Ще познаеш, че вървиш по пътеката
към Бога и ще
познаеш, че си намерил Бога, защото ще забележиш следните
знаци,
следните промени у себе си:
1. Ще обичаш Бога с цялото си
сърце, с
цялото си съзнание и с цялата си душа. И няма да има друг Бог, поставен
преди
Мен. Ще си престанал да боготвориш човешките любов или успех, пари или
власт,
както и всеки техен символ. Ще оставиш настрана всичко това, както
детето оставя
играчките си. Не защото са недостойни, а защото си ги надрасъл.
И
ще познаеш, че си избрал пътеката към Бога, защото:
2.
Няма да
използваш напразно името Божие. Нито ще Ме призоваваш за повърхностни
неща. Ще
разбираш силата на словото и мисълта и няма дори да си помисляш
да
произнасяш името Божие по неблагочестив начин. Няма напразно да
използваш името
Ми, защото не можеш. Защото името Ми - Великото „Аз Съм" не се
употребява никога напразно (т.е. без резултат), нито някога ще
се
употребява така. И когато си намерил Бога, ще го знаеш.
Ще ти
дам още и следните знаци:
3. Ще запомниш да запазиш ден за Мене и
ще го
наречеш „свят" (т.е. празник) . Така е, за да не останеш за дълго в плен
на
илюзията си, а да успееш да си спомниш кой си. И тогава, не след дълго,
ще
наречеш всеки ден Шабат(Събота у евреите, неделя у
протестантите;
ден за почивка. - Бел. прев.) и всеки момент „свят".
4. Ще
почиташ майка си и баща си; и ще знаеш, че си Син на Бога, когато
почиташ
своя Бог - Майка и Баща във всичко, което казваш, правиш или мислиш. И
почитайки
Майката/Баща Бог и твоите майка и баща на Земята (защото те са ти дали
живот), ще почиташ и всекиго.
5. Ще познаеш, че си
намерил
Бога, когато забележиш, че не убиваш (преднамерено, по желание и без
причина).
Независимо, че ще разбереш как поначало не можеш да прекъснеш
ничий живот
(целият живот е вечен), ти вече няма по свой избор да прекратиш и нито
едно
отделно превъплъщение, нито да превръщаш една форма на жива енергия в
друга,
без да имаш най-свещено оправдание за това. Новото ти благоговение пред
живота
ще те накара да почиташ всички негови форми - в това число
растения,
дървета и животни и да им влияеш само в името на най-висше добро.
Ще ти
изпратя още и следните знаци, за да разбереш, че вървиш по Божията
пътека:
6. Няма да оскверняваш чистотата на обичта с безчестие и
измама,
защото това е измяна. Обещавам ти, че след като си намерил Бога, няма
да
извършваш такова прелюбодейство.
7. Няма да взимаш нищо,
което не е
твое, нито ще си служиш с измама, нито ще заговорничиш, нито ще
нараняваш
някого, за да получиш нещо, защото това би било кражба. Обещавам ти, че
след
като си намерил Бога, няма да крадеш.
Нито ще...
8.
Казваш
нещо, което не е истина. Нито ще:
9. Пожелаваш съпруга(та) на
съседката
(съседа) си, тъй като защо би го (я) поискал, когато знаеш, че всички
други са твои съпруги (съпрузи)?
10. Пожелаваш благата на
съседа си,
тъй като защо би ги поискал, след като знаеш, че всички тези блага могат
да
бъдат твои и всички твои блага принадлежат на света?
Ще познаеш,
че си намерил пътеката към Бога, когато забележиш тези знаци. Защото Аз
обещавам, че никой, който наистина търси Бога, няма да продължи да върши
тези
неща. Подобно поведение ще бъде невъзможно.
Това е вашата свобода,
а не ограничения. Това са Моите обещания, а не заповеди.
Защото Бог не дава заповеди за това, което вече е създал. Бог просто
казва на
Божиите чеда: „Ето как ще познаете, че си идвате в къщи."
Мойсей
питаше
сериозно: „По какво мога да позная? Дай ми знак." Задаваше същия въпрос,
който
Ми задаваш сега и ти. Същият въпрос е задаван от всички навсякъде,
откакто свят
светува. Отговорът ми си остава същият. Но никога не е бил и никога няма
да бъде
заповед. Защото на кого да заповядвам? И кого да накажа, ако заповедите
Ми не
бъдат изпълнени?
