О, Боже мой, спри! Престани! Ти
убиваш всяка добра мисъл, която съм имал някога за брака! Невъзможно е
Бог да пише всичко това. Бог никога не би казал подобни неща за
религията и брака!
Тук говорим за брака и религиите, така както вие сте ги изградили.
Този разговор ти се струва жесток ли? Ето какво ще ти кажа: Вие сте
поставили извън закона Божието слово, за да оправдаете своите страхове
и да намерите рационални основания за безумните си отношения един към
друг.
Готови сте да вложите в устата на Бога думи, които ви се иска Бог да
изрече, за да продължите да се ограничавате един друг, да се наранявате
един друг и дори да се убивате един друг в Мое име.
Да, вие сте призовавали Моето име и сте развявали Моето знаме, и сте
носили кръстове по бойните полета векове наред, само за да докажете, че
Аз обичам един народ повече от друг и че съм поискал от вас да убивате, за да го докажете.
Но ето какво ще ти кажа: Моята любов е безгранична и безусловна. Това е
нещо, което не можете да чуете, това е истината, която не можете да
понесете, това е твърдение, което не можете да приемете, защото
неговата всеобхватност разбива не само институцията на брака (каквато
вие сте изградили), но всяка от вашите религиозни и правителствени
институции.
Защото сте създали една култура, основана на изключването и я
поддържате с един културен мит за Бог, който изключва едни за сметка на
други.
А Божията култура е основана на включването на всички. В Божията любов всеки е включен, в Божието царство всеки е поканен.
И тъкмо тази истина вие наричате богохулство.
И сте принудени
така да я наричате, защото ако е истина, тогава всичко, което вие сте
създали в живота, е лъжа. Всички човешки конвенции и всички човешки
системи са погрешни в онази степен, в която не са неограничавани от
нищо, вечни и свободни.
Как може нещо да бъде погрешно, ако не съществува „добро" и „зло"?
Нещо е погрешно в онази степен, в която не функционира съобразно своята
цел. Ако една врата не се отваря и затваря, вие няма да я наречете
„лоша", вие просто ще кажете, че тя е поставена и работи погрешно,
защото не служи на целта, за която е предназначена.
Онова, което сте изградили в живота си и в човешкото общество и което
не служи на целта да се осъществявате като хора, е погрешно. То
представлява погрешна система.
Би ли попитал отново, каква е моята цел да се осъществя като човек?
Да решиш и изявиш, да сътвориш и изразиш, да преживееш и осъществиш
своята Истинска Същност.
Да пресътворяваш наново себе си във всеки миг според най-върховната
версия на най-върховната визия, която си имал за своята Истинска
Същност.
Това е целта на осъществяването ти като човек и това е целта на живота като цяло.
И така, докъде стигнахме в крайна сметка? Разбихме религията.
Изобличихме брака и отхвърлихме правителствата. Докъде стигнахме при
това положение?
Преди всичко не сме разбивали, разобличавали и отхвърляли нищо. Ако
една система, която сте изградили, не е функционална и не отговаря на
своето предназначение, да се разкрие
това положение не означава тя да бъде разбита, разобличена, отхвърлена
като система. Опитай се да си спомниш разликата между осъждане и
наблюдение.
Не бих искал да споря с Теб, но голяма част от това, което бе казано тук, ми звучи като осъждане.
Ние сме притеснени тук от ужасните ограничения на думите. Има толкова
малко думи и ние използваме все едни и същи думи все отново и отново,
дори и когато не винаги изразяват един и същ смисъл или едни и същи
мисли.
Вие обичате бананов сладолед, но със сигурност нямате предвид същото,
когато казвате, че се обичате един друг. Виждаш ли - имате твърде
ограничени думи, за да опишете собствените си чувства.
Общувайки с теб по този начин - посредством думите - Аз си позволявам
да изпитам тези ограничения и допускам, че тъй като този език е
използван от вас, когато съдите, лесно е да стигнете до заключението, че и Аз съдя, когато го използвам.
Трябва да те уверя, че Аз не съдя. В протежение на целия този диалог
просто се опитвам да ви кажа как да стигнете там, където искате, и да
опиша колкото се може по-безпристрастно какво ви пречи по пътя, какво
ви спира да стигнете целта си.
