Тези думи ме изпълват с благоговение. Благодаря Ти, че си тук с мен по този начин. Благодаря Ти, че си тук с всички нас.
За Мен е удоволствие. Благодаря и на вас, че сте тук с Мен.
Имам още няколко въпроса. Някои от тях са свързани с тези високоеволюирали същества, след което ще мога да приключа този диалог.
Възлюблени мой, ти никога няма да приключиш този диалог, нито това е
необходимо. Твоят разговор с Бога ще продължава винаги. И сега когато
ти активно се включи в него, този разговор ще доведе до приятелство.
Всички хубави разговори евентуално водят до приятелство и съвсем скоро
твоят разговор с Бога, ще породи Приятелство с Бога.
Аз чувствам това. Чувствам, че ние всъщност сме станали приятели.
При всички взаимоотношения, ако това приятелство се подклажда,
подхранва и развива, то ще породи накрая чувство за съпричастие. Ти ще
почувстваш и преживееш Съпричастие с Бога.
Това ще бъде Свето Причастие, защото тогава ние ще говорим като Един.
Значи този диалог ще продължи?
Да, винаги. И няма да се налага да се сбогуваме в края на тази книга?
Никога няма да трябва да се сбогуваме. Ще трябва само да се здрависваме.
Ти си прекрасен, знаеш ли? Ти си просто прекрасен.
И ти също, сине Мой. Ти също си прекрасен. Каквито са всичките ми деца, навсякъде.
Твоите деца са навсякъде? Разбира се.
Искам да кажа дали са навсякъде в буквалния смисъл? Съществува ли живот на други планети? Навсякъде във вселената ли са твоите деца?
Отново, „разбира се". А тези цивилизации по-напреднали ли са от нас?
Някои от тях, да.
В какво отношение?
Във всяко отношение. Технологически. Политически. Социално. Духовно. Физически. Психологически.
Например вашата настоятелна склонност да правите съпоставка,
постоянната ви потребност да характеризирате нещо като „по-добро" или
„по-лошо", „по-висше" или „по-низше", „добро" или „лошо", демонстрира в
какъв дълбок дуализъм сте изпаднали, в какъв дълбок сепаратизъм сте се
потопили.
При по-напредналите цивилизации не се ли наблюдават подобни особености? И какво имаш предвид под дуализъм?
Нивото на напредналост на едно общество неизбежно се отразява в
степента на неговото дуалистично мислене. Еволюцията на обществото се
проявява в движение по посока на единство, а не на сепаратизъм.
Защо е така? Защо единството е такъв критерий?
Защото единството е истината. Сепаратизмът е илюзията. Докато едно
общество разглежда себе си като разединено, като сбор от обособени
единици, то живее в илюзията.
Целият живот на вашата планета се гради на сепаратизма, основава се на дуализма.
Във вашите представи вие съществувате като обособени семейства или
родове, които се групират в обособени селища или области, които се
групират в обособени нации или страни, изграждайки един разделен свят
или планета.
Представяте си, че вашият свят е единственият обитаем свят във
вселената. Представяте си, че вашата нация е най-издигнатата нация на
земята. Представяте си, че вашата област е най-добрата област сред
нацията и че вашето семейство е най-прекрасното в областта. . И
най-сетне си въобразявате, че сте по-добри от останалите във вашето
семейство.
О, вие твърдите, че не мислите нищо подобно, но постъпвате така, сякаш го мислите.
Истинските ви мисли се отразяват ежедневно във вашите обществени
решения, политически изводи, религиозно самоопределение, икономически
избор и индивидуален избор на всичко, от приятелите до системата от
убеждения и до самото отношение към Бога, тоест към Мен.
Чувствате се толкова откъснати от Мен, че дори си мислите, че не Съм
готов да разговарям с вас. По този начин се налага да отричате
правдоподобието на собствения си опит. Вашият опит ви говори, че вие и
Аз сме Едно цяло, но вие отказвате да повярвате в това. Така се оказвате разделени не само един от друг, но и откъснати от собствената си истина.
Но как е възможно човек да бъде откъснат от собствената си истина?
