Нийл Доналд Уолш
Ашланд, щата Орегон,
септември 1998

1.

    Днес е неделя на Възкресение 1994 година и аз съм тук с писалка в ръка, както ми се каза. В очакване съм на Бога. Той обеща да се появи, както стори това миналите две Възкресения, за да започнем поредния си едногодишен разговор - третия и последен засега.
    Този процес - това необичайно общуване - започна през 1992 година. То ще завърши на Възкресение 1995. Три години, три книги. Първата се занимаваше преди всичко с лични въпроси - с нашите любовни отношения, с това как да намерим най-подходящата за себе си работа, как да се справим с могъщите енергии на парите, любовта, секса и Бога; и как да ги интегрираме в нашия ежедневен живот. Втората част разгърна по-нашироко тези теми и продължи по-нататък с основни геополитически проблеми - същността на властта, как да се създаде един свят без война, основа за единно интернационално общество. Настоящата трета, финална част на трилогията ще се съсредоточи, както ми е казано, върху по-широки въпроси, пред които е изправен човекът. Тя разгръща представи, свързани с други сфери и измерения и с това как всичко е сложно преплетено, за да се съвмести в единство и цялостност.
    Последователността е следната:

    Също както беше и при първите два ръкописа, нямам представа накъде ще ни изведе настоящият труд. Процесът е много прост. Вземам писалка и хартия, задавам въпрос - и виждам какви мисли ще изплуват в съзнанието ми. Ако нищо не идва, ако не ми се дадат никакви думи, аз оставям всичко до следващия ден. Целият процес по написване на първата книга ми отне една година, а написването на втората беше малко по-дълго от година. (Настоящата книга е все още в процес на писане.)
    Очаквам, че тази книга ще бъде най-важна от всичките.
    За първи път, откакто започна този процес, аз имам чувството, че зная напълно какво правя. Изминаха два месеца, откакто написах тези първи четири-пет параграфа. Два месеца изминаха от Възкресение, а нищо повече не ми се даде като информация - нищо, освен напълно съзнателното отношение към моя труд.
    Бях прекарал седмици наред да препрочитам и поправям грешките на набрания текст в ръкописа на първата книга от настоящата трилогия - и тъкмо тази седмица получих последната коригирана версия на първа книга, само за да я върна обратно с четирийсет и три отделни грешки, които трябваше да се поправят. Втората книга междувременно все още в ръкописен вид бе завършена миналата седмица - с двумесечно закъснение от „плана". (Тя трябваше да бъде завършена до Великден 1994 година.) Настоящата книга бе започната в една Великденска неделя, въпреки че втора книга още не бе довършена и събира праха в папка от тогава насам. Сега, когато втора книга е завършена, тази следваща работа крещи за внимание.
    За първи път от 1992 година, когато започна всичко това, аз чувствам някаква съпротива спрямо този процес, дори известно негодувание. Започвам да се чувствам обвързан от този ангажимент, никога не ми е било приятно да върша нещо, което съм длъжен.
    Освен това, след като вече съм раздал на някои хора некоригирани копия от първия ръкопис и чух техните отзиви, убеден съм, че и трите книги ще бъдат много четени, ще бъдат задълбочено изследвани и анализирани от гледна точка на теологическите им съответствия и ще бъдат повод за страстни дебати десетилетия напред.
    По тази причина ми беше много трудно да стигна до тази страница; много трудно ми бе да погледна на тази писалка като на мой приятел - защото макар и да зная, че този материал трябва да се напише, зная също така, че това ме прави открит за най-вулгарни нападки, насмешки, а може би дори и омраза от страна на мнозина, затова, че съм се осмелил да запиша тази информация, и още повече да обявя, че тя идва до мен направо от Бога.
    Струва ми се, че най-големият ми страх е, че аз ще се окажа най-неподходящият, най-несъответстващият „говорител" на Бога, имайки предвид безкрайната поредица от грешки и неправилни действия, които бележат моя живот и характеризират моето поведение.
    Онези, които ме познават от миналото - бившите ми съпруги и собствените ми деца - ще бъдат в пълното си право да излязат напред и да отхвърлят всички тези писания, основаващи се на недотам блестящото ми поведение като човек, в най-простите, основни функции на съпруг и баща. Аз жестоко се провалих в това и в други аспекти на живота, свързани с приятелството и почтеността, постоянството и чувството за отговорност.