Например, по отношение на религията,
вие твърдите, че искате да постигнете състояние, в което истински да
познаете Бога и да обичате Бога. Единственото, което Аз правя, е, че
изразявам наблюдението, че вашите религии не ви помагат да постигнете
това.
Вашите религии са превърнали Бога в огромна мистерия и са ви накарали не да обичате Бога, а да се страхувате от Него.
Религията не е направила много, за да ви накара да промените своето
поведение. Вие продължавате да се убивате, да се осъждате, да се
обвинявате и фактически вашите религии ви подтикват към това.
В този смисъл във връзка с религията Аз само изразявам наблюдение.
Наблюдението, че вие искате да постигнете едно, а религията ви води към
друго.
Да вземем сега например брака.
Вие бихте искали той да ви отведе в земята на вечното блаженство или
поне чрез него да постигнете едно разумно ниво на мир, сигурност и
щастие. Както е и с религията, вашето изобретение, наречено брак,
постига това само в началото на пътя, когато го преживявате за първи
път. Но също както и при религията, колкото по-дълго останете в това
преживяване, толкова повече то ви отвежда там, където не искате да
бъдете.
Почти половината от хората, които сключват брак, стигат до развод, а
сред онези, които останат женени, мнозина са отчайващо нещастни. Вашите
„блажени съюзи" ви водят до горчилка, гняв и съжаление. Някои от тях, и
то не малко, стигат до откровена трагедия.
Заявявате, че очаквате от правителствата
да осигуряват мир, свобода и сигурност на вашия дом, но Аз наблюдавам,
че те така, както са изградени от вас, не изпълняват тези функции.
Вашите правителства по-скоро ви тласкат към войни, все по-голяма липса на свобода, домашно насилие и недоволства.
Не сте съумели да разрешите най-основните проблеми на препитанието,
здравеопазването и поддържането на живота, още по-малко пък да
разрешите предизвикателството за даване равен шанс на всички.
Стотици хора ежедневно умират от глад на планетата, докато хиляди
изхвърлят ежедневно достатъчно храна, с която могат да се нахранят цели
народи.
Не сте в състояние да се справите с най-простата задача да вземете
излишъка от „имащите" и да го дадете на „нямащите" - още по-малко пък
да решите проблема за това искате ли да споделите по равно жизнените
условия.
Всичко това не са присъди. Всичко това са верни наблюдения по отношение на вашето общество.
Но защо? Защо е така? Защо сме постигнали толкова малък напредък в управлението на нашите дела, през толкова много минали години?
Години ли? Може да се каже векове.
Добре, векове.
Това е свързано с първия човешки културен мит и с всички останали
митове, които следват от него. Докато те не се променят, нищо друго
няма да се промени. Защото вашите културни митове са в основата на
вашата етика, а вашата етика създава поведението ви. Но проблемът е, че
вашият културен мит е в противоречие с основния ви инстинкт.
Какво означава това?
Вашият първичен културен мит е, че злото е вродено у хората. Това е
митът за първородния грях. Според този мит, злото е не само заложено в
основата на вашата природа, но вие по рождение сте такива.
Вторият културен мит който по необходимост следва от първия, е, че „оцеляват най-приспособимите".
Според този втори мит, някои от вас са слаби, а други силни, тъй че за
да оцелеете, вие трябва да сте от страната на силните. Бихте сторили
всичко, за да помогнете на своите събратя, но когато стане дума за
собственото ви оцеляване, трябва първо да се погрижите за себе си.
Готови сте дори да оставите другите да умрат. Готови сте дори да
направите и нещо повече. Ако ви се струва, че се налага за оцеляването
на вас и на вашия род, готови сте да убивате, което предполага да
убивате „слабите" - и така да се самоопределите като
„най-приспособимите".
Някои от вас твърдят, че такъв е основополагащият ви инстинкт.
Той е наречен „инстинкт за оцеляване" и именно този културен мит е
формирал до голяма степен вашата обществена етика, изграждайки
груповото ви поведение.
Ала вашият „първичен инстинкт" не е оцеляването, а по-скоро
справедливостта, единството и любовта. Това е първичният инстинкт на
всички съзнателни същества навсякъде по света. Той е вложен във вашата
клетъчна памет, той е вашата родова природа. Той разбива вашия първи културен мит. Вие не сте зли в своята основа, вие не сте родени в „първороден грях".
