Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



17:42
08.08.2020
Събота
35.172.233.2


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 3

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

3. „Спасението" е познаване и разбиране в пълнота.

Вашата история - цялата световна драма - е сътворена така, че да бъдете в състояние да познаете Истинската си Същност от собствен опит. Тя е замислена по такъв начин, че да ви помогне да забравите Кои Сте, за да си спомните Истинската си Същност отново и да я пресътворите.
    Защото аз не мога да пресътворя своята същност, ако вече преживявам тази същност, не мога да си създам ръст от метър и осемдесет, ако вече съм метър и осемдесет висок. Трябва да бъда по-малко от метър и осемдесет - или поне да си мисля, че съм по-малко.
    Точно така. Разбираш го съвършено. И тъй като най-голямото желание на душата (Бога) е да преживее Себе си Като Творец и тъй като всичко вече е сътворено, Ние нямахме друг избор, освен да намерим начин да забравим - всичко за Нашето творение.
    Удивен съм, че сме намерили такъв начин. Да се опитваме да забравим, че всички сме Едно и че това Едно, което сме, е Бог, е все едно да се опитваме да забравим, че в стаята има розов слон. Как сме могли да бъдем хипнотизирани по този начин?
    Ти току-що се докосна до тайната причина на физическия живот изобщо. Именно животът на физическо ниво ви е хипнотизирал по такъв начин - и то съвсем основателно, защото той е изключително приключение.
    Онова, което Ние сме използвали тук, за да ни помогне да забравим, е така нареченият Принцип на Удоволствието.
    Върховната природа на удоволствието е този негов аспект, който те кара да сътворяваш Истинската си Същност в опита си тук и сега - и да пресътворяваш, пресътворяваш и пресътворяваш отново тази своя Истинска Същност на все по-високо ниво на великолепие. Това е върховното удоволствие на Бога.
    Низшата природа на удоволствието е тази страна на удоволствието, която те кара да забравиш Истинската си Същност. Не заклеймявай низшата природа, защото без нея няма да можеш да преживееш висшата.
    Изглежда, удоволствията на плътта първоначално ни карат да забравим Кои Сме, а после стават пътя, чрез който да си спомним.
    Ето че разбираш. Току-що сам го каза. А използването на физическото удоволствие като път да си спомниш Кой Си се постига като се издигне чрез тялото основната енергия на целия живот.
    Това е енергията, която се нарича понякога „сексуална" енергия и тя се издига нагоре по вътрешния стълб на твоето същество, докато достигне онази област, която се нарича Третото око. Това е областта точно зад челото между двете очи и съвсем леко над тях. Издигайки тази енергия, ти й позволяваш да потече по цялото ти тяло. Това е нещо като вътрешен оргазъм.
    А как се постига?
    Като я издигнеш по мисловен път. И то съвсем буквално. Мисловно преминаваш вътрешния път на така наречените чакри. Когато многократно издига жизнената си енергия, човек постига усещане за това преживяване по същия начин, както развива потребност от секс.
    Това издигане на енергията е много сюблимно преживяване. То бързо се превръща в желан и търсен опит. Въпреки това човек никога не губи напълно стремежа за понижаване на енергията - стремежа към основните страсти - и не бива да се опитва да го загуби, защото висшето не може да съществува без низшето във вашия опит, както многократно съм подчертавал това. Когато постигнете висшето, трябва да се върнете към низшето, за да преживеете удоволствието от движението към висшето. Това е свещеният ритъм на целия живот. Човек прави това не само като движение на енергията вътре в своето тяло, той го прави като движение на по-голямата енергия вътре в Тялото на Бога.
    Вие се превъплъщавате в низши форми, след което еволюирате в по-висши състояния на съзнанието, просто издигате енергията в Божието Тяло, вие сте тази енергия, и когато стигнете до висшето състояние, когато го преживеете напълно, тогава решавате какво е следващото нещо, което ще преживеете и къде в Сферата на Относителността избирате да отидете да го преживеете. Може да поискате отново да преживеете как изграждате Своя Аз - това наистина е великолепно преживяване - и тогава може би започвате всичко отначало в Космическото Колело.
    Това същото ли е като „кармическото колело"?