Като я пренебрегва, като виждайки я, я отрича, или като я променя,
изкривява, изопачава, така че да съответства на предварителните му
представи, които си е изградил дотук.
Да вземем въпроса, с който започнахме. Ти ме запита дали съществува
живот на други планети. Аз отговорих, разбира се. Казах, разбира се,
защото доказателствата са толкова очевидни. Толкова очевидни, че съм
удивен, че дори поставяш такъв въпрос.
Именно така човек може да бъде „откъснат от собствената си истина":
като вижда истината в очите, и то толкова непосредствено, че да не може
да не я забележи, а след това отрича, каквото е видял.
Отричането е механизмът в този случай. А отричането на нещо не е толкова коварно, както самоотричането.
Ти си прекарал целия си живот в това да отричаш Истинската си Същност.
Достатъчно тъжно би било, ако в своето отричане се бяхте ограничили до
не толкова лични неща, каквито са например: изчезването на озоновия
слой, изсичането на вековни гори, ужасното отношение към вашите
подрастващи. Но не ви стига това, че отричате всичко, което виждате
наоколо си, вие не намирате покой, докато не отречете и всичко, което
виждате вътре в себе си.
Виждате добродетел и съчувствие в себе си, но ги отричате, виждате
мъдрост в себе си, но я отричате, виждате своите безкрайни възможности,
но се отказвате от тях. Виждате и преживявате Бога в душите си, но го
отричате.
Отричате, че Аз съм с вас и че Аз това сте вие - и по този начин Ми отричате мястото, което очевидно и по право Ми се полага.
Аз не съм Те отричал и не Те отричам. Признаваш ли, че Ти си Бог?
Ами, не бих се изразил по този начин...
Ето, това е. А Аз ти казвам: „Преди петли да пропеят три пъти ще се отречеш от Мен".
Със самите си мисли, ти ще се отречеш от Мен.
Със самите си думи, ти ще се отречеш от Мен.
Със самите си действия, ще се отречеш от Мен.
А дълбоко в сърцето си знаеш, че Аз съм с теб и в теб, че Ние сме Едно цяло. И все пак се отричаш от Мен.
О, някои от вас нямат проблеми да твърдят, че Аз съществувам, ала вън
от вас. Някъде там, далеч. И колкото по-далеч си представяте, че съм,
толкова по-далеч отстъпвате от собствената си истина.
Но защо? Защо? Защо не вярваме на това, което сами виждаме?
Защото така сте обзети от илюзията, толкова дълбоко сте потънали в нея,
че не можете да видите нищо отвъд нея. Всъщност вие не трябва да
виждате отвъд нея, за да продължи илюзията. Това именно е Божествената
дихотомия.
Вие трябва да се отричате от Мен, за да продължите да търсите да се превърнете
в Мен. А това е, към което се стремите. Защото вие не можете да се
превърнете в нещо, което вече сте, затова отричането има значение. То е
полезно средство, докато не стане излишно.
Мъдрецът знае, че отричането е за онези, които избират илюзията да
продължи. Приемането е за онези, които избират илюзията вече да свърши.
Приемането, заявяването и демонстрацията. Това са трите стъпки към Бога:
Приемането на Истинската ви Същност.
Заявяването й, така че целият свят да чуе.
И демонстрирането й по всякакъв възможен начин.
Изявяването на своето Аз е винаги последвано от неговото проявление. Вие ще проявите своето
Аз в качеството му на Бог - по същия начин, както сега проявявате това,
което смятате, че е Вашето Аз. Вашият живот е проявление на онова,
което смятате за своя същност.
Ала в процеса на това проявяване ще се появи и най-голямото
предизвикателство. Защото в момента, в който спрете да отричате Самите
Себе Си, другите ще ви отрекат.
В момента, в който заявите, че сте Едно с Бога, другите ще заявят, че сте се сдружил със сатаната.
В момента, в който дадете израз на най-върховната истина, другите ще заявят, че изразявате най-низше богохулство.
