- Бих искал да се върна към списъка си с въпроси. Искам да вникнем по-детайлно във всеки един от тях. Ясно ми е, че можем да посветим цяла книга само на човешките взаимоотношения. Но тогава няма да стигна до другите въпроси, които имам.

    - Ще има други случаи и други места. Както и други книги. С теб съм. Хайде да караме нататък. Ще се върнем тук, ако имаме време.

    - Добре. Тогава ето следващият ми въпрос: Защо изглежда, че в живота си никога не мога да привлека при себе си достатъчно пари? Съдбата ми ли е такава, че да спестявам и да се ограничавам, докато съм жив? Какво ме възпира да не мога да реализирам напълно възможностите си, когато се отнася до пари?

    - Това състояние се проявява не само при теб, а и при огромен брой други хора.

   - Всички ми казват, че подценявам себе си - това ми е проблемът. Имал съм дузина New Agе учители, според които липсата на каквото и да било може да се проследи и ще ни заведе до подценяване на себе си.
    - Това е удобно опростяване на нещата. В този слу­чай учителите ти грешат. Ти не страдаш от това, че подце­няваш себе си. Естествено, най-голямото предизвикателст­во през целия ти живот е да овладееш егото си. Някои каз­ват дори, че се касае за прекалено силно заблуждение в соб­ствената ви важност!

    - Ето ме пак засрамен и огорчен, но Ти имаш право.

   - Продължаваш да казваш, че си засрамен и огорчен всеки път, когато ти посоча истината за теб. Засрамването е реакция на човек, който все още влага твърде много в егото си, когато става въпрос как другите го възприемат. Покани себе си да надмогнеш тези неща. Опитай да реаги­раш другояче - например със смях.

   -Добре.
   - Проблемът ти не е, че подценяваш себе си. Както повечето хора, ти си благословен да имаш високо мнение за себе си и това е в реда на нещата. Така че подценяването на себе си не е проблемът на по-голямата част от хората.

    - А какъв е проблемът?
   - Проблемът е в неразбирането на принципите на изо­билие и в широко разпространената невярна оценка на това кое е "добро" и кое „зло". Ще ти дам пример.

    - Моля те.
    - Разхождаш се с мисълта, че парите са нещо лошо. Разхождаш се също и с мисълта, че Бог е добър. Бъди бла­гословен! Следователно в мисловната ти система, Бог и пари не могат да съжителстват.

    - Да, предполагам, че в известен смисъл е вярно. Точно така мисля.

   - Това прави нещата интересни, защото за теб става трудно да получиш пари за нещо добро. Имам предвид, че ако преценяваш нещо като много "добро", ти го оценяваш по-ниско в пари. Така че, колкото „по-добро" е нещо (т.е. колкото по-високо го цениш), толкова по-малко пари струва.

   Не само ти го правиш. Цялото ви общество вярва в това. И става така, че учителите ви едвам свързват двата края, а изпълнителите на стриптийз правят цяло състояние. Лидерите ви получават толкова малко в сравнение със све­товните фигури в спорта, че решават да откраднат, за да компенсират разликата. Свещениците и равините ви живеят на хляб и вода, докато вие си давате парите на развлекател­ната индустрия.

   Помисли малко. Ти настояваш да бъде давано евтино всичко, което оценяваш истински високо. Самотният учен, който изследва и търси лекарство за СПИН, ходи от врата на врата да проси пари, докато жената, която пише книга за стоте нови начина за правене секс с видеокасета и семинар към нея... получава цяло състояние.

    Имаш склонност да ги виждаш нещата наопаки и всичко това се корени в една погрешна мисъл.
   Погрешната мисъл е разбирането ти за парите. Оби­чаш ги, а в същото време казваш, че са коренът на всяко зло. Обожаваш ги, а след това ги наричаш „мръсни". Каз­ваш за някой, който има пари, че е „мръсен богаташ". И ако човек забогатее, правейки „добри" неща, веднага ставаш подозрителен. Считаш го за нещо „грешно".

   Така че някой лекар да му мисли, ако печели много пари или поне да се научи да го прикрива. А някоя свещеничка - леле мале! Тя пък съвсем да внимава да не получи много пари, че тогава работата става съвсем лоша (разбира се, ако допуснем, че изобщо оставите жена да бъде свещеник).