    Не. Такова нещо като „Кармическо Колело" не съществува. Или поне не така, както вие си го представяте. Мнозина от вас са си представяли, че вие сте не на някакво колело, в някаква мелница, в която отработвате всички дългове от миналите си действия и се опитвате с всички сили да не си създадете нови. Това е, което някои от вас наричат „Кармическо Колело". То не е много различно от някои ваши западни теологически системи, защото и в двете парадигми вие разглеждате себе си като недостойни грешници, които се стремят да постигнат необходимата чистота, за да се издигнат на по-високо духовно ниво.
    Аз наричам, от друга страна, преживяването, което току-що описах Космическо Колело, защото в него няма нищо от това чувство за недостойност, разплащане, наказание или „пречистване". Космическото Колело просто описва върховната реалност или онова, което може да се нарече Космология на вселената.
    Това е житейският цикъл или Процесът, както аз понякога го наричам. То е образен начин да се опише безначалната и безкрайна природа на нещата; пътека, която непрестанно свързва приближаването и отдалечаването на всеобщото във всичко и по която с радост пътува душата във вечността.
    Това е свещеният ритъм на живота, чрез който вие задействате Божията Енергия.
    О, никога не съм получавал толкова просто обяснение на всичко! Струва ми се, че никога така ясно не съм го разбирал.
    Ти си дошъл тук, за да получиш яснота. Това е смисълът на този диалог. Радвам се, че го постигаш.
    В действителност няма „по-ниско" и „по-високо" място на Космическото Колело. Та как би могло да има - това е Колело, а не стълба.
    Отлично. Това е съвършен образ и съвършено разбиране. Ето защо не бива да се заклеймява онова, което вие назовавате „по-низше", „базово", животинските инстинкти в човека, а трябва да се благославя, да се зачита като пътека, по която и чрез която вие намирате обратния път към дома.
    Това би освободило множество хора от чувството за вина, което в голяма степен изпитват по отношение на секса.
    Затова и казах: радвайте се, радвайте се, радвайте се на секса и на целия живот!
    Смесвайте онова, което наричате свещено, с онова, което наричате светотатствено, защото, докато не започнете да гледате на вашите олтари като на върховно място за любов и на вашите спални като на върховно място за поклонение пред Бога, вие нищо не виждате.
    Нима смятате, че „сексът" е откъснат от Бога? Ето какво ще ви кажа: Аз съм във вашите спални всяка нощ.
    И така, смело напред! Смесвайте онова, което наричате профанно, с онова, което наричате прозренческо - за да разберете, че няма различия и да преживеете всеобщността като Едно цяло. Тогава, продължавайки да еволюирате, вие няма да имате чувството, че се отричате от секса, а просто, че му се наслаждавате на едно по-висше ниво, защото Животът е С. Е. К. С. - СИНЕРГИЙНО-ЕНЕРГИЕН ОБМЕН.
    А ако разберете това по отношение на секса, ще го разберете по отношение на всичко друго в живота. Дори по отношение на края на живота - така наречената „смърт". В момента на вашата смърт няма да гледате на себе си като на човек, който се отказва от живота, а просто като на човек, който му се наслаждава на едно по-висше ниво.
    Когато най-сетне започнете да разбирате, че не съществува разделение в Божия свят, тоест, че няма нищо, което не е Бог - тогава най-сетне вие ще се откажете от тази човешка измислица, която наричате сатана.
    Ако съществува сатана, той съществува като всяка мисъл за разделение от Мен, която някога ви е спохождала. Вие не можете да бъдете разделени от Мен, защото Аз Съм Всичко, Което Е.
    Мъжете са измислили дявола, за да вдъхнат страх и да накарат останалите да правят, каквото те искат, под заплахата, че ще бъдат откъснати от Бога, ако не го правят. Заклеймяването, страхът от вечния огън на ада е Крайна тактика на страха. Ала вече вие нямате нужда от страх, защото нищо не може, нито някога ще ви раздели от Мен.
    Вие и Аз сме Едно. Не можем да бъдем нищо друго, ако Аз Съм Този, Който Съм - Всичко, Което Е.