Ако вашият “първичен инстинкт" е бил оцеляването и ако основата на вашата природа е злото, вие никога не бихте се спуснали инстинктивно
да спасите едно дете да не падне или един мъж да не се удави, или
когото и да било от каквото и да било. А всъщност, когато действате
според първичните си инстинкти и проявявате основата на своята природа
и не мислите за това какво правите, вие се държите така дори с риск да пожертвате себе си.
И така, вашият „първичен инстинкт" не може да бъде „оцеляването". И
вашата първична природа явно не е „злото". Вашият инстинкт и вашата
природа отразяват Истинската ви Същност, която е справедливост,
единение, любов.
Разглеждайки обществените последици, много е важно да се разбере
разликата между справедливост и равенство. Първичният инстинкт на
всички същества не е да търсят равенство, нито да бъдат равни помежду си. А всъщност истината е точно противоположна.
Основният инстинкт на всички живи същества е да бъдат единствени по
рода си, а не еднакви. Да се създаде общество, в което две същества са
наистина равни, е не само невъзможно, но е и нежелателно. Социалните
механизми, които се стремят да породят истинско равенство - с други
думи икономическа, политическа и социална еднаквост - работят срещу
най-висшата идея и предназначение на човека, което е той да има
възможност да постигне най-върховното си желание и по този начин
истински да пресътвори себе си наново.
За това се иска равенството на възможностите, а не фактическо равенство. Именно това се нарича справедливост. Фактическото равенство, наложено от външни сили и закони, ще елиминира,
а няма да породи справедливост. То ще елиминира възможността за
истинска себереализация, която е върховната цел на просветлените
същества навсякъде във вселената.
А какво би създало свобода на възможностите? Системи, които ще позволят
на обществото да удовлетвори основните жизнени потребности на всеки
индивид, като по този начин освободи всички, за да се стремят към
своето развитие и себеосъществяване, а не единствено към оцеляване. С
други думи, системите които имитират истинската система живот, са
такива системи, при които оцеляването е гарантирано.
И тъй като личното оцеляване не е проблем в просветените общества, тези
общества никога не биха допуснали някой от техните членове да страда,
когато има достатъчно за всички. В тези общества личният интерес и
общият интерес са идентични.
Общество, което е било създадено около мита за „първородното зло" и
„оцеляване на най-приспособимите", не може да постигне подобно
разбиране.
Да, ясно. И въпросът за този „културен мит" бих искал да разгледаме
по-подробно, както и поведението и етиката на по-развитите цивилизации.
Но сега ми се ще да се върнем за последен път назад и да разрешим
въпросите, които поставихме тук.
Едно от предизвикателствата при разговора с Теб е, че отговорите Ти
водят в толкова интересни посоки, че понякога забравям откъде сме
тръгнали. Но сега не съм забравил. Дискутирахме въпроса за брака.
Дискутирахме любовта и нейните изисквания.
Любовта няма никакви изисквания. Това прави любовта именно любов.
Ако любовта ти към друг човек е свързана с изисквания, то значи, че тя не е никаква любов, а фалшификат.
Това се опитвам да ти разясня тук. Казвам го по десетки най-различни начини, с всеки въпрос, който ми задаваш.
Например в контекста на въпроса за брака. В него възниква обмяна на обещания, каквито не се изискват от любовта. Въпреки всичко вие ги изисквате, защото не познавате какво е любов, така че се заставяте един друг да си обещаете нещо, което любовта никога не би поискала.
Следователно Ти си срещу брака!
Аз не съм „срещу" нищо, само описвам онова, което виждам.
Вие можете да промените
това, което Аз виждам. Можете да преустроите своята обществена
институция, наречена „брак", така че тя да не изисква нещо, което
Любовта не би поискала, а по-скоро да изрази нещо, което само любовта би изразила.
С други думи да променим брачния обет.
Нещо повече, да промените очакванията, върху които се основава този
брачен обет. Тези очаквания трудно могат да се променят, защото са ваше
културно наследство. Те се пораждат на свой ред от вашите културни
митове.
Ето че отново се върнахме на културните митове. Защо толкова настояваш на тази тема?
Надявам се да ви посоча правилната посока в това отношение. Виждам към
какво се стремите вие като общество и се надявам да намеря човешки
средства и понятия, за да ви насоча.
Моля.
