През пролетта на 1992 г. - около Великден, доколкото си спомням - в живота ми се случи необикновено явление. Бог започна да разговаря с теб.
    Чрез мен.
    Нека да обясня.
    По това време бях много нещастен в личен, професионален и емоционален план и животът ми се струваше неуспешен на всички равнища. Както имах от години навика да записвам мислите си в писма (които обикновено никога не изпращах), взех доверения си жълт тефтер и започнах да изливам чувствата си.
    Този път вместо поредното писмо до човек, който си представях, че ме измъчва, си помислих да се насоча право към първоизточника, към най-големия "мъчител" от всичките. Реших да напиша писмо на Бога.
    Беше ядно и разгорещено писмо, изпълнено с объркани, изопачени и осъдителни мисли. А също и с куп разгневени въпроси.
    Защо животът ми не върви? Какво е необходимо, за да го накарам да потръгне? Защо не мога да намеря щастие в личните си взаимоотношения? Винаги ли ще ми се изплъзват необходимите пари? И накрая най-важното: какво съм направил, за да заслужа живот, изпълнен с постоянни битки?
    За моя изненада, както дописвах последния от горчивите въпроси, които ми се струваха без отговор, и се готвех да захвърля химикалката настрана, ръката ми остана на листа, задържана сякаш от някаква невидима сила. Внезапно химикалката започна да се движи сама. Нямах никаква представа какво ще напиша, но изглежда някаква мисъл се зараждаше и аз реших да се оставя на течението й. Излезе следното...
    - Действително ли искаш отговор на всички тези въпроси или просто си изкарваш яда?
    Премигнах... и тогава в глава ми дойде отговор. Записах и него.
    - И двете. Разбира се, че си изливам яда, но ако тези въпроси имат отговори, адски много бих искал да ги чуя.
    - "Адски много би искал"... много неща. Не би ли било добре "райски много" да ги искаш?
    Написах:
    - Това пък какво означава?
    Преди да се усетя бях започнал разговор... и то не толкова говорех аз, колкото ми се диктуваше. Тази диктовка продължи три години и по онова време нямах и представа накъде отивам. Отговорите на въпросите, които записвах, никога не идваха, докато въпросът не бъде изписан докрай и докато не оставя настрана собствените си мисли. Често отговорите идваха по-бързо, отколкото можех да записвам, и започнах да редя драскулки, за да не изоставам. Когато се почувствах объркан или загубех усещането, че думите идват от някъде другаде, оставях химикалката и излизах от диалога, докато отново получа вдъхновение - прощавай, но това е единствената дума, която наистина пасва - да се върна към жълтия тефтер и да започна да пиша отново.
    Разговорите продължават и сега, докато пиша това. И по-голямата част от тях се намира на страниците, които следват... страници, съдържащи един невероятен диалог, на който аз отначало не вярвах, след това приех, че има лична стойност, но който сега разбирам, че е бил предназначен не само за мен самия. Бил е предназначен за теб и за всеки, който е стигнал до тази книга. Защото моите въпроси са и твои.
    Искам от теб час по-скоро да станеш участник в този диалог, защото истински важна е не моята, а твоята история. Твоята житейска история е онова, което те доведе тук. Твоето лично изживяване е онова, за което става дума в този материал. Иначе ти нямаше точно сега да го държиш в ръце. И тъй, хайде да започнем с въпрос, който си задавам отдавна. Как говори Бог и на кого? Ето отговорът, който получих:
    - Аз говоря на всекиго. Непрекъснато. Въпросът е не на кого говоря, а кой Ме слуша?
    Заинтригуван, помолих Бога да обясни по-подробно. Ето какво каза:
    - Най-напред нека да заменим думата говоря с думата общувам. Тя е много по-хубава дума, по-пълна и по-точна. Когато се опитваме да разговаряме един с друг - Аз с теб или ти с Мен, тутакси се хващаме в невероятната ограниченост на думите. Затова аз не общувам единствено с думи. Всъщност правя го рядко. Обичайната ми форма на общуване е с чувството. Чувството е езикът на душата. Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него. Понякога чувствата се откриват трудно - и често още по-трудно се приемат. Но в най-дълбоките ти чувства се крие твоята най-висша истина. Номерът е да се стигне до тези чувства. Ще ти покажа как. За пореден път. Ако поискаш.
