречена от някои богохулство или
работа на
дявола.
Все пак тези, които имат уши да чуят, нека слушат. Казвам
ви
следното: Вие не сте замислени да умрете. Вашата физическа форма
беше
създадена като великолепно удобство, чудесен уред, знаменито средство,
позволяващо ви да изживеете действителността, която сте сътворили със
собствената си мисъл, и да познаете Себе Си, какъвто сте се създали в
душата си.
Душата зачева, умът създава, тялото изживява. Кръгът е пълен.
Тогава
душата е познала себе си в собственото си изживяване. Ако не й харесва
изживяването (чувството) или ако по някаква причина й се иска друго,
по-различно
изживяване, душата просто зачева ново изживяване на Себе Си и съвсем
буквално си
променя мисленето.
Скоро след това тялото се озовава в
новото
изживяване. („Аз съм Възкресението и Живота" беше великолепен пример за
това.
Как мислиш, че Христос го е направил? Или не вярваш, че се е
случило?
Повярвай. Случило се е!)
Ще добавя още нещо: душата никога
няма да
се наложи над ума или тялото. Създал съм ви като същества, които
обединяват три
части. Състоите се от три части, събрани в едно, и сте сътворени по Мой
образ и
подобие.
Трите аспекта на вашата същност в никакъв случай не са
неравностойни. Всеки от тях си има своя функция, но никоя от тези
функции не е
по-важна от другите и никоя от тях не предшества другите. Всички
те са
свързани помежду си абсолютно равностойно.
Зачатие - творение -
изживяване. Каквото заченеш, него сътворяваш; каквото сътвориш, него
изживяваш;
каквото изживееш, него зачеваш.
Затова е казано, че ако
можеш да
накараш тялото си да изпита нещо (примерно изобилие), скоро ще имаш
усещането
за него в душата си, която ще зачене по нов начин (именно изобилен),
представяйки на ума ти нова мисъл за това. От новата мисъл произлиза
допълнително изживяване и тялото започва да живее в нова действителност
на
изобилие, като в свое постоянно състояние.
Тялото, умът и душата
(духът)
ти са едно цяло. По този начин ти си един микрокосмос на Мен -
Божественото
Цяло, Святото Всичко, Обединението. Виждаш ли сега как съм и началото, и
краят
на всичко - Алфата и Омегата?
Сега ще ти обясня крайната загадка -
точната и истинската ти връзка с Мен.
ВИЕ СТЕ МОЕТО ТЯЛО.
Както
вашето тяло се отнася към ума и душата ви, така се отнасяте вие
към Моите ум и душа. Следователно: всичко, което изживявам, го
изживявам чрез вас.
Точно както у вас, така и у Мен,
тялото, разумът
и душата са едно цяло.
Така Исус от Назарет - един измежду
многото, които
разбраха тази загадка, изрече неизменна истина, като каза: "Аз и
Бащата сме
Едно".
Ще ти кажа, че има даже по-големи истини от тази, и в
тях ти един ден ще бъдеш посветен. Защото както ти си Моето тяло, така и
Аз съм
тялото на друг.
- Имаш предвид, че Ти не си бог?
-
Аз съм
Бог, както ти Го разбираш. Аз съм Богиня, както ти Я възприемаш. Аз съм
Създателят на Всичко, което познаваш и изпитваш в момента и вие сте Мои
деца ...
както и Аз съм дете на друг.
- Да не се опитваш да ми кажеш, че
даже Бог
си има свой Бог?
- Казвам ти, че възприятието ти за крайна
действителност е по-ограничено, отколкото си мислил, и че Истината е
по-безгранична, отколкото можеш да си представиш.
Давам ти да
надзърнеш
мъничко в безкрайността, както ти давам и безкрайна обич. (Да надзърнеш
повече
от това, ще значи да не можеш да го побереш в действителността си. Ти
едвам
успяваш да побереш и толкова.)
- Чакай малко! Аз да не би сега
наистина
да не разговарям с Бога?
- Казах ти. Ако си представяш
Бога като
твой създател и господар, както ти си създател и господар на
собственото си
тяло, Аз съм Богът по твоето разбиране. И наистина разговаряш с Мен.
Беше
чудесен разговор, нали?
- Чудесен или не, аз мислех, че
разговарям с
истинския Бог - Богът на Боговете. Нали разбираш - главния шеф.
-
С Него
говориш. Повярвай Ми. С Него говориш. - И все пак Ти казваш, че някой
стои над
Тебе в тази йерархия.
- В момента се опитваме да направим
невъзможното, а
именно да обясним необяснимото. Както отбелязах, това се стреми да
направи и
религията. Да видим дали мога да го обобщя.
Завинаги значи
по-дълго,
отколкото можеш да проумееш. Вечно значи по-дълго от завинаги. Бог е
повече,
отколкото можеш да си представиш. Бог е енергията, която наричаш
въображение. Бог е първоначалната мисъл. Бог
е крайното изживяване. Бог е и всичко между тях. Сътворяването.