Един от вашите културни митове е свързан с това, че любовта е по-скоро
да даваш, отколкото да получаваш. Това се е превърнало в културен
императив. Ала той подлудява, нанася ви повече вреда, отколкото дори
можете да си представите. Той държи хората в несполучливи бракове,
прави всякакви взаимоотношения нефункционални и въпреки това никой,
нито родителите ви, от които очаквате напътствие, нито духовенството,
от което очаквате просветление, нито психолозите и психиатрите, на
които се надявате, за да получите яснота, нито дори писателите и
творците, от които очаквате интелектуално ръководство, се осмеляват да
отправят предизвикателство към този преобладаващ културен мит.
И тъй, пишат се песни, разказват се истории, правят се филми, дават се
напътствия, предлагат се молитви и родителски съвети, които поддържат
Мита. Не ви остава нищо друго, освен да го приложите в живота си.
Ала не можете и това не е ваш проблем, проблемът е в самия Мит.
Нима любовта не означава по-скоро да даваш, отколкото да получаваш?
Не. Така ли?
Любовта никога не е означавала това.
Но Ти самият каза само преди миг, че „любовта няма изисквания". Каза, че тъкмо това я прави любов.
Точно така е.
Но това твърде много напомня „да даваш, вместо да получаваш"!
Тогава трябва да прочетеш отново осма глава на първа книга. Всичко,
което засягам тук, вече съм обяснил там. Настоящият диалог трябва да се
чете последователно и да бъде разглеждан в неговата цялостност.
Зная. Но за хората, които въпреки всичко, четат тези думи, без да са
прочели първа книга, би ли могъл, моля Те, да обясниш какво имаш
предвид тук? Защото, честно казано, дори и аз бих се възползвал от едно
такова преповтаряне и ми се струва, че едва сега започвам да разбирам всички тези въпроси!
Добре. Ето за какво става дума:
Всичко, което правиш, го правиш на себе си.
Това е истина, защото ти и всички останали сте Едно цяло.
Следователно, каквото правиш на друг, го правиш на себе си. Каквото не
успееш да направиш за друг, не си успял да го направиш за себе си.
Каквото е добро за друг, добро е за теб и каквото е зло за друг, зло е
за теб.
Това е най-основна истина. Ала все пак това е истината, Която ти най-често пренебрегваш.
Когато си във взаимоотношения с друг човек, тези взаимоотношения имат
една-единствена цел. Те съществуват като средство, за да решиш и
заявиш, да сътвориш и изразиш, да преживееш и осъществиш най-висшата
представа за своята Истинска Същност. Ако в своята Истинска Същност ти
си човек, който е добър и внимателен, грижовен и състрадателен, любящ и
милостив, ако си такъв с всички останали, ти позволяваш на своя Аз най-върховното преживяване, заради което си дошъл в това тяло.
Именно заради това си се въплътил в тяло. Защото само във
физическата сфера на относителността би могъл да се познаеш такъв. В
сферата на абсолютното, от която си дошъл, не е възможно да преживееш
това познание.
Всички тези неща съм обяснил по-подробно в първа книга.
Ако обаче твоята Истинска Същност е битие, което няма любов към своя Аз
и допуска да бъде оскърбяван, нараняван, унищожаван от другите,
поведението ти ще позволява да преживяваш всичко това. Ако пък си
грижовен и състрадателен, милостив и любящ, ти ще се поставиш в средата
на хора, с които да проявиш тези качества.
Всичко започва
от твоя Аз. Всичко в живота зависи от избора на това какъв Искаш да
Бъдеш. Ако се стремиш да бъдеш Едно цяло с всички останали (тоест, ако
се стремиш да преживееш една истинна представа), действията ти ще изявят това Единство. В такъв случай няма да имаш чувството, че вършиш нещо заради някой друг, а по-скоро че го вършиш заради самия Себе Си.
Това се отнася за всичко, към което се стремиш. Ако се стремиш да бъдеш
любов, ще проявяваш любов към други те не заради другите, а заедно с
тях.
Забележи разликата, долови този нюанс. Ще проявяваш любов заедно с другите, заради самия себе си - за да актуализираш и преживееш своята върховна идея за самия Себе Си и за Истинската си Същност.
В този смисъл не е възможно да правиш нищо за някой друг, защото самият акт на твоята воля е буквално само това: един акт. Ти участваш в действие. С други думи сътворяваш и изиграваш една роля. С тази разлика, че не се превъплъщаваш в нея. Тя става твое действително битие.
Ти си човешко същество и сам решаваш и избираш своето битие.
