Животът, изглежда, много прилича на училище. Спомням си колко се
вълнувах всяка есен за първия учебен ден, докато в края на годината с
какъв трепет очаквах свършването на училище.
Съвсем точно! Тъкмо така е! Ти намери точния образ. Само че животът не е училище.
Да. Спомням си. Нали разясни това в първа книга. Дотогава смятах, че животът наистина е
„училище" и че ние сме дошли тук, за да „усвоим нашите уроци". Ти ми
помогна невероятно много в първа книга да разбера погрешността на
подобна доктрина.
Радвам се. Тъкмо това се опитваме да правим в тази трилогия - да внесем
яснота. А сега ти ясно разбираш как и защо душата може да прелива от
радост след „смъртта", без задължително някога да съжалява за „живота".
Но ти зададе един по-широк въпрос преди и ние трябва да се върнем към него.
Моля?
Ти каза: „Ако душата е нещастна в тялото, защо просто не го напусне?"
О, да.
Тя
всъщност го напуска. Аз нямам предвид само при „смъртта", както вече
обясних. Но тя не го напуска, защото е нещастна, по-скоро го напуска,
защото желае да възстанови силите си, да се подмлади.
Това често ли става?
Ежедневно.
Душата напуска тялото ежедневно? Кога?
Когато закопнее за по-широк опит. Тя открива, че това я подмладява.
И просто напуска, така ли?
Да. Душата напуска тялото през цялото време. През целия живот. Ето защо Ние сме създали съня.
Значи душата напуска тялото по време на сън, така ли?
Разбира се. Точно това в сънят.
Периодично
през целия ни живот душата се стреми към обновление, към презареждане,
ако щете, за да продължи да съществува в тази карета, която вие
наричате тяло.
Нима смятате, че е лесно за душата да обитава това ваше тяло? Никак не е лесно! Може би е просто, но не е лесно! То е наслада, но не е лесно. Това е най-трудното нещо, което душата някога е правила.
Душата,
която познава такава лекота и свобода, каквато ти не можеш да си
представиш, копнее да бъде в това състояние отново, както едно дете,
което обича училището, може да копнее за лятната ваканция. Както един
възрастен, който много би искал да има компания, може също, когато е
сред хора, да иска да остане сам. Душата се стреми към съществуване в
истина и реалност. Душата е лекота и свобода. Тя е също мир и радост.
Тя е също безграничност и безболезненост; съвършена мъдрост и съвършена
любов.
Тя
е всичко това и още, и още. Ала преживява твърде малко от тези неща,
докато е в тялото, тъй че тя е сключила споразумение със самата себе
си, казала си е, че ще стои в тялото, докато това е необходимо, за да
сътвори и преживее себе си - но само ако може да напуска тялото, когато
си пожелае.
Това тя прави ежедневно, посредством опита, който вие наричате сън.
Нима сънят е опитност, при която душата напуска тялото?
Да.
Аз си мислех, че ние заспиваме, защото тялото ни се нуждае от почивка.
Грешиш. Точно обратното, душата се стреми към почивка и затова кара тялото „да заспи".
Душата
буквално изоставя тялото (понякога най-ненадейно), когато е уморена от
ограниченията, от тежестта и липсата на свобода, свързани с тялото.
Тя
просто напуска тялото, когато търси „зареждане"; когато се умори от
цялата неистина и фалшива реалност и въображаеми опасности, и когато
отново потърси връзка със своя източник, увереност, покой и пробуда за
съзнанието.
В началото, когато душата се свърже с
тялото, това за нея е изключително трудно преживяване. То е уморително.
Особено за новодошлата душа. Тъкмо затова бебетата спят много.
Когато душата преодолее първоначалния шок от свързването си с тялото за
пореден път, тя става все по-толерантна към това и остава при тялото за
по-дълго.
В
същото време онази част от теб, наречена твое съзнание преминава в
състояние на забрава - така както е замислена. Дори изживяванията на
душата извън тялото, които тя сега предприема не толкова често, но все
пак ежедневно, не винаги връщат на съзнанието спомена. Всъщност в тези
моменти душата може да бъде свободна, но съзнанието да се обърка. И
така, съществото като цяло си задава въпроса: „Къде съм аз? Какво
създавам тук?" Подобни въпроси могат да доведат до истерично търсене,
до плашещи излизания извън тялото. Вие наричате тези пътувания извън
тялото „кошмари".
Понякога
може да се случи тъкмо обратното, душата да постигне състояние на
твърде голямо припомняме. В такъв случай съзнанието ще се пробуди. Това
ще я изпълни с мир и радост, които вие преживявате, когато се върнете в
тялото си.
Колкото
повече преживявате с цялото си същество онази увереност, която се
придобива по време на тези обновления на душата - и колкото повече
цялото ви същество си припомня какво прави и се опитва да го прави в
тялото - толкова по-малко душата би предпочела да стои извън тялото,
защото сега тя знае, че е дошла в това тяло по определена причина и с определена цел. Тогава тя предпочита да осъществи своята цел в тялото и да използва най-пълноценно даденото й време.
