- Леле-е-е, вдъхновяваш ме!
- Е, ако Бог не може да те вдъхнови, кой по
дяволите мислиш, че може?
- Винаги ли си толкова дързък?
- Нямах
предвид да прозвучи като дързост. Прочети го отново.
- Аха.
Разбрах.
- Да. А и да бях проявил дързост, в това няма нищо лошо,
нали?
- Не знам. Свикнал съм моят Бог да е малко по-сериозен.
-
Виж какво, направи ми услуга - не се опитвай да Ме съдържаш в себе си. Между
впрочем, направи същата услуга и на себе си.
Случило се е така, че имам
добро чувство за хумор. Необходимо, бих казал, като се огледаш какво сте
направили всички вие с живота, нали? Искам да кажа, че понякога трябва да го
посрещна просто със смях.
Нищо де, всичко е наред, защото знам, че в края
на краищата всичко ще свърши добре.
- Какво имаш предвид?
- Имам
предвид, че в тази игра няма как да загубиш. Няма как да сбъркаш. То просто не е
част от плана. Няма начин да не стигнеш там, за където си тръгнал. Няма как да
пропуснеш целта си. Ако целта ти е Бог, си късметлия, защото Бог е толкова
голям, че не можеш да го пропуснеш.
- Разбира се, точно тази е
голямата ни тревога - че някак си ще го оплескаме и никога няма да Те видим и да
бъдем с Теб.
- Имаш предвид да „отидете в Рая"?
- Да. Всички ние
се страхуваме да не отидем в ада.
- Аха. Значи направо от самото начало
сте се нагласили в него, за да избегнете отиването там. Хъммммм.
Интересна стратегия.
- Ето те отново дързък.
- Трудно бих могъл да
се сдържа. Цялата тази история с ада направо Ме сбърква.
- Майчице, Ти си
бил цял комедиант.
- Толкова много време ти трябваше да го
откриеш, а? Че не си ли поглеждал към света напоследък?
- Което ме
навежда на още един въпрос. Защо не оправиш света вместо да го оставяш да
отива по дяволите?
- А защо не го оправиш ти?
- Аз нямам
силата.
- Глупости. Имате силата и способностите още в този миг да
прекратите световния глад и да излекувате всички болести. Как ще реагираш, ако
ти кажа, че собствената ви медицинска професия задържа лекарства и
отказва да одобри алтернативни лечения и процедури, защото те застрашават
структурата и на „лечителна" професия? Как ще реагираш, ако ти кажа, че
правителствата по света не искат да спрат световния глад? Би ли ми
повярвал?
- Трудно ми е. Знам, че това е популистката гледна точка, но не
мога да повярвам, че истината е действително такава. Няма нито един лекар, който
да иска да отрече лек. Нито един гражданин не иска да види съотечествениците си
да умират.
- Нито един лекар индивидуално - наистина. Нито един
отделен гражданин - да. Но „докторуването" и правенето на политика са
се превърнали в институции и всъщност институциите се борят срещу всичко
това - борят се понякога доста неуловимо и понякога даже несъзнателно..., но
неизбежно, защото за тях е въпрос на оцеляване.
И за да ти дам един прост
и очевиден пример, ще ти кажа, че лекарите от Запада отричат лечителските
способности на лекарите от Изтока, защото да ги приемат и да признаят, че
определени алтернативни методи могат да лекуват някои неща, би значило да
разкъсат същината и структурата на собствената си институция.
Не бих го
нарекъл недоброжелателно, а по-скоро коварно. Професията го прави, не защото е
зла, а защото я е страх.
Всяка атака е зов за помощ.
- Това съм го
чел в „Курс по чудеса".(материал, продиктуван на двама професори от
Катедрата по медицинска психология в университета Колумбия, засягащ универсални
духовни теми и наблягащ на практическото им приложение. - Бел.
прев.)
- Аз го поставих там.
- Брей, за всичко имаш
отговор.
- Което ми напомня, че едва започнахме да отговаряме на
въпросите ти. Обсъждахме как да вкараме живота ти „в правия път". Как да го
накараме да потръгне. Аз говорех за процеса на сътворяване.
- Да, и аз
постоянно Те прекъсвах.
- Нищо. Но хайде да се върнем, където бяхме
стигнали, за да не изпуснем нишката на нещо, което е много важно.
Животът е творчество, а не откривателство.
Ти живееш всеки ден, не
за да откриеш какво съдържа той за теб, а за да го сътвориш. Ти
сътворяваш действителността си във всяка минута (вероятно без да го
съзнаваш).
Ето защо е така и ето как точно става:
1. Аз съм те
създал по образ и подобие Божие.
2. Бог е създателят.
3. Ти си три
същества събрани в едно. Можеш да наричаш тези три аспекта на съществуване,
както си поискаш: Отец, Син и Свети дух; съзнание, тяло и дух; свръхсъзнание,
съзнание и подсъзнание.
4. Сътворяването е процес, който започва от тези
три части на съществото ти. Иначе казано, ти създаваш на три нива. Уредите на
сътворяването са: мисъл, слово и действие.
5. Цялото творение започва с
мисъл ("Тръгва от Бащата"). След това минава към словото ("Помоли и ще получиш,
изречи го и ще бъде сторено"). Най-накрая цялото творение се осъществява в
действието ("И Словото бе превърнато в плът и заживя сред нас").
6.
Онова, за което мислиш, но след това никога не изричаш, твори на едно ниво.