Както бе казал Шекспир: „Целият свят е сцена и всички хора са актьори".
Казал е още: „Да бъдеш или да не бъдеш, това въпросът."
И е казал още: „Бъди на себе си във всичко верен и както ден след нощ от туй ще следва, че няма никога да се окажеш неверен и към другите".
Когато си верен на Себе Си, когато не изневеряваш на Себе Си,
тогава дори когато „изглежда", че „даваш", ти ще знаеш, че в
действителност „получаваш". В буквалния смисъл ти връщаш себе си на
самия Себе Си.
В същинския смисъл не можеш да „дадеш" на друг по простата причина, че
друг не съществува. Щом Ние всички сме Едно цяло, това означава, че
съществуваш само Ти.
Това понякога наподобява семантичен „трик". Известно разместване на думите, което коренно променя техния смисъл.
Не е трик, а магия!
И не се отнася да размяна на думите, за да се промени техния смисъл, а
до промяна на възприятията, за да се измени преживяването.
Вашият опит за всичко е основан на вашите възприятия, а вашата
възприемателната способност е основана на вашите разбирания. Вашите
разбирания пък се основават на вашите митове. С други думи на това, което ви е било казано.
А ето какво сега ще ви кажа: Вашите културни митове понастоящем не ви
служат. Те ни ви помагат да постигнете онова, към което се стремите.
Или се заблуждавате по отношение на истинските си стремежи, или сте
слепи за факта, че не ги постигате. Не ги постигат нито отделните хора,
нито отделните страни, нито отделните народи, нито човечество като цяло.
А има ли други същества, които постигат истинските си стремежи?
О, да, разбира се.
Добре. Достатъчно дълго чаках този момент. Разкажи ми за тях.
Скоро, съвсем скоро. Но първо искам да ти кажа по какъв начин бихте
могли да промените своята измислица, наречена брак, така че да се
приближите към онова, което се стремите да постигнете. Не разрушавайте
брака и не го премахвайте, променете го.
Да, добре. Аз наистина желая да узная за това. Желая да разбера дали има някакъв
начин човешките същества да проявяват истинска любов. Затова ще свърша
този раздел на нашия диалог с това, с което започнах - какви граници
трябва и сме длъжни да поставим на проявлението на нашата любов?
Никакви. Съвършено никакви граници. И точно това трябва да утвърждават вашите брачни обети.
Това е изумително! Защото ние с Нанси си дадохме точно такъв обет!
Зная.
Когато Нанси и аз решихме да се оженим, аз изведнъж се почувствах вдъхновен да напиша цяла нова поредица от брачни обети.
Зная.
И Нанси ме последва. Тя се съгласи, че не можем да си обменим онези
тържествени обещания, които са се превърнали в нещо „традиционно" при
сватбените церемонии.
Зная. Седнахме и създадохме нови брачни обети, които бяха „предизвикателство спрямо културния императив", както Ти би се изразил.
Да. Наистина, бях много горд с вас.
И докато ги пишехме, докато записвахме тези тържествени обети, за да
бъдат прочетени от свещеника, аз бях искрено убеден, че двамата пишем
по някакво вдъхновение свише.
Разбира се, че беше така.
Искаш да кажеш, че...
Ами ти как мислиш, че ти се явявам само когато пишеш книги, така ли?
О!
Да, о!
И така, защо не включиш тук вашите брачни обети?
Ъъ...?
Хайде, имаш едно копие от тях. Включи ги в книгата, точно на това място.
Не съм ги създавал, за да ги споделям със света.
Когато започна този диалог, ти не мислеше, че нещо от него може да бъде споделено със света. Хайде, включи ги.
Само че не искам хората да си помислят, че ние сме написали съвършените брачни обети.
Защо така изведнъж се загрижи какво ще си помислят хората за теб?
Хайде, хайде, знаеш какво имам предвид.
Добре никой няма да си каже, „Това са съвършените брачни обети".
Е, добре.
Просто те са най-добрите, които са измислени на вашата планета до този момент.
Хей!
Само се пошегувах, малко да се поразведрим.
Започвай! Включи обетите. Аз поемам отговорността за тях. А хората ще
ги харесат. Те ще им дадат представа за това, което говорим тук. И защо
не, можеш да предложиш и на друг да се възползва от тези обети - които
не са никакви „обети", а брачни заявления.