Човек, постигнал дълбока мъдрост, се нуждае от по-малко сън.
Нима твърдиш, че може да се определи до каква степен е еволюирал даден човек, по това колко сън му е необходим?
Донякъде
е така. Може с известна приблизителност да се определи. Понякога душата
предпочита да напусне тялото, заради чистата радост от това. Тя може да
се стреми към пробуждане на съзнанието и обновление на тялото, може и
просто да предпочита да пресътворява чистия екстаз от познанието на
Единството. Ето защо не винаги основателно може да се твърди, че
колкото повече спи един човек, толкова по-малко еволюирал е той.
Въпреки
това, не е никаква случайност, че съществата, които осъзнават какво е
предназначението на тялото и факта, че те не са идентични със своите
тела, а с онова, което е въплътено в телата им - са готови да прекарват
все повече и повече време в тези тела и създават впечатление, че „се нуждаят от по-малко сън".
Някои
същества дори избират да преживеят едновременно забравата, свързана с
пребиваването в тяло, и в същото време Единението на душата. Тези
същества могат да тренират една част
от себе си да не се идентифицира с тялото, докато в същото време
продължават да бъдат в тяло, и по този начин преживяват екстаза на
познанието на Истинската си Същност, без да напускат своето будно
човешко състояние.
Как постигат това? Как аз бих могъл да постигна такова нещо?
Това
е въпрос на самоосъзнаване. На постигане на състояние на пълно
самосъзнание, както казах и преди. Пълното съмосъзнание не е въпрос на
някаква активност, то е състояние, в което човек може само да бъде.
Как? Трябва да има някакви средства, които Ти можеш да ми дадеш.
Ежедневната
медитация е едно от най-добрите средства, посредством които се
сътворява тази опитност. Посредством медитацията ти можеш да издигнеш
своята жизнена енергия до най-високата чакра и дори да напуснеш тялото си в „будно" състояние.
По
време на медитация ти можеш да преживееш пълно самосъзнание, докато
тялото ти е в будно състояние. Това състояние на будност се нарича същинска будност.
За да преживееш такова състояние, не е задължително да седнеш и да
медитираш. Медитацията е просто средство, „оръдие", както ти го нарече,
но не се налага да седиш и да медитираш, за да го преживееш.
Трябва
също така да знаеш, че да седиш и да медитираш не е единственият вид
медитация, която съществува. Съществуват също така изправена медитация.
Летяща медитация. Работеща медитация. Сексуална медитация.
Това е състояние на същинска будност.
Да
спреш в такова състояние, означава просто да спреш по пътя си, да спреш
да вървиш, накъдето си се запътил. Да спреш да вършиш, каквото вършиш.
Просто да спреш за момент и да бъдеш точно, където си, да бъдеш точно в състоянието, в което си.
Спирането
дори и само за миг може да бъде благословено. Бавно се оглеждаш и
забелязваш неща, които не си забелязвал, минавайки покрай тях.
Дълбокият мирис на земята след дъждовете, къдрицата коса зад лявото ухо
на твоята любима, същинската радост да видиш едно дете да играе.
Не е задължително да излезеш извън тялото си, за да забележиш това. То е състояние на същинска будност.
Когато
вървиш в такова състояние, ти вдишваш аромата на всяко цвете, летиш
заедно със всяка птица и усещаш всяко поскърцване под краката си.
Откриваш красота и мъдрост, защото мъдростта се открива там, където
красотата се проявява, а красотата се проявява навсякъде от всяка
частица на живота. Не е необходимо да я търсиш, тя ще ти се яви.
И не се налага да излезеш извън тялото си, за да преживееш това. То е състояние на същинска будност.
Когато
„работиш" в състояние на медитация, ти превръщаш всичко, което вършиш в
медитация и така в дар, в приношение от теб към твоята душа и от твоята
душа към всичко. Миейки чинии, ти се наслаждаваш на топлината на
водата, която милва ръцете ти и се удивляваш на чудото както на водата,
така и на топлината. Работейки с компютъра си, виждаш как думите се
явяват на екрана пред теб, откликвайки на командата на пръстите ти и
изпитваш вълнение от силата на съзнанието и тялото, която си успял да
овладееш. Приготвяйки вечерята, изпитваш любовта на вселената, която ти
е дарила тази храна и връщайки този дар, влагаш в приготвянето на
храната цялата любов на своето същество. Няма значение колко
екстравагантно или просто е яденето. Супата може да бъде обикната така,
че да стане вкусна.
Не е необходимо да напускаш тялото си, за да преживееш това. То е състояние на същинска будност.
Когато
в такова състояние преживяваш енергийния обмен на сексуалността, ти
познаваш най-висшата истина за Своята Същност. Сърцето на твоя любим се
превръща в твой дом. Тялото на твоя любим става твое собствено тяло.
Твоята душа престава да си въобразява, че е отделна от каквото и да
било.
Не е необходимо да напускаш тялото си, за да преживееш това. То е състояние на истинска будност.