    Виж как в съзнанието ти човекът, който избира най-високото призвание, би трябвало да бъде платен най-ниско ...
   -Хмммм.
   - Да, „хммм" е верен отговор. Трябва да си помислиш добре, защото тази ти мисъл е толкова погрешна.
   - Бях останал с впечатлението, че няма погрешно и правилно.

   - Няма. Има само това, което ти служи и онова, което не ти служи. Понятията „правилно" и „погрешно" са отно­сителни и Аз ги използвам като такива, ако изобщо се слу­чи да ги използвам. В този случай, съпоставяйки ги с това, което ти служи (с това, което казваш, че искаш), мислите ти за парите са погрешни.

   Запомни: мислите са творчески. Така че, ако мислиш, че парите са лоши, а в същото време смяташ себе си за добър ... нали виждаш конфликта?

    А специално ти, сине Мой, разиграваш тази история особено сериозно. За повечето хора конфликтът не е чак тол­кова сериозен, колкото е за теб. Повечето хора си изкарват прехраната с нещо, което ненавиждат и нямат нищо против да получават пари за това. Вземаш „лошо" за „лошото" така да се каже. А ти обичаш с цялата си душа това, което пра­виш. Обожаваш заниманията, с които запълваш дните си.

   Следователно в твоята мисловна система да получа­ваш много пари за това, което правиш, би било да вземаш „лошо" за ,доброто", което за теб е неприемливо. Ти по-скоро би гладувал, отколкото да вземеш „мръсните пари" за чиста служба ... като че ли службата някак си загубва чисто­тата си, ако вземеш пари за нея.

   Ето как се проявява това противоречие относно парите. Една част от теб ги отхвърля, докато друга част от теб негодува, че ги няма. И Вселената не знае какво да прави, защото получава от теб две различни мисли по въп­роса. Така че, парите ще идват в живота ти на пресекулки, защото отношението ти към тях е такова.

   Толкова надълбоко си се задълбал в тази мисъл, че даже и през ум не ти минава как представата ти за парите може да бъде неточна.

   И така, стигнахме до необходимостта от самостоятел­но събрани данни. Ето как се променя изначалната мисъл и как тя става собствена, а не нечия друга.

   Между другото ти имаш още една изначална мисъл за парите, за която тепърва ще говорим.
   - Каква е тя?
   - Че не са достатъчно. Всъщност ти почти за всичко прилагаш тази мисъл: „не е достатъчно". „Няма достатъчно пари, няма достатъчно време, няма достатъчно обич, няма достатъчно храна, вода, няма достатъчно съпричастие в този свят..." Всичко добро, просто е недостатъчно.

   Това постоянно надпреварващо се съзнание на „недо­статъчност" сътворява и пресътворява света такъв, какъвто го виждаш.

   - Добре. Значи имам да променям две Изначални Мисли за парите.
   - О, поне две. Сигурно са много повече. Я да видим... „парите са мръсни..., парите са малко..., пари не могат да бъдат получавани за Божии дела (тази е особено застъпена при теб)..., парите никога не се раздават свободно..., парите не растат по дърветата (при положение, че всъщност е точ­но така)..., парите корумпират."
   - Аха, виждам, че доста работа ме чака.
   - Да, чака те, ако не си доволен от настоящото си финансово положение. От друга страна, важно е да раз­береш, че не си доволен от настоящото си финансово положение, защото не си доволен от настоящото си финан­сово положение.
   - Понякога ми е трудно да Те следвам.
   - Понякога Ми е трудно да те водя.
   - Слушай, тук Богът си Ти. Защо не го направиш лесно за разбиране?
   - А съм го направил лесно за разбиране.

   - Тогава защо просто не ме накараш да разбера, ако наистина искаш това?

   - Аз наистина искам това, което наистина искаш ти - нищо повече и нищо по-различно. Не виждаш ли, че това е най-великият Ми подарък за теб? Ако исках за теб нещо различно от това, което ти искаш за себе си, и стигнех дотам, че да те накарам да го получиш, къде би останал сво­бодният ти избор? Как можеш да бъдеш същество, което е творец, ако Аз ти нареждам какво трябва да бъдеш, да пра­виш и да имаш? За Мен радостта е не в подчинението, а в свободата ти.