Добре, добре. Ето какво си казахме ние с Нанси, когато се оженихме (благодарение на вдъхновението, което получихме):
Свещеникът:
Нийл и Нанси не са дошли тук тази вечер, за да дадат тържествено
обещание или да разменят свещен обет. Нанси и Нийл са тук, за да изявят
пред всички
своята взаимна любов, да оповестят своята истина, да заявят избора си
да живеят, да се обичат и да израстват заедно - те заявяват това
открито във ваше присъствие, Желаят всички ние да почувстваме искрено
и съкровено съпричастие с тяхното решение и така да му придадем още
по-голяма сила.
Те са тук тази вечер с надеждата, че техният ритуал на свързване ще
помогне на всички нас да станем още по-близки. Ако сте тук със своя
съпруг или съпруга, със своя другар в живота, нека тази церемония да
бъде напомняне, повторно посвещаване във вашия собствен любовен съюз.
Ще започнем с въпроса: Защо сключвате брак?
Нийл и Нанси са си отговорили на този въпрос за себе си и споделиха с
мен своя отговор. Сега аз искам още веднъж да ги запитам, така че те да
бъдат сигурни в своя отговор, сигурни в своето разбиране и твърди в
своето отдаване на истината, която споделят.
(Духовното лице взима две рози от масата...)
Това е ритуал на розите, чрез който Нанси и Нийл споделят своите разбирания и отбелязват своята взаимност.
Нанси и Нийл, вие споделихте с мен своето твърдо разбиране, че не сключвате този брак по причини за сигурност...
... че единствената истинска сигурност не е да притежаваш или обсебваш, нито да бъдеш притежаван или обсебван...
... не е в изискването или очакването, нито в надеждата, че онова, от
което се нуждаете в живота, ще ви бъде осигурено от другия...
... а по-скоро в познанието, че всичко, от което се нуждаете в
живота... цялата любов, цялата мъдрост, цялото прозрение, цялата сила,
цялото познание, цялото разбиране, цялата грижовност, цялото
състрадание, цялото могъщество е вътре във всеки от вас...
... и че вие не сключвате брак помежду си с надеждата да получите тези неща, а с надеждата да дадете тези дарове, за да може другият да ги има още по-изобилно.
Убедени ли сте в това и сега?
(Те отговарят: „Убедени сме".)
Нийл и Нанси, вие споделихте с мен, че сте твърдо уверени, че не
сключвате този брак като средство да ограничавате, контролирате,
задържате или пречите под никаква форма на другия за това той истински
да изяви и честно да позволи да възтържествува най-възвишеното и
най-доброто в него, във всеки един от вас - включително вашата любов
към Бога, вашата любов към живота, вашата любов към хората, вашата
любов към творчеството, вашата любов към работата и всеки друг аспект на вашето същество, които искрено изявява вашата същност и ви носи радост. Потвърждавате ли тази своя вяра днес?
(Те отвръщат: „Потвърждаваме".)
И накрая, Нанси и Нийл, вие споделихте с мен, че не смятате, че бракът поражда задължения, по-скоро дава възможности...
... възможности за развитие, за пълноценно Себеизразяване, за
разгръщане на пълния потенциал на живота, за изцеление на всяка
неправилна мисъл или ограничаваща представа, която сте имали някога за
себе си и възстановяването на връзката ви с Бога, чрез причастието на
вашите две души...
... че това е истински Свято Причастие, път през живота с човека,
когото обичаш като равноправен другар и с когото равноправно споделяш
правата и отговорностите, които предполага всяко партньорство,
споделяйки заедно трудностите и заедно отдавайки се на щастието. Тази
ли е визията, която желаете да градите днес?
(Те отвръщат: „Да, тази е".)
Сега аз ви давам тези червени рози, които символизират вашите
индивидуални разбирания за тези земни неща; символизират това, че и
двамата осъзнавате и сте съгласни да споделяте живота си в това
превъплъщение и във физическата структура, наречена брак. Разменете си
сега тези рози като символ, че споделяте тези разбирания с любов и сте съгласни с тях.
А сега моля ви вземете тази бяла роза. Тя е символ на по-широките ви
разбирания, на вашата духовна природа и на вашата духовна истина. Тя
олицетворява чистотата на вашето Най-истинско и Най-висше Аз и
чистотата на Божията любов, която грее над вас сега и винаги.