И както става с всички мъдреци, които спокойно проявяват своята
мъдрост, пред вас ще се прекланят и в същото време ще ви ругаят.
Едновременно ще ви въздигат на пиедестал и ще ви хулят. Ще ви оказват
почести и ще ви разпънат, защото докато за вас цикълът ще е свършил,
онези, които продължават да живеят в илюзията, няма да знаят по какъв
начин да ви възприемат.
Ами това ще се случи ли с мен? Не разбирам. Объркан съм. Мислех, че сам
каза, и то нееднократно, че илюзията трябва да продължава, че „играта"
трябва да се играе все още и още, за да има изобщо „игра"?
Да, Казвал съм това. И е така. Играта продължава. Това, че един или
двама са завършили цикъла на илюзията, не означава, че играта е
свършила за вас и за другите играчи.
Играта няма да свърши, докато всичко-във-всичко стане Едно отново, но
дори тогава играта не свършва, защото в момента на Божественото
възсъединяване всичко с всичко, блаженството ще бъде така великолепно,
че Аз-Ние-Вие буквално ще се пръснем от щастие, ще се взривим от радост
- и цикълът ще започне отново.
Той няма никога да свърши, дете Мое. Играта няма никога да свърши. Защото тази игра е самият живот, а животът е Нашата Същност.
А какво става с този индивидуален елемент, или „част от Всичко", както
го наричаш Ти, който се издига до мъдрост и постига Всезнание?
Мъдрецът знае, че само неговият дял в цикъла е завършен, той знае, че преживяването на илюзията е свършило само за него.
Сега мъдрецът се смее, защото мъдрецът вижда мъдрия план. Мъдрецът
вижда, че дори когато сам е приключил цикъла, играта продължава; опитът
продължава. Тогава мъдрецът разбира, че неговата роля е да участва в
опита. Ролята на мъдреца е да води останалите хора към мъдростта. И
така, той продължава играта, но по нов начин, с нови средства, защото
вижда илюзията, което му позволява да излезе извън нея. И така мъдрецът
от време навреме излиза извън илюзията, тогава, когато това отговаря на
неговите цели и му доставя удоволствие. Така той/тя заявява и проявява
своята мъдрост и бива наречен/наречена Бог/Богиня от останалите.
Когато всички от вашата раса постигнат мъдростта, тогава расата ви като
цяло (защото вашата раса наистина е едно цяло), ще преодолее
пространството и времето (защото след като сте разбрали законите на
физиката, ще можете да ги овладеете). Тогава ще поискате да бъдете в
помощ на другите раси и цивилизации, за да постигнат и те мъдростта.
Така както представителите на други раси и цивилизации помагат на нас, така ли?
Точно така. Абсолютно вярно.
И само когато всички раси в цялата вселена постигнат мъдрост...
... или както Аз се изразих, само когато всичко Мое познае Единството...
... тази част на цикъла ще свърши.
Ти се изрази много мъдро, защото самият процес никога няма да свърши.
Тъй като завършекът на тази част от цикъла е самият процес!
Браво! Великолепно! Ти разбра.
И тъй, да. Съществува живот на други планети и в голямата си част е по-напреднал от вашия.
По какъв начин? Ти така и не ми отговори на този въпрос.
О, да, отговорих. Казах, по всякакъв начин. Технологически. Политически. Социално. Духовно. Физически. Психологически.
Да, но дай ми някакви примери. Тези твърдения са толкова широки, че за
мене са лишени от смисъл.
Знаеш ли, харесва ми твоята искреност. Не са много хората, които ще
погледнат Бог в очите и ще заявят, че това, което Той Казва, е лишено
от смисъл.
И така, какво смяташ да направиш по този въпрос?
Точно. Ти имаш съвсем точно отношение, защото, разбира се, си прав.
Можеш да отправяш към Мен предизвикателства. Да се опълчваш срещу Мене,
да Ми задаваш въпроси, колкото си искаш и Аз няма да направя нищо зло
заради това.
Мога да направя нещо благословено, каквото правя в момента с този диалог. Не е ли той едно благословено събитие?