    Накратко казано, аз остро съзнавам, че не съм достоен да се представям като Божи човек или вестител на истината, аз съм последният човек, който би могъл да си припише подобна роля, дори да се осмели да я приеме. Несправедливост спрямо истината е да се наема да говоря от нейно име, когато целият ми живот свидетелства за моите слабости.
    По тези причини, Господи, моля Те, освободи ме от моите задължения като човек, който пише от Твое име и си намери друг, чийто живот го прави достоен за тази чест.
    Бих искал да довършим онова, което сме започнали - макар че ти по никакъв начин не си длъжен да го сториш, нямаш никакви „задължения" към мен, нито към когото и да било, макар че, както виждам, натрупал си огромно чувство за вина, благодарение на тази своя представа, че си длъжен.
    Подведох множество хора, включително и собствените си деца.
    Всичко, което се е случило през твоя живот, е станало точно така, както е най-добре за теб - и за всички души, свързани с теб - за да израствате точно по начина, по който се нуждаете и желаете да растете.
    Това е съвършено „измъкване", измислено от всички онези от Новата епоха, на които им се ще да избегнат отговорността за собствените си дела и всякакви неприятни резултати от тях.
    Аз чувствам, че бях егоист - невероятен егоист - през по-голямата част от живота си вършех онова, което ми харесва, независимо какво причинявам на другите.
    Няма нищо лошо в това да вършиш каквото ти харесва... Да, но толкова много хора останаха наранени, предадени...
    Въпросът е само един - какво най-много ти харесва. Както изглежда от думите ти, в настоящия момент ти харесва това да вършиш нещата така, че да причиняваш най-малко или никакви вреди на останалите.
    Изразяваш се твърде меко.
    Правя го съзнателно. Ти трябва да се научиш да бъдеш по-внимателен към самия себе си. И да спреш да се осъждаш.
    Това е много трудно - особено когато останалите са винаги готови да те осъдят. Имам чувството, че ще поставя в неловко положение истината, че ако упорствам, завърша и публикувам тази трилогия, ще се окажа толкова лош изразител на Твоето послание, че ще го дискредитирам.
    Не можеш да дискредитираш истината. Истината си е истина и тя не може нито да се докаже, нито да се отхвърли. Тя просто е.
    Красотата и великолепието на Моето послание не може и няма да се влияе от мнението на хората за теб.
    Всъщност ти си един от най-добрите посланици, защото си изживял живота си по начин, който определяш като не напълно съвършен.
    Хората ще те чувстват близък, дори ако те осъждат. А ако видят, че си действително искрен, те могат дори да ти простят твоето „безчестно минало".
    Но ето какво ще ти кажа: докато продължаваш да се тревожиш от онова, което другите мислят за теб, ти си в тяхна власт.
    Само когато не очакваш одобрение отвън, можеш да бъдеш господар на себе си.
    Грешката ми е по-скоро за посланието, отколкото за мене самия, безпокои ме това, че самото послание може да бъде опетнено.
    Ако толкова се грижиш за посланието, тогава просто го запиши. Не се безпокой, че може да се опетни. Посланието ще говори само за себе си.
    Спомни си какво съм те учил. Не е толкова важно колко добре се възприема едно послание, а колко добре се изпраща. Спомни си и още нещо: ти препредаваш онова, което сам трябва да научиш.
    Не е необходимо да си постигнал съвършенство, за да говориш за съвършенството.
    Не е необходимо да си овладял мъдростта, за да говориш за мъдрост.
    Не е необходимо да си постигнал най-висшето ниво на еволюцията, за да говориш за най-висшите нива на еволюцията.
    Стреми се само да бъдеш искрен. Стреми се да бъдеш истински. Ако желаеш да премахнеш всички „вреди", които си си представял, че си нанесъл, покажи го с делата си. Направи всичко, което можеш, и след това го остави в миналото.
    Лесно е да се каже, но е трудно да се постигне. Понякога се чувствам толкова виновен.
    Вината и страхът са единствените врагове на човека. Вината е важна, тя ни подсказва кога сме постъпили зле.
