Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



23:42
07.08.2020
Петък
34.200.218.187


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 3

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

10. Душата е по-голяма от тялото.

Обичам Те, знаеш ли?
    Да. И Аз те обичам. А ти знаеш ли?
    Започвам да го осъзнавам. Наистина започвам да го осъзнавам.
    Чудесно.

11.


    Ще ми кажеш ли някои неща, свързани с душата?
    Разбира се. Ще се опитам да ти ги обясня в рамките на твоето ограничено разбиране, но не си позволявай да изпитваш притеснение, ако някои неща „нямат смисъл за теб". Опитай се да запомниш, че ти възприемаш тази информация през един уникален филтър - филтър, който е бил проектиран от самия теб като защита срещу припомнянето.
    А защо съм си изградил такъв филтър?
    Играта щеше да свърши, ако си припомниш всичко. Тук си дошъл по определена причина и Божествената цел би била изопачена, ако разбираше по какъв начин е устроено всичко. Някои неща винаги ще останат тайна на това ниво на съзнание и така трябва да бъде.
    Ето защо не се опитвай да разрешиш всички тайни. Помогни ми веднъж. Дай на вселената шанс, тя ще ти се разкрие , когато му дойде времето.
    Наслаждавай се на преживяването да бъдеш непрекъснато в процес на ставане.
    Бързай бавно.
    Точно така. Баща ми обичаше да казва така.
    Баща ти е един мъдър и прекрасен човек. Не са много хората, които биха го определили така.
    Не са много хората, които са го познавали.
    Майка ми го познаваше.
    Да. Познавала го е и го е обичала.
    Познаваше го и го обичаше.
    Да, обичала го е. И му прощаваше.
    Да, прощавала му е.
    Прощаваше му всички постъпки, които я нараняваха.
    Да. Тя го е разбирала, обичала и му е прощавала и с това е била и е прекрасен образец, един благословен учител.
    Да. И така... ще ми разкажеш ли за душата?
    Ще ти разкажа. Какво искаш да знаеш?
    Нека да започнем с първия и най-очевиден въпрос. Аз вече зная отговора му, но той е добра начална точка. Съществува ли душа в човека?
    Да. Тя е третият аспект на вашето същество. Вие сте триединно същество, което се състои от тяло, съзнание и дух.
    Аз зная кое е моето тяло; мога да го видя. Струва ми се също, че зная кое е съзнанието ми - съсредоточено е в част от моето тяло, наричана глава, но не съм сигурен, че имам някаква представа къде е поместена...
    Почакай малко. Запомни си въпроса. Грешиш по отношение на едно. Съзнанието ти не е поместено в главата.
    Не е ли?
    Не. Твоят мозък се помества в черепа, но не и съзнанието.
    Тогава къде е поместено то?
    Във всяка клетка на тялото ти.
    О-о...
    Онова, което наричаш съзнание, е всъщност енергия. То е... мисъл, а мисълта е енергия, а не обект.
    Мозъкът ти е обект. Той е физически и биохимичен механизъм - най-големият и най-сложно устроен, но не единствен механизъм в човешкото тяло, чрез който тялото превежда или преработва енергията, която е твоята мисъл, във физически импулси. Твоят мозък е трансформатор. Това представлява и цялото ти тяло. Ти имаш малки трансформатори във всяка клетка. Биохимиците често отбелязват, че индивидуалните клетки - кръвните клетки например - сякаш притежават свой собствен разум, всъщност това е точно така.
    Това се отнася не само до клетките, но и до по-големи части от тялото. Всеки човек на планетата знае за една определена част на тялото, която като че ли има свое собствено съзнание...
    Да. И всяка жена знае колко абсурдни стават мъжете, когато позволят на тази телесна част да влияе върху техния избор и решения.
    Някои жени използват това знание, за да упражняват власт над мъжете.
    Това не може да се отрече. И някои мъже упражняват власт над жените чрез избора и решенията, които осъществяват с тази телесна част.
    И това не може да се отрече.