Нали съществувам само Аз.
- Значи, за да
отида в
рая, не съм задължен да спазвам Десетте Божи Заповеди?
- „Отиване
в рая"
не съществува. Съществува само знанието, че вече си там. Говорим за
приемане и
разбиране, а не за стремеж и борба.
Не можеш да отидеш там,
където вече
си. За да го направиш, би трябвало да напуснеш мястото, където си, което
би
провалило целта на пътуването.
Иронията е в убеждението на
повечето хора,
че трябва да си тръгнат оттам, където са, за да отидат там, където
искат да
бъдат. Така те напускат рая, за да отидат в рая - и минават през
ада.
Просветлението означава разбиране, че никъде не трябва да се
ходи,
нищо не трябва да се прави и не е нужно да бъдеш никой друг освен точно
този,
който си в момента.
Ти си на път към никъде.
Раят, както
ти го
наричаш, е никъде. Да поставим разстояние между буквите в английската
дума за
„никъде" и ще видиш, че раят е тук и сега.
- Всички казват това!
Всички
казват това! Подлудявам, като го чуя! Ако „раят е тук и сега", защо Аз
не го
виждам? Защо не го чувствам? И защо в света цари такава бъркотия?
-
Разбирам негодуванието ти. Да се опиташ да проумееш всичкото това може
да
предизвика почти толкова негодувание, колкото и да се опиташ да накараш
някой да
го проумее.
- Охо-о! Да не искаш да кажеш, че Бог и негодува?
- А
кой предполагаш, че е изобретил негодуванието? Представяш ли си,
че можеш
да изпитваш нещо, което Аз да не мога да изпитвам?
Ще ти кажа
следното:
всяко твое изживяване е и Мое изживяване. Не виждаш ли, че Аз изживявам
Себе Си
чрез теб? За какво друго мислиш, че е всичко това?
Ако не сте
Вие, Аз не
мога да позная Себе Си. Създадох ви, за да мога да знам Кой Съм.
Сега
обаче няма да разруша всичките ти илюзии по отношение на Мене в една
единствена
глава на книгата, и ще ти кажа, че в най-възвишената Си форма, която ти
наричаш
Бог, Аз не изпитвам негодувание.
- Така е по-добре. За момент ме
беше
изплашил.
- Не изпитвам негодувание, не защото не мога, а просто
защото
така съм избрал. Между другото ти можеш да направиш същия избор.
-
Добре,
негодуващ или не аз все още се чудя как може раят да е тук и аз да не го
усещам?
- Не можеш да изпиташ онова, което не знаеш. А не знаеш,
че в
момента се намираш в „рая", защото не си го изпитал. Виждаш ли как се
озоваваш в
омагьосан кръг. Не можеш (още не си намерил начин) да изпиташ онова,
което не
познаваш, а не познаваш онова, което не си изпитал.
Онова,
което Просветлението те моли да направиш, е да знаеш нещо, което не си
изпитал и така да го изпиташ. Знанието отваря вратите към изживяването,
а ти си
представяш, че е обратното.
Ти всъщност знаеш много
повече, отколкото
си изпитал. Просто не знаеш, че го знаеш. Например знаеш, че има Бог.
Но може
да не знаеш, че го знаеш. И продължаваш да чакаш изживяването. А
през
цялото време го имаш. Но да го имаш, без да знаеш за това, е все
едно
изобщо да го нямаш.
- Май се въртим в кръг, а?!
- Да. А
вместо да
се въртим в кръг, може би трябвало да бъдем самия кръг. Не е необходимо
да е
омагьосан. Може да е възвишен.
- В истинския духовен живот
необходимо ли
е да се откажеш от светското?
- Да, защото в крайна сметка Духът
се
отказва от неистинското, а в живота, който водиш, нищо не е истинско,
освен
връзката ти с Мен. Но отказването в класическия смисъл на
себеотричане не е
необходимо. Един истински Учител не се отказва от нищо. Истинският
Учител
просто го оставя настрана, както би направил с всяко нещо, което вече не
използва.
Някои казват, че трябва да превъзмогнеш желанията си.