    Защо трябва сам да заклеймявам Себе си? И по какъв начин бих го сторил? Как мога да разделя Себе си от Себе си, когато Аз Съм Всичко, което Е, и няма нищо друго. Моята цел е еволюцията, а не заклеймяването; растежът, а не смъртта; преживяването на опита, а не провала на опита. Моята цел е да Бъда, а не да престана да Бъда.
    Няма как да разделя Себе си от вас - или от каквото и да било друго. „Адът" е просто незнание на този факт. „Спасението" е познаване и разбиране в пълнота. Вие сте спасени дори в този момент. Няма вече никаква нужда да се притеснявате от онова, което ще стане „след смъртта".
    Можем ли да поговорим по въпроса за смъртта? Каза, че в настоящата трета книга ще разгледаме някои истини от по-висш порядък. Някои универсални истини. През целия наш разговор не казахме много за смъртта и за онова, което става след нея. Нека поговорим за това сега.
    Добре. Какво искаш да знаеш?
    Какво става, когато човек умира?
    Ти какво би избрал да става?
    Нима искаш да кажеш, че избираме какво да стане?
    А нима допускаш, че само защото си умрял, преставаш да твориш?
    Не зная. Тъкмо за това питам Теб.
    Напълно правдоподобно. (Случва се така, че не знаеш, но Аз виждам, че си забравил, което е страхотно. Всичко става по план.)
    Когато умирате, творческият процес не спира. Това достатъчно ясно ли е за теб?
    Да.
    Добре.
    А причината, творческият процес да не спира след смъртта е, че вие никога не умирате. Не можете да умрете, защото вие сте самият живот. А животът не може да не бъде живот. Затова вие не можете да умрете.
    И тъй в момента на смъртта онова, което става, е... че вие продължавате да живеете.
    Затова мнозина, които са „умрели", не могат да повярват в това - защото не преживяват факта на смъртта. Обратното, чувстват се живи (защото наистина е така). По този начин изпадат в объркване.
    Азът може да вижда тялото проснато, сгърчено, неподвижно, но самият Аз изведнъж се оказва, че може да се движи наоколо съвсем свободно. Често той има преживяване за това, че буквално лети над стаята - след което, че се намира навсякъде в пространството, и то едновременно. А когато пожелае да погледне на нещата от определена перспектива, внезапно се озовава там.
    Ако душата (названието, което сега ще дадем на Аза) се пита удивено: „Но защо е неподвижно тялото ми?", тя ще се озове точно над него и надвесена над тялото с любопитство ще съзерцава неговата неподвижност.
    Ако влезе някой в стаята и душата си помисли: „Кой е това?" - тя внезапно ще се намери пред или до този човек.
    И така за много кратко време душата разбира, че може да отиде навсякъде - със скоростта на собствената си мисъл.

И тогава душата бива обзета от чувство на невероятна лекота и свобода и обикновено е нужно известно време, за да се „приспособи" към цялото това преместване, което съпровожда всяка мисъл. Ако даден човек е имал деца и си помисли за тях, душата внезапно се озовава в присъствието им, където и да са те. Така душата узнава, че може не само да се озове, където си поиска, със скоростта на мисълта - но тя може да бъде едновременно на две места. Или на три места. Или на пет.
    Тя може да съществува, да наблюдава или да провежда действия на тези места едновременно без никакво затруднение или объркване. След това може „да се върне" към себе си, като отново заеме едно-единствено място просто като се пренастрои.
    Душата си спомня в следващия живот онова, което би било добре да помни в този си живот - че всички последици са сътворени от мисълта и че са проявление и резултат на вътрешно намерение.
    Вътрешното намерение, върху което съсредоточавам своето внимание, се превръща в моя реалност.
    Точно така. Единствена разлива е скоростта, с която се осъществява преживяването на този опит. Във физическия живот може да съществува пропаст, голяма разлика между момента на мисълта и опита. В духовната сфера няма такава разлика; резултатите са мигновени.
    Затова и душите, които току-що са преминали в отвъдното, се научават да наблюдават мислите си много внимателно, тъй като, каквото и да помислят, те го преживяват.
    Тук Аз използвам думата „научават" много свободно, по-скоро като образ, отколкото като описание, което отговаря на действителността. Терминът „припомням си" би бил много по-точен.
