Животът наистина продължава вечно и завинаги, нали?
С пълна сигурност това е така. И няма край.
Няма край. Прераждането е факт.
То
е факт. Можеш да се върнеш към тленна форма - тоест към физическа
форма, която може да „умира" - винаги, когато и както пожелаеш.
Ние ли решаваме кога според нашето желание да се върнем? Да. Решавате „дали" и „кога" да се върнете.
И ние ли решаваме кога да напуснем физическия свят? Ние ли избираме кога искаме да умрем?
Никакво
преживяване не бива наложено на душата противно на нейната воля. То е
по определение нещо „невъзможно", тъй като душата сама сътворява всяка
своя опитност.
Душата
няма нужда от нищо. Душата има всичко - цялата мъдрост, цялото
познание, цялото могъщество и цялата слава. Душата е част от Теб, Която
никога не заспива; никога не забравя.
Дали
душата желае тялото да умре? Не. Желанието на душата е ти да не умираш
никога, ала ще напусне тялото, ще промени своята телесна форма,
оставайки материалното тяло зад себе си с едно мигване на окото, когато
види, че няма повече смисъл да продължава да бъде в тази форма.
Щом желанието на душата е ние никога да не умираме, защо все пак умираме?
Вие не умирате, само променяте формата си.
А щом душата желае никога да не правим това, защо все пак го правим?
Това не е желание на душата!
Ти
си, който променяш формата си. Когато не съществува по-нататъшна полза
от това да бъдеш в определена форма, душата променя формата си -
напълно доброволно, съзнателно и с радост - и продължава да се движи
по-нататък по Космическото колело.
С радост ли?
С голяма радост. Никоя душа ли не умира със съжаление?
Никоя душа не умира - никога.
Искам да кажа, дали никоя душа не съжалява, задето променя настоящата си физическа форма и е на път да „умре"?
Тялото
никога не умира, а просто променя формата си заедно с душата. Но Аз
разбирам какво имаш предвид и сега ще ти отговоря на езика, който за
теб е обичаен.
Ако
ясно разбираш какво желаеш да сътвориш в отвъдното или ако имаш ясни
убеждения, които подкрепят твоето възсъединяване с Бога след смъртта, в
такъв случай никога не ще съжаляваш за онова, което се нарича смърт.
Смъртта
в този случай е прекрасен момент; удивително преживяване. Сега душата
може да се завърне към естествената си форма, към своето нормално
състояние. Изпитва невероятна светлина, чувство за пълно освобождаване
и безграничност. И осъзнаване на Единството, което е едновременно
блажено и сюблимно.
Невъзможно е душата да съжалява, когато преминава към подобно състояние.
Нима твърдиш, че смъртта е щастливо преживяване?
За онази душа, която желае смъртта да е щастливо преживяване, то винаги е такова.
Добре, щом душата толкова много желае да излезе от тялото, защо просто не го напусне? Какво я задържа при него?
Не
съм казал, че душата „Желае да бъде вън от тялото", а казах само, че
душата изпитва радост, когато го напусне. Това са две различни неща.
Ти
можеш да бъдеш щастлив, когато вършиш едно, а после да бъдеш щастлив,
вършейки друго. Фактът, че с радост вършиш второто, не означава, че си
нещастен по време на първото.
Душата
не е нещастна, когато е в тялото, напротив - душата е доволна, когато е
в настоящата си форма. Това не изключва възможността да бъде също
толкова доволна, когато се раздели от тялото.
Очевидно има много неща във връзка със смъртта, които не разбирам.
Да,
и това е така, защото не обичаш да мислиш за смъртта, ала ти трябва да
размишляваш върху смъртта и загубата във всеки миг на живота, защото
няма да възприемеш живота пълноценно, а ще познаеш само половината от
него.
Всеки
момент свършва в мига, в който започва. Ако не разбираш това, няма да
разбереш колко изключителен е всеки миг и ще го възприемаш като нещо
съвсем обичайно.
