- Защо не мога да правя с живота си онова, което наистина искам, и в същото
време да изкарвам прехраната си?
- Какво? Имаш предвид, че искаш живота
ти хем да е приятен и забавен, хем да получаваш дохода си? Да не би да
сънуваш, братко?!
- Моля?
- Шегувам се ..., т.е. просто препрочетох какво ти мина през ума. Нали забелязваш, че именно такава е била
мисълта ти за това.
- Такъв е бил опитът ми.
- Аха. Нали
тези неща вече ги разисквахме няколко пъти. Хората, които изкарват прехраната
си, правейки онова, което обичат, са онези, които настояват да живеят така.
Това са хората, които не се отказват, които никога не се предават и които не
позволяват животът да ги отклони от онова, което обичат.
Има обаче още
един елемент, който трябва да засегнем, защото той е липсващата част в
разбирането на повечето хора, когато се касае за работата в живота им.
-
Кой е този елемент?
- Има разлика между това да бъдеш и да правиш.
Повечето хора наблягат на второто.
- А не трябва ли?
- Не
съществува „трябва" или „не трябва". Съществува само какво ще избереш и как ще
го постигнеш. Ако избереш мир, радост и любов, няма да получиш кой знае колко
от тях чрез онова, което правиш. Ако избереш щастие и задоволство, малко от тях
ще намериш по пътя на правенето. Ако избереш сливане с Бога, върховно знание,
дълбоко разбиране, безкрайно съчувствие, пълно съзнание, абсолютно
удовлетворение, няма да постигнеш кой знае колко от тях чрез онова, което
правиш.
С други думи, ако избереш еволюция - еволюцията на душата си, не
ще можеш да я постигнеш чрез светските занимания на тялото си.
Да
правиш е функция на тялото. Да бъдеш е функция на душата. Тялото
винаги прави нещо. Всяка минута от всеки ден тялото се занимава с
нещо. Никога не спира, никога не почива, постоянно прави нещо.
Тялото прави каквото прави или съобразявайки се с душата, или независимо
от нея. От равновесието между двете зависи качеството на живота ти.
Душата пребъдва завинаги. Тя е това, което е, независимо от
онова, което прави тялото, не заради онова, което прави тялото.
Ако
мислиш, че предназначението на живота ти е правене, не си разбрал собствената си
същност.
Душата ти не я е грижа какво работиш - нито тебе ще те е
грижа, когато животът ти свърши. Душата ти я интересува само ти какво си, докато
правиш, каквото правиш. Душата се стреми към състоянието "да бъдеш", а не към
състоянието „да правиш".
- Какво иска да бъде душата?
- Мен.
- Теб.
- Да, Мен. Душата ти е Мен и тя го знае. Онова, с
което се е заела, е да се опита да го изпита. И онова, което си спомня,
е, че най-добрият начин да го изпита е да не прави нищо. Няма нищо друго
за правене освен да бъдеш.
- Да бъдеш какво?
- Каквото поискаш.
Щастлив. Тъжен. Слаб. Силен. Радостен. Отмъстителен. Проницателен. Сляп. Добър.
Лош. Мъж. Жена. Каквото си поискаш. Казвам го буквално. Каквото си
поискаш.
- Всичко това е много задълбочено, но какво общо има то с
кариерата ми? Аз се опитвам да намеря начин да преживея, да оцелея, да
подсигуря себе си и семейството си, правейки онова, което обичам да правя.
- Опитай да бъдеш онова, което обичаш да си.
- Какво искаш
да кажеш? - Някои хора печелят много пари, правейки каквото правят, други не
успяват да го постигнат, а и едните, и другите правят едно и също.
Откъде идва разликата?
- Някои хора имат повече умение от други.
- Добре. Това е първият модел. Но да минем към втория. Взимаме двама души с
приблизително еднакви умения. И двамата са с висше образование, и двамата са
били първенци на випуска, и двамата разбират същността на онова, с което се
занимават, и двамата знаят как да използват инструментите, които имат. И все пак
единият се справя по-добре от другия - единият процъфтява, докато другият води
борба. Къде е причината?
- Местоположение.
- Местоположение?
- Някой ми беше казал веднъж, че има само три фактора, които трябва да
имаш предвид, когато започваш нов бизнес: местоположение, местоположение и
местоположение.