    Не съществува такова нещо като „зло". Има само неща, които не са ти полезни; които не изразяват истината за Теб Самия и за това Кой Избираш Да Бъдеш.
    Вината е чувство, което те обвързва с онова, което не си.
    Но чувството за вина ти дава възможност да забележиш кога си се отклонил от правия път.
    Ти говориш за самосъзнание, а не за чувство за вина.
    Ето какво ще ти кажа: вината е поразата на тази земя - отровата, която унищожава растението.
    Чрез чувството на вина ти не можеш да се развиваш, а само да се съсипеш и загинеш.
    Осъзнаване е онова, към което се стремиш. Но осъзнаването не е вина и любовта не е страх. Страхът и вината са единствените твои врагове. Любовта и осъзнаването са единствените твои приятели. Не смесвай едното с другото, защото едното ще те убие, докато другото ти дава живот.
    И значи не бива да „се чувствам виновен за нищо"?
    Никога и за нищо. Каква полза има от чувството за вина? То само те кара да не се обичаш и унищожава единствения ти шанс да обичаш друг човек.
    И от нищо не бива да се страхувам, така ли?
    Страхът и предпазливостта са две различни неща. Бъди предпазлив, бъди съзнателен - но не бъди страхлив. Защото страхът само парализира, докато съзнанието мобилизира.
    Бъди мобилизиран, а не парализиран.
    Винаги са ме учили да се боя от Бога.
    Зная. И ти винаги си бил парализиран в своите отношения с Мен оттогава и досега.
    Едва когато престана да се страхуваш от Мен, ти можа да създадеш някакви смислени взаимоотношения с Мен.
    Ако мога да ти дам някакъв дар, някаква специална благодат, това ще бъде да ти позволя да Ме откриеш, а то ще означава освобождаване от страха.
    Благословени са безстрашните, защото те ще познаят Бога.
    Това означава, че трябва да бъдеш достатъчно безстрашен, за да се освободиш от всичко, което си мислиш, че знаеш за Бог.
    Трябва да бъдеш достатъчно безстрашен, за да се освободиш от онова, което другите са ти казвали за Бога.
    Трябва да бъдеш толкова безстрашен, че да се осмелиш да навлезеш в своето собствено преживяване на Бога.
    И после не трябва да се чувстваш виновен за това. Когато собственият ти опит разрушава онова, което си мислиш, че си знаел за Бога и онова, което всички останали са ти казвали за Него, не бива да се чувстваш виновен.
    Страхът и вината са единствените врагове на човека.
    И все пак има хора, които ще кажат, че онова, което предлагаш е договор с дявола; че само дяволът би предложил нещо подобно.
    Дявол не сьществува. И това също би го казал дяволът.
    Дяволът би казал всичко, което би казал Бог, така ли? Само че по-остроумно.
    Дяволът е по-остроумен от Бога ли? Може да се определи като по-хитър.
    И тъй дяволът „заговорничи" като твърди онова, което Бог би казал?
    Със съвсем „дребно" изкривяване. Само колкото да те отклони от пътя, да те подведе да се заблудиш.
    Струва ми се, че трябва да поговорим малко за този „дявол".
    Нали говорихме достатъчно на тази тема в първа книга?
    Явно не е било достатъчно. А и има хора, които не са прочели първа книга. Нито пък втора.
    И така, мисля, че е добре да започнем като обобщим някои от истините, които са изложени в първите две книги. Това ще подготви почвата за по-мащабните, универсални истини, които се разглеждат в тази трета книга. И ние отново в самото начало ще стигнем до дявола. Аз искам ти да разбереш по какьв начин и защо такова нещо е било „измислено".
    Добре. Хубаво. Ти печелиш. Вече съм въвлечен в този диалог, така че той очевидно ще продължи. Но съществува нещо, което хората трябва да знаят сега, когато влизам в този трети разговор: половин година мина откакто написах първите думи, представени тук. Сега е 25 ноември 1994 г., един ден след Деня на благодарността. Отне ми двайсет и пет седмици да стигна дотук; двайсет и пет седмици от Твоите последни думи в горния параграф до моите думи в този параграф. Много неща се случиха през тези двайсет и пет седмици, но това, което не се случи, е, че тази книга не потръгна дори с милиметър напред. Защо бе нужно толкова дълго време?
