Благоговение и преклонение ме изпълва,
когато чета тези думи. Благодаря Ти, че си тук с мен, и то така!
Благодаря Ти, че си с всички нас, защото милиони са прочели думите в
тези диалози и милиони предстои да ги прочетат. И ние притаяваме дъх
пред този дар на Твоето идване в нашите сърца.
Мои съкровени създания - Аз винаги съм бил във вашите сърца. Мога само да се радвам, че действително Ме чувствате там.
Винаги съм бил с вас, никога не съм ви изоставял, Аз съм вие и вие сте Аз и Ние няма никога да се разделим. Никога, защото това е невъзможно.
Хей, почакай за миг. Имам чувството, че това е deja vu Не сме ли Казвали всичките тези думи и преди?
Разбира се, прочети началото на дванайсета глава, само че сега те означават дори повече от онова, което означаваха първия път.
Дали не би било добре тези deja vu да са реални и да можем понякога
наистина да преживеем нещо „отново", за да го осмислим по-добре.
Ами ти как мислиш? Мисля, че точно това понякога се случва!
Или не се случва.
Или не се случва.
Браво, отново! Ти толкова бързо, толкова светкавично напредваш към едно огромно ново разбиране, че започва да става страшно.
Да, нали...? Сега има нещо сериозно, което трябва да разисквам с Теб.
Да, зная. Започвай. Кога душата се свързва с тялото?
А ти как мислиш? Когато избере.
Много добре.
Но хората искат един по-определен отговор. Искат да знаят, кога започва животът. Животът, такъв, какъвто те го познават.
Разбирам.
И така, кое сигнализира началото на живота? Дали излизането на тялото
от утробата на майката, физическото раждане? Или това е моментът на
зачатието, физическото свързване на елементите на физическия живот?
Животът няма начало, защото животът няма край. Животът просто се разгръща, създава нови форми.
Това изглежда като онзи глобулен материал в лампите с нагряваща се
лава, които бяха толкова популярни през шейсетте години. Глобулите се
спотаяваха на големи меки топки на дъното, а после от топлината
започваха да се издигат, деляха се и започваха да образуват нови
глобули, които се оформяха като се издигаха и на върха отново се
свързваха, изсипвайки се като водопад и отново се свързваха в още
по-големи глобули от съединяването на всички, и така всичко започваше
отначало. В лампата нямаше никакви нови глобули, всички бяха едни и същи, които се преобразуваха и изглеждаха като нови и различни.
Те се явяваха в безкрайно много варианти и беше истинско очарование да
се наблюдава процеса на разгръщането им все отново и отново.
Това е великолепна метафора. Точно така е и с душите. Единната Душа,
която всъщност е всичко, Което Е преобразува себе си във все по-малки
и по-малки частици. Всички тези „частици" са били там от самото начало.
Не съществуват нови частици, а само отделни късове от всичко, Което
Винаги е Било, което се преобразува, така че да изглежда ново и
различно.
Има една прекрасна популярна песен, написана и изпълнявана от Джоан
Озбърн, в която се пита: „Ами ако Бог е един от нас? Един глупак като
всеки от нас?". Ще ми се да я помоля да промени стиха на: „Ами ако Бог
е един от нас? Една глобула като всички нас?"
Ха. Много добра идея. И знаеш ли, песента й наистина е великолепна. Тя
истински въздейства, но и предизвиква хората. Хората не могат да търпят
мисълта, че Аз не съм по-добър от когото и да било измежду тях.
Такава реакция е интересно наблюдение. Не толкова по отношение на Бога,
колкото по отношение на човечеството. Ако считаме за богохулство, че
Бог бива сравняван с някой от нас, какво говори това за нас самите?
Какво наистина?
И все пак Ти действително си един от нас. Нали точно това твърдиш тук. Значи Джоан е била права.
Определено да. Дълбоко права.
Искам да се върна на въпроса си. Можеш ли да ми кажеш, кога започва
животът, такъв, какъвто ние го познаваме? В кой миг душата влиза в
тялото?
Душата не влиза в тялото. Тялото бива обгърнато от душата. Не си ли
спомняш какво казах преди? Тялото не е дом на душата, тъкмо обратното е.
Всичко винаги е живо. Не съществува нищо, което да е „мъртво". Такова състояние на битието не съществува.
Всичко, което винаги е живо, просто се преобразува в нова форма - в
нова физическа форма. Тази форма винаги е натоварена с жизнена енергия,
с енергията на живота.