Всяко
взаимодействие „започва, за да свърши" още в мига, в който „започва, за
да започне". Само когато истински размислиш и дълбоко разбереш това, ще
ти се открие цялото богатство на всеки миг и на самия живот.
Животът няма да ти се разкрие, ако не разбереш смъртта. Трябва даже нещо повече от разбиране. Трябва да я обикнеш, точно както обичаш живота.
Времето
ти с даден човек ще бъде по-свято, ако знаеш, че си с него за последен
път. Всеки миг ще преживяваш по-силно от всякога, ако смяташ, че това е
последният ти подобен миг. Отказвайки да размишляваш върху смъртта, ти
всъщност отказваш да размишляваш върху живота.
Ти не го виждаш такъв, какъвто е. Пропускаш момента и всичко, което ти носи този момент. Минаваш покрай него, вместо да го преживееш.
Когато
проникне задълбочено в нещо, той го вижда истински. Да съзерцаваш
дълбоко нещо, означава истински да го видиш. Тогава илюзията престава
да съществува, тогава ти виждаш съответното нещо такова, каквото е в
реалността. Само тогава можеш истински да му се насладиш - с други думи
да вкусиш неговата сладост.
В такъв случай, можеш да се насладиш дори на илюзията, защото ще знаеш,
че е илюзия, а това е половината от насладата! Фактът, че възприемаш
илюзията за нещо реално, е това, което ти причинява цялата болка.
Нищо не може да бъде болезнено, ако не го възприемаш за реално. Нека да повторя това.
Нищо не може да бъде болезнено, ако не го възприемаш за реално.
То
е като филм, като драма, която се играе на сцената на твоето съзнание.
Ти сътворяваш ситуацията и характерите. Ти пишеш текста.
Нищо не може да бъде болезнено в момента, в който разбереш, че то не е реално.
Това е толкова вярно за смъртта, колкото и за живота.
Когато разбереш, че и смъртта също е една илюзия, тогава можеш да кажеш: „О, смърт, къде ти е жилото?"
Тогава ще можеш да се насладиш дори на смъртта! Можеш да се насладиш дори на смъртта на някой друг.
Не е ли странно това? Не е ли странно да се изрича нещо подобно?
Странно е, но само ако не разбираш смъртта - и живота.
Смъртта
не е никога край, а е винаги начало. Смъртта е отворена врата, а не
врата, която се затваря.
Когато разбереш, че животът е вечен, ти разбираш, че смъртта е твоя
илюзия, която те кара да бъдеш особено загрижен за тялото си и
следователно ти помага да бъдеш убеден, че ти си твоето тяло. Ала ти не си тялото и по тази причина унищожението на тялото ти няма никакво отношение към самия теб.
Смъртта
би трябвало да те научи, че животът е онова, което е реално. А животът
учи, че неизбежна е не смъртта, неизбежна е промяната.
Промяната е единствената истина.
Нищо не е трайно. Всичко се променя във всеки миг, във всеки един момент.
Ако
нещо е трайно, то не би могло да има битие. Защото дори самото понятие
за трайност е зависимо от понятието нетрайност, което му придава
смисъл. Следователно, дори трайността е нетрайна. Вгледай се дълбоко в
това, размисли над тази истина. Разбери я и ще разбереш Бога.
Това
е Дхарма и това е Буда. Това е Буда Дхарма. Това е учението и учителят.
Това е урокът и онзи, който го преподава. Това е обектът и субектът,
свързани в едно.
Те никога не са били нещо друго, освен Едно. Ти си този, който е отделил субекта от обекта, за да се разгърне своя живот в линеарна посока.
Но
в същото време, в което наблюдаваш своя живот да се разгръща пред теб,
недей самият ти да се разединяваш. Съхрани цялостен своя Аз! Виждай
илюзията! Наслаждавай й се! Но не се отъждествявай с тази илюзия!
Ти не си илюзията, а нейният създател.
Ти си в този свят, но не принадлежиш на него.
И така, възползвай се от илюзията за смъртта. Използвай я! Позволи й тя да стане за тебе ключ, който да ти отключи повече страни на живота.
