Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



16:11
08.08.2020
Събота
35.172.233.2


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 3

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

17. Вдъхновение, а не унижение.

Ето това искам да чуя. Тук съм, за да преживея това! Вдъхновение, а не унижение.
    Никога не си унижаван, освен когато се считаш за такъв. Никога не си осъждан, нито „обвиняван" от Бога.
    Мнозина не „възприемат" тази идея - Бог, който твърди, че няма „добро" и „зло" и който заявява, че ние никога няма да бъдем осъдени.
    Е, добре, заемете някаква по-определена позиция. Първо казвате, че ви осъждам, а сега се тревожите пък, че не ви осъждам.
    Зная, зная много е объркващо, ние всички сме... сложно устроени. Не искаме да ни осъждаш, но всъщност го искаме. Не искаме да ни наказваш, но се чувстваме объркани без твоите наказания. И когато твърдиш, както в предишните две книги: „Аз никога няма да ви наказвам", не можем да повярваме на това - и някои от нас почти обезумяват от подобна идея. Защото, ако Ти няма да ни наказваш и осъждаш, какво ще ни държи в правия път? И ако не съществува „справедливост" на небето, кой ще премахне цялата несправедливост на земята?
    Защо разчитате на небето да изправи онова, което наричате несправедливост? Не падат ли дъждовете от небето?
    Да.
    Ето какво ще ви кажа: Дъждът пада, както върху справедливите, така и върху несправедливите.
    Как да разбираме думите: „Отмъщението е мое, казва Бог"?
    Никога не съм казвал такова нещо. Един от вас го е измислил и останалите са му повярвали.
    „Справедливостта" не се явява впоследствие на някакво деяние, а посредством него самото. Справедливостта е постъпка, а не наказание за дадено деяние.
    Проблемът на нашето общество очевидно е, че търсим „справедливост", след като е възникнала „несправедливост", а не се стремим „да действаме справедливо" преди всичко.
    Точно в целта. Ти улучи точно в целта. Справедливостта не е действие, а реакция на действието.
    Не очаквайте, следователно, от Мен да „уредя" всичко накрая, като приложа някаква форма на „небесна справедливост" в отвъдния живот. Ето какво ще ви кажа: не съществува отвъден живот, а само живот. Не съществува смърт. И начинът, по който изживявате и творите своя живот като отделни индивиди и като общество е демонстрация на онова, което смятате за справедливо.
    И в това отношение Ти смяташ, че човешката раса не е особено еволюирала, нали?
    Ако цялата еволюция се разположи на едно футболно поле, къде ще се намираме ние?
    На дванайсетата линия.
    Шегуваш се.
    Не.
    Нима сме на дванайсетата линия на еволюцията?
    Хей, та вие се придвижихте от шестата до дванайсетата линия само през последния век.
    Имаме ли някакъв шанс да достигнем гол линията?
    Разбира се, ако не се препънете и паднете отново.
    Отново ли?
    Както вече казах, не за първи път вашата цивилизация е на ръба. Искам да го повторя, защото е от жизненоважно значение да го чуете. В миналото вие бяхте развили на вашата планета технология, която далеч превъзхождаше способностите ви да я използвате отговорно. Сега отново се приближавате до такъв момент в човешката история.
    От жизненоважно значение е да разберете това.
    Вашата настояща технология заплашва да изпревари способността ви да я използвате мъдро. Обществото ви е на ръба да се превърне в продукт на вашата технология, вместо технологията ви да бъде продукт на вашето общество.
    Когато едно общество се превърне в продукт на собствената си технология, то се самоунищожава. Защо е така? Ще ни обясниш ли?
    Да. Решаващ е проблемът за равновесието между технология и космология - космологията на целия живот.
    Какво имаш предвид като казваш „космологията на целия живот"?
    Казано просто, това е начинът, по който стават нещата. Системата. Процесът.
    „Има метод в тази Лудост", както знаеш
    Надявах се да има.
    Иронията е в това, че когато осъзнаете този метод и започнете да разбирате все повече и повече начина на действие на вселената, вие се излагате на по-големия риск да я разрушите. По този начин невежеството може да бъде благослов.