Животът, ако наричате живот енергията, която Съм Аз, е винаги наличен. Той никога не отсъства. Животът никога не свършва, нито може да има момент, когато да започне?
Хайде, помогни ми да разбера. Знаеш какво искам да проумея.
Да, зная. Искаш да се включа в дебата за абортите.
Да, наистина, признавам! След като Бог е тук, имам шанса да задам един първостепенен въпрос. Кога започва животът?
Отговорът също е първостепенен, но ти не го чуваш. Дай ми още един шанс!
Той никога не започва. Животът никога не „започва", защото никога не
„свършва". Ти искаш да навлезеш в биологичните подробности, за да
изградиш едно правило въз основа на нещо, което на вас хората ви се ще
да наречете „Божи закон". За това как хората да се държат и след това
да бъдат наказани, ако не се държат по този начин.
И какво лошо има в това? То ще ни даде възможност безнаказано да убиваме лекарите на паркинга около клиниките.
Да, разбирам. Вие винаги сте Ме използвали, Мен и това, което наричате Мои закони, за да оправдаете какви ли не неща през годините.
О, хайде! Защо просто не кажеш, че прекратяването на бременността е убийство?
Не можеш да убиеш никого и нищо.
Не, но можеш да прекратиш неговата „индивидуализация"! А на наш език това се нарича убийство!
Не можеш да спреш процеса, при който една част от Мен индивидуално се
изявява по определен начин, без тази част от Мен, която се изявява по
този начин, да е съгласна.
Какво? Какво говориш?
Говоря, че нищо не се случва противно на волята Божия.
Животът и всичко, което се случва, е проявление на Божията воля - разбирай, твоята воля - която става явна. Както вече съм говорил в този диалог, твоята воля е Моя воля. И това е така, защото Ние сме Едно цяло.
Животът е Божия воля, която се проявява съвършено. Ако нещо е ставало противно на Божията воля, то не би могло да стане. По определение на Божията същност това не може да стане. Вярваш ли, че някоя душа може да реши нещо
вместо друга? Вярваш ли, че вие като индивиди можете да си влияете един
на друг, без другият да приеме да бъде повлиян? Подобно разсъждение би
могло да се основава върху представата, че вие сте откъснати един от
друг.
Нима вярвате, че можете да повлияете на живота по някакъв начин, по
който Бог да не желае да бъде повлиян? Такава вяра би могла да се
основава само на идеята, че вие сте откъснати от Мен.
И двете подобни идеи са погрешни.
Твърде надменно е от ваша страна да вярвате, че можете да повлияете
върху вселената по начин, който е неприемлив за нея. Вие имате работа с
могъщи сили. И в това отношение някои от вас вярват, че са по-могъщи и
от най-могъщата сила. Ала не сте. Но също така и не сте по-малко могъщи
от най-могъщата сила. Вие сте тази могъща сила. Нито повече, нито
по-малко. И така, оставете тази сила да бъде с вас!
Нима твърдиш, че не мога да убия никого без неговото или нейното
позволение? Искаш да кажеш, че на някакво висше ниво всеки, който е
убит, се е съгласил да бъде убит?
Ти разглеждаш нещата по земен начин и мислиш със земни понятия и затова не можеш да разбереш това, което твърдя.
Не мога да не мисля „със земни понятия". Аз съм туй: и сега, на тази Земя!
Но ето какво Аз ще ти кажа: „Ти си на този свят, но не принадлежиш на него".
Значи моята земна реалност не е никаква реалност, така ли?
А нима ти наистина мислеше, че е реалност? Не зная.
Нима никога не си си и помислял: „Има нещо по-голямо, което става тук"?
О, да, разбира се, че съм си помислял.
И наистина има нещо по-голямо, което става тук, именно това ти обяснявам.
Добре, разбирам. Предполагам, че сега мога да изляза и да убия, когото
си поискам, защото не бих могъл да го направя, ако той не се е съгласил!
Човечеството фактически действа точно по този начин. Любопитното е, че
ви е трудно да разберете това, а всъщност действате така, сякаш е
истина.
Нещо по-лошо, вие убивате хора противно на тяхната воля, сякаш че това няма значение.
Да, разбира се, че има значение! Проблемът е, че по-голямо
значение има каква е нашата воля. Нима не разбираш? В момента, в който
човек убие някого, той не си казва, че този факт няма значение. Това би
било твърде лекомислено. Проблемът е, че нашите желания са от по-голямо значение.
Разбирам, разбирам. Излиза, че по-лесно е да се приеме, че няма нищо
лошо в това да убиваш другите противно на тяхната воля. Това вие можете
да правите напълно безнаказано. Именно когато го вършите в съгласие с тяхната воля, тогава чувствате деянията си неправилни.