Онова, за което мислиш и изричаш, твори на друго ниво. Онова, което мислиш,
изричаш и правиш се проявява в действителността ти.
7. Да мислиш, изричаш
и правиш нещо, в което не вярваш истински, е невъзможно. Следователно процесът
на сътворяване трябва да включва пълна увереност (да знаеш). Това значи
абсолютна вяра. Не просто надежда, а отвъд надеждата. Това значи да
знаеш със сигурност ("Чрез вярата си ще се излекувате"). Следователно частта
от творението, наречена дело, винаги съдържа в себе си да знаеш със сигурност.
То е да имаш вътрешна яснота, твърда убеденост, пълно приемане на нещо
за действителност.
8. Състоянието, в което „просто знаеш нещо с
дълбока увереност", е състояние на изключителна и силна признателност. То е
предварителна благодарност. И това е може би най-значителният ключ към
творението: да бъдеш благодарен за творението преди сътворяването му. Да
приемеш нещо за даденост по такъв начин, не само че е допустимо, ами е и
окуражително. Именно то е сигурният знак за майсторство. Всички Учители
знаят предварително, че делото е сторено.
9. Празнувай и се
наслаждавай на всичко, което създаваш (защото ти вече си го създал!). Да
отхвърлиш която и да е част от него, значи да отхвърлиш себе си. Каквото и да е
онова, което в момента се представя за твое творение, приеми го за свое, поискай
го, благослови го, бъди благодарен за него. Не търси начин да го осъдиш, защото
да го осъдиш значи да осъдиш себе си.
10. Ако съществува аспект на
творението, на който не се наслаждаваш, благослови го и просто го промени.
Избери отново. Повикай нова действителност. Потърси нова мисъл. Кажи нова дума.
Направи ново нещо. Направи го с величие и останалият свят ще те последва. Помоли
го да те последва. Повикай го да те последва. Кажи: „Аз съм Животът и
Пътят, следвай ме". Така можеш да проявиш Божията воля „както на Небето,
така и на Земята".
- Ако всичко е толкова просто, ако тези десет правила
са всичко, което ни трябва, защо с повечето от нас не се получава по този
начин?
- За всички ви се получава по този начин. Някои от вас използват
„системата" в пълно съзнание, други я използват несъзнателно, без дори да имат
представа какво правят. Някои от вас вървят в будно състояние, а други са
сомнамбули. Но всички вие сътворявате действителността си
(сътворявате я, не я откривате), използвайки силата, която съм ви дал,
процеса, които току-що описах.
И тъй, попита ме кога животът ти ще
„потръгне" и Аз ти отговорих. Ще накараш живота си да „потръгне", като
най-напред мислите ти за него се изяснят напълно. Мисли какво искаш да бъдеш, да
правиш и да имаш. Мисли за това често, докато ти стане съвсем ясно. Когато си го
изясниш напълно, не мисли за нищо друго. Недей си представя други
възможности.
Изхвърли всички отрицателни мисли от умствените си
построения. Откажи се от всякакъв песимизъм. Освободи се от всякакви съмнения.
Отхвърли всички страхове. Дисциплинирай разума си да се придържа към
първоначалната творческа мисъл.
Когато мислите ти са ясни и твърди,
започни да ги изричаш като истини. Кажи ги на глас. Използвай великата команда,
която призовава творческата сила: „Аз съм". Използвай „Аз съм" в изявленията си
пред другите. „Аз съм" е най-силното творческо изявление във Вселената. Каквото
и да помислиш, каквото и да кажеш след думите „Аз съм", задвижва точно тези
изживявания, повиква ги, донася ги при теб.
Няма друг начин, по който
Вселената да узнае как да действа. Няма друг път, по който да знае как да мине.
Вселената отвръща на изявлението „Аз съм" така, както духът в бутилка изпълнява
желания. - Казваш „Остави всички съмнения да си отидат, отхвърли всички
страхове, откажи се от всякакъв песимизъм" все едно че казваш „иди ми вземи един
хляб". Но лесно е да се каже, трудно - да се изпълни. „Изхвърли всички
отрицателни мисли от умствените си построения" звучи като „изкачи Еверест преди
обяд". Бих го нарекъл доста голяма заръка.
- Да обуздаеш мислите си, да
упражниш контрол върху тях не е чак толкова трудно, колкото може би ти изглежда.
(И изкачването на Еверест не е толкова трудно). Всичко е въпрос на дисциплина и
на намерение.
Първата стъпка е да се научиш да следиш мислите си; да
мислиш за какво мислиш. Когато се уловиш, че ти идват отрицателни мисли -
мисли, които отричат най-висшата ти идея за нещо, помисли отново! Искам да го
направиш буквално. Ако мислиш, че си потиснат, че си „вкиснат" и че нищо
добро няма да излезе помисли пак. Ако мислиш, че светът е лошо място,
пълно с отрицателни събития, помисли отново. Ако мислиш, че животът ти
се разпада на парчета и ако ти изглежда, че никога няма да успееш да го
подредиш отново, помисли пак.
Можеш да се тренираш да го
правиш. (Виж колко добре си се тренирал да не го правиш!)
- Благодаря ти.
Процесът никога не ми е бил излаган толкова ясно. Ех, да беше толкова лесно да
се направи, колкото е да се каже! Но сега си мисля, че поне го разбирам
добре.
- Ако ти е нужно да преговорим, имаме на разположение няколко
живота.
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 17:30