    Ако душите на физическото поле се научат да контролират своите мисли толкова бързо и ефективно, както душите на духовното поле, целият им живот би се променил.
    Сътворението на индивидуалната реалност, мисловният контрол и онова, което някои наричат молитва, е всичко.

    Молитва ли?
    Мисловният контрол е най-висшата форма на молитва. Ето защо мислете само онова, което е добро и праведно. Не ангажирайте мислите си с негативност и мрак и дори в моменти, когато нещата изглеждат отчайващи - и особено в такива моменти, виждайте само съвършенството и изразявайте само благодарност или си представяйте само онези прояви на съвършенството, които избирате занапред.
    В тази формула се състои душевното спокойствие. В този процес ще намерите мир. В това съзнание ще откриете радостта.
    Това е нещо изключително. Това е изключителна информация. Благодаря, че чрез мен Ти ни я даваш.
    И Аз ти благодаря, че Ми позволяваш да предам това. В някои моменти ти си „по-чист" отколкото в други. В някои моменти си по-отворен - като цедка, която току-що е била измита. Тя е „по-отворена". Мрежата е почистена и пропуска по-добре.
    Много подходящо сравнение.
    Старая се.
    Да обобщим тогава: Душите, които се освобождават от тялото, бързо си припомнят да наблюдават и контролират своите мисли много внимателно, защото всичко, което си помислят, те сътворяват и преживяват.
    Повтарям отново, същият процес е валиден и за душите, които все още са в тяло, с тази разлика, че резултатите не са толкова непосредствени. И тъкмо този „времеви" промеждутък между мисълта и творението, който може да трае дни, месеци или години - създава илюзията, че нещата се случват на вас, а не са причинени от вас. Това е илюзия, която ви кара да забравите, че вие сте причината в този случай.
    Както вече няколко пъти описах, тази забрава е „превърната в система". Тя е част от процеса. Защото вие не можете да сътворите Истинската си Същност, докато не забравите Истинската си Същност. Тъй че илюзията, която поражда забравата, е съзнателно търсен ефект. Когато напуснете тялото, с голяма изненада ще установите мигновената и очевидна връзка между своите мисли и онова, което сътворявате. В началото това ще бъде за вас шокираща изненада, а след това много приятна, когато започнете да си припомняте, че вие сами сте причината за сътворяването на своя опит, а не просто понасяте резултатите от този опит.
    Защо съществува такъв промеждутък от време между мисълта и нейното пресътворяване преди да умрем, а след това не?
    Защото съществувате в илюзията на времето. Не съществува промеждутък между мисълта и пресъворяването й извън тялото, защото всъщност сте се освободили от параметъра на времето.
    С други думи, както много пъти си казвал, времето не съществува.
    То не съществува, такова, каквото е във вашите разбирания. Феноменът „време" е всъщност функция на гледната точка.
    А защо съществува, докато сме в тяло?
    Вие сте го породили, като сте заели настоящата си гледна точка. Вие използвате тази перспектива като средство, посредством което изучавате и изследвате своя опит много по-пълноценно, отделяйки го на части, без да го възприемате като единно ставащо.
    Животът е единно ставащо. Едно събитие в Космоса, което се случва точно сега. То се случва цялостно. Повсеместно.
    Няма друго „Време", освен сега. Няма друго „място", освен тук.
    Тук и сега е всичко, Което Е.
    Но вие избирате да преживявате Великолепието на тук и сега във всяка негова подробност и да преживявате Своето Божествено Аз, като творец на вашата реалност тук и сега. Съществуват само два начина - две сфери на опита - в които бихте могли да осъществите това. Времето и пространството.
    Толкова великолепна е била за вас тази мисъл, че вие буквално сте се взривили от радост!
    В този взрив на радост е сътворено пространството между отделните ваши части и времето, нужно за преместване от една ваша част до друга.

    По този начин вие съвсем буквално сте разкъсали Себе Си на части, за да разгледате подробно тези свои части. Би могло да се каже, че сте били толкова щастливи, „че сте се разпаднали на частици".
    Оттогава насам се опитвате да съберете тези свои частици.
    Точно това е целият мой живот! Аз само това и правя - да събирам отделните частици на живота си и се опитвам да разбера дали те крият някакъв смисъл.