Аз казвам
просто да ги промениш. Усещаш първото като сурова дисциплина, а второто -
като
радостно упражнение.
Някои казват, че за да познаеш Бога, трябва
да
преодолееш всички земни страсти. Всъщност достатъчно е да ги разбереш и
приемеш. Онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито. Онова,
към което
погледнеш, изчезва.
Онези, които толкова сериозно се стремят
да
преодолеят всички земни страсти, често го правят до такава степен, че
то става тяхна страст. Те изпитват „страст към Бога" - страст да
Го
познаят. Страстта обаче си е страст и като я замениш с друга не я
премахваш.
Затова не осъждай страстта, която изпитваш. Просто й
обърни
внимание и виж дали ти служи, като имаш предвид кой искаш да бъдеш.
Запомни: ти постоянно си в процес на себе сътворяване. Във всеки миг
решаваш кой
си и какво си. Решаваш го главно чрез изборите, които правиш, за това
към какво
изпитваш страст.
Често някой, който върви по тъй наречената от
тебе
духовна пътека, изглежда като че ли се е отказал от всички земни
страсти
и всички човешки желания. Всъщност, единственото, което е направил, е
да ги
разбере, да види илюзията и да се отдръпне от страстите, които вече не
му
служат - като същевременно изпитва обич към илюзията за това, че му е
донесла
шанса да бъде напълно свободен. Страстта е обичта към превръщането на
съществуването в действие. Тя захранва двигателя на творението. Тя
превръща
идеите в изживяване.
Страстта е огънят, който ни кара да изразим
кои сме
в действителност. Никога не отричай страстта, защото това би значело да
отречеш
Кой Си и Кой Искаш да Бъдеш Наистина.
Отказалият се от светското
никога
не отрича страстта - той просто отрича привързаността към резултатите.
Страстта
е любов към действието. Действието е съществуване, но изживяно. А
какво
се създава често като част от действието? Очакването.
Да
живееш
живота си без очакване, без нуждата от специфични резултати - това
е свободата. Това е „Богоподобие". Така живея Аз.
- Не
си
привързан към резултатите?
- Ни най-малко. Радостта Ми е в
сътворяването, а не в последствията. Отказването от светското не е
решение да
бъде отречено действието. Отказването от светското е решение да бъде
отречена
нуждата от определен резултат, Разликата е огромна.
- Би
ли
обяснил смисъла на твърдението си: „Страстта е обичта към превръщането
на
съществуването в действие?
- Да бъдеш е най-висшето състояние на
съществуване. То е най-чистата есенция. То е проявата на Бога „сега-не
сега",
„всичко-не всичко", „винаги-никога".
Чистото „да бъдеш" е чисто
„да бъдеш
Бог".
И все пак никога не ни е било достатъчно просто да бъдем.
Винаги
сме копнели да изживеем Какво Сме, а за него се изисква друга Божествена
проява,
наречена „действие".
Да кажем, че се намираш в сърцевината на
великолепното Себе си - или с други думи в сърцевината на божествената
проява,
наречена обич. (Това между другото е Истината за теб).
Едно е да
бъдеш обич, съвсем друго е да направиш нещо обично. Душата копнее
да
направи нещо от това, което е, за да може да познае себе си в
собственото си
изживяване. Така тя търси да осъществи най-висшата си идея чрез
действие.
Поривът да го направи се нарича страст. Унищожи
страстта и
ще унищожиш Бога. Страстта - това е Бог, който ти маха за поздрав.
Забележи обаче: веднъж направил нещо обично, Бог (или Богът в тебе) е
осъзнал
Себе Си и няма нужда повече от нищо.
Хората, от друга страна,
често
чувстват нуждата да получат нещо в замяна на инвестицията си. Ако
ще
обичаме някого, чудесно, но нека и ние получим обич в замяна.
Това
не е страст. Това е очакване.
Очакването е
най-големият
източник на човешко нещастие. То разделя човека от Бога.
Отказалият се от
светското търси как да прекрати Това разделение чрез преживяване, което
някои
източни мистици са нарекли samadhi. Това е единство и
обединяване с
Бога, сливане с божественото. Следователно, отказалият се от светското се
отказва от резултатите, но никога не се отказва от страстта.