- С други думи не „какво ще правиш", а „къде ще бъдеш".
- Точно така.
- Това звучи като отговор и на моя въпрос. Душата се
интересува само от това къде ще бъдеш. Дали ще бъдеш на място, наречено страх,
или на място, наречено обич? Къде си и от къде идваш, когато се
сблъскваш с живота?
Сега, по повод примера с двамата еднакво
квалифицирани служители - единият успява, а другият не, не поради това, което
правят, а поради това, което са.
Единият е с отворено сърце, дружелюбен,
загрижен, с желание да помага, внимателен, жизнерадостен, уверен и дори весел в
работата си, докато другият е затворен, отдалечен, незаинтересован,
невнимателен, раздразнителен и дори негодуващ в работата си.
Сега си
представи, че изберем дори и по-възвишени състояния. Представи си, че избереш
доброта, милост, съпричастие, разбиране, прошка, обич. А какво ще стане, ако
избереш Божественост? Какво ще е изживяването ти тогава?
Ще ти
кажа следното:
Съществуването привлича съществуване и създава изживяване.
Ти си на тази планета, не за да произведеш нещо с тялото си, а за да
създадеш нещо с душата си. Тялото ти е чисто и просто инструмент на душата ти.
Съзнанието ти е силата, която движи тялото. Така че ти притежаваш могъщ
инструмент, който се използва за сътворяването на онова, което душата желае.
- Какво е желанието на душата?
- Действително какво е?
- Не
знам. Питам те Тебе.
- Не знам. А Аз те питам тебе.
- Така може да
продължаваме до безкрайност.
- Така продължаваме от доста дълго време.
- Чакай малко! Току-що каза, че душата иска да бъде Теб.
- Да, така
е.
- Тогава това е желанието на душата.
- В най-широк смисъл, да.
Но това "Мен", което тя иска да бъде, е доста сложно, многоизмерно, с много
плоскости и различни усещания. Съществуват милион различни аспекти на Мен.
Милиард. Трилион. Виждаш ли? Съществува посредственото и проникновеното,
по-малкото и по-голямото, празното и святото, ужасното и божественото.
-
Да, да, виждам ... горе и долу, ляво и дясно, тук и там, преди и после, добро и
лошо ...
- Именно. Аз съм алфата и омегата. Това не е просто красив израз
или великолепна идея. Това е Истината.
Така че, искайки да бъде Мен,
душата има пред себе си огромна задача - грандиозен избор от начини на
съществуване, от които може да си избира. И точно това прави тя в момента.
- Избира си начини на съществуване.
- Да, и след това създава
верните и съвършени условия, при които да сътвори изживяването на това
съществуване. Следователно е вярно твърдението, че всичко, което се случва на
теб или чрез теб, е за твое добро.
- Искаш да кажеш, че душата ми създава
всички мои изживявания - не само нещата, които правя, а и тези, които ми се
случват?
- Нека да го кажем така: душата ти те води към необходимите и
идеални възможности, за да изживееш точно това, което си запланувал да изживееш.
Какво изживяваш, зависи от тебе. Може да бъде каквото си запланувал да изпиташ,
а може да бъде и нещо друго в зависимост от избора ти.
- Защо бих избрал
нещо, което не бих искал да изживея?
- Не знам. Защо би избрал нещо,
което не би искал да изживееш?
- Да не искаш да кажеш, че понякога душата
иска едно нещо, а тялото и умът искат друго?
- А ти как мислиш?
-
Но как може тялото или умът да надделеят над душата? Не получава ли душата
винаги каквото иска?
- Духът ти се стреми в най-широк смисъл към великия
момент, когато ти ще си в пълно съзнание за желанията му и с радост ще станеш
едно цяло с тях. Духът обаче никога няма да наложи желанието си на настоящата
съзнателна, физическа част от теб.
Бащата никога няма да наложи волята Си
на Сина. Това би накърнило същността Му и затова е напълно невъзможно.
Синът никога няма да наложи волята Си на Светия Дух. Това би
противоречало на същността му и затова е напълно невъзможно.
Светият Дух
никога няма да наложи волята Си на душата ти. Същността Му изключва такова нещо
и следователно то е напълно невъзможно.