Погледнеш
ли цвят, който умира, ти ще погледнеш с тъга на този цвят. Но ако видиш
цвета като част от цялото дърво, което се променя и скоро ще даде
плодове, ти ще можеш да съзерцаваш истинската му Красота. Когато
разбереш, че цъфтежът и увяхването на цвета е знак, че дървото е готово
да роди плод, тогава ти разбираш живота.
Огледай се внимателно и ще видиш, че животът представлява метафора на самия себе си.
Винаги
помни, че ти не си цветето, нито дори плода, ти си дървото. И твоите
корени са дълбоки, вкоренени в Мен. Аз съм почвата, от която си
израснал, и твоите цветове, както и плодовете ти, ще се завърнат към
Мен, създавайки още по-богата почва. И така животът поражда живот и
никога не може да познае смъртта.
Всичко
това е толкова красиво, толкова е красиво. Благодаря Ти. Ще ми
поговориш ли сега за нещо, което твърде много ме тревожи? Имам нужда да
поговоря за самоубийството. Защо съществува такова табу срещу това
човек да сложи край на живота си?
Наистина защо?
Искаш да кажеш, че няма нищо нередно в това да се самоубиеш, така ли?
Този
въпрос не може да получи отговор, който да бъде удовлетворителен за
теб, защото самият въпрос съдържа две погрешни представи; той се
основава на две неправилни предпоставки; съдържа две грешки.
Първата
погрешна предпоставка е, че съществува „добро" и „зло". Втората
погрешна предпоставка е, че е възможно убийството или самоубийството.
Самият ти въпрос, следователно, в момента, в който бъде анализиран, се
разпада.
„Доброто"
и „злото" са философски полярности в човешката ценностна система, които
нямат нищо общо с върховната реалност - твърдение, което многократно
съм повтарял в целия този диалог, нещо повече, те дори не са постоянни,
трайни понятия във вашата собствена система, а по-скоро ценности, които
от време на време се променят.
Вие
сами извършвате тази промяна, като променяте отношението си към тези
ценности така, както ви е удобно (което е основателно, тъй като вие
еволюирате), но в същото време на всяка крачка от пътя настоявате, че
не сте ги променяли и че това са вашите неизменни
ценности и те оформят ядрото на интегритета на вашето общество. По този
начин сте съградили цялото си общество върху един парадокс. Непрестанно
променяте своите ценности, а в същото време заявявате, че това са
неизменните ценности, които... ами, които цените!
Отговорът на проблемите, поставени от този парадокс, не е да хвърляте
студена вода върху пясъка, опитвайки се да го циментирате, а да
приветствате подвижността на пясъка. Приветствайте неговата красота,
докато той оформя вашия замък, но след това приветствайте и новата
форма, която придобива, когато го залее вълната.
Приветствайте
подвижните пясъци, докато те оформят новите планини, по които да се
възкачвате и на чийто връх ще построите своите нови замъци. Ала
разбирайте, че тези планини и тези замъци са паметници на промяната, а
не на трайността.
Прославяйте онова, което сте днес, без да заклеймявате онова, което
сте били вчера, нито да предопределяте какво можете да бъдете утре.
Разбирайте,
че „доброто" и „злото" са извлечени от вашето въображение и че „това е
добро", а „това не е добро" са просто изявления на последните ви
предпочитания и представи.
Така
например по въпроса за това дали човек има право да сложи край на
живота си понастоящем, мнозинството от хората са на мнение, че това „не
е редно".
Аналогично
мнозина от вас все още са убедени, че не е редно да помогнеш на друг
човек, който пожелае да сложи край на своя живот.
И
в двата случая вие настоявате, че „това е нарушение на закона". До това
заключение стигате, когато човек сложи край на живота си относително
бързо. Действията, които слагат край на един живот за по-продължителен
период от време не са нарушение на закона, дори ако водят до същия
резултат.
Така,
ако човек във вашето общество се самоубие с пушка, членовете на
неговото семейство губят възможностите да получат застраховка. Ако той
обаче се самоубие с цигари, те не губят възможност.