    - Добре, какво имаше предвид, когато каза, че не съм доволен от финансовото си положение, защото не съм до­волен от финансовото си положение?

   - Ти си това, което мислиш, че си. Когато мисълта е отрицателна, се получава омагьосан кръг. Трябва да наме­риш начин да излезеш от него. Толкова много от изживяванията ти в момента се основават на минали мисли. Мисълта води до изживяване, което води до мисъл, която води до изживяване.

   Това може да предизвика непрекъсната радост, когато Изначалната Мисъл е радостна. Може да предизвика и постоянен ад (и го прави), когато Изначалната Мисъл е пъклена.

   Номерът е да промениш Изначалната Мисъл. Нали се канех да ти дам пример как се прави това.
   - Давай.
   - Благодаря.
    Първото нещо е да обърнеш обратно процеса мисъл-слово-действие. Помниш ли старата приказка: „Мисли преди да действаш"?
   -Да.
   - Ами забрави я. Ако искаш да промениш изначал­ната мисъл, трябва да действаш преди да мислиш.

   Пример: вървиш си по улицата и се сблъскваш с въз­растна жена, която проси. Замисляш се и осъзнаваш, че тя е бедна и живее ден за ден. Мигновено разбираш, че колкото и малко да са ти парите, със сигурност са достатъчно, за да ги споделиш с нея. Първият ти импулс е да й дадеш дребни монети. Част от тебе дори понечва да извади от джоба и някоя банкнота - долар или даже пет. Какво пък, създай й светъл миг. Разведри я.

   И тук се прокрадва мисълта: "Хей, ти луд ли си? Имаме само седем долара да изкараме деня! Искаш да й дадеш пет?" След което започваш да търсиш из джобовете единия долар.

   Пак идва мисълта: „Хей, не ти се намират толкова много от тях, че ей така просто да ги раздаваш. Остави й дребни, за Бога, и да вървим."

   Бързо бръкваш в другия джоб, опитвайки се да наме­риш по 25 цента. Пръстите ти напипват само по 5 и по 10. Хваща те срам. Ето те - напълно облечен и нахранен, а се каниш да подхвърлиш едва няколко цента на горката жена, която няма нищо. Пак бъркаш напразно за няколко монети по 25. А, ето една - дълбоко в дъното на портмонето. Но междувременно си подминал жената, усмихвайки се уморено, и вече е късно да се върнеш назад. Тя не получава нищо. И ти не получаваш нищо. Вместо радостта да осъзнаеш собственото си изобилие и да го споделиш, сега се чувстваш беден като просещата баба.

   Защо просто не й даде банкнотите? Това беше пър­вият ти импулс, но мисълта ти попречи.

   Следващия път вземи решение да действаш преди да мислиш. Дай й парите. Направи го! Имаш ги, а и там, откъ­дето са дошли, има още. Това е единствената мисъл, която те различава от просещата жена. Ти си наясно, че там, откъ­дето са дошли, има още, а тя не го знае.

   Когато искаш да промениш изначалната мисъл, дей­ствай в съответствие с новата мисъл, която имаш. Но тряб­ва да действаш бързо. Иначе разумът ти ще убие идеята, преди да си разбрал какво става. Говоря буквално. Идеята (новата истина) ще е умряла вътре в теб преди да си имал възможността да я познаеш.

    Така че, действай бързо, когато се появи шанс; и ако го правиш достатъчно често, съзнанието ти не след дълго ще схване идеята. Тя ще бъде новата ти мисъл.

   - А, току-що ми хрумна нещо! Това ли имаш предвид с "Движението за нова мисъл"?

    - Ако не е това, то би трябвало да бъде. Нова мисъл е единственият ти шанс. Това е единствената ти възможност да еволюираш, да израстеш, действително да станеш Този, Който Си Наистина.

   Умът ти в момента е пълен със стари мисли. Не само че са стари мисли, ами са най-вече стари мисли на някой друг. Важно е в този момент (и е време) да промениш мисленето си за някои неща. Това е същността на еволюцията.