    Искаш ли да знаеш как може да се сложи край на този цирк?
    Абсолютно.
    Тъкмо това имах предвид по-рано с разговора, свързан с издигането на жизнената енергия, така че да обхваща всичките седем чакри.
    Когато твоите избори и решения произтичат от една по-широка гледна точка в сравнение с ограниченото място, което току-що бе описано, невъзможно е жените да имат власт над теб, а и ти никога не би се стремил да упражняваш власт над тях.
    Единствената причина, поради която жените прибягват до подобни средства и манипулации, е, че им се струва, че няма други средства да упражняват контрол или поне не са толкова ефективни. Без известен контрол мъжете често стават, така да се каже, неуправляеми.
    Обаче, ако мъжете изявяваха в по-голяма степен своята висша природа и ако жените се обръщаха повече към тази мъжка страна, така наречената „война между половете" щеше да свърши. Както щеше да свърши и всяка друга война на вашата планета.
    Както казах и преди, това не означава, че мъжете и жените трябва да се отрекат от секса, нито че сексът се отнася към по-низшата природа на човешките същества. Това означа само, че сексуалната енергия, когато не бъде издигната до по-висшите чакри и когато не е свързана с останалите енергии, които изграждат цялостния човек, поражда избори и резултати, които не отразяват цялостната личност. Често те не са чак толкова прекрасни.
    Твоята Цялостност е самото великолепие, ала всичко, което не е твоята цялостност не е чак толкова великолепно. И така, ако искаш със сигурност да постигнеш резултат, който не е най-прекрасният избор, трябва само да решиш да действаш единствено с енергията на долната си чакра. После ти остава само да наблюдаваш резултатите.
    Те са напълно предсказуеми.
    Хммм. Струва ми се, че винаги съм знаел това.
    Най-големият проблем, пред който е изправен човешкият род не е кога ще го узнае, а кога ще започне да действа в съответствие с това, което вече знае.
    Значи съзнанието е съсредоточено във всяка клетка...
    Да. И най-много клетки има в мозъка, така че човек остава с впечатление, че съзнанието е съсредоточено в него. Мозъкът обаче е само основният процесуален център, но не и единственият.
    Да, разбирам. И така, къде е съсредоточена душата?
    А ти къде смяташ, че е съсредоточена?
    Зад Третото око?
    Не.
    В центъра на гърдите или в лявата страна, където е сърцето, или точно под гръдната кост?
    Не.
    Е, добре, предавам се.
    Тя е навсякъде.
    Навсякъде ли?
    Навсякъде.
    Също както съзнанието.
    Стой. Почакай малко. Съзнанието не е навсякъде.
    Не е ли? Стори ми се, че Ти току-що каза, че то е във всяка клетка на тялото.
    Това не означава „навсякъде". Съществува пространство между клетките. Фактически тялото ти представлява 99% пространство.
    Там ли е съсредоточена душата?
    Душата е навсякъде, в теб, отвъд теб и около теб. Тя е това, в което се съдържаш ти.
    Почакай малко! Сега Ти почакай малко! Винаги са ме учили, че душата се съдържа в тялото. Какво стана със знаменитото „Тялото е храмът на твоето същество"?
    Това е фигуративно казано.
    Това е метафора, която помага на хората да разберат, че са нещо повече от своите тела, че съществува нещо повече от тях. Съществува наистина. Буквално. Душата е по-голяма от тялото. Тя не се съдържа в тялото, но съдържа тялото в себе си.
    Чувам това, което ми казваш, но все още ми е трудно да си го представя.
    Някога чувал ли си за „аура"?
    Да. Да. Това ли е душата?
    Това създава най-близка представа със средствата на езика, които имаш и при твоите възможности за разбиране, за тази огромна и сложна реалност. Душата е онова, което те поддържа цялостен - също както Душата на Бога е онова, което съдържа Вселената и я поддържа цялостна.
    О! Това е напълно противоположно на всичко, което някога съм мислил.