Да, така е. И е помогнал на мнозина. Милиони хора са били дълбоко разтърсени от него и продължават да бъдат.
Зная това. Всичко е част от „духовния план", плана, чрез който да постигнете мъдрост.
Ти си знаел от самото начало, че тази трилогия ще има огромен успех, нали?
Разбира се. Кой смяташ, че е причината за този успех? Кой си
представяш, че е помогнал на всички хора, които четат книгите, да
намерят своя път към тях?
Ето какво ще ти кажа: познавам всеки човек, който ще се обърне към този
материал и зная причината, поради която всеки човек е достигнал до него.
И те също я знаят. Въпросът сега е дали отново ще се отрекат от Мен?
Нима това има значение за Теб?
Ни най-малко. Всички Мои деца един ден ще се завърнат обратно към Мен.
Въпросът е не дали ще се завърнат, а кога. Това може да има значение за
тях. И така онези, които имат уши да слушат, нека чуят.
И така, говорехме за живота на другите планети и Ти беше на път да ми
дадеш някои примери за това, че той е много по-напреднал от живота на
Земята.
Технологически повечето от другите цивилизации са по-напреднали от вас.
Има и такива, които са по-изостанали, но те не са много, повечето са
по-напреднали.
По какъв начин? Дай ми някакъв пример.
Добре. Например времето. Както е известно, вие не можете да
контролирате метеорологичните условия (дори не можете достатъчно точно
да предсказвате какво ще бъде времето). По този начин сте подложени на
произвола на времето. Повечето светове не са в такова положение.
Съществата от повечето планети могат да контролират местната
температура например.
Наистина ли? Аз мислех, че местната температура зависи от разстоянието до нейното слънце, от атмосферата и т. н.
Това установява нейните параметри, но в рамките на тези параметри може да се извърши много.
Но как? По какъв начин?
Като се влияе върху средата. Като се създадат или не се създават определени условия в атмосферата.
Не е въпросът само в какво положение сте спрямо едно слънце, а какво сте поставили между себе си и слънцето.
Вие сте поставили най-опасните неща във вашата атмосфера и сте извлекли
едни от най-важните. Въпреки това настоятелно го отричате. Повечето от
вас не са склонни да го признаят.
Дори когато най-възвишените умове между вас доказват несъмнено вредата,
която нанасяте, вие отказвате да я признаете. Обявявате тези светли
умове за безумни и настоявате, че знаете по-добре от тях.
Или твърдите, че тези мъдри хора преследват лични цели или имат свои
собствени интереси във всичко това. Истината обаче е, че вие
преследвате свои собствени цели. Искате да се наложите. Защитавате
специални интереси.
А главният ви интерес сте вие самите. Всяко доказателство, колкото и да
е то научно, колкото и видимо и убедително да е, ще бъде отхвърлено,
ако нарушава вашия личен интерес.
Това е доста сурово твърдение и аз не съм сигурен, че е вярно.
Така ли? Да не би да искаш да кажеш, че Бог е лъжец?
Ами не бих го формулирал точно така...
Знаеш ли колко дълго бе нужно на народите да постигнат съгласие и да спрат да отравят атмосферата с хлоровъглероди?
Да, НО...
Да, но нищо. Защо предполагаш, че е било необходимо толкова време? Няма
значение. Аз ще ти кажа. Защото да спрат отравянето би коствало на
много големи компании твърде много пари. Трябвало им е толкова дълго време, защото много отделни хора биха се лишили от своите удобства.
Нужно им е било толкова дълго време, защото години наред мнозина хора и народи са предпочитали да отричат и всъщност им се е налагало да отричат фактите, за да защитават своите интереси и позиции, за да си останат нещата такива, каквито са.
Едва сега, когато степента на раковите заболявания на кожата се повиши
обезпокоително, едва когато температурата започна да се повишава и
ледниците и снеговете да се топят, водата в океаните се затопли, докато
реките и езерата започнаха да преливат, едва тогава повечето от вас
обърнаха внимание.
Едва когато собственият ви, личен, интерес го изискваше, вие видяхте истината, която от години наред най-светлите ви умове бяха изтъквали.