Ако
един лекар помогне на някого да извърши самоубийство, той бива наричан
убиец, докато ако една тютюнева компания го направи, това се нарича
търговия.
При
вас, хората, този въпрос изглежда въпрос на време. Дали е легално и
оправдано самоунищожението - „добро" или „зло" е то - изглежда, че е
въпрос само на това, доколко бързо се
извършва деянието, както и кой го върши. Колкото по-бързо е причинена
смъртта, толкова по-голямо злодеяние изглежда тя. Колкото по-бавно се
причинява смъртта, толкова повече нещата се доближават до това, което е
„редно".
Любопитното е, че това е тъкмо противоположно на заключението, което би
направило едно истински хуманно общество. Според всяко разумно
определение на това, което се нарича „хуманност", колкото
по-краткотрайна е смъртта, толкова по-добре, а вашето общество наказва
онези, които се стремят да извършат хуманното и награждава онези, които
предпочитат безумното действие.
Безумно
е да се смята, че безкрайното страдание може да бъде Божие изискване и
че бързият, човешки край на страданието е „нереден".
„Наказвай хуманното, награждавай безумното."
Такъв девиз би могъл да се приеме само от общество от същества с ограничени разбирания.
Та
вие отравяте организма си като вдишвате канцерогени, отравяте организма
си като ядете храни, обработвани с химически вещества, които с течение
на времето ви унищожават и отравяте организма си като дишате въздух,
който постоянно бива замърсяван. Вие отравяте своя организъм по стотици
различни начини в хиляди моменти и го правите, знаейки добре, че това е вредно за вас. Ала тъй като подобно самоубийство става за по-продължителен период от време, вие извършвате самоубийството си безнаказано.
Ако погълнете отрова с по-бързо действие, обявяват, че сте извършили нещо в нарушение на моралния закон.
Сега, ето какво ще ви кажа: Не е по-неморално да убиеш себе си бързо, отколкото да убиваш себе си бавно.
Значи, човек, който слага край на живота си, не бива наказван от Бога?
Аз не наказвам. Аз обичам.
Вярно
ли е разпространеното твърдение, че онези, които смятат, че могат да
„избегнат" своето предопределение или да сложат край на определени
условия със самоубийството си, само установяват, че са изправени пред
същото предопределение в същите условия в отвъдното и следователно не
са могли да ги избегнат, нито да им сложат край?
Това,
което ще преживеете в така нареченото отвъдно, е отражение на вашето
съзнание в момента, в който навлезете в него. И все пак, вие сте
същества със свободна воля и можете да промените преживяванията си
винаги, щом решите.
Това означава ли, че любимите ми хора, които са сложили край на физическия си живот, са добре?
Да. Те са напълно добре.
Има
една великолепна книга на тази тема, която се нарича „Животите на
Стивън" от Ан Пюриър. В нея се разказва за нейния син, който е сложил
край на живота си, когато е бил юноша. Много хора са намерили утеха в
тази книга.
Ан Пюриър е прекрасен посланик, както и нейният син. Значи, Ти също препоръчваш тази книга?
Това
е много съществена книга. В нея се казва повече по темата, която
дискутираме тук и хората, които са преживели дълбоки травми или имат
неразрешими въпроси във връзка с любими хора, сложили край на живота
си, ще отворят съзнанието си, за да се излекуват чрез тази книга.
Тъжно
е, че ние имаме такива дълбоки рани и проблеми, но много от тях са,
струва ми се, резултат на това, което обществото ни е „внушило" във
връзка със самоубийството.
Вие
във вашето общество често не виждате противоречията във собствените ви
морални възгледи. Противоречието между това да вършиш неща, които
прекрасно знаеш, че ще скъсят живота ти, но ще направят това по-бавно и
да вършиш неща, които ще скъсят живота ти бързо, е едно от
най-очевидните противоречия в човешкия опит.