Ето тук невъзможното свършва.
Умът много често се стреми да наложи волята си на тялото и го прави. По подобен
начин тялото често се стреми да контролира ума и в много случаи успява.
А
всъщност тялото и умът няма защо да правят каквото и да било, за да контролират
душата, защото тя (за разлика от тях) не изпитва никакви нужди и затова ги
оставя винаги да получат каквото поискат.
Естествено, душата не би
постъпила другояче, защото ако съществото, което си ти, ще твори и така ще
познае кое е всъщност, това би трябвало да стане с акт на съзнателно желание, а
не с акт на несъзнателно подчинение.
Подчинението не е сътворяване и
затова никога не може да доведе до спасение.
Подчинението е отговор,
реакция, докато сътворяването е чист избор - неподсказан и неизискван.
Чистият избор носи спасение чрез чистото сътворяване на най-висшата идея
в настоящия момент.
Задачата на душата е да покаже желанието си, а
не да го наложи.
Задачата на ума е да избере измежду
различните възможности.
Задачата на тялото е да изиграе този
избор.
Когато тялото, умът и душата творят задружно в хармония и
единство, резултатът е въплъщение на Бога.
Тогава душата познава себе си
в собственото си изживяване. Тогава небесата тържествуват.
Сега, в този
момент, душата ти отново ти е създала възможност да бъдеш, да направиш и да имаш
каквото е необходимо, за да познаеш Кой Си Наистина. Душата ти те е довела при
думите, които четеш в този миг, както те е водила и по-рано при думи на мъдрост
и истина.
Какво ще направиш сега? Какво ще избереш да бъдеш?
Душата ти чака и наблюдава с интерес, както е правила много пъти и
преди.
- Правилно ли Те разбрах, че светският ми успех (все още се
опитвам да говоря за кариерата си) ще бъде определен от състоянието, в което си
избера да бъда?
- Аз не се интересувам от светския ти успех - само ти се
интересуваш от него.
Вярно е, че когато постигнеш определени състояния за
продължителен период от време, много трудно ще избегнеш успеха в светските си
занимания. Но няма защо да се тревожиш за „изкарването на прехраната си".
Истинските Майстори учители са тези, които са избрали да създадат живота си,
а не да изкарат прехраната си. От определени състояния, в които можеш да
бъдеш, ще се появи живот - толкова богат, пълен, великолепен и удовлетворяващ,
че светските богатства и успех няма да те интересуват.
Иронията на живота
е, че в момента, в който светските богатства и успех престанат да те
интересуват, се отваря пътят им да потекат към теб.
Спомняш ли си - не
можеш да имаш, каквото искаш, но можеш да изживееш, каквото имаш.
- Не
мога да имам, каквото искам ли?
- Не.
- Това го каза в началото на
разговора ни. Аз все още не го разбирам. Мислех си, че ми казваш, че мога да
имам каквото си поискам. „Каквото мислиш и в каквото вярваш, то ще ти бъде
сторено", нали?
- Двете твърдения не си противоречат.
- Нима? На
мен пък ми се струва, че си противоречат.
- Това е, защото ти липсва
разбиране.
- Добре, признавам си, че е така. Нали затова говоря с Теб.
- Тогава ще ти обясня. Не можеш да имаш, каквото си поискаш. Самият акт
на искане го отблъсква от теб, както казах по-рано в първата глава.
-
Може да си го казал по-рано, но пак ме объркваш.
- Постарай се да не
изоставаш. Ще го повторя по-подробно. Опитай да следиш какво казвам. Да се
върнем на нещо, което разбираш: мисълта е творческа. Нали?
-Да.
- Думата е творческа. Нали?
-Да.
- Действието е творческо.
Мисъл, слово и действие са трите нива на творение. Следваш ли Ме?
- Аха.
- Добре. Нека за момент се занимаем със „светския успех", тъй като за
него питаш.
- Чудесно.
- Живее ли у теб мисълта „искам светски
успех"? - Да, понякога.
- А понякога минава ли ти мисълта „искам повече
пари"?
-Да.
- Ето, затова не можеш да имаш нито светски успех,
нито повече пари.
- Защо не?