Когато
си в състояние на готовност, ти си в състояние на будност. Една усмивка
даже може да те отведе в това състояние. Една най-обикновена усмивка.
Просто спри всичко за миг и се усмихни. Ей така, на нищо, просто защото
се чувстваш добре. Просто защото сърцето ти знае една тайна. И защото
душата ти знае каква е тази тайна. Усмихни се на това, широко се
усмихни. То ще изцели твоите болки.
Ти искаш от Мен да ти дам средства и аз ти ги давам.
Дишай.
Това е още едно средство. Дишай продължително и дълбоко. Дишай бавно и
нежно. Дишай в крехкото сладостно нищо на живота, така пълно с енергия,
така пълно с любов. Ти вдишваш Божията любов. Дишай дълбоко и ще можеш
да я почувстваш. Дишай много, много дълбоко и ще се разплачеш от любов.
От радост, защото си срещнал своя Бог и твоят Бог те е запознал със собствената ти душа.
След
като веднъж си имал подобно преживяване, животът никога повече не е
същият. Хората говорят за това, че са „били на върха на планината" или
„че са изпаднали в състояние на върховен екстаз". Тяхното битие е
променено завинаги.
Благодаря Ти. Разбирам. Това са простите неща. Простите действия и най-чистите.
Да.
Но знай това. Някои хора медитират години наред и никога не постигат
такова преживяване. То зависи от това доколко човек е отворен и доколко
има воля да го преживее. И също доколко е способен да се откаже от
всяко очакване.
Трябва ли да медитирам всеки ден?
Както
по отношение на всичко и в това отношение няма „трябва" или „не
трябва". Това не е въпрос на какво трябва, а какво избираш да правиш.
Някои
души се стремят да вървят в будно състояние. Някои осъзнават, че в този
живот повечето хора сякаш вървят насън; неосъзнато. Те минават през
живота безсъзнателно. Но други души, които минават през живота в
съзнателно състояние избират някаква друга пътека. Тръгват по различен
път.
Стремят
се да преживеят целия мир и радост, неограничената свобода, мъдрост и
любов, която носи Единството. Не само когато са оставили тялото и то е
„легнало" (заспало), но и когато тялото се е вдигнало от сън.
За душа, която създава подобен опит, се казва, че „той се е повдигнал."
Други, представителите на така наречената „Нова епоха", наричат този процес „съзнателно извисяване".
Няма
значение какво понятие ще използвате (думите не са най-надеждното
средство за комуникация), всичко се свежда до това да се живее в будно
съзнание и тогава то се превръща във всеобхватно съзнание.
И когато постигнеш това всеобхватно съзнание, какво съзнаваш?
Съзнаваш Истинската си Същност.
Ежедневната
медитация може да бъде един от начините да го постигнеш, но тя изисква
пълна отдаденост, посвещение - решение да търсиш вътрешна опитност, не
външна награда.
И запомни, тайните се пазят в мълчанието и затова най-сладостният звук е звукът на мълчанието. Той е песента на душата.
Ако вярваш в шумотевицата на света, а не в тишината на собствената си душа, ти си изгубен.
Значи, ежедневната медитация наистина е добра идея?
Добра
идея ли? Да. Но отново ти напомням това, което току-що казах. Песента
на душата може да бъде изпята по много различни начини. Сладостният
звук на тишината може да бъде чут множество пъти.
Някои
чуват тишината в молитва, някои пеят песента по време на работа, някои
търсят тайните в безмълвно съзерцание, а други в не толкова
съзерцателни условия.
А
когато се овладее този процес и се постигне съвършенство в него или
дори когато само периодично се преживява, шумотевицата на света може да
бъде приглушена и всички разсейващи моменти да стихнат, дори и тогава,
когато човек е сред тях. Целият живот се превръща в медитация.
Целият Живот наистина е медитация, в която ти съзерцаваш Божественото. Това се нарича истинска будност или съзнателност.
Когато преживяваш живота
по този начин, всичко в него е неповторимо. Вече няма борба, болка и
тревога. Съществува само преживяване, което можеш да назовеш според
избора си, да го определиш цялостно като съвършенство.
Използвай своя живот като медитация и използвай за медитация всички
събития в него. Върви в будно състояние, а не като насън. Движи се
съзнателно, а не безсъзнателно и не се разкъсвай от съмнения и страх,
нито от вина и самообвинения. Живей в постоянно великолепие, сигурен,
че си истински обичан. Ти си винаги Едно с Мен. Ти си вечно добре
дошъл. Добре дошъл у дома.
Защото
твоят дом е в Моето сърце. И Моят дом е в твоето сърце. Аз те
призовавам да видиш това в живота, както със сигурност ще го видиш в
смъртта. Тогава ще разбереш, че няма смърт и че онова, което наричаш
живот и смърт, са част от един и същ безкраен, несвършващ опит.
Ти си всичко, което Е. Всичко, което някога е било и всичко, което някога ще бъде. Свят без Край.
Амин.
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 18:01