    Тъкмо чрез средството, наречено време, вие сте успели да разделите частите, да откъснете онова, което не може да се откъсне и така да го видите и преживеете по-пълно, като го пресътворите.
    Дори когато гледате на някакъв определен обект през микроскоп и виждате, че той съвсем не е нещо твърдо установено, а е в действителност конгломерат от милион различни ефекти - различни неща, които се случват едновременно и по този начин пресътворяват един по-голям ефект - точно по същия начин вие използвате времето като микроскоп на своята душа.
    Помислете за Притчата за Скалата.
    Някога е съществувала една Скала, изпълнена с безбройно Количество атоми, протони, неутрони и субатомни частици на веществото. Тези частици непрестанно са били в движение по определена схема и всяка частица се движи от „тук" до „там" и това отнема „време", но движението се осъществява толкова бързо, че самата Скала изглежда съвършено неподвижна. Тя просто съществува. Стои си, поглъща слънцето, мокри се от дъжда и съвсем не се движи.
    - Какво е онова вътре в мен, което се движи? - попитала Скалата.
    - Това си ти - Казал един Глас от Далеч.
    - Аз ли? - запитала отново Скалата. - Но това е невъзможно. Аз не се движа изобщо. Всеки може да види това.
    - Да, но от разстояние, - съгласил се Гласът. - От разстоянието, което ме отделя от теб, ти наистина изглеждаш твърда и неподвижна, но когато се приближа, когато отблизо разгледам онова, което действително става - виждам, че всичко, което изгражда твоята Истинска Същност, се движи. То се движи с невероятна скорост във времето и пространството по определена схема, която Те пресътворява като нещото, наречено „Скала". И така ти си някаква магия! Ти се движиш и в същото време не се движиш.
    - Но кое тогава е илюзията? - запитала Скалата. - Единството и неподвижността на Скалата или разделението и движението на Нейните частици?
    На това Гласът отвърнал:
    - Кое тогава е илюзията? Единството и неизмеността на Бога? Или разделението и движението на Неговите части?
    Ето какво ще ти кажа: Върху тази Скала Аз ще изградя моята църква. Защото това е Скалата на Епохите. Това е вечната истина, която не оставя непреобърнат нито камък. Аз я обясних цялата тук, в тази малка история. Това е Космологията.
    Животът е поредица от микроскопични, невероятно бързи движения. Тези движения не засягат ни най-малко неподвижността на Битието, на всичко, което Е. Но също, както атомите изграждат скалата, така и движението пресътворява неподвижността точно пред очите ви.
    От дистанция не съществува разделение, не може да съществува, защото всичко, което Е, е всичко, което Е. И няма нищо друго. Аз Съм Движеща се неподвижност.
    От ограничената перспектива, от която вие гледате всичко, което Е, вие виждате себе си разделени и откъснати, не като едно неподвижно битие, а като много, много битиета, Които са постоянно в движение. И двете наблюдения са точни. И двете реалности са „реални".
    Така че, когато „умра", аз съвсем не умирам, а преминавам в осъзнаване на макрокосмоса - където не съществува „време", нито „пространство", сега и тогава, преди и след.
    Точно така е. Разбра го напълно.
    Нека да опитаме да видим дали ще мога да го пресъздам пред Теб. Дали ще мога да го опиша.
    Добре, опитай!
    От една макроперспектива не съществува разделение и от „далечината" всички частици на всичко изглеждат като едно Цяло.
    Когато човек погледне камъка в краката си, той вижда камъка точно тук и сега като нещо цяло, завършено и съвършено, но дори и в мига, в който осъзнаваш камъка по този начин - осъществява се невероятно движение при невероятна скорост от частиците на този камък. А какво вършат тези частици? Те правят камъка това, което е.
    Когато човек се вгледа в този камък, той не вижда вътрешните процеси. Дори ако ги знае концептуално, за него всичко става „сега". Скалата не се превръща в скала, тя е скала точно тук и сега.
    Ако твоето съзнание се слее с една от субмолекулярните частици вътре в скалата, тогава ти ще преживяваш себе си като движещ се при безумна скорост първо „тук", после „там". И ако един глас извън скалата ти кажеше: „всичко това се случва едновременно", ти би го нарекъл лъжец или шарлатан.