Разбира
се, Учителят знае по интуиция, че страстта е пътят, пътят към
Себе-осъзнаване.
Дори и със земни понятия можем да кажем, че ако в тебе няма страст, няма
и
живот.
- Каза, че „онова, на което се съпротивляваш, става
по-упорито и
онова, към което погледнеш, изчезва". Можеш ли да го обясниш?
-
Няма как
да се съпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде
действителност. Самият акт на съпротивление срещу нещо значи да му
вдъхнеш
живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я
изправяш пред
себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да било
то,
толкова по-реално го правиш.
Към каквото погледнеш, щом отвориш
очи, то
изчезва. Или иначе казано, престава да задържа илюзорната си
форма.
Ако погледнеш нещо, ако наистина го погледнеш, ще
видиш
направо през него и през всякаква илюзия, която е там, като пред
погледа ти
няма да остане нищо друго, освен абсолютна реалност. В лицето на
абсолютната
реалност твоята илюзия губи силата си. Не може дълго да те задържи в
изтощителната си хватка. Ще видиш истината за нея и истината ще
те
направи свободен.
- Ами ако не искаш това, което гледаш,
да
изчезне?
- Би трябвало винаги да искаш то да изчезне! В
твоята
действителност няма нищо, в което е нужно да се вкопчваш. И все пак, ако
избереш илюзията на живота си пред абсолютната реалност, можеш
чисто и
просто да я създадеш отново, точно както си я създал в самото
начало. По
този начин можеш да имаш в живота си каквото си избереш и да отстраниш
от
живота си каквото не искаш повече да изживяваш.
Но никога не се
съпротивлявай на нищо. Ако мислиш, че ще го отстраниш със
съпротивата
си, помисли отново. Само ще го посадиш по-здраво на мястото му.
Не ти ли
казах, че всяка мисъл е творческа? - Даже мисъл, която гласи: „Не
искам
нещо"?
- Ако не го искаш, защо да мислиш за него? Без колебание -
повече
нито мисъл за него! Ако все пак трябва да мислиш за него (т.е.
ако не
можеш да не мислиш за него), тогава не се съпротивлявай. По-скоро
погледни право в него, приеми действителността за свое творение и
избери
дали да го задържиш или не - както пожелаеш.
- Какво би
продиктувало
избора?
- Кой и Какво мислиш, че Си. Както и: Кой и Какво избираш
да
бъдеш. Това диктува целия избор - всеки избор, който си
направил в
живота си! И който някога ще направиш.
- Значи пътеката на
отказалия се от светското е неправилна?
- Това не е вярно. Думата
„отказал се" има толкова погрешно значение. В действителност ти не
можеш да
се откажеш от нищо, защото ако се съпротивляваш на нещо, то става
по-упорито. Истински отказалият се от светското всъщност не се
отказва, а
просто прави различен избор. Това е акт на придвижване към нещо, а
не
избягване на нещо.
Не можеш да избягаш от нещо, защото то ще те
преследва навсякъде. Следователно не се съпротивлявай на изкушенията, а
просто
отвърни глава от тях. Обърни се към Мен и загърби всичко, което не
прилича на
Мен.
Но знай, че неправилен път не съществува, защото в това
пътешествие
не можеш да не стигнеш там, за където си тръгнал.
Просто е въпрос
на
скорост, т.е. кога ще пристигнеш, но даже и това е илюзия, защото
не
съществува нито „кога", нито „преди" или „после". Съществува
единствено
СЕГА - един безкраен миг на вечността, в който изпитваш себе си.
-
Тогава
какъв е смисълът? Ако няма начин да не „стигнеш", какъв е смисълът на
живота?
Защо трябва да се тревожим изобщо за което и да е от нещата, които
правим?
- Ами разбира се, че не трябва. Но би сполучил,
ако
бъдеш наблюдателен. Просто обръщай внимание на това кой си, какво
правиш, какво
имаш и проверявай дали то ти върши работа.
Смисълът на
живота не е да
стигнеш някъде, а да забележиш, че вече си (и винаги си бил) там. Ти се
намираш
винаги и завинаги в момент на чисто сътворяване. Следователно смисълът
на живота
е да сътворяваш - кой и какво си и след това да го изживяваш.
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 18:08