    Самата вселена е технология. Тя е най-великата технология. Тя действа съвършено. От само себе си. Но когато вие се явите и започнете да се намесвате в принципите и законите на вселената, вие се излагате на риска да разрушите тези закони. А това само по себе си е смъртно наказание. Четирийсетметров наказателен удар.
    Сериозна заплаха за родния отбор.
    Да. Значи отборът ще бъде разбит.
    Приближавате се до такъв резултат. Единствено вие може да определите дали отборът ви ще бъде разбит. Ще го определите със собствените си действия. Например в момента познанията ви за атомната енергия са достатъчни, за да се взривите и пренесете в бъдещото царство.
    Но ние няма да направим това. Достатъчно умни сме. Ще се спрем.
    Наистина ли? Ако продължавате да умножавате оръжията си за масово унищожение така, както го правите сега, много скоро те ще попаднат в ръцете на някой, който ще държи света като заложник на тях или ще го унищожи.
    Давате кибрит на деца с надеждата, че те няма да запалят всичко наоколо или че самите вие ще се научите да използвате кибрита.
    Решението на всичко тава е очевидно. Вземете кибрита от децата, после изхвърлете и собствения си кибрит.
    Прекалено много е да очакваш от едно примитивно общество да се разоръжи. Така че не може и дума да става за ядреното разоръжаване, което е нашето единствено трайно решение. Та ние не можем да стигнем до споразумение дори за това да спрем ядрените опити. Ние сме раса, която е изключително неспособна да контролира самата себе си.
    Освен това, ако не се самоунищожите с вашето ядрено безумие, ще унищожите своя свят с екологичното си самоубийство. Вие разрушавате екосистемата на своята планета и продължавате да твърдите, че не го правите. И сякаш всичко това не ви е достатъчно, започвате да се намесвате в биохимията на самия живот. Занимавате се с клониране и генно инженерство и не го правите достатъчно предпазливо, за да облагодетелства човешкия род, а не да се превърне в заплаха и в най-огромната разруха на всички времена. Ако не бъдете внимателни, вие ще направите така, че ядрената и екологична заплаха да изглеждат като детска играчка в сравнение с тази.
    Развивайки медицината, така че да върши работата, която вашите собствени тела трябва да вършат, вие сте създали вируси, които са толкова устойчиви на атака, че са в състояние да унищожат целия човешки род. Тук ме караш малко да се плаша. Нима всичко е загубено? Нима играта е свършила?
    Не. Но е крайно време, крайно време е да си кажете молитвата. Защитникът да се огледа, за да отбие удара. Разбирате ли Ме? Схващате ли всичко това?
    Защитникът съм Аз и последния път, когато ви погледнах, вие носехте същия спортен екип. Още ли сте от същия отбор?
    Аз си мислех, че има само един отбор. Кой е другият отбор?
    Всяка мисъл, която пренебрегва нашето единство, всяка идея, която ни разделя, всяко действие, което заявява, че не сме единни. „Другият отбор" не е реален, но е част от вашата реалност, защото в това сте го превърнали.
    Ако не внимавате, собствената ви технология, която сте създали, за да ви служи, ще ви унищожи.
    Чувам някои хора да казват: „Но какво може да стори един човек?"
    Можете да започнете като престанете да си казвате: „Какво може да стори един човек?".
    Вече ви казах, има стотици книги по този въпрос. Престанете да ги пренебрегвате. Прочетете ги. Действайте в съответствие с тях. Дайте и на другите да узнаят за тях. Започнете революция. Превърнете я в една еволюционна революция.
    Но не става ли това вече твърде дълго време?
    И да, и не. Процесът на еволюция е вечен. Но в момента процесът е свърнал по нов път. Тук има ново направление. Сега вие съзнавате, че еволюирате.
    И не само, че еволюирате, но съзнавате и начина, по който става това. Сега познавате процеса, чрез който се осъществява еволюцията - и чрез който се сътворява вашата реалност.
    По-рано ти си бил един наблюдател на това по какъв начин еволюира вашият род. Сега си съзнателен участник.