Но
това противоречие изглежда така очевидно, когато Ти го изразиш по този
начин. Защо ние не можем сами да установим толкова очевидни истини?
Защото, ако установите тези истини, ще ви се наложи да направите нещо във връзка с тях. А вие не искате да направите нищо, следователно нямате друг избор, освен да гледате непосредствено нещо, но да не го виждате.
Но каква може да бъде причината да отказваме да направим нещо по отношение на тези истини, ако ги виждаме?
Защото
вярвате, че да направите нещо по отношение на тях, означава да сложите
край на някои свои удоволствия. А нямате никакво желание да сложите
край на удоволствията си.
Повечето
от нещата, които ви причиняват бавна смърт, са такива, които ви правят
удоволствие или са тяхна последица. А и удоволствията ви са предимно
телесни. Тъкмо това е белегът, че сте примитивно общество. Вашият Живот се гради до голяма степен на стремежа и преживяването на телесни наслади.
Разбира
се, всички същества навсякъде се стремят да преживяват удоволствия. В
това няма нищо примитивно. Фактически това е естественият закон на
нещата. Онова, по което обществата и техните представители се отличават
един от друг, е какво определят като удоволствие. Ако едно общество се основава до голяма степен на удоволствията на тялото, то функционира на друго ниво от общество, в което предимство имат удоволствията на душата.
Но
трябва също да се разбере, че това не означава, че вашите пуритани са
прави и че всички удоволствия на тялото трябва да се отричат. То
означава, че в издигнатите общества удоволствията на физическото тяло
не съставляват най-големия брой от удоволствията, на които хората се
наслаждават. Те не са концентрирани предимно в тях.
Колкото по-издигнато е едно общество или едно същество, толкова по-издигнати са неговите удоволствия.
Почакай. Това ми звучи като осъждане. Тъкмо си бях помислил, че Бог не раздава присъди.
Нима е ценностна присъда да кажеш, че връх Еверест е по-висок от връх Макинли?
Нима е ценностна присъда да кажеш, че леля Сара е по-възрастна от своя племенник Тони?
Ценностни присъди ли са това или наблюдения?
Аз
не съм казал, че е „по-добре" да бъдеш с издигнато съзнание.
Практически не. Не повече, отколкото да бъдеш в четвърти клас в
сравнение с първи.
Просто изразявам наблюдение за това какво е да бъдеш в четвърти клас.
А ние не сме в четвърти клас на тази планета, ние сме в първи, така ли?
Дете мое, вие още не сте дори в детската градина. Вие сте в забавачницата.
Нима е възможно да чуя това и да не го приема за обида? Защо ми се струва, че Ти обиждаш човешкия род?
Защото вашето его е дълбоко заинтересувано да бъдете нещо, което не сте, а да не бъдете нещо, което сте.
Повечето хора се обиждат, дори само когато се прави някакво наблюдение, сякаш че не им е приятно това, което се наблюдава в тях.
Ала
за да се откажеш от нещо, ти трябва да приемеш, че го притежаваш. Не
можеш да се откажеш от притежанието на нещо, което никога не си
притежавал.
Не можеш да промениш нещо, което не приемаш в себе си.
Точно така.
Просветлението започва с приемането без осъждане на това, „което е".
Да приемаш нещата такива, каквито са, означава да намериш свободата.
Онова,
което отказваш да видиш в себе си, остава там. Онова, което виждаш, от
него можеш да се освободиш. Тоест, то престава да поддържа своята
илюзорна форма. Ти го виждаш такова, каквото Е. А това, което Е, може
винаги да бъде променено. Само това, което Не Е, не може да се промени.
Следователно, за да промениш съществуващото, трябва да го погледнеш
такова, каквото е. Да не го отричаш, да не оказваш съпротива на това,
че то Е.
Отричаш ли нещо, ти всъщност го утвърждаваш. Утвърждаваш ли нещо, ти го сътворяваш.
Отричането на нещо е неговото пресътворяване, защото самият акт на отричането, утвърждава неговото съществуване.