    Търпение, сине Мой. Противоречията едва сега започват.
    Но щом душата в известен смисъл е „въздухът в нас и около нас" и щом душата на всички останали е същото, тогава къде свършва една душа, за да започне другата?
    О, не ми казвай, не ми казвай...
    Виждаш ли, ти вече знаеш отговора!
    Няма такова място, където една душа да „свършва" и друга да „започва". Също както няма точка, където въздухът в хола да свършва и въздухът в трапезарията да започва. Това е един и същ въздух. Всичко е една и съща душа.
    Ти току-що откри тайната на вселената.
    А щом Ти си онова, което съдържа вселената, също, както ние сме онова, което съдържа нашите тела, тогава няма място, където Ти „свършваш" и ние „започваме"!
    (Кхи!).
    Можеш, колкото си щеш да се прокашляш, за мен това е удивително откровение! Имам чувството, че съм знаел това, но едва сега го разбирам!
    Това е страхотно! Не е ли така?
    Виждаш ли, затруднението ми идваше от факта, че възприемах тялото като обособен съсъд, който дава възможност да се разграничава „това" и „онова" тяло. И тъй като винаги съм смятал, че душата е поместена в тялото, следователно съм правил разграничение между „тази душа" и „онази душа".
    Да, съвсем естествено.
    Ала, щом душата е навсякъде вътре и извън тялото - в неговата „аура" - както Ти я наричаш, къде тогава „свършва" едната аура, за да „започне" другата? Едва сега разбирам как с физически понятия става възможно едната душа да не „свършва", за да „започва" другата и че във физически смисъл е истина, че Ние Всички Сме Едно!
    Ура! Това е всичко, което мога да кажа. Ура!
    Винаги съм смятал, че това е метафизична истина. А сега разбирам, че също така е и физическа истина! Свети Боже, религията изведнъж се превърна в наука!
    Не можеш да кажеш, че не съм те предупредил.
    Почакай! Ако няма място, където да свършва една душа и да започва друга, означава ли това, че няма такова нещо като индивидуална душа?
    Ами и да, и не.
    Това е отговор, наистина достоен за Бога.
    Благодаря.
    Но честно казано, надявах се да получа малко повече яснота по този въпрос.
    Дай ми да си поема дъх. Започнахме да препускаме прекалено бързо. Ръката те боли от писане.
    Имаш предвид, от стенографиране.
    Да. Нека малко да си поемем дъх. Да се поотпуснем. Всичко ще ти обясня.
    Добре. Продължавай. Готов съм.
    Спомняш си, че многократно вече съм ти говорил за така наречената Божествена Дихотомия.
    Да.
    Това е един от примерите за Божествена Дихотомия. Фактически най-големият пример.
    Разбирам.
    Много е важно да узнаеш какво е Божествената Дихотомия и да се научиш напълно да я разбираш, ако искаш да живееш сред тази Наша вселена в благодат.
    Според Божествената Дихотомия възможно е две видимо противоречиви истини да съществуват едновременно в едно и също пространство.
    А сега на вашата планета хората се затрудняват да приемат това. По тази причина, когато две реалности привидно си противоречат, веднага се стига до отхвърляне на едната от тях като погрешна, фалшива, неистинна. Необходима е голяма зрялост, за да се разбере и приеме, че фактически и двете могат да отговарят на истината.
    Въпреки това, в сферата на абсолютното - за разлива от сферата на относителността, в която вие живеете - там е съвсем ясно, че единствената истина, която е всичко, което Е, понякога предизвиква резултат, който, разгледан в относителни понятия, изглежда като противоречие. Това се нарича Божествена Дихотомия и тя е съвсем реална страна на човешкия опит. И както казах, напълно невъзможно е да живееш в благодат, без да приемаш този факт. Човек все се мръщи, ядосва се, вдига шум, търси напразно „справедливост" или искрено се опитва да примири противоречивите сили, които поначало не са предназначени да се примирят, а по самата си природа напрежението помежду им поражда желания ефект.