(Той дава на Нанси розата с халката на Нийл, закачена на клонката й, на Нийл розата с халката на Нанси.)
Кои са символите на обещанията, които давате и получавате днес?
(Всеки от тях отмахва халката от клонката на розата и я подава на духовното лице, което взема халките в ръце и казва...)
Кръгът е символ на Слънцето и на Земята, както и на вселената. Той е
символ на светостта, на съвършенството и на мира. Той е също така
символ на вечността на духовната истина, любов и живот...
... нещо, което няма начало и край. В този момент Нийл и Нанси са
избрали също така халката да бъде за тях символ на единение, но не на
притежание, на свързване, но не на ограничаване, на обгръщане, но не на
клопка. Защото любовта не може да бъде притежавана, да бъде
ограничавана. А душата никога не може да бъде поставена в капан.
А сега, Нийл и Нанси, вземете тези пръстени и си ги разменете.
(Всеки от тях слага халката на другия.)
Нийл, моля повтаряй след мен.
Аз, Нийл... моля теб, Нанси... да бъдеш моя другарка, любима, приятелка
и съпруга... Аз заявявам и оповестявам своето намерение да ти отдам
най-дълбоко приятелство и любов не само в моменти на щастие, но и в
трудни моменти... не само, когато ясно помниш Истинската си Същност...
но и когато забравяш... не само когато действаш с любов... но и когато
не го правиш... И заявявам също така... пред Бога и тук
присъстващите... че ще се стремя винаги да виждам Божествената светлина
в теб... ще се стремя винаги да споделям... Божествената светлина в
себе си с теб... дори и особено... в моментите на мрак, които могат да настъпят.
Решен съм да бъда с теб завинаги... в Свещен съюз на Душите... за да
осъществяваме заедно Божието дело... да споделяме всичко добро, което
има в нас... с всеки, до когото се докоснем в живота.
(Духовното лице се обръща към Нанси.)
Нанси, приемаш ли молбата на Нийл да станеш негова съпруга?
(Тя отвръща: „Приемам".)
А сега, Нанси, повтаряй след мен.
Аз, Нанси... моля теб, Нийл...
(И тя дава същия обет.)
(Духовното лице се обръща към Нийл)
Нийл, приемаш ли молбата на Нанси да станеш неин съпруг?
(Топ отвръща: Приемам.)
Моля и двама ви, вземете пръстените и ги подарете един на друг, като повтаряте след мен:
С този пръстен... аз те приемам за съпруг/съпруга... Аз вземам този пръстен, който ми даваш... (те си разменят пръстените)... и го поставям на своята ръка... (те поставят пръстените на ръцете си)... така че всеки да вижда и знае за моята любов към теб.
(Духовното лице завършва ритуала)
Ние напълно разбираме и осъзнаваме, че само двама души могат да
осъществят свещенодействието на брака един за друг и само те двамата
могат да го осветят. Нито моята църква, нито властта, дадена ми от
държавата, могат да ми дадат правата да заявя онова, което само две
сърца могат да заявят и онова, което само две души могат да превърнат в
реалност.
И така, сега тъй като ти, Нанси, и ти,
Нийл, оповестихте истината, която вече е записана във вашите сърца и
дадохте свидетелство за нея в присъствието на тези ваши приятели и на
Единния Жив Дух, ние с радост отбелязваме, че вие заявихте, че сте съпруг и съпруга.
Нека сега заедно да се помолим.
Дух на Любовта и Живота, сред целия свят тези две души са се намерили,
техните съдби отсега нататък ще бъдат вплетени в едно, и в зло, и в
добро те няма да се разделят.
Нийл и Нанси, нека домът ви бъде място на щастие за всички, които
влизат в него; място, където стари и млади да се възродят, място за
развитие, място за споделяне, място за музика и място за смях, място за
молитва и място за любов.
Нека всички, които са близо до вас, да се обогатяват от красотата и
щедростта на вашата любов един към друг, нека работата ви да бъде
радост във вашия живот и да служи на света и нека да имате дълги и
щастливи дни на тази земя.
Амин. Амин.
Толкова съм трогнат. За мен е такава чест и такова благословение да
имам в живота си човек, с когото можах съвместно да изрека тези думи, и
то съвсем искрено.
Мили Боже, благодаря Ти, че ми изпрати Нанси!
За нея ти си също един дар. Знаеш това.
Надявам се.