Когато
приемеш нещо, това ти дава възможност да бъдеш в контрол по отношение
на него. Онова, което отричаш, не можеш да контролираш, защото си
отрекъл, че съществува. Следователно онова, което отричаш, то те
контролира.
Повечето
от хората не желаят да приемат, че вие като човечество още не сте
еволюирали до нивото на детската градина. Те не желаят да приемат, че
човешкият род все още продължава да бъде в забавачницата. Но тъкмо отказът
да приеме фактите го задържа там.
Вашето
его е дълбоко заинтересувано да бъдете това, което не сте
(високоеволюирали същества), което ви пречи да бъдете това, което сте
(еволюиращи).
По този начин вие работите сами срещу себе си, оборвате самите себе си. А оттук и еволюцията ви върви много бавно.
Първата просека на еволюцията започва с признаването и приемането на това, което е, а не на това, което не е.
Ще зная, че съм приел това, „което е", Когато престана да се обиждам, щом някой ми го разкрие.
Точно така. Ти обиждаш ли се, ако ти кажа, че имаш сини очи?
И
сега ето какво ще ти кажа: Колкото по-издигнато е едно общество или
едно същество, толкова по-издигнати са неговите удоволствия.
Онова, което наричате „удоволствие", определя вашето ниво на еволюция.
Помогни ми да разбера термина „издигнат". Какво влагаш в това понятие?
Твоето
същество във вселената има микрокосмически размери. Ти и цялото ти
физическо тяло си изграден от енергия, която е съсредоточена около
седем центъра или чакри. Изучавай центровете на чакрите и тяхната
същност. Съществуват стотици книги, написани за това. Това е мъдрост,
която съм дал вече на човешкия род.
Онова, което е приятно или стимулира по-низшите ви чакри, не е същото, което е приятно за по-висшите чакри.
Колкото по-високо издигаш жизнената си енергия в твоето физическо същество, толкова по-издигнато ще бъде твоето съзнание.
Ето
че отново стигаме до същото. Всичко това ми изглежда като аргумент в
полза на пълното въздържание В името на духовното издигане. Това е
цялата аргументация срещу проявлението на сексуална страст. Хората,
които са „издигнати" в своето съзнание, не „изхождат" от долната си
чакра - тяхната първа, най-ниска чакра - във взаимоотношенията си с
другите хора.
Това е вярно.
Но аз си мислех, че в целия този диалог Ти говориш, че човешката сексуалност трябва да тържествува, а не да бъде потискана.
Правилно.
Е, добре, тук имам нужда да ми поясниш за какво става дума, защото ми се струва, че има противоречие.
Този
свят е изпълнен с противоречия, сине Мой. Липсата на противоречия не е
задължителен компонент на истината. Понякога най-голямата истина е
заключена вътре в противоречието. В това се проявява Божествената Дихотомия.
Тогава
помогни ми да разбера тази дихотомия, защото през целия си живот съм
слушал колко е желателно, колко е възвишено „да се издигне енергията
кундалини" от коренната чакра. Това е било основното оправдание за
мистиците, които са живели в несексуален екстаз.
Съзнавам, че тук се отклонявам от темата за смъртта и се извинявам, че навлизам в други територии...
За
какво се извиняваш? Разговорът върви в посоките, в които върви.
„Темата", която разглеждаме в целия този диалог е какво означава да
бъдеш човек и какъв е смисълът на живота във вселената. Това е
единствената тема и Твоят въпрос се отнася към нея.
Желанието
да знаеш за смъртта е желание да знаеш за живота - което изтъкнах
по-рано - и ако нашият разговор води до разгръщане на разглежданите
обекти, така че да включваме самия акт, който създава живота и който е
негово Великолепно тържество, така да бъде.
Нека
сега още веднъж изясним едно. Не е задължително изискване за
„високоеволюиралите" да се преодолеят всякакви изяви на сексуална
енергия и да са изцяло издигнали своята сексуална енергия. Ако беше
така, тогава нямаше да има „високоеволюирали" същества никъде, защото
цялата еволюция щеше да спре.