    Сферата на относителността фактически се поддържа благодарение на такива напрежения. Така например, напрежението между доброто и злото. Във върховната реалност не съществуват добро и зло. В сферата на абсолютното всичко, което съществува, е любов, ала в сферата на относителността вие сте създали преживяване, което наричате „зло" и това е станало по своята разумна причина. Вие желаете да преживеете любовта, а не просто да „знаете", че любовта е Всичко, Което Е. А не можете да преживеете нещо, ако съществува само то и нищо друго. И така в своята реалност вие сте създали (и продължавате да създавате ежедневно) противоположността между добро и зло, като използвате едното, за да можете да преживеете другото.
    И така се постига Божествената Дихотомия - две привидно противоречиви истини, които съществуват едновременно в едно и също пространство. По-конкретно:
    Съществува такова нещо като доброто и злото.
    Всичко, което съществува е любов.
    Благодаря Ти, че ми изясни това. Засягал си го и преди, но благодаря, че ми помогна да разбера Божествената дихотомия още по-добре.
    Винаги Съм готов да го направя. А сега, както казах, най-голямата Божествена Дихотомия е тази, която разглеждаме в момента. Съществува Само Едно Същество и следователно Само Една Душа и съществуват много души в това Едно Същество.
    Ето как действа дихотомията: току-що ти обясних, че не съществува разграничение между душите. Душата е енергията на живота, която е вътре и около всички физически обекти (като тяхна аура). В известен смисъл тя е това, което „държи" всички физически обекти да не се разпаднат. „Душата на Бога" държи вселената, а „душата на човека" държи всяко отделно човешко тяло да не се разпадне.
    Тялото не е онова, което съдържа, не е „дом на душата"; душата е онова, което съдържа тялото.
    Точно така.
    Не съществува разделителна граница между душите. Няма такава точка, където една „душа да свършва" и „друга да започва". И така в действителност една душа държи в единство всички тела.
    Правилно.
    В същото време, тази една душа „изглежда сякаш" група индивидуални души.
    Наистина е така - и то не случайно, а преднамерено. Можеш ли да ми обясниш как става това?
    Да.
    Макар че действително разделение между душите не съществува, истина е, че градивото, от което е съставена тази Една Душа се проявява във физическата реалност при различна скорост, при което поражда различни степени на плътност.
    При различна скорост ли? Какво общо има тук скоростта?
    Целият живот е вибрация. Това, което наричаш живот (със същата основателност би могъл да го наречеш Бог), е чиста енергия. Тази енергия постоянно и винаги вибрира, движи се на вълни. Вълните вибрират при различна скорост, пораждайки различни степени на плътност или светлина. Това на свой ред поражда различни „резултати" във физическия свят - различните физически обекти. Но докато обектите са разграничени един от друг и различни, енергията, която ги поражда, е съвършено една и съща. Нека да се върнем на примера, който ти използва с въздуха между твоята дневна и трапезарията. Добре е да използвам образност, която спонтанно възникна при теб като прозрение.
    Мога да се досетя откъде.
    Да, Аз ти внуших това прозрение. И така, ти самият каза, че няма точно място между тези две физически пространства, място, където въздухът на дневната да „спира", за да „започне" въздухът на трапезарията. И това е вярно. И все пак има място, където „въздухът на дневната" става не толкова наситен. Тоест той се разрежда, става „по-фин". Същото се отнася и за „въздуха в трапезарията". Колкото по-далеч отиваш от трапезарията, толкова по-малко можеш да усетиш миризмата на гозбите!
    Освен това, въздухът в къщата е един и същ въздух. Няма отделен „въздух в трапезарията" и все пак в „трапезарията човек има чувството, че „въздухът е друг". По една проста причина, той ухае различно!
    И тъй като въздухът е придобил различни характерни особености, изглежда сякаш това е различен въздух. Но не е. Всичко е един и същ въздух, който само ти се струва различен. В хола ти чувстваш дъха на огъня в камината, в трапезарията долавяш мириса на вечерята. Можеш даже да влезеш в някаква стая и да си кажеш: „О, колко е задушно. Ще отворя да влезе свеж въздух", сякаш в стаята няма изобщо въздух, а всъщност, естествено, че има, и то много въздух. Онова, което ти се иска да направиш, е да промениш характерните особености на въздуха в стаята.
