Благодаря, че дойде. Благодаря, че си тук. Вярно е, че си
тук, защото имахме среща. Но можеше и да не се явиш. Можеше да предпочетеш да
не дойдеш. Вместо това, ти избра да бъдеш тук, на уреченото място и в уреченото
време, за да държиш в ръцете си тази книга. Затова благодаря.
Ако си направил това несъзнателно, без дори да си дадеш сметка
какво вършиш и защо, може би ще се изправиш пред една загадка и трябва да ти
дам някои обяснения.
Нека започнем с това да ти обърна внимание, че тази книга
е дошла в живота ти в точното време и място. Може би още не разбираш това, но
когато преминеш през всичко, което ти предстои, ще го знаеш със сигурност.
Всичко, което става, следва един съвършен порядък и появата на настоящата книга
в твоя живот не прави изключение.
В нея ти ще намериш онова, което си търсил, и към което
си се стремил от много време. В нея ще намериш последната, а за някои, първата
реална връзка с Бога. Това е наистина връзка и тя е реална. Бог ще проведе действителен
разговор с теб сега посредством мен. Не бих ти Казал това преди няколко години,
но сега ти го казвам, защото вече съм имал такъв диалог и зная, че е възможен.
И не само, че е възможен, но и се осъществява непрекъснато. Точно както става
тук и сега.
За теб е важно да разбереш, че донякъде и ти си съдействал,
за да стане това, както си станал причината, за да държиш тази Книга в ръцете
си в този момент. Всички ние сме в основата на събитията, които възникват в
нашия живот и всички сме сътворци заедно с Великия Единен Творец, за да се породят
обстоятелствата, водещи към тези събития. Първите ми разговори с Бога се състояха
през 1992-1993 година.
Бях написал гневно писмо, адресирано към Бога, в което Му задавах
Въпроса защо моят живот е такъв паметник на борба и провал. Всичко -
като се започнеше от моите любовни взаимоотношения и се преминеше през
работата на живота ми, отношенията с децата ми и здравето. Всичко,
което ми се случваше, не беше нищо друго, освен борба и провал. В
писмото си изисквах от Бога отговор защо е така и какво трябва да се
направи, за да се промени този Живот.
За моя собствена изненада, получи се отговор на моето писмо.
Този отговор стана съдържанието на книга, публикувана през
май 1995 година под заглавие Разговори с Бога, Първа книга. Може да сте
чули за нея и дори да сте я чели. Ако е така, не се нуждаете от по-нататъшно
встъпление към настоящата.
Ако
първата книга не ви е позната, надявам се скоро да се запознаете с нея,
защото в нея се разказва по-подробно как започна всичко и се дава
отговор на множество въпроси във връзка с личния ни живот - въпроси във
връзка с парите, любовта, секса, Бога, здравето и болестта, храненето,
Взаимоотношенията, "подходящата работа" и множество други аспекти на
ежедневния живот - за които няма да се говори тук.
Ако има дар, който бих помолил Бога да даде на света в настоящия
момент, това е информацията от първата книга. Верен на Своето обещание ("Искайте
и ще Ви се даде"), Бог вече изпълни тази молба.
Затова се надявам, че когато прочетете тази книга (и дори още преди да
сте я дочели), ще решите да прочетете и първата. Това е въпрос само на
избор, така както Чистият Избор ви е довел до тези слова в този момент.
Както Чистият Избор е сътворил всяко преживяване, което сте имали
някога. (Идея, която е обяснена в първата книга.)
Първите
параграфи на втората книга бяха написани през март 1996 година като
кратко встъпление към информацията, която следва. Както и в първа
книга, процесът, по който "постъпи" тази информация, беше изключително
прост - върху празен лист хартия аз просто записвах въпроса си - всеки
Въпрос... обикновено онзи, който пръв изникваше в съзнанието ми - и
едва го записвах, когато отговорът започваше да се оформя в главата ми,
сякаш някой ми го нашепваше в ухото. Приемах диктовка!
С
изключение на тези няколко реда, цялата книга бе написана в продължение
на малко повече от година, Като се започне от пролетта на 1993 година.
Бих искал да ви го представя сега така, както на мен ми бе продиктуван
и предоставен...
Днес е неделя, Възкресение, 1993 година и, както ми се каза, аз съм тук. Тук съм с молив и бележник в ръка, готов да записвам.
Сигурно
трябва да кажа, че Бог ме помоли да бъда тук. Бяхме си уговорили среща.
Днес сме готови да започнем Книга 2, втората книга от трилогията, която
Бог, аз и ти преживяваме заедно.
Още
не зная за какво ще се говори в тази книга, нито дори какви конкретни
теми ще разглеждаме. Това е така, защото нямам в главата си никакъв
план по отношение на нея. Няма как да имам план. Не съм аз, който
решавам какво да се включи в нея. Бог решава.
Една възкресена неделя на 1992 година - точно преди една година - Бог започна
разговор с мен. Зная, че може да прозвучи смешно, но точно това стана.
Не след дълго, разговорът се прекрати. Даде ми се нареждане малко да си
почина... но ми се каза също така, че имам "среща" и трябва да се върна
да си продължим разговора на този ден.
Вие
също сте имали уговорена среща. И сега сте дошли на срещата. На мен ми
е съвсем ясно, че тази книга не е адресирана само до мен, но и до вас
чрез мен. Вие явно дълго сте търсили Бога, копнеели сте за Неговото
Слово. И с мен е така.
Днес
заедно ние ще намерим Бога. Това е винаги най-добрият начин да Го
намерим. Заедно. Ние никога не ще намерим Бога, разделени един от друг.