    Повече хора от всякога преди осъзнават силата на съзнанието, своята вътрешна свързаност с всичко и реалното си самоопределение като духовни същества.
    Повече хора от всякога живеят от такава позиция. Практикуват принципи, които пораждат и предизвикват специфични резултати, желани последици и преживявания.
    Това наистина е еволюционна революция, защото все по-голяма част измежду вас сътворяват съзнателно качеството на вашия Живот, непосредствената изява на вашата истинска същност и бързото проявление на това Кои Избирате да Бъдете.
    Затова този период е толкова решителен. Той е един критичен момент. За първи път в сегашната си история, (макар и не за първи път в човешкия опит) вие притежавате технология, но и разбиране за това как трябва да я използвате и за това, че тя може да унищожи целия ваш свят. Вие действително можете да изчезнете като човешки род.
    Това са тъкмо темите, по които пише в книгата си Барбара Маркс Хъбърт, наречена „Съзнателна еволюция".
    Да, точно така е.
    Това е документ с поразителен размах, с великолепни визии за това как да избегнем ужасните последици на предишните цивилизации и наистина да постигнем небето на Земята. Вероятно Ти си я вдъхновил!
    Струва ми се, че Барбара би признала, че имам пръст в това.
    Сам каза по-рано, че си вдъхновил стотици писатели, множество посланици. Има ли и други книги, които трябва да познаваме?
    Твърде много са, за да ги изброим тук. Защо не направиш свое собствено издирване, а после изготви списък на тези, които особено са ти харесали, и ги сподели с другите. Аз съм говорил чрез писатели, поети и драматурзи от началото на времето. Изложил съм своята истина в съдържанието на песни, върху художествени платна, във формите на скулптури и във всеки удар на човешкото сърце от векове насам. И ще продължа да правя това през вековете, които предстоят.
    Всеки човек стига до мъдростта по начин, който е разбираем за него, по път, който му е най-добре познат. Всеки Божи посланик извлича истината от най-обикновените мигове на живота и я споделя със същата простота.
    Ти си един такъв вестител. Продължавай. Кажи на хората да живеят заедно, в съгласие с най-висшата си истина. Да споделят заедно своята мъдрост, да преживяват заедно своята любов, защото те могат да съществуват в мир и хармония.
    Така вашето общество също може да бъде издигнато, както тези, за които говорим сега.
    Значи основната разлика между нашето общество и по-високоеволюиралите цивилизации във вселената е представата, която имаме за разделение?
    Да. Първият ръководен принцип за напреднала цивилизация е единението. Признаването на Единството и свещеността на целия живот. Така че онова, което ние откриваме при всички издигнати общества, е, че при никакви обстоятелства едно създание съзнателно не би отнело живота на друго от собствения му вид, противно на неговата воля.
    При никакви обстоятелства ли?
    При никакви. Дори ако бъде нападнато?
    Такова обстоятелство не би възникнало в едно развито общество.
    Може би не в него, но отвън?
    Ако един високоеволюирал вид бъде нападнат от друг, това е гаранция, че нападателят е по-малко еволюирал. Всъщност нападателят е едно примитивно същество, защото никое еволюирало създание не би нападнало друго.
    Разбирам.
    Единствената причина, паради която един вид, който е нападнат, ще убие друг, е, че нападнатият е забравил коя е Истинската Му Същност. Ако първото същество си е мислело, че е идентично със своето тяло - със своята физическа форма - тогава то може да убие своя нападател, защото ще се страхува от „Края на собствения си живот".
    Но ако, от друга страна, първото същество разбира добре, че не е идентично със своето тяло, то никога няма да прекрати тленното съществуване на друг, защото няма да има причина за това. То просто ще остави долу своето собствено тленно тяло и ще продължи да съществува в нетелесна форма.
    Също като Обиван Кеноби ли?
    Да, точно така. Писателите на така наречената „научна фантастика", често ви показват една по-висша истина.
    Тук трябва да спрем. Струва ми се, че това, което казваш е в пряко противоречие с онова, което каза в първа книга.
    И какво бе то?