    Отвърнах, че действително искам, но точно сега имам по-голямо желание за пълен и завършен отговор на първия ми въпрос. Ето какво каза Бог:
    - Аз общувам също и с мисъл. Мисълта и чувството не са едно и също нещо, въпреки че могат да се проявяват едновременно. В общуването с мисъл често употребявам образи и картини. Затова мислите са по-ефективно средство за общуване, отколкото само думите. Освен чувства и мисли използвам и изживяването, като главен метод на общуване. Най-накрая и чувствата и мислите, и изживяването не постигнат успех, прибягвам към думите. Думите са най-неефективното комуникационно средство Те най-лесно се подават на неправилна интерпретация и най-често биват криворазбрани А защо е така? Заради това, което думите са. Те са просто произнесени звуци: шумове, които изобразяват чувства, мисли и изживявания. Думите са символи. Знаци. Те не са Истина. Не са същността Думите могат да ти помогнат да разбереш нещо. Изживяването ти позволява да знаеш. И все пак има неща, които не можеш да изживееш. Затова съм ти дал и други инструменти за познание. Наричат се чувства. Също и мисли. Върховната ирония тук е, че всички вие придавате такава голяма тежест на Божията Дума и толкова малко значение на изживяването - Всъщност за вас изживяването има толкова ниска стойност, че когато изживяването ви на Бога, се различава от чутото за Бога, вие автоматично, отхвърляте изживяването и запазвате думите, а би трябвало да е точно обратното. Изживяването ти и чувствата ти към нещо представляват онова, което ти фактически и интуитивно знаеш за него. Думите могат единствено да се опитват да символизират знанието ти и често могат да го объркат. Ето начините, по които общувам. Но не всички чувства, и не всички мисли, и не всички изживявания, и не всички думи идват от Мен. Много думи са изречени от други в Мое име. Много мисли и чувства са предизвикани от причини, които не са директно Мое творение. Много изживявания са резултат от тях. Задачата тук е ясно да можеш да разграничаваш. Трудността е да познаеш разликата между послания от Бога и информация от други източници. Отделянето на едното от другото е лесна работа, ако се прилага следното основно правило:
    Моя винаги е Най-висшата ти Мисъл, Най-ясната ти Дума, Най-великото ти Чувство. Всичко по-малко от тях идва от друг източник. Така задачата за разграничаването става по-лека, защото дори начинаещ без затруднение ще познае Най-висшето, Най-Ясното и Най-великото. Ще ти дам и още напътствия. Най-висшата Мисъл винаги е мисълта, която съдържа радост. Най-ясните Думи са думите, съдържащи истина. Най-великото Чувство е чувството, което наричаш обич.
Радост, истина, обич.
    Те са взаимозаменяеми и всяко едно от тях води до другото. Няма значение в какъв ред ги поставяш.
    След като с тези напътствия вече може да се разпознаят Моите послания сред послания, идващи от другаде, остава единствено въпросът дали ще се обърне внимание на тези послания.
    Това не се случва с повечето Ми послания. С някои, защото звучат твърде хубаво, за да са истина. С други, защото са прекалено трудни, за да бъдат следвани. С много от тях, защото са просто криворазбрани. С повечето, защото не са получени.
   Най-силният ми вестоносец е изживяването, а вие пренебрегвате дори него. И по-точно пренебрегвате особено него. Вашият свят не би бил в сегашното си състояние, ако просто бяхте послушали изживяването си. Резултатът от не чуването на вашето изживяване е, че продължавате да го изживявате отново и отново. Така е, защото целта Ми няма да бъде осуетена и волята Ми няма да бъде пренебрегната. Вие ще получите посланието. Рано или късно. Аз обаче няма да ви насилвам. Никога не ще ви накарам насила. Защото съм ви дал свободна воля - силата да правите онова, което изберете - и никога няма да ви я отнема, никога.