Бог
Случвало ли ти се
е някога да видиш през мощен микроскоп или на филм движение на молекули и
да
възкликнеш: „О, небеса, та тук има цяла вселена. И за тази вселена аз,
настоящият наблюдател, трябва да изглеждам като Бог!" Казвал ли си
някога това и
изпитвал ли си подобно нещо?
- Да, предполагам, че всеки мислещ
човек, го
е изпитвал.
- Разбира се. Позволил си да надзърнеш в същото,
което и Аз
ти показвам тук. И какво би направил, ако ти кажа, че тази
действителност, в
която си надзърнал, никога не свършва!
- Обясни ми. Моля
те да ми
го обясниш.
- Вземи най-малката вселена, която можеш да си
представиш.
Представи си тази съвсем, съвсем мъничка частица материя.
-
Добре.
- Сега я разрежи на две.
- Добре.
- Какво се
получи?
- Две по-малки половинки. - Точно така. Сега раздели половинката
на
половина. Какво стана?
- Две по-малки половинки. - Именно.
Направи го
пак, и пак! Какво остава?
- Все по-малки и по-малки частици.
-
Да,
но кога свършва това? Колко пъти можеш да разделяш материята, докато
престане
да съществува?
- Не знам. Предполагам, че никога не престава да
съществува.
- Имаш предвид, че никога не можеш напълно да я
унищожиш? Всичко, което можеш да направиш, е да променяш формата й?
- Така изглежда.
- Казвам ти: ти току-що научи тайната на
целия
живот и видя в безкрайността.
Сега пък Аз имам въпрос за теб.
-Добре...
- Какво те кара да мислиш, че безкрайността се
простира
само в едната посока?
- Аха ... значи няма край нито ако вървиш
нагоре,
нито ако вървиш надолу.
- Не съществува горе и долу, но
разбирам
мисълта ти.
- Но ако има безкрайно малко, значи има и безкрайно
голямо.
- Вярно е.
- Но ако голямото е безкрайно, тогава няма
най-голямо. Това значи в най-широк смисъл, че няма Бог!
-
Или може би, че всичко е Бог и нищо друго не съществува.
Казвам
ти: АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СЪМ.
И ТИ СИ ТОВА, КОЕТО СИ. Няма как да
не бъдеш.
Можеш да променяш формата си, колкото си щеш, но не можеш да не бъдеш.
Можеш обаче да не успееш да познаеш Кой Си и така да
изживееш
само половината от него.
- Това би било ад.
- Точно
така. И
все пак ти не си осъден да останеш в него. Не си заточен в него
завинаги.
Единственото, което е необходимо, за да излезеш от ада (от незнанието), е
да
познаеш отново.
Има много начини и много места (измерения), в
които
можеш да го сториш. В момента се намираш в едно от тях. Според твоите
разбирания
то се нарича „третото измерение".
- И съществуват още много?
-
Не
ти ли казах, че в моето царство има много резиденции? Нямаше да го
кажа, ако не
беше така.
- Тогава адът не съществува. Искам да кажа, че няма
място или
измерение, в което да сме осъдени да останем завинаги!
- Какъв би
бил
смисълът на такова нещо?
Обаче винаги сте ограничени от знанието
си,
защото вие/ние сме само създаващо се същество. Не можеш да бъдеш нещо,
което не
знаеш, че си.
Затова ти е даден този живот, за да можеш да
познаеш себе
си в собственото си изживяване. Тогава можеш да схванеш себе си, Какъвто
Си
Наистина и да сътвориш себе си такъв, какъвто си бил в изживяването си -
ето как
кръгът се затваря ... само че е по-голям.
И тъй, ти се намираш в
процес
на израстване - или както го нарекох многократно в тази книга: процес, в
който
ставаш това, което избираш. Няма граници на това, което можеш да станеш.
- Значи, че аз мога даже да стана дори ..., смея ли да го кажа
...
Бог..., като Теб?
- А ти как мислиш?
- Не знам.
-
Няма да
можеш - дотогава, докато не знаеш. Запомни триъгълника - Светата
Троица: дух -
съзнание - тяло. Зачатие - творение - изживяване. Запомни да използваш
символите:
СВЕТИЯТ ДУХ = ВДЪХНОВЕНИЕ = ЗАЧАТИЕ ОТЕЦ = РОДИТЕЛ =
ТВОРЕНИЕ
СИН = РОЖБА = ИЗЖИВЯВАНЕ
Синът изживява творението на бащината
мисъл,
която е зачената от Светия Дух. Можеш ли да си представиш един ден ти
да бъдеш
Бог?
- В най-лудите си мисли.
- Чудесно, защото Аз пък ти
отговарям: Ти вече си Бог. Просто не го знаеш. Не
съм ли казвал:
„Вие сте Богове"?
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 17:57