    В първа книга се казва, че когато някой те оскърбява, няма защо да позволяваш това оскърбление да продължи. Казва се, че когато действаш с любов, трябва да включваш и себе си сред тези, които обичаш и, изглежда, там бе казано, че трябва да направиш всичко, за да спреш атаката спрямо себе си. Казва се също, че дори войната е позволена като отговор на нападението. Казва се в пряк цитат: „Не може да се позволи тираните да тържествуват, а тиранията им трябва да се прекрати."
    Каза се още, че да избереш да бъдеш богоподобен, не означава да избереш да бъдеш мъченик. И определено не означава да избереш да бъдеш жертва.
    Сега Ти твърдиш, че високоеволюиралите същества никога не биха сложили край на живота на друг човек. Как могат да съществуват редом едно с друго подобни противоречиви твърдения?
    Прочети отново материала в първа книга. Внимателно. Там Моите отговори са дадени и трябва да бъдат разглеждани в контекста, който ти бе създал; в контекста на твоя въпрос.
    Прочети собствените си думи в първа книга. Та ти твърдиш, че понастоящем не действаш на нивото на мъдростта. Ти казваш, че думите и действията на някои хора те нараняват. Като се има предвид, че това е така, питаш как най-добре да реагираш на тези преживявания на оскърбление и нараняване.
    Всички Мои отговори трябва да бъдат разглеждани в този контекст. Преди всичко, Аз казах че ще дойде денят, в който думите и действията на другите няма да те засягат. Също както Обиван Кеноби ти няма да се чувстваш наранен, дори когато някой те убива.
    Това е нивото на мъдрост, което е постигнато от представителите на обществата, които разглеждам сега. Тези същества са съвсем наясно за Истинската Си Същност и за това, което не е Тяхна Истинска Същност. Много трудно е да накараш някой от тях да се почувства оскърбен или пък „наранен" и най-малко като се застраши собственото им тленно тяло. Те просто биха излезли от тялото си и ще ти го оставят на теб, ако толкова много изпитваш нужда да го нараниш.
    Следващото, което изтъкнах в отговора си към теб в първа книга, е, че ти реагираш така на думите и действията на другите, защото си забравил Истинската си Същност, но там Аз казвам, че няма нищо лошо в това. То е част от процеса на израстване. То е част от еволюцията. Тогава давам и едно много важно твърдение. По време на целия си процес на израстване „ти трябва да работиш на нивото, на което си. На своето ниво на разбиране, на своето ниво на воля и изявления, на своето ниво на припомняне."
    Всичко останало, което съм казал там, трябва да бъде възприемано в този контекст.
    Дори малко по-нататък съм казал: „Приемам за целите на настоящото разглеждане, че ти все още... търсиш да реализираш (да направиш „реална") Своята Истинска Същност".
    В контекста на едно общество от същества, които не си спомнят Истинската Си Същност, реакциите, които ви давам в първа книга трябва да бъдат точно такива. Но ти ми задаваш тези въпроси тук. Ти ме помоли да опиша високоеволюиралите общества във вселената.
    Не само по отношение на настоящата тема, но по отношение на всички други теми, които ще засегнем тук, ще бъде полезно да не гледате на тези описания на другите култури като критика спрямо собствената ви култура.
    Тук не се съдържа никакво осъждане. Няма да има осъждане, затова че постъпвате по друг начин - че реагирате различно - в сравнение със създания, които са по-еволюирали.
    И така онова, което казах тук, е, че високоеволюиралите същества във вселената никога не биха „убили" друго разумно същество в пристъп на гняв. Те преди всичко не биха изпитали гняв. На второ място, не биха сложили край на тленното съществувание на друго същество без неговото разрешение и трето - в отговор на конкретния ти въпрос - те никога не биха се почувствали „нападнати", дори и от външни за тяхното общество или вид създания, защото да се чувстваш „нападнат" означава да имаш чувството, че нещо ти се отнема - животът ти, любимият ти човек, свободата ти, собствеността ти, притежанията ти, нещо. Едно високоеволюирало създание никога не би преживяло това, защото високоеволюиралото създание ще ти даде онова, което мислиш, че ти е толкова необходимо, че да се готвиш да му го отнемеш насилствено, дори ако това струва тленния живот на това еволюирало създание. Защото еволюиралите същества знаят, че могат да сътворят отново всичко и съвсем естествено биха го преотстъпили на едно по-ниско развито създание, което не знае, че може да пресътвори това.