    И тъй, ще продължа да ви изпращам същите послания сега, и завинаги, и во веки веков, в който и край на Вселената да се намирате. Безспирно ще изпращам посланията си, докато ги получите, прегърнете и наречете свои. Посланията ми ще идват в стотици различни форми, в хиляди моменти, в продължение на милиони години. Не можеш да ги пропуснеш, ако наистина слушаш. Не можеш да ги пренебрегнеш, ако действително си чул. Така нашето общуване ще стане целенасочено. Защото в миналото ти само си Ми говорил, молейки Ми се, пледирайки към Мен, настоявайки пред Мен. Сега и Аз мога да ти отговоря както правя тук в тези редове.
    - Как да знам, че това общуване е от Бога? Откъде да знам, че това не става в собственото ми въображение?
    - Каква е разликата? Не виждаш ли, че мога да работя чрез въображението ти толкова лесно, колкото чрез всичко останало? Ще предизвикам във всеки отделен миг верните мисли, думи и чувства, служещи точно на конкретната цел, като използвам един и ли повече начини. Ще знаеш, че тези думи идват от Мен, защото ти (по своя собствена преценка) никога не си се изразявал толкова ясно. Ако си беше отговарял толкова ясно на тези въпроси, нямаше да ги задаваш.
    - С кого общува Бог? Има ли избрани хора? Имали избрано време?
    - Всички хора са избрани и всички мигове са златни. Няма човек и няма момент по-избран от друг. Много хора са направили избора да вярват, че Бог общува по особени начини и с избрани хора. Това освобождава хората от отговорността да чуят посланието Ми, а още по-малко да го получат и им позволява да приемат думата на някой друг по всички въпроси. Няма защо да Ме слушаш, щом вече си решил, че други са чули мнението Ми по всички въпроси и ти можеш да слушаш тях. Слушайки онова, което другите мислят, че са чули от Мен, ти няма защо да мислиш изобщо. Това е основната причина, поради която много хора загърбват посланията Ми на лично ниво. Ако приемеш, че получаваш посланията Ми пряко, ще трябва да поемеш и отговорността за тълкуването им. Далеч по-сигурно и много по-лесно е да приемеш интерпретацията на други отколкото да потърсиш и да разбереш посланието, което може би получаваш сега, в момента. И все пак, Аз те каня да участваш в нов начин на общуване с Бога. Двупосочно общуване. Истината е, че ти си този, който ме покани. Защото Аз дойдох при теб, в тази форма, точно сега в отговор на твоя зов.
    - Защо някои хора, като Христос например, изглежда чуват повече от Твоите послания отколкото останалите?
    - Защото някои хора имат желание наистина да слушат. Те имат желанието да чуят и да останат отворени към общуването дори и когато изглежда страшно, или налудничаво, или напълно погрешно.
    - Би трябвало да слушаме Бога даже когато казаното ни се струва погрешно?
    - Особено когато ви се струва погрешно. Ако мислите, че сте прави за всичко, кому е необходимо да говори с Бога?
    Хайде иди и действай така, както знаеш. Забележи, че всички вие правите точно това откакто свят светува. И виж в какво състояние е светът. Ясно е, че има нещо, което сте пропуснали. Очевидно има нещо, което не разбирате. Онова, което разбирате, трябва да ви се струва правилно, защото "правилно" е понятие, което използвате за обозначаване на нещо, с което се съгласявате. Онова, което сте пропуснали, следователно отначало ще ви изглежда "погрешно". Единственият начин да се придвижите напред е да си зададете въпроса: "какво би станало, ако всичко, което смятах за "погрешно", всъщност беше "правилно"?" Всеки велик учен знае това. Когато онова, над което ученият работи, не се получава, ученият оставя настрана всички допускания и започва отначало. Всички велики открития са направени благодарение на готовността и способността да не бъдеш прав. Ето какво е нужно.
    Не можеш да познаеш Бога, докато не престанеш да си казваш, че вече го познаваш. Не можеш да чуеш Бога, докато не спреш да мислиш, че вече си го чул. Няма да мога да ти кажа Истината Си, докато не спреш да ми разказваш своята.