    Разбираш ли как можеш да блокираш сам себе си? Виждаш ли как се самоблокираш? Съзнаваш ли по какьв начин можеш да се спреш в пътя си, когато си предприел нещо добро? Ето, точно това правиш през целия си живот.
    Хей, почакай малко! Не аз забавям цялата тази работа. Та аз не мога нищо да направя - не мога да напиша дори една-едничка дума - ако не се чувствам подтикнат, ако не се чувствам... мразя да използвам тази дума, но мисля, че трябва да бъда Вдъхновен, за да се обърна към тази жълта канцеларска хартия и да ... А вдъхновението е Твоя работа, а не моя.
    Разбирам. Значи си мислиш, че се бавя Аз, а не ти?
    Да, струва ми се, че е така.
    Прекрасни мой приятелю, това толкова много ти подхожда - на теб, както и на другите човеци. Клатиш си краката в продължение на половин година, не правиш нищо за свое добро, всъщност дори го отблъсваш, а след това обвиняваш някой друг или нещо извън себе си, за това, че не си стигнал до никъде. Не виждаш ли в това някаква закономерност?
    Ами...
    Ето какво ще ти кажа: Не съществува такова време, когато Аз да не съм с теб, няма такъв миг, когато „да не съм готов".
    Не съм ли ти казал това?
    Ами да, но...
    Аз винаги съм с теб и ще бъда с теб до края на времената.
    И все пак няма да ти наложа своята воля никога.
    Аз съм избрал за теб най-висшето ти добро, но повече от всичко друго съм избрал да ти дам свободна воля. А това е най-сигурното мерило за любов.
    Когато искам за теб онова, което ти искаш за себе си, това означава, че наистина те обичам, когато искам за теб онова, което Аз искам, това означава, че обичам Себе си чрез тебе.
    По този начин, прилагайки същия критерий, можеш да определиш дали другите те обичат и дали ти обичаш другите, защото любовта никога не избира сама за себе си, а се стреми да направи единствено възможен избора на своя възлюбен.
    Това изглежда в пряко противоречие с онова, което Ти Самият каза в първа книга за това, че любовта ни най-малко не се интересува от онова, което другият е, върши или има, а се интересува само от това, което Азът е, върши и има.
    Това води и до някои други въпроси като например... Какво ще кажеш за онзи баща, който крещи на детето си: „Махай се от улицата!" или по-скоро рискува собствения си живот, хвърля се сред шеметното движение, за да спаси детето си? Какво ще кажеш за такъв баща, нима той не обича своето дете? И все пак той му налага собствената си воля. Спомни си, че детето се е намирало на улицата, защото е искало да бъде там.
    Как ще обясниш тези противоречия?
    Няма никакво противоречие, но ти не можеш да съзреш хармонията. И няма да разбереш тази божествена доктрина за любовта, докато не разбереш, че Моят най-върховен избор за Мене самия е същият, както е твоят най-върховен избор за самия теб, а това е така, защото ти и Аз сме Едно.
    Разбираш ли, Божествената Доктрина е също така и Божествена Дихотомия и това е така, защото самият живот е дихотомия - преживяване, при което две очевидно противоречащи си истини могат да съществуват в едно и също пространство по едно и също време.
    В настоящия случай явно противоречивите истини са, че ти и Аз сме разделени и че ти и Аз сме едно. Същото видимо противоречие се проявява по отношение на теб и на всички останали.
    Продьлжавам да твърдя онова, което казах и в първа книга: най-голямата грешка, която правят хората в човешките взаимоотношения, е, че се грижат за това какво прави другият, какво желае, какво е или какво има. Грижете се само за истинския си Аз. Какво този Аз представлява или има, какво Желае висшият Аз, какво избира, от какво се нуждае? Кой е върховният избор на Аза?
    Държа също и на още едно твърдение, което изразих в първа книга: най-върховният избор на Аза се превръща в най-върховния избор, който той прави в полза на някой друг, защото Азът съзнава, че няма други.
    Следователно грешката ти не е, че си предпочел да следваш онова, което е най-добро за теб, а по-скоро в това, че не знаеш кое е най-доброто. Това произтича от факта, че не знаеш Кой Е Истинският Ти Аз, а още по-малко пък кой се стремиш да бъдеш.