Какво лошо има в личния интерес? Доколкото си спомням Ти самият каза, че личният интерес е това, от което трябва да се започне?
Наистина това казах, да. Но в другите културни общества, на други
планети „личният интерес" се определя от много по-широка гледна точка,
отколкото това става във вашия свят. За просветлените същества е съвсем
ясно, че това, което причинява зло на един, причинява зло на мнозина и
че това, от което малцина имат полза, трябва да носи полза на мнозина или в крайна сметка не е полезно на никого.
На вашата планета е тъкмо обратното. Онова, което причинява злина на
един, се пренебрегва от повечето хора, онова, което носи облаги на
малцина, бива отказвано на повечето.
Това е така, защото изхождате от много тясно определение на личния
интерес и то рядко обхваща нещо повече от вашата собствена личност,
най-близките ви - и при това, ако те успеят да предизвикат вашето
съчувствие.
Да, наистина в първа книга казах във всички отношения да правите онова,
което е в интерес на Аза, но казах също, че когато разберете онова,
което е във ваш най-висш интерес, ще видите, че той е също така в
най-висш интерес и на другия, защото ти и другият сте Едно цяло.
Ти и всички други сте Едно цяло - и това е ниво на познание, което още не сте постигнали.
Ти ме питаш за напредналите технологии и ето какво ще ти кажа: вие не
можете да използвате напреднали технологии по начин, който да ви бъде
от полза, без да сте напреднали в своето мислене.
Напреднала технология, без напреднало мислене поражда не напредък, а смърт.
Вие вече сте преживели това на вашата планета и сте на път почти да го преживеете отново.
Какво имаш предвид? За какво по-точно говориш?
Казвам, че в миналото на вашата планета вие сте достигали онези висоти
и всъщност сте надминали висотите, към които бавно се изкачвате сега.
Имали сте на Земята цивилизация и по-напреднала от тази, която
понастоящем съществува. Но тя се е самоунищожила.
И не само, че се е самоунищожила, тя почти е унищожила всичко заедно със себе си.
И това е станало, защото не е знаела как да използва технологиите,
които е развила. Нейната технологична еволюция е била далеч
по-напреднала от духовната й еволюция, тъй че в края на краищата,
технологията й се е превърнала в Бог. Хората започнали да се прекланят
пред технологията и пред всичко, което можели да създадат чрез нея и
което тя им носела. По този начин са получавали всичко, което
разюзданата им технология е могла да им даде - което било разюздана
разруха.
Те в най-буквалния смисъл довели своя свят до унищожение.
И всичко това се е случило на Земята?
Да.
Да ни би да говориш за изчезналата Атлантида?
Някои от вас я наричат така.
Ами Лемурия? Земята Му?
Това е също част от вашата митология.
Значи наистина е вярно. Стигали сме до този момент и преди!
О, отивали сте отвъд него. Стигали сте доста по-нататък.
И сме се самоунищожили?
А защо се учудваш? Вие правите същото и сега.
Зная, че е така. Зная, че го правим. Ще ми кажеш ли по какъв начин да спрем?
Има много други книги, посветени на този проблем, но повечето хора ги пренебрегват.
Кажи ми едно заглавие, обещавам, че няма да го пренебрегнем.
Прочетете „Последните часове на дребното слънце".
Написана от Том Хартмън. Да! Обичам тази книга!
Много хубаво. Този вестител е вдъхновен от нас. Обърни вниманието на света върху тази книга.
Ще го направя. Непременно ще го направя.
В нея е казано всичко, което аз бих казал тук в отговор на последния ти въпрос. Няма нужда да пренаписвам тази книга чрез теб.
Тя съдържа обобщение на много от начините, по които земният ви дом е увреден и по които може да се спре това унищожение.
Досега това, което прави човешката раса на планетата, не изглежда много
умно. Фактически през целия този диалог Ти описваш нашия човешки род
като примитивен. Още от първия път, когато отбеляза този факт, все се
питам как би изглеждала една непримитивна култура. Нали каза, че
съществуват много такива общества и култури във вселената?