- Защото Вселената няма друг избор
освен да ти поднесе пряката изява на мисълта ти.
Мисълта ти е
„искам светски успех". Разбираш ли, че творческата сила е като духа в бутилка.
За него думите ти са заповед. Разбираш ли?
- Тогава защо да нямам повече
успех?
- Казах, че думите ти са като заповед. Думите ти бяха „искам
успех" и Вселената отговаря „добре, искаш".
- Пак не съм сигурен, че те
разбирам.
- Погледни го по следния начин. Думата „аз" е ключът, който
запалва двигателя на творението. Думите „аз съм" са изключително могъщи. Те са
изявления пред Вселената. Заповеди.
Онова, което следва думата „аз"
(което извиква Великото „Аз Съм"), има склонността да се материализира във
физическата действителност.
Следователно „аз" + „искам успех" предизвиква
да искаш успех, „Аз" + „искам пари" предизвиква да искаш пари. Не
може да предизвика нещо друго, защото мислите и думите са творчески. Действията
също. И ако ти действаш по начин, който казва, че искаш успех и пари,
тогава мислите, думите и действията ти ще са в синхрон и ти със сигурност ще
имаш изживяването на искане.
Виждаш ли как става?
- Да! Боже
Господи, наистина ли става така?
- Разбира се! Та ти си много могъщ
творец. Е, ако ти мине мисъл или направиш изявление за нещо само еднократно
(както примерно в яда си), не е много вероятно да превърнеш тези мисли или думи
в реалност. Така че няма нужда да се притесняваш за възклицания като „Да пукнеш
дано!", „Върви по дяволите!" или останалите не особено хубави изрази, които
понякога си мислиш или изричаш.
- Слава Богу.
- Благодаря. Ако
обаче постоянно повтаряш мисъл или дума (не веднъж, не два пъти, а десетки,
стотици, хиляди пъти), можеш ли да си представиш творческата сила, която те
съдържат?
Мисъл или слово, изразявани отново, и отново, и отново,
стават точно това - изразени наистина. Тоест, изтласкани в действителността.
Стават реално овеществени. Превръщат се във физическа действителност.
- Леле мале!
- Точно това е резултатът доста често: леле
мале! Ама ти май го обичаш това „леле мале" и драмите май ти харесват. Така
е, докато най-после спреш. В развитието ти идва момент, в който секва обичта ти
към драмата и „сценарият", по който си живял дотогава, вече не ти допада. Това
става, когато решиш (избереш съзнателно) да промениш нещата. Само че повечето
хора не знаят как. Ти обаче вече знаеш. Ако искаш да промениш действителността
си, просто престани да мислиш по начина, по който си мислил досега.
В конкретния случай вместо да мислиш "искам успех" мисли „имам успех".
- Това ми се струва като лъжа. Бих се пошегувал със себе си, ако кажех
такова нещо. Разумът ми би се провикнал: „По дяволите тия приказки!".
-
Тогава помисли нещо, което можеш да приемеш: „успехът ми наближава" или „всичко
води до моя успех".
- Значи това е номерът с практиката на повтаряне на
утвърдителни изявления, която е толкова популярна в течението New Age.
-
Повтарянето на утвърдителни изявления не действа, ако те изразяват само нещо,
което искаш да е вярно. Утвърдителните изявления действат само когато изразяват
нещо, което вече знаеш, че е вярно.
Най-доброто такова изявление е
изразът на благодарност и признателност. „Благодаря ти, Боже, че ми носиш успех
в живота". Тази идея (помислена, изречена и изявена) води до чудесен резултат,
когато е предизвикана от дълбоко убеждение - не от опит за постигане на
някакъв резултат, а от знанието, че резултатът е вече налице.
Христос беше съвсем наясно с това. Преди всяко чудо, което правеше, Ми
благодареше, че е станало. Никога и през ум не Му минаваше да не е благодарен,
защото никога не си и помисляше, че каквото е казал, няма да се случи. Тази мисъл просто никога не беше влизала в съзнанието Му.
Толкова
сигурен беше в това Кой Е, както и във връзката си с Мен, че всяка
негова мисъл, дума и действие отразяваха това Му разбиране. (Точно както
твоите мисли, думи и действия отразяват твоето разбиране ...)
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 17:30