Когато казвам това, имам две неща предвид. Имам предвид, че никога няма
да намерим Бога поотделно. Защото първата стъпка към това да открием,
че не сме разделени от Бога, е да открием, че не сме разделени един от
друг и докато не разберем и осъзнаем, че Всички ние сме Едно цяло, няма
да разберем и осъзнаем, че сме Едно цяло с Бога.
Бог никога не се е отделял от нас и ние само си мислим, че съществуваме отделно от Него.
Това
е всеобща грешка. Както и тази, че си въобразяваме, че съществуваме
отделно един от друг. И така, открил съм, че най-бързият начин "да
намерим Бога", е да се открием взаимно. Да спрем да се крием един от
друг. И, разбира се, да спрем да се крием от самите себе си.
А най-бързият начин да спрем да се крием, е да говорим истината. На всекиго. И винаги.
Започнете
още сега да изразявате истината и никога повече не спирайте да го
правите. Започнете с това сам да си признаете истината за себе си.
После си кажете каква е истината за някой друг. А след това - споделете
с друг истината за себе си. По-нататък споделете с него истината и за
някой друг. И накрая, кажете на всички истината за всичко.
Това са Петте нива на изразяване на истината. Това
е петстепенната пътека към свободата. Истината наистина ще ти даде свобода.
Това е книга за истината. Не моята, а Божията истина.
Първоначалният
диалог между мене и Бога завърши само преди месец. Предполагам, че
настоящият ще протече по аналогичен начин. Тоест, аз ще задавам
въпроси, а Бог ще ми дава отговори. Мисля, че трябва да пристъпя към
него веднага.
Боже, така ли трябва да процедирам?
Да.
Така и предположих.
Само че в тази книга Аз ще повдигна Сам някои теми, без да бъда запитан. Както знаеш, в първата не съм правил това.
Да. Защо се добавя тази особеност сега?
Защото тази книга се пише по Мое искане. Аз Сам поисках от теб да се срещнем - както каза.
Първата книга бе осъществена по твой замисъл.
При първата книга ти имаше план. Сега нямаш план, освен да вършиш Моята Воля.
Да. Точно така.
Това, Нийл, е много добра стратегическа позиция. Надявам се ти, както и други хора, често да заставате на нея.
Аз обаче смятах, че Твоята Воля е и моя. Нима мога да не върша Твоята Воля, щом тя се отъждествява с моята?
Това е интересен въпрос - не е лошо да се започне от него. Няма да е лошо да започнем нашия диалог с този въпрос.
Нека да се върнем малко назад. Никога не съм казвал, че Моята Воля е твоя воля.
Казвал си! В предишната книга каза съвсем ясно: "Твоята Воля е Моята Воля!"
Да, наистина - но това не е същото.
Така ли? По този начин можеш да ме объркаш.
Когато казвам "Твоята воля е Моя Воля", това не означава същото, както че Моята Воля е твоя воля.
Ако
ти вършеше Моята Воля през цялото Време, нямаше да има нужда от нищо
повече, за да постигнеш Просветление. Ако вършеше Моята Воля през
всичките тези години, откакто си жив, нямаше да има нужда да се
занимаваш с тази книга, с която се занимаваш сега.
Ясно е, че не си вършил Моята Воля. Всъщност, през повечето време дори не знаеш каква е тя.
Не зная ли?
Не, наистина.
Но тогава защо не ми я разкриеш?
Разкривам
ти я. Но ти просто не Ме слушаш. А когато Ме слушаш, не Ме чуваш. А пък
когато чуваш, не вярваш на онова, което чуваш. Но и когато повярваш,
въпреки това не следваш съветите ми.
Така че, да твърдиш, че Моята Воля е твоя воля, е очевидно неточно.
От
друга страна, наистина Моята Воля е твоя воля. Първо, защото аз я
познавам. Второ, защото я приемам. Трето, защото я зачитам. Четвърто,
защото я обичам. Пето, защото я имам Като Своя.
Това означава, че ти си свободен да вършиш, каквото желаеш - и аз приемам твоята воля за Своя чрез безусловна любов.
За да превърнеш Моята Воля в своя, ти трябва да направиш същото.
Първо, трябва да я познаваш. Второ, трябва да я приемаш.
Трето, трябва да я зачиташ. Четвърто, трябва да я обичаш. И най-сетне, трябва
да я превърнеш в собствена воля.
През цялата история на човешкия род, малцина са били онези, които са
вършили последователно това. Неколцина други хора са го следвали в
повечето случаи. Мнозина са го осъществявали в значителна степен.
Множество хора са го правили от време на време. И фактически всички са
го извършвали в единични случаи - макар че някои не са го практикували
нито веднъж.
В коя от категориите попадам аз?
Има ли значение? В коя от категориите би искал да попаднеш отсега нататък? Не е ли това същественият въпрос?
Да.
А какъв ще бъде твоят отговор?
Искам да принадлежа към първата категория. Искам да познавам и върша Твоята Воля през цялото време.
Това е похвално, препоръчително и Вероятно невъзможно.
Защо?
Защото трябва да изминеш дълъг път на развитие, преди да
можеш да претендираш за това. И все пак, виж какво ще ти кажа: Ти можеш
да претендираш за това, можеш да се приближиш до Божествеността още в този
миг, ако решиш. Няма защо развитието ти да отнеме твърде дълго време.
А защо тогава то става за толкова дълго време?
Наистина, защо? Какво чакаш? Сигурно не смяташ, че Аз съм този, който те дърпа назад?
Не. Давам си сметка, че аз
самият се дърпам назад.
Добре. Да разбираш е първата стъпка към съвършеното познание.
Аз искам съвършено познание. Как да го постигна? Чети тази книга. Точно към това те водя.
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 18:14