Да.
Колко са те?
Твърде много.
Десетки или стотици? Хиляди.
Хиляди ли? Нима съществуват хиляди напреднали цивилизации?
Да. А съществуват и други култури, които са по-примитивни от вашата.
Какъв е критерият за едно общество да се определи като примитивно или напреднало?
Степента, в която прилага своите най-възвишени разбирания. А вашите
настоящи убеждения са различни. Вие вярвате, че едно общество би
трябвало да бъде определено като примитивно или напреднало въз основа
на това колко възвишени са неговите разбирания. Но каква е ползата от
възвишените разбирания, ако вие не ги прилагате?
Отговорът е, че от тях няма никаква полза. Всъщност те са опасни.
Белег на примитивното общество е, че нарича регресията прогрес. Вашето
общество се е придвижило назад, а не напред. До голяма степен светът ви
е проявявал повече милост и съпричастие преди седемдесет години, в
сравнение с днес.
За някои хора ще бъде трудно да приемат това. А Ти твърдиш, че си Бог,
който не съди, но някои хора ще се почувстват в много голяма степен
осъждани и обвинявани в целия този диалог.
Вече засегнахме тази тема. Ако искаш да отидеш в Сиатъл, а всъщност
караш към Сан Хосе, дали човекът, когото питаш за посоката, ще прояви
осъждане, ако ти каже, че си се отправил в посока, която няма да те
отведе там, където искаш да отидеш?
Да ни определяш като „примитивни" не е просто да ни посочиш посока. Думата „примитивен" е пейоративна.
Наистина ли? А пък твърдите, че се възхищавате на „примитивното"
изкуство. Определена музика също се харесва заради нейните качества на
„примитивност" - да не говорим за определени жени.
В този случай използваш играта на думи просто за да объркаш нещата.
Съвсем не е така. Просто ти показвам, че думата „примитивен", не е
задължително пейоративна. Твоето осъждане я прави такава. Терминът
„примитивен" е просто описание. С нея се обозначава чисто и просто
истината: нещо, което е на ранен етап от своето развитие. Тя не казва
нищо повече от това. Не определя дали то е „добро" или „лошо". Вие
добавяте всичките тези смисли.
Аз тук не съм ви определил като „лоши", просто описах вашата култура
като примитивна. Това може да ви прозвучи като обвинение само ако имате
осъждащо отношение към това да бъдеш примитивен.
Аз не проявявам такова осъждане. Разбери едно: твърдението не е осъждане, то е просто наблюдение за това, Което Е.
Искам да знаете, че Аз ви обичам. Не ви осъждам. Гледам ви и виждам
само красота и възхитителни черти, също като в примитивното изкуство.
Точно така. Слушам вашата музика и изпитвам единствено вълнение.
Както при примитивната музика.
Сега започваш да разбираш. Чувствам енергията на вашата раса, както вие
бихте усетили енергията на мъж или жена с „примитивна чувственост". И
също като вас Аз се възбуждам.
Такава е истината за Мен и вас. Вие не ме отблъсквате, не ме безпокоите, дори не ме разочаровате.
Вие ме възбуждате!
Възбуден съм за нови възможности, за нови преживявания, които
предстоят. Чрез вас Аз се пробуждам за нови приключения и се вълнувам
при преминаването на нови нива на великолепие.
Вие съвсем не Ме разочаровате. Вие Ме вълнувате. Развълнуван съм от това колко сте чудесни. Мислите си, че сте на върха на човешкото развитие, но Аз ви казвам, че това е само началото. Вие едва сега започвате да преживявате цялото великолепие!
Вашите най-върховни идеи са все още неизразени, вашата най-върховна визия е неизживяна.
Но почакайте! Погледнете! Забележете! Дните, в които ще разцъфнете, са
напред. Стъбълцето ви е станало силно и венчелистчетата ще се отворят.
А ето какво ще ви кажа: Красотата и ароматът на вашето цъфтене ще
изпълни земята и вие ще имате своето място в Градината на Боговете.
|
Нумерология
Четвъртък
21.11.2024, 14:21