    Не Те разбирам.
    Добре, ще ти дам един пример. Ако се стремиш да спечелиш Индианополис 500, може би най-доброто за теб ще бъде да караш със 150 мили в час, но ако се стремиш да стигнеш безпрепятствено до магазина, може би такава скорост не е най-добрата.
    С други думи, Ти твърдиш, че всичко зависи от контекста?
    Да. Целият живот зависи от контекста. Онова, което е „най-доброто", зависи от това Кой Си и Кой Се Стремиш да Бъдеш. Не можеш разумно да избереш най-доброто за себе си, ако преди това разумно не си решил Кой Си и Какво Си.
    Аз като Бог зная какво се стремя да бъда, следователно зная какво е „най-доброто" за Мен.
    И какво е то? Кажи ми какво е „най-доброто" за Бога? То изглежда доста интересно...
    Най-доброто за Мен е да ти дам онова, което ти си решил, че е най-доброто за теб. Защото Аз се опитвам да бъда проявление на Моето Аз, а това Аз съм чрез теб.
    Разбираш ли какво искам да ти кажа?
    Да. Колкото и да не Ти се Вярва, всъщност Те разбирам.
    Това е добре. А сега ще ти кажа нещо, което ще ти бъде трудно да повярваш.
    Аз ти давам винаги онова, което е най-добро за тебе, макар че, признавам, ти не винаги знаеш това.
    Тази загадка може би малко започва да се изяснява сега, когато ти започваш да разбираш към какво се стремя.
    Аз съм Богът.
    Аз съм Богинята.
    Аз съм Върховното Същество. Всичко във Всичко. Началото и Краят. Алфата и Омегата.
    Аз съм Сумата и Субстанцията. Въпросът и Отговорът. Възходът и Падението. Ляво и Дясно, Тук и Сега, Преди и След.
    Аз съм Светлината и Аз съм Мракът, който създава Светлината и я прави възможна. Аз съм Доброто Без Край и „Лошото", което прави „Доброто" добро. Аз съм всичко - Всичко във Всичко, и не мога да изпитам и преживея частица от Своето Аз, без да изпитам и преживея Цялото Свое Аз.
    И тъкмо това за Мен ти не разбираш. Искаш да направиш от Мен едно, а не друго. Висшето, но не и низшето, доброто, но не и злото. Ала отхвърляйки половината от Мен, ти отхвърляш половината от Себе си. А по този начин никога не можеш да бъдеш Своя Истински Аз.
    Аз съм Величавото Всичко - онова, към което се стремя, е да позная Себе си чрез опита. А това Аз постигам чрез теб и чрез всичко друго, което съществува, и Аз преживявам Себе си в цялото си великолепие посредством изборите, които правя, защото всеки избор е себесътворяване. Всеки избор е самоопределение. Всеки избор представлява Мен - тоест представя Ме - Такъв, Какъвто Съм Избрал Да Бъда Сега.
    Но Аз не мога да избера да бъда величествен, ако няма между какво да избирам. Някаква част от Мен трябва да е по-малко величествена, за да мога да избера онази част от Мен, която наистина носи величие.
    По същия начин е и с теб. Аз Съм Бог. Актът на сътворяването на Самия Себе Си. Същото е и с теб.
    Това е, за което копнее твоята душа. Това е, което духът ти жадува.
    Ако ти попреча да имаш онова, което си избрал, Аз бих попречил на себе си да имам онова, което Аз съм избрал.
    Защото най-голямото ми желание е да преживея Себе си Такъв, Какъвто Съм. И както внимателно и много подробно ти обясних в първа книга, Аз мога да осъществя това само в пространството на Онова, Което Не Съм.
    И така Аз внимателно съм сътворил Онова, Което Не Съм, за да мога да преживея Онова, Което Съм. И все пак Аз Съм всичко, което сътворявам - и следователно Аз Съм Онова, Което Не Съм.
    Но как е възможно някой да бъде онова, което не е?
    Лесно. Ти го правиш през цялото време. Само наблюдавай своето поведение.
    Постарай се да разбереш това. Няма нищо, което Аз да не Съм. Следователно Аз Съм Онова, Което Съм, и Аз Съм Онова, Което Не Съм.