    Но от перспективата на една дистанция от скалата, идеята, че някаква част от скалата е отделена от друга част и още повече, че се движи с безумно голяма скорост, би изглеждала лъжа. От тази дистанция може да се види онова, което не може да се види отблизо - че всички части са Едно и че цялото движение Всъщност не придвижва нищо.
    Напълно си разбрал и проникнал в същността на това, което казах. Сам разбираш, и в това отношение си прав, че целият живот е въпрос на перспектива. Ако продължиш да осъзнаваш тази истина, ще започнеш да разбираш макрореалността на Бога и ще отключиш тайната на цялата вселена: Всичко е едно и също нещо.
    Вселената е молекула в тялото на Бога. Това никак не е далеч от истината.
    И всъщност ние се връщаме в съзнанието си в тази макрореалност, когато ни се случи онова, което наричаме „умиране"?
    Да. И макрореалността е само микрореалност на една още по-голяма макрореалност, която е малка частица от още по-голяма реалност - и така нататък, и така нататък, и така нататък. Вечно и завинаги, и дори още по-нататък, в един свят без край.
    Ние сме Бог - „И Това, Което Е" - в непрестанен акт на пресътворяване на Своята Същност. В постоянен акт на осъществяване на това, което сме сега... докато вече не сме това, а се превърнем в нещо друго. Дори и скалата няма да бъде скала вечно, а само „изглежда, че е вечно скала". Преди да бъде скала, тя е била нещо друго. Тя се е вкаменила, превръщайки се в скала вследствие на процес, който е траел стотици хиляди години. Тя е била нещо друго и ще бъде отново нещо друго.
    Същото се отнася и до вас. Ти не си вечно този „ти", който си сега. Ти си бил нещо друго. И днес, когато си тук в твоето пълно великолепие, ти отново си всъщност... „нещо друго".
    Това е удивително. Абсолютно удивително! Никога не съм чувал нищо подобно. Ти разгледа цялата космология на живота, обяснявайки я по начин, който мога да разбера и запомня. Това е удивително.
    Е, благодаря. Ценя тази твоя оценка. Старая се. Добре се справяш.
    Предполагам, че това не е точният израз, който би употребил тук.
    Ах!
    Просто се пошегувах. Малко да поразведря атмосферата. Да внеса малко хумор. Аз не мога всъщност да се „обидя", но твоите събратя, хората, често се обиждат от Мое име.
    И аз съм го забелязал. Но ако се върнем назад, прави ми впечатление нещо особено.
    Какво е то?
    Цялото това обяснение се дължеше на един мой въпрос: „Как става така, че времето съществува, когато сме в тялото, а престава да съществува, когато душата се освободи от тялото?" и Ти Каза, че „времето" е определена гледна точка или перспектива; че то нито „съществува", нито „престава да съществува", но че душата променя своите перспективи и ние преживяваме Върховната реалност по различен начин.
    Точно това казах! Разбрал си го!
    И направи и по-широкото обобщение, че в макрокосмосаосъзнава пряката връзка между мисъл и нейното пресътворяване; между идеите на човека и неговия опит. душата
    Да. На макрониво това е все едно да виждаш скалата и движението, което се осъществява вътре в нея. Не съществува „време", което да отделя движението на атомите от вида на скалата, която това движение пресътворява. Скалата „е", дори и когато се осъществяват вътрешните й движения, всъщност поради тези движения тя е. Причината и следствието са мигновени. Движението се извършва и скалата съществува в своето „битие" в „едно и също време".
    Това осъзнава душата в мига, който вие наричате „смърт". То е просто промяна на перспективата. Човек започва да вижда повече и да разбира повече.
    След смъртта ти не си вече ограничен в своето разбиране. Виждаш скалата и виждаш вътре в скалата. Тогава поглеждаш на онова, което са ти се стрували особено сложни страни на живота, и си казваш: „Разбира се". Всичко ще ти стане съвсем ясно.
    Но тогава пред теб ще се появят нови загадки, които трябва да проумееш. Движейки се по Космическото Колело, ще ти се явяват все по-големи и по-големи реалности - по-големи и по-големи истини.