    Високоеволюиралите създания следователно не са мъченици, нито са жертви на нечий „деспотизъм".
    Но нещата отиват още по-нататък Едно високоеволюирало същество е наясно, не само че може всичко да пресътвори отново, то е наясно, че това не се налага. То е наясно, че не се нуждае от нищо, за да бъде щастливо или да оцелее.
    То разбира, че не му е нужно нищо външно спрямо него и че това, което е „той" не зависи от нищо физическо.
    По-малко еволюиралите същества и раси не винаги са наясно по този въпрос.
    И накрая високоеволюиралото същество разбира, че то и неговият нападател са Едно цяло. То вижда нападателя като една ранена част от своето Аз. Неговата роля при тези обстоятелства е да изцели всички рани, така че всички в Едно да могат да познаят себе си в Истинската Си Същност.
    Да отдаде цялото Себе Си на това друго същество би означавало за него да го излекува.
    О! Каква идея, какво разбиране. Но на мене ми е нужно да се върна към нещо, което Ти каза по-рано. Каза, че високоеволюиралите същества...
    ... нека да съкратим това на ВЕС оттук нататък, твърде дълго е названието, за да се използва отново и отново...
    Добре. Ти каза, че ВЕС никога не би сложило край на тленното съществувание на друго създание, без негово позволение.
    Точно така.
    Но какво може да накара едно същество да даде позволение на друго да прекрати физическия му живот?
    Може да има различни причини. Може да се отдаде като храна, например. Може да се пожертва за друга кауза - например, за да спре една война.
    Сигурно затова съществуват дори в нашата култура хора, които не биха убили животно за храна или кожа, без да поискат позволение от неговия дух.
    Да. Такъв е обичаят на американските туземци, които никога не са откъсвали цвете или билка, или растение, без да поискат разрешение. Всички местни култури имат този обичай. Интересното е, че тези племена и култури вие наричате „примитивни".
    О, Боже, нима твърдиш, че не мога да откъсна дори и една репичка, без да попитам дали ми е позволено?
    Ти можеш да вършиш всичко, което решиш. Попита Ме какво вършат ВЕС.
    Значи ли, че американските туземци са били високоеволюирали същества?
    При всички раси и видове някои са високоеволюирали, а други не са. Това е нещо индивидуално. Като култура обаче, те са постигнали едно много високо ниво. Културните митове, които дават представа за техния опит, са много издигнати. Но вие сте ги принудили насилствено да смесят своите културни митове с вашите собствени.
    Почакай малко! Какво говориш? Червенокожите са били диваци! Тъкмо затова се е налагало да ги убиваме с хиляди и да поставим останалите в естествени затвори, наречени резервати! Но дори и сега ние вземаме техните свещени места и ги превръщаме в игрища за голф. Това се налага. В противен случай те могат да почитат своите свещени места и да си спомнят историята на своята култура и да извършват свещените си ритуали. А това ние не можем да приемем.
    Картината ми е ясна.
    Всъщност не Ти е ясна. Ако ние не бяхме взели надмощие и не бяхме се опитали да заличим тяхната култура, те щяха да повлияят върху нашата! И тогава къде щяхме да се озовем? Щяхме да зачитаме земята и въздуха, отказвайки да отравяме своите реки, но в такъв случай докъде щеше да стигне индустрията ни?
    Цялото население вероятно още щеше да ходи голо, без никакъв срам, да се къпе в реката, да се разполага из всички земи, вместо да се събира в небостъргачи и да работи сред асфалтовата си джунгла.
    Ние вероятно щяхме да слушаме мъдростта на древните учения около огъня на открито вместо да гледаме телевизия. Нямаше да постигнем никакъв прогрес.
    Е, за щастие, вие знаете кое е добро за вас.
Категория: Разговори с Бога 3 | Добавил: Бонд (05.05.2009)
Разгледан: 890 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   35.172.233.2          Събота          08.08.2020, 16:11