Доста очевиден аргумент.
Да,
така че всеки, който твърди, че най-светите хора никога не правят секс
и че това е принизяване на тяхната святост, не разбира предназначението на
живота.
Нека
да дам пълна яснота по този въпрос. Ако търсиш критерий, според който
да оценяваш дали едно нещо е добро за човешкия род или не е, задай си
простия въпрос:
Какво би станало, ако всички го правят?
Това е много прост критерий и много точен. Ако всички правят дадено
нещо и резултатът е върховно благо за човешкия род, това е „еволюирало"
поведение.
Щом
всеки го прави и това води до разруха на човешкия род, тогава това
поведение не е много „еволюирало" и препоръчително. Съгласен ли си?
Разбира се.
Следователно,
ще се съгласиш че никой истински учител не би твърдял, че въздържанието
от секс е път към мъдростта. Тъкмо тази представа, че сексуалното
въздържание е някак си „по-възвишено", докато практикуването на секса е
„низша страст" е внушила срама в преживяването на секса и е причинила
чувството за вина и всякакви дисфункции, свързани със секса.
И
все пак, ако аргументът срещу въздържанието от секс е, че такова
въздържание би спряло възпроизвеждането на човешкия род, може ли да се
твърди, че след като веднъж сексът е осъществил тази функция на
възпроизводство, няма повече нужда от него?
Човек не прави секс, защото осъзнава своята отговорност към човешкия род и неговото възпроизвеждане. Човек прави секс, защото това е нещо естествено. То е генетична даденост. Човек се подчинява на един биологичен императив.
Точно така. Той е генетичен сигнал,
който поставя въпроса за оцеляването на рода. Но след като веднъж
оцеляването на рода е осигурено, не е ли „по-издигнато пак да се
пренебрегне сигнала".
Ти не разбираш правилно сигнала. Биологичният императив не е предназначен да гарантира оцеляването на рода, а да се преживее Единността,
която е истинската природа на човешкото същество. Създаването на нов
живот е нещо, което става, когато Единството е постигнато, но не е
причината да се търси това Единство.
Ако възпроизвеждането беше единствената причина за проявление на
сексуалността - ако тя не беше нищо повече от „родилен механизъм" - вие
нямаше да имате вече нужда от сексуален живот един с друг. Бихте могли
да съедините химическите елементи на живота в епруветка.
Това
обаче не би удовлетворило най-основните пориви на душата, които, както
се оказва, са далеч по-мащабни от простото възпроизводство и са
свързани с пресътворяването на Вашата Истинска Същност.
Биологичният императив не е да се създава живот, а да се преживява животът - и да се преживее истинската същност на живота: проявление на Единството.
И затова Ти никога няма да забраниш на хората да имат сексуален Живот, дори дълго след като са престанали да създават деца.
Разбира се.
И все пак някои твърдят, че сексът би трябвало
да се прекрати, когато хората престанат да създават деца и че двойки,
които продължават да имат сексуален живот, чисто и просто се поддават
на низши физически пориви.
Да.
А това „не е издигнато", а просто животинско поведение, което стои под благородната природа на човека.
Това отново ни връща към темата за чакрите или енергийните центрове.
Казах
по-рано, че „колкото по-високо издигате енергията на живота във вашето
физическо същество, толкова по-издигнато ще бъде вашето съзнание".
Да! И това, изглежда, казва „не на секса".
Не, не е така. Ако правилно го разбереш, не е така.
Ще
се върна на предходния ти коментар, за да поясня нещо: няма нищо
неблагородно или несвято в сексуалния живот. Вие трябва да изхвърлите
тази идея от съзнанието си, от културата си.
Няма нищо низко, грубо или „недостойно" (а още по-малко пък лишено от святост)
в изпълнения със страст и желание сексуален опит. Физическите пориви не
са проява на „животинско поведение". Тези физически пориви са вложени във вашия организъм - от Мен.
Кой според теб е създал нещата точно по този начин?