Вярвай ми.
Знаеш ли какво ми се иска?
Иска ми се всички хора да могат да направят подобно Брачно Изявление.
Иска ми се всички хора да си го изрежат, да го препишат и да го
използват в техния сватбен ден. Мога да се обзаложа, че броят на разводите значително ще намалее.
Мнозина са хората, за които ще бъде твърде трудно да изрекат всичко
това и много са тези, които няма да успеят да останат верни на него.
Така се надявам ние да останем верни. Това, че включихме тези думи тук, ни задължава да ги съблюдаваме в нашия живот.
А вие не сте ли имали намерение да ги съблюдавате във вашия живот?
Разбира се, че да, но ние сме хора като всички други. Ала ако сега се
провалим, ако сбъркаме, ако се случи нещо с нашата връзва. О, ако
някога решим да я прекратим в настоящата й форма, всички хора ще останат разочаровани.
Глупости. Те ще знаят, че сте останали верни на себе си, че сте
направили нов, по-голям избор. Спомни си какво казах в първа книга. Не
смесвайте продължителността на вашата връзва с нейното качество. Ти не
си икона, нито пък Нанси, и никой няма право да ви превръща в икона,
както и вие самите не бива да го правите. Вие сте просто хора. Бъдете
докрай хора. Ако в някакъв момент ти и Нанси почувствате желание да
промените характера на своите взаимоотношения, имате пълното право да
го сторите. Тъкмо това в смисълът на целия този диалог.
А и това е смисълът на брачните изявления, които направихме!
Точно така. Радвам се, че го разбираш.
Да, наистина, харесват
ми тези брачни декларации. Радвам се, че ги включихме в книгата. Това е
един чудесен начин двама души да започнат съвместния си живот. Без да
се изисква от жената да обича, почита и да се подчинява на своя съпруг.
Толкова е самонадеяно, себелюбиво и егоистично от страна на мъжа да
изисква подобни изявления.
Прав си, разбира се.
А още по-самонадеяно и егоистично е било от страна на мъжете да
претендират, че подобно мъжко превъзходство е било наложено от Бога.
Отново си прав. Никога не съм налагал нищо подобно.
Ето най-сетне едни брачни слова, които са наистина вдъхновени от Бога. Слова, които не превръщат никого в роб, в някакво лично притежание.
Думи, които изразяват истината за любовта, думи, които не поставят
граници, а обещават само свобода! Думи, на които всички сърца могат да останат верни.
Някои биха казали, „разбира се, че всеки може да спази обещания, които не изискват нищо от него!" Какво би отговорил на това?
Бих отговорил: „Много по-трудно е да дадеш свобода на някого, отколкото
да го контролираш. Когато контролираш един човек, ти получаваш, каквото
на теб ти е угодно. Когато освободиш един човек, той получава, каквото сам желае."
Мъдро казано.
Имам прекрасна идея! Струва ми се, че трябва да направим малка книжка с
тези брачни заявления. Нещо като молитвена книжка за хората, които да
могат да я използват в деня на своята сватба.
Може да бъде малка книжка и да съдържа не само тези думи, но и цяла
церемония и основни наблюдения за любовта и взаимоотношенията между
двама души, които са дадени в трите книги на този диалог, както и някои
молитви и медитации, свързани с брака - който, както изглежда, Ти не отричаш!
Толкава съм щастлив, защото за миг ми се стори, че си „срещу брака".
Та как бих могъл да бъда срещу брака? Ние всички сме сключили брачен съюз, ние сме невестата и младоженецът,
сега и завинаги. Ние сме свързани, ние сме Едно цяло. Нашата брачна
церемония е най-голямата, която някога е имало. Моят обет към теб е
най-великият обет, даван някога. Аз ще те обичам завинаги и ще те
освободя в името на всичко. Моята любов никога няма да те обвързва по
никакъв начин и поради това ти си „обвързан" да Ме обикнеш - защото
свободата да Бъдеш Истинския си Аз е твоето най-голямо желание и Моят
най-голям дар.
Вземаш ли Ме сега за твой законен брачен партньор и сътворец, според най-висшите закони на вселената?
Да.
А Ти вземаш ли ме за Свой партньор и сътворец?
Да. И Винаги съм те Вземал. Сега и през цялата Вечност ние сме едно. Амин.
Амин.
|
Нумерология
Четвъртък
21.11.2024, 13:46