Никога не съм казвал такова нещо. Не е човешко да се мисли така.
Не е ли? Ще ти покажа колко са лицемерни някои хора. Вие приемате за
нормално да се убие някой въпреки неговата воля, ако смятате, че имате
достатъчно основателна причина
за това, както например по време на война или при екзекуция. Или когато
бива убит някой лекар на паркинга край клиника за аборти. Но ако човек
чувства, че има достатъчно основателна причина да иска да умре, няма да му помогнете. Това се нарича „съучастие в самоубийство" и тогава то ще бъде престъпление!
Ти ми се подиграваш.
Не. Вие Ми се подигравате. Вие сте тези, които смятате, че Аз опрощавам убийството на човек срещу неговата воля, докато бих могъл да заклеймя убийството на човек в съгласие с неговата воля.
Това е безумие.
А вие не само че не желаете да видите безумието във всичко това, но обвинявате онези, които ви посочват това безумие, че те самите не са с разума си. Вие сте разумните, а те са само едни нарушители на реда.
И именно върху тази измъчена логика градите целия си живот и своите теологически системи.
Никога не съм възприемал нещата така.
Но ето какво ще ви кажа: Дошло е времето да погледнете на нещата по нов
начин. Сега е моментът на вашето ново рождение като отделни индивиди и
като общество. Вие трябва да пресътворите света си сега, преди да го
унищожите със своите безумства.
А сега чуйте Ме.
Ние всички сме Едно цяло.
Ние сме Едно.
Вие не сте разделени от Мен и не сте разделени един от друг.
Всичко, което вършим, Ние го вършим във взаимно съгласие. Ние сме
сътворци на нашата собствена реалност. Ако вие прекратите една
бременност, Ние прекратяваме тази бременност. Вашата воля е Моя воля.
Никой индивидуален аспект на Божественото няма власт над никакъв друг
аспект на Божественото. Невъзможно е една душа да въздейства върху
друга, противно на нейната воля. Не съществуват нито жертви, нито
насилници. От вашата ограничена перспектива вие не можете да разберете
това, но Аз ви казвам, че е така.
Съществува една-единствена причина да бъдете, да имате или да вършите
нещо и тя е като пряк израз на Истинската ви Същност. Ако Истинската ви
Същност като отделни индивиди и като общество е тази, която сте избрали
и която желаете, няма защо да се променя нищо, но ако от друга страна,
вярвате, че пред вас стои по-възвишено преживяване и дори по-възвишено
проявление на Божествеността от това, което в момента проявявате,
тогава вървете към тази истина.
Тъй като Ние всички сме сътворци, може би ще Ни бъде полезно да посочим
на другите пътя, по който някои части от Нас желаят да вървят. Вие
можете да сте този, който посочва пътя, изявявайки в живота онова,
което искате да сътворите и приканвайки и другите да последват вашия
пример. Можете дори да кажете: „Аз съм пътят и животът. Последвайте
ме". Но внимавайте, някои хора са били разпъвани за подобни твърдения.
Благодаря. Ще се вслушам в съвета Ти, ще си държа главата ниско сведена.
Както виждам, добре се справяш.
Ами когато си заявил, че водиш разговор с Бога, малко трудно да си държиш главата ниско.
Което и други са установили.
И което е може би основателна причина да си държа устата затворена.
Малко е късно за това. .
А чия е вината?
Разбирам какво искаш да кажеш.
Няма нищо, прощавам Ти.
Наистина ли?
Да.
Но как можеш да Ми простиш?
Защото разбирам причината, поради която го направи. Разбирам защо се
обърна към мен и започна този диалог. А когато разбирам защо нещо е
станало, мога да простя всички усложнения, които то ми причинява.
Хмм. Сега става интересно. При това положение можеш да си помислиш, че Бог е толкова благороден, колкото си и ти.
Срази ме.
Ти имаш странно отношение към Мен. В някои случаи си мислиш, че никога
не можеш да постигнеш Моето Величие, а в други си мислиш, че Аз не мога
да бъда толкова велик, колкото си ти.
Не е ли интересно това?
Изумително.
Така е, защото смяташ, че Ние сме разделени. Всякакви подобни илюзии щяха да те напуснат, ако смяташе че Ние сме Едно цяло. .
Такава е основната разлика между вашата култура, която е в младенческо
състояние, една всъщност примитивна култура, и високоеволюиралите
култури във вселената. Най-значителната разлика е, че във
високоеволюиралите култури за всички мислещи същества е ясно, че няма
разделение между тях и това, което наричат „Бог".