    Ала ако можеш да си припомниш тази истина, че собствената ти перспектива създава твоите мисли и твоите мисли създават всичко и ако можеш да си припомниш това, преди да напуснеш тялото, а не подир туй, Животът ти ще се промени.
    А начинът да контролираш мислите си е да промениш изцяло своята гледна точка.
    Точно така. Ако възприемеш различна гледна точка, ще придобиеш различна мисъл по отношение на всичко. По този начин ще се научиш да контролираш своята мисъл в пресътворяването на опита. Всичко се състои в контрола на мисълта.
    Някои хора наричат това постоянна молитва.
    Вече спомена за това, но струва ми се, че никога не съм възприемал молитвата по такъв начин.
    Защо тогава не видиш какво ще стане, ако именно така започнеш да я възприемаш? Ако си представиш, че контролирането и насочването на твоите мисли е най-висша форма на молитва, ти ще започнеш да мислиш само добро и праведно. Няма да се отдаваш на негативност и мрак, дори ако си потопен в него. И в моменти, когато всичко изглежда безнадеждно - и особено в такива моменти - ще виждаш само съвършенството.
    Ти отново и отново се връщаш към това.
    Давам ти метод. С този метод можеш да промениш живота си. Повтарям най-важните средства на този метод, повтарям ги отново и отново, защото повторението ще породи разпознаване - „познаване отново" - когато това най-много ти е необходимо.
    Всичко, което става - всичко, което е ставало, става и ще става - е външно физическо проявление на твоите вътрешни мисли, избори, идеи и решения относно това Кой Си и Кой Избираш Да Бъдеш. Не осъждай онези аспекти на живота, които не приемаш. Стреми се да ги променяш, както и да променяш условията, които са ги направили възможни.
    Осъзнай мрака, но не го осъждай. По-скоро бъди светлина в мрака и по такъв начин го трансформирай. Нека твоята светлина така да засвети пред хората, че онези, които живеят в мрак да бъдат озарени от светлината на твоето същество. И всички ще видите тогава Кой Си Ти Реално.
    Бъди Носител на Светлината, защото твоята светлина може да стори повече от това да озари твоя собствен път, твоята светлина може да бъде светлина, която истински да озари света. Затова сияй, о просветлени! Сияй още и още, така моментът на най-големия ти мрак да се превърне в най-големия дар за тебе. И в момента, в който бъдеш надарен, ти ще предадеш този дар на другите, давайки им едно неизразимо съкровище: Самите Тях.
    Нека твоята задача бъде това. Нека това да бъде най-голямата ти радост: да върнеш хората към Тях Самите. Дори и в най-мрачния им час, особено в такъв час.
    Светът те чака. Изцели го. Сега. Там, където си, можеш много да направиш.
    Защото Моите овце се изгубиха и сега трябва да се намерят. Бъди добър пастир и ги поведи обратно към Мен.
    Благодаря Ти. Благодаря Ти за този зов и предизвикателство. Благодаря Ти, че ми даде цел. Благодаря Ти. Затова, че ми помагаш винаги да вървя в посоката, която знаеш, че искам да следвам. Затова се обръщам към Теб. Затова обичам и благославям този диалог. Защото в разговор с Теб аз намирам Божественото в себе си и започвам да го разпознавам и у другите.
    Мой истински възлюблен, небесата ликуват, когато изричам тези думи. Това е същинската причина, поради която идвам при теб и бих дошъл при всеки, който Ме повика. Точно както идвам в този момент и при всички други, които четат тези думи. Защото настоящият разговор не бе предназначен от самото начало единствено за теб. Той бе предназначен за милиони хора по света. И той се дава в ръцете на всеки човек точно тогава, когато се нуждае, и това става често по най-чудотворни начини. Той им дава онази мъдрост, към която се стремят и която е съвършено подходяща за онзи момент от живота, в който се намират. Удивителното, което се случва, е, че всеки сам предизвиква този резултат. „Изглежда" така, сякаш някой друг ти е дал този разговор, открехнал те е за този диалог, но ти Сам си постигнал това.
    Затова нека заедно разгледаме останалите въпроси, които имаш в сърцето си.
   
Категория: Разговори с Бога 3 | Добавил: Бонд (19.05.2009)
Разгледан: 858 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   35.172.233.2          Събота          08.08.2020, 17:42