    И така ти отваряш, за да влезе въздух отвън. Но и това е същият въздух. Съществува само един въздух, който се движи навътре, наоколо и преминава през всичко.
    Това е понятно, напълно го разбирам. Харесва ми начинът, по който ми обясняваш Вселената, така че мога напълно да схвана за какво става дума.
    Благодаря ти. Опитвам се. И така, позволи ми да продължа!
    Моля Те!
    Както въздухът в твоя дом, енергията на живота - онова, което наричаме „Божията душа" - получава различни характерни особености, когато обгръща различните физически обекти. Тази енергия всъщност се организира по определен начин, така че да формира тези обекти.
    Когато енергийните частици се съединяват, за да формират физическата материя, те силно се концентрират, сгъстяват се, свързват се в едно. Започват да „изглеждат" и дори да се „усещат" като обособени единици. С други думи, те започват да изглеждат „отделни", „различни" от всяка друга енергия. Ала това е все същата енергия, която се проявява по различен начин.
    Самият акт на това различно проявление създава предпоставки Единството да се изяви като Множественост.
    Както обясних в първа книга, Това, Което Е, не може да познае себе си от опит, докато не разбие тази способност да се диференцира. И така Единството се разделя на Това и Онова. (Тук се опитвам много да опростя нещата.)
    Тези „групи енергия", които се свързват в обособени единици, така че да съдържат в себе си физическите същества, са онова, което сте избрали да наричате „души". Тук става въпрос за онези части от Мен, които са се превърнали в многобройните Вас. Оттук и Божествената дихотомия:
    Ние сме само Един.
    Ние сме Мнозина.
    О, това е страхотно.
    Щом ти казваш. Да продължавам ли?
    Не, спри дотук. Омръзна ми. Разбира се, продължавай!
    Добре.
    Когато енергията се съединява, тя става много концентрирана, но колкото повече човек се отдалечава от мястото на концентрация, толкова по-разредена става тази енергия, „въздухът става по-рядък". Аурата избледнява. Енергията никога не изчезва напълно, защото не може да изчезне. Тя е съставният елемент на всичко сътворено. Тя е всичко, Което Е. Ала може да стане много, много фина, много неуловима, почти „несъществуваща".
    Тогава, на друго място (имам предвид в друга част на Самата Нея), тя отново може да се съедини, отново да се „групира", за да формира онова, което наричате материя и онова, което наричате обособена единица. Сега двете единици изглеждат отделни една от друга, но в действителност разделение не съществува изобщо.
    Това е, казано съвсем, съвсем просто, обяснението на цялата физическа вселена.
    О, но нима е възможно всичко това да бъде истина? Отвъде да зная дали не съм си го измислил?
    Вашите учени вече откриват, че градивните елементи на всичко живо са едни и същи.
    Те са донесли камъни от Луната и са открили в тях същите елементи, които могат да се открият и в дърветата. Те отделят елементите на едно дърво, за да открият същите елементи и в теб.
    Ето какво ще ти кажа: Всички Ние се състоим от едни и същи елементи.
    Ние всички сме една и съща енергия, съединена или сгъстена по различен начин, така че да създаде различни форми и различна материя.
    „Материята" не съществува сама по себе си. Нищо не може да стане материя от само себе си. Исус е казал: „Без моя Отец, аз съм нищо." Отецът на всичко е чистата мисъл. Това е енергията на живота. Това е Абсолютната Любов, както сте избрали да я наричате. Това е и Богът, и Богинята. Алфата и Омегата. Началото и Краят. Това е Всичко-Във-Всичко. Неподвижният Двигател. Първичният източник. Това е, което сте се стремили от началото на времето. Великата Тайна, Безкрайната Енигма, Вечната Истина.
    Ние сме Едно и това Едно е ТВОЯТА СЪЩНОСТ.

Категория: Разговори с Бога 3 | Добавил: Бонд (12.05.2009)
Разгледан: 1022 | Рейтинг: 3.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   34.200.218.187          Петък          07.08.2020, 23:42