Физическите
пориви са само един компонент в сложната комбинации от реакции, които
имате един спрямо друг. Не забравяйте, че вие сте трисъставни същества
със седем центъра на чакрите. Когато откликвате един спрямо друг с
всичките си три съставки и с всичките си седем центъра едновременно,
тогава постигате върховното преживяване, към което се стремите и за
което сте били създадени!
Няма
нищо несвято в никоя от тези енергии - но ако изберете само една от
тях, това ще бъде „нецялостно". Вие няма да бъдете цялостни!
Когато не сте цялостни, вие не сте пълноценни, не сте истински себе си. Тъкмо това се има предвид, когато се каже „несвято".
О! Разбирам, сега разбирам.
Предупреждението
срещу секса за онези, които са избрали да бъдат „издигнати", никога не
е било отправяно от Мен. То е само покана, поканата не е
предупреждение, вие сте я превърнали в това.
И поканата не е да престанете да имате сексуален живот, а да спрете да бъдете нецялостни. Каквото
и да правите, независимо дали правите секс или закусвате, дали отивате
на работа или се разхождате край брега, дали скачате на въже или четете
добра книга - каквото и да правите, правете го като цялостното
същество, каквото сте.
Ако в секса влагате само енергията на най-низшата чакра, вие действате
само от най-низшата си чакра и пропускате най-върховната страна на това
преживяване. Но ако правите любов с друг човек и влагате в това
енергията на седемте енергийни центъра, вие получавате върховно
преживяване. Нима това може да не бъде „свято"?
Не може. Не мога да си представя, че подобно преживяване не е свято.
И
така, поканата да издигнете енергията си посредством вашето физическо
същество никога не е предполагала, нито изисквала това да прекъснете връзката си с първата чакра.
Ако
сте издигнали енергията си до сърдечната чакра или до коронната чакра
дори, това не означава, че тя не може да съществува и в коренната ви
чакра.
Всъщност, ако нямате енергия в коренната си чакра, означава, че е прекъсната връзката на енергията у вас.
Когато
издигнеш енергията си до висшите центрове, можеш да избереш или да не
избереш да имаш сексуално преживяване с друг. Но ако предпочетеш да
нямаш, това не означава, че сексуалното преживяване би нарушило някакъв
Космически закон на светостта, нито пък такъв отказ ще те направи по
някакъв начин „издигнат". А ако пък избереш да имаш сексуални отношения
с друг човек, това няма да „снижи" твоето ниво до коренната чакра -
освен ако не нарушиш връзката в обратния ред, тоест ако не прекъснеш връзката си с връхните чакри.
И така, това е приканване, не предупреждение, а приканване:
Издигайте
своята енергия, своята жизнена сила до най-високото възможно равнище
във всеки момент и това ще ви въздигне. Това няма нищо общо с факта
дали имате сексуален живот или нямате. То е свързано с издигане на
съзнанието ви, независимо какво правите.
Разбирам! Вече разбрах. Макар че не зная по какъв начин да издигна своето съзнание. Струва ми се, че не зная по какъв начин
да издигна жизнената енергия през центровете на чакрите си и не съм
сигурен, че повечето от хората знаят какво представляват тези центрове.
Всеки,
който искрено желае да узнае повече за „физиологията на духовността"
може да открие много лесно това. Аз съм дал източник на информация по
тези въпроси по много ясен начин.
Имаш предвид други книги, чрез други автори.
Да.
Прочети това, което пише Дийпак Чопра. Той е един от най-ясните
изразители на учението в момента на вашата планета. Той разбира тайната
на духовността и нейната наука.
А
има и още много други великолепни вестители. Техните книги описват не
само как да се издигне Жизнената енергия в тялото, но също така как да
се напусне физическото тяло.
Чрез
тези допълнителни четива човек може да си припомни колко е радостно да
се освободи от тялото, а после може да разбере как става възможно
никога повече да не се страхува от смъртта. Ще стане ясна дихотомията:
каква радост е да бъдеш в тялото и каква радост е да бъдеш освободен от
него.
Нумерология
Неделя
22.12.2024, 07:18