Те са наясно, че няма разделение между тях и другите същества. Знаят, че всеки преживява целостта по свой индивидуален начин.
О, чудесно, сега ще засегнеш темата за високоеволюиралите същества във вселената. Отдавна очаквам този момент.
Да, струва ми се, че е време да разгледаме този въпрос.
Но преди това просто е наложително да се върна на проблема за абортите.
Нали няма да започнеш да твърдиш, че щом нищо не може да се случи на
човешката душа противно на нейната воля, това ни дава правото да
убиваме? Нали не оправдаваш абортите и не ни даваш „вратичка" за
измъкване от този проблем?
Аз нито оправдавам, нито осъждам абортите, по същия начин както нито
оправдавам, нито осъждам войната. Хората от всяка страна си мислят, че
оправдавам войната, която те водят и заклеймявам войната на техния
противник. Представителите на всеки народ си мислят, че „Бог е на тяхна
страна". Представителите на всяка кауза приемат същото. Всеки човек има чувството или поне заявява, че има Бог на своя страна при всяко решение или избор, който прави.
И знаеш ли защо всички създания вярват, че Бог е на тяхна страна? Защото наистина Аз съм на тяхна страна
и всички същества инстинктивно го знаят. Това е друг начин да се каже:
„Каквато е твоята воля за теб, такава е и Моята воля". А това е още
един начин да се каже, че съм ви дал свободна воля.
Не може да има свободна воля, ако нейните проявления се наказват. Това
превръща свободната воля в най-обикновена пародия и в нейната собствена
противоположност.
И така по отношение на аборта или войната, на това да си купиш кола или
да се ожениш за този или онзи човек, да водиш или да не водиш сексуален
живот, по отношение на това „да изпълниш дълга си или не, Аз нямам
предпочитания.
Всички вие сте в процес на самоопределение. Всяко действие определя кои сте.
Ако сте удовлетворени от начина, по който сте пресътворили самите себе
си, ако това ви е полезно, вие ще продължите по същия начин. Но ако не
сте удовлетворени, ще спрете. Това се нарича еволюция. Процесът е
бавен, защото еволюирайки, вие непрестанно променяте своите представи
за това, което реално ви е полезно. Променяте своите понятия за
„удоволствие".
Спомни си какво казах по-рано. Може да се определи нивото на един човек
или нивото на едно общество по това, което дадено същество или общество
нарича „удоволствие". Тук бих добавил - по това, което намира за
полезно.
Ако ви е от полза да водите война и да убивате други същества, вие ще
го сторите. Ако ви е от полза да превратите една бременност, вие ще го
сторите. Единственото, което се променя в процеса на еволюция, са
вашите представи за това какво ви е полезно. А те се основават на това,
което според вас се стремите да осъществите.
Ако се опитвате да стигнете Сиатъл, няма да ви е от полза да се
насочите към Сан Хосе. Не че е „неправилно в морално отношение" да
отидете, то няма да ви е от полза.
Въпросът за това какво се опитвате да постигнете се превръща във въпрос от първостепенно значение. И то не само в живота ви изобщо, а и във всеки миг от вашия живот конкретно, защото самият живот се създава от неговите мигове.
Всичко това го разгледахме в големи подробности в началото на нашия
свят диалог, който ти нарече първа книга. Повтарям го тук, защото,
изглежда, е нужно да го напомня. В противен случай нямаше да ми зададеш
въпроса за аборта.
Когато се готвите за аборт, следователно, или когато се готвите да
изпушите поредната цигара или да сварите и изядете това животно, или
когато се готвите да изпреварите онзи човек на уличното платно,
независимо дали проблемът е сериозен или незначителен, дали изборът е
по отношение на нещо голямо или малко, съществува само един въпрос,
който трябва да разгледате: „Това изразява ли моята Истинска Същност?
Това ли избирам да бъда в този момент?"
Нищо не остава без последствия.
Всяко нещо си има своята последица. Последицата е това, което сте създали от себе си.
Вие сте в процес на самоопределение на Своята Същност във всеки един момент.
Това е отговорът на твоя въпрос за аборта. Това е отговорът на въпроса
за войната. Това е отговорът на въпроса за тютюнопушенето и яденето на
месо. Това е отговорът на всеки въпрос за вашето поведение.
Всяко действие е действие на самоопределение. Всичко, което мислите, говорите и вършите заявява, „това съм Аз".
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 17:59