    - Но моята истина за Бога идва от Теб.
    - Кой казва това?
    - Другите.
    - Кои други?
    - Водачи. Пастори. Равини. Свещеници. Книги. Библията, за Бога!
    - Това не са авторитетни източници.
    - Не са ли?
    - Не.
    - Тогава кои са авторитетните източници?
    - Вслушай се в чувствата си. Вслушай се в Най-възвишените си Мисли. Вслушай се в преживяното. Когато някое от тях се окаже различно от онова, което са ти казали учителите ти или си прочел в книгите, забрави думите. Думите са най-несигурният носител на Истината.
    - Толкова много неща бих искал да Ти кажа, толкова много въпроси да ти задам. Не знам откъде да започна. Защо например не се покажеш? Ако наистина има Бог и това си Ти, защо не се покажеш по начин, който всички да можем да разберем?
    - Правил съм го много пъти. Правя го отново и в момента.
    - Не. Имам предвид по начин, който е неоспорим, който не може да бъде отречен.
    - Като например?
    - Като например да се появиш сега пред очите ми.
    - Правя го в момента.
    - Къде?
    - Накъдето погледнеш.
    - Не, искам да кажа по неоспорим начин. По начин, който никой човек да не може да отрече.
    - Какъв би бил този начин? В какъв вид и форма би искал да се появя?
    - Във формата и вида, които в действителност имаш.
    - Това е невъзможно, защото Аз няма вид и форма, които вие разбирате. Мога да приема форма, която бихте разбрали, но тогава всички ще допуснат, че са видели единствената форма на Бога, вместо само една от многото форми на Бога. Хората вярват, че Аз съм това, което виждат, вместо онова, което не виждат. Но аз съм голямото невидимо, а не това, в което се превъплъщавам във всеки отделен момент. В известен смисъл Аз съм това, което не съм. Аз идвам от Не-бъденето и винаги се връщам там. Когато обаче дойда в една или друга определена форма, като мисля, че в нея хората ще Ме разберат, те Ми приписват тази форма завинаги. А ако се появя в какъвто и да било друг вид пред които и да било хора, първите казват, че не съм се появил пред вторите, защото пред вторите не съм изглеждал така, както пред първите, нито пък съм казал същите неща - тогава как може да съм бил Аз?     Виждаш, че няма значение под каква форма и по какъв начин разкривам Себе си - какъвто и начин да избера, каквато и форма да приема, никоя от тях няма да е непротиворечива.     - Ами ако направиш нещо, което би доказало истината за това, кой си Ти без никакво съмнение...
    - ...пак ще има хора, които ще кажат, че то идва от дявола или просто от нечие въображение. Или от каквато и да било друга причина извън Мен. Ако разкрия себе си като Богът Всемогъщи, Вседържец на Небето и Земята и преместя планини, за да го докажа, па ще се намери някой да каже: "Трябва да е бил Сатаната".
    И затова е така, както и трябва да бъде. Защото Бог не разкрива Божията същност чрез външно наблюдение, а чрез вътрешно изживяване. И когато вътрешното изживяване е разкрило Божията същност, външното наблюдение не е необходимо. А ако външното наблюдение е необходимо, вътрешното изживяване не е възможно.
    Тогава, ако е помолено за прозрение, няма как да бъде получено, защото самият акт на искане е изявление, че прозрението го няма; че нищо от Бога не е разкрито в момента пред нас. Подобно изявление създава и изживяването за това. Защото мисълта ти за нещо е съзидателна, и думата ти е плодоносна, и мисълта и думата ти взето заедно имат великолепната способност да сътворяват действителността, в която се намираш. Следователно, ти ще имаш усещането, че Бог не се разкрива пред теб, защото , ако се разкриваше, ти не би се молил за това.
    - Значи ли това, че не мога да моля за нищо, което искам? Казваш, че молитвата за нещо всъщност го отблъсква от нас?
    - Този въпрос е задаван през вековете, и е получавал отговор винаги, когато е бил задаван. Явно не сте чули отговора или пък няма да го повярвате.
    На въпроса се отговаря отново с днешни понятия и на съвременен език по следния начин: