Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



17:30
08.08.2020
Събота
35.172.233.2


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 2

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

2. Душата разбира онова, което разумът не може да осъзнае

Имам чувство, че не зная докъде ще ме доведе тази книга. Не зная откъде да започна.
   Нека си дадем време.
   Колко време трябва да си дадем? Вече ми бяха необходими пет месеца да стигна от първа глава дотук. Зная, че когато хората четат, те си представят, че съм написал всичко на един дъх, без прекъсване. Не си дават сметка, че 20 седмици отделят 32-ия от 33-ия параграф на настоящата книга. Не разбират, че понякога година дели моментите на Вдъхновение един от друг. Колко време трябва да си дадем?
   Нямах предвид това. Исках да кажа да започнем с темата за "Времето", която е добра изходна точка.
   Е, добре. Но след като заговорихме за това, защо наистина понякога са нужни месеци, за да напиша един-единствен параграф? Защо се бавиш толкова дълго между посещенията Си?
   Любими мой, прекрасни синко, Аз не се бавя между "посещенията" Си. Никога не съм бил далеч от теб. Просто ти не винаги си даваш сметка.
   Защо? Защо не си давам сметка за Теб, щом Ти си винаги тук?
   Защото се занимаваш с други неща. Ако трябва да си признаеш, ти имаше наистина натоварени пет месеца.
   Да, така е. Станаха много неща.
   И ти направи всички тези неща по-важни от Мен.
   Това не е моята истина.
    Приканвам те да преразгледаш делата си. Ти беше дълбоко ангажиран със своето физическо съществувание. Обръщаше много малко внимание на душата си.
   Периодът беше много труден.
    Да. Толкова повече трябваше да се обърнеш към душата си. Тези последни месеци щяха да минат далеч по-леко с Моя помощ. Мога ли да ти предложа занапред да не губиш Връзката си с Мен?
   Опитвам се да бъда близо до Теб, но се изгубвам - хващам се в собствената си драма. И тогава някак си не намирам време за Теб. Не медитирам. Не се моля. И определено не пиша.
   Зная. Иронията на съдбата е в това, че когато най-много се нуждаеш от Връзка, ти се отдалечаваш от нея.
   Как да престана да правя това?
   Престани да го правиш.
   Нали точно това Казах. Но как?
   Престани да го правиш като престанеш да го правиш.
   Не е толкова просто.
   Толкова е просто.
    Ще ми се да беше.
   Значи, ще бъде, защото онова, което желаеш, е Моя заповед. Спомни си, любими Мой, че твоите желания са и Мои желания. Твоята воля е Моя воля.
   Добре. Много добре. Искам тогава тази книга да бъде завършена през март. Сега е октомври. Не искам повече петмесечни промеждутъци в постъпването на материала.
   Така да бъде.
   Хубаво.
   Освен ако не стане така. О, Господи! Трябва ли да си правим тези номера?
   Не. Но досега така си избрал да живееш живота си. Непрекъснато си променяш мнението. Спомни си, че животът е постоянен процес на творчество. Ти твориш своята реалност всяка минута. Решението, което вземаш днес, често не е изборът, който ще направиш утре. А тайната на всички Учители е: бъди постоянен в своя избор. Трябва ли да правиш избора си все отново и отново? Не е ли достатъчно да го направиш веднъж
   Трябва да го правиш все отново и отново, докато твоята воля не се изяви в твоята реалност.
   За някои хора това може да трае с години. За други, с месеци. За трети, седмици. За хората, които са близо до съвършеното познание, то става за дни, часове и дори минути. За Учителите творчеството е мигновено.
   Можеш да твърдиш, че си на път да постигнеш съвършено познание, когато видиш да се затваря пропастта между Волята и нейното Осъществяване.
   Казваш, "Решението, което вземаш днес, не Винаги е изборът, който ще направиш утре". Какво значи това? Че никога не бива да променям намеренията си ли?
   Променяй намеренията си, Колкото си искаш. Но помни, че всяка промяна на намеренията води до промяна в цялата Вселена.
    Когато "Вземеш решение" за нещо, ти задействаш цялата Вселена. Сили, които не можеш да разбереш - далеч по-неуловими и сложни, отколкото си представяш - се включват активно в един процес, чиято комплексна динамика ти едва сега започваш да разбираш.
   Всички тези сили и процеси са част от забележителната мрежа от Взаимосвързани енергии, която обхваща онова целокупно съществувание, което се нарича живот.
   По същността си това съм Аз.
   Значи, когато си променям намеренията, Ти създавам затруднения.
   Нищо не е трудно за Мен - но можеш да създадеш големи затруднения на себе си. Ето защо, бъди последователен и целенасочен. И не се отказвай, докато не постигнеш реални резултати. Бъди концентриран и съсредоточен.
    Това означава духовна последователност. Когато решиш нещо, да го решиш с цялата си сила, с цялото си сърце. Да не се спираш пред нищо! Да се стремиш към целта си. Да бъдеш решителен.
   Да не приемам "не" за отговор.
   Точно така.
   Но ако "не" е правилният отговор? Ако онова, което желаем, не е за нас - ако не е за наше добро, не е в наш интерес?
   Тогава Ти няма да ни го дадеш, така ли?
   Не. Аз ще ви "дам" всичко, което искате, независимо дали е "добро" или "лошо" за вас. Замислял ли си се над своя живот напоследък?
   Но аз съм научен, че не винаги можем да получим, каквото искаме - че Бог няма да ни го даде, ако не е за нашето Висше благо.
   Хората твърдят това, когато не искат да се разочароват от определени резултати.
   Преди всичко, нека отново си изясним нашите взаимоотношения. Аз не ти "давам" нищо - ти сам си го предизвикваш. Книга първа разяснява съвсем точно и достатъчно подробно как постигаш това.
   Второ, аз не съдя онова, което си предизвикал. Не наричам нещата "добри" или "лоши". (И ти по-добре не го прави.)
   Ти си творческо създание - създаден по образ и подобие Божие. Можеш да имаш всичко, което избереш. Но е възможно да не получиш всичко, което желаеш. Всъщност, никога няма да получиш нищо, което желаеш, ако го искаш прекалено много.
   Зная. И това разясни в книга първа. Каза, че актът на желанието отблъсква желаното от нас.
   Да, а помниш ли защо?
   Защото мислите имат творчески потенциал - и мисълта, че имам нужда от нещо, е твърдение за вселената - заявление за истината - което вселената поражда в моята реалност.
    Точно така! Съвършено правилно! Ти наистина си го разбрал. Усвоил си урока. Прекрасно.
   Точно такъв е механизмът. В момента, в който кажеш "Имам нужда" от нещо, Вселената казва "Да, имаш нужда" и ти дава точно това преживяване - преживяването на "нужда"!

    Каквото изречеш след думата "Аз" се превръща в творческа Команда.

Духът от бутилката - който съм Аз - съществува, за да ти се подчинява. Аз създавам онова, което ти предизвикваш! Ти предизвикваш точно онова, което мислиш, чувстваш и говориш. Съвсем просто е.

   И така, кажи ми отново - защо е нужно толкова много време, за да сътворя реалността, която предпочитам?
   По няколко причини. Защото не вярваш, че притежаваш онова, което предпочиташ. Защото не знаеш какво да предпочетеш. Защото се опитваш сам да определяш какво е "най-доброто" за теб. Защото търсиш предварителни гаранции, че всеки твой избор ще излезе "добър". И защото непрекъснато си променяш намеренията!
   Не зная дали правилно Те разбирам. Нима не трябва да се старая да преценявам кое е най-добро за мен?
   "Най-добро" е относително понятие, което зависи от стотици променливи величини. Това прави избора труден. Трябва да съществува само едно съображение при вземането на каквото и да било решение - дали то разкрива Кой Съм? Дали то изразява Кой Избирам да Бъда?
   Целият живот би трябвало да бъде такова изявление. Всъщност той е тъкмо това. Това изявление може да се направи случайно или по избор.
   Животът на съзнателен избор е живот на съзнателно действие. Животът под действие на случайността е живот на несъзнавани реакции.
   Реакцията трябва да се разбира буквално - като действие, което е Вече станало. При "реакцията" това, което правиш, е да прецениш постъпващата информация, да потърсиш в склада на паметта си сходен или почти същия опит и да постъпиш така, както си постъпвал и преди. Това е работа на съзнанието, не на душата.
   Душата ти ще трябва да претърси своята "памет", за да види какво трябва да бъде твоето автентично преживяване на Теб в Сегашния Момент. Това означава "да потърсиш душата", за което толкова си слушал, но наистина трябва да "надмогнеш разума", за да го постигнеш.
   Когато губиш време, за да преценяваш Кое е "най-добре" за тебе, ти правиш точно това: губиш си времето. По-добре пести времето си, вместо да го губиш напразно.
   Да надмогнеш разума е състояние, което пести изключително много време. При него се стига бързо до решение, активизира се изборът, защото душата ти твори само въз основа на настоящия си опит, без преоценки, анализи и критика на минали ситуации.
   Запомни едно: душата твори, разумът реагира.
   Бидейки мъдра, душата знае, че опитът, който имаш в Този Момент, е преживяване, изпратено ти от Бога, още преди да осъзнаеш това. Това означава "настоящ" опит. Той ти е даден още докато го търсиш - защото още преди да помолиш, Аз ще съм откликнал. Всеки Сегашен Момент е истински великолепен подарък от Бога. Затова и се определя като настоящ.
   Душата интуитивно търси съвършените обстоятелства и ситуацията, която понастоящем е потребна, за да изцели неправилното ти мислене и да те доведе до правилно преживяване на твоето Истинско Аз.
   Желанието на душата е да те върне Към Бога - да те върне при Мен у дома.
   Целта на душата е да познае себе си в опита - и така да познае Мен. Защото душата разбира, че Ти и Аз сме Едно цяло. Въпреки че разумът отрича тази истина и тялото действа съответно на това отрицание.
   Ето защо, когато трябва да вземаш Важни решения, трябва да надмогнеш разума и да потърсиш душата.
   Душата разбира онова, което разумът не може да осъзнае.
   Ако посвещаваш време на това да преценяваш какво е "най-доброто" за тебе, изборът ти ще бъде неуверен, ще ти бъде нужно невероятно много време, за да стигнеш до някакво решение и ти ще се носиш по Вълните на очакванията.
   Ако не внимаваш, можеш да се удавиш в морето на своите очаквания.
   О-о! Това се казва отговор! Но как да се вслушвам в душата си? Откъде мога да зная какво по-точно чувам?
   Душата говори чрез чувствата. Вслушвай се в своите чувства. Следвай чувствата си. Зачитай ги.
   А защо ми се струва, че тъкмо защото зачитах чувствата си, стигнах до всичките си неприятности?
   Защото си лепнал на растежа етикета "неприятност", а на застоя - "сигурност".
   Ето какво ще ти кажа: Чувствата ти никога няма да ти навлекат "неприятност", защото твоите чувства са твоята истина.
   Ако искаш да водиш живот, в който да не следваш никога чувствата си, а да прецеждаш всяко свое чувство през машинарията на Разума, опитай. Вземай решения, основани на анализа на ситуацията. Но не очаквай да постигнеш щастие чрез подобни машинации, нито пък тържество на Истинския си Аз.
   Запомни едно: истинското тържество е в надмогването на разума.
   Ако слушаш душата си, ти ще знаеш кое е "най-доброто" за теб, защото твоето добро е твоята истина.
   Когато действаш единствено съобразно своята истина, ти ускоряваш напредъка си. Когато твориш опита си въз основа на своята "истина за момента", вместо да преповтаряш опита, основаващ се на "минали истини", ти си изграждаш едно "ново аз".
   Защо ти отнема толкова много време, за да сътвориш реалността, която е твой избор? Ето защо: защото не живееш според собствената си истина.
   Познай истината и истината ще те направи свободен.
   Но когато веднъж стигнеш до познание на истината, не продължавай да си променяш възгледите за нея. Това е твоят разум, който все се опитва да преценява какво е "най-добро". Спри го! Трябва да надмогнеш разума. Да се върнеш към чувствата!
   Точно това значи "да си върнеш здравия смисъл". То означава да възстановиш начина, по който чувстваш, а не по който мислиш. Мислите са си мисли. Мисловни конструкции. Те са "изработени" от твоето съзнание. Но чувствата - те са реалността за момента.
   Чувствата са езикът на душата. А твоята истина, това е душата ти.
   Това е. Разбираш ли всичко?
    Означава ли това, че трябва да даваме израз на всичките си чувства - независимо колко са негативни или разрушителни?
   Чувствата не са нито негативни, нито разрушителни. Те са просто истини. Важното е по какъв начин ще дадеш израз на своята истина.
   Когато изразяваш своята истина с любов, рядко възникват негативни или разрушителни резултати, а когато това става, то е само защото някой друг решава да преживее твоята истина по негативен или разрушителен начин. Нищо не може да се направи, за да се избегне това.
   Разбира се, че не е хубаво, ако не съумееш да дадеш израз на своята истина. Но хората непрекъснато го правят. Толкова много се страхуват да предизвикат или да се изправят пред неприятни реакции, че напълно прикриват своята истина.
    Запомни едно: не е толкова важно по какъв начин се възприема едно послание, а по какъв начин се предава.
   Ти не можеш да поемеш отговорността за това как се приема твоята истина. Можеш само да се ангажираш да я предадеш правилно. А когато казвам правилно, нямам предвид само ясно. Имам предвид с каква любов, с какво съпричастие, с какво усещане, смелост и пълнота е предадена.
   Не може да се говори за никаква полуистина или за "жестоката истина", или "голата истина". Може да има само истината, цялата истина и нищо друго, освен истината, в името на Бога.
   "В името на Бога" е това, което придава божествен характер на любовта и съпричастието - защото Аз ще ти помогна винаги да общуваш по такъв начин, ако се обърнеш към Мен.
   И така, да, давай израз на онова, което наричаш свои "негативни" чувства, но не по разрушителен начин.
   Неспособността да дадеш израз на негативните си чувства, тоест да ги изтласкаш, не означава, че си ги преодолял; душата ги спотаява надълбоко. "Спотаената надълбоко" негативност нанася вреда на тялото и обременява душата.
   Но ако човек чуе всички негативни мисли, които имаш спрямо него, това неминуемо ще засегне взаимоотношенията, независимо с каква любов са му поднесени тези мисли.

   Казах само, че трябва да даваш израз на своите негативни чувства (да ги отхвърляш, да се освобождаваш от тях) - не съм казвал по какъв начин и спрямо кого.
   Цялата негативност не е необходимо да се споделя с човека, към когото е насочена. Необходимо е да споделиш тези свои чувства, само ако да не го направиш, означава да нарушиш своето чувство за почтеност и да накараш другия да повярва в нещо, което не е истина.
   Негативността никога не е признак за върховна истина, дори ако ти се струва твоята истина за момента. Възможно е тя да възникне от нещо неизцелено в теб. Всъщност това винаги е така.
   Ето защо е толкова важно да се освобождаваш от негативността, да я изтласкваш. Само като я изтласкаш - като я извадиш навън, за да я видиш - можеш ясно да разбереш дали наистина вярваш в нея.
   Ти си казвал някои неща - грозни неща - само за да откриеш, че изречени, те не ти се струват вече "истина".
   Давал си израз на чувства - от страх до гняв и ярост - само за да установиш, че те не разкриват реалното ти състояние.
   В това отношение чувствата могат да те подведат. Те са езикът на душата, но трябва да се увериш дали се вслушваш в истинските си чувства, а не в някаква фалшификация, конструирана от ума.
   О, Господи. Излиза, че и на чувствата си не мога да се доверя. Прекрасно! А бях си помислил, че това е пътят към истината! Тъкмо си представях, че на това ме учиш. Така е. На това те уча. Но слушай внимателно, защото е по-сложно, отколкото разбираш сега. Някои от чувствата са истински чувства - чувства, родени в душата, а други са измамни. Те са конструирани от ума.
   С други думи, това не са "чувства" изобщо - това са мисли. Мисли, които са се маскирали като чувства.
   Тези мисли се основават на предходния ти опит и на опита, който наблюдаваш у другите. Виждаш някого да прави гримаса, когато му вадят зъба, и ти също правиш гримаса, когато вадят твоя. Може и да не те боли, но ти си правиш гримасата. Реакцията ти няма нищо общо с реалността, а само с начина, по който я възприемаш, основаващ се на чуждия опит или на онова, което ти се е случвало в миналото.
   Най-голямото предизвикателство за човешките същества е да бъдат Тук и Сега, да спрат да се опитват те да нареждат нещата! Престани да градиш настоящия миг въз основа на минали мигове, защото така си го създаваш по този модел, преди още да си помислил. Съществувай в момента. Помни, че си изпратил на своя Аз този момент като подарък. В него се съдържа зародишът на голяма истина. Истина, която желаеш да си спомниш. Но когато настъпи моментът, ти веднага започваш да си изграждаш мисли за него. Вместо да съществуваш в самия миг, ти заставаш встрани от него и го преценяваш. И тогава действаш реактивно, реагираш. Тоест, постъпваш така, както вече си постъпвал преди.
   Виж сега тези две думи:
   РЕАКТИВЕН
   КРЕАТИВЕН
    Забележи, че това е всъщност една и съща дума. Само че буквата "К" е преместена! Когато поставиш правилно "К"-то, ти се превръщаш в Креативна, Творческа личност, а не в Реактивна, Реагираща.
   Това е много умно.
   Е, Бог си е такъв.
Но онова, което искам да подчертая, е, че когато подхождаш към всеки миг на чисто, без предубеждение по отношение на него, ти съ-творяваш своята истинска същност, а не пресъздаваш онова, което навремето си бил.
   Животът е креативен процес, а ти продължаваш да живееш така, сякаш е реактивен!
   Но по какъв начин един разумен човек може да пренебрегне предходния си опит в момента на ставането? Нима не е нормално да си припомниш всичко, което вече знаеш в това отношение и да реагираш съобразно с него?
   Може да е нормално, но не и естествено. "Нормално" означава както обикновено се постъпва. "Естествено" е онова, което си, когато не се стараеш да бъдеш онова, което е "нормално"!
   Естественото и нормалното не са едно и също. Във всеки момент можеш да постъпиш, както нормално постъпваш, или да вършиш онова, което ти идва естествено.
    Ще ти кажа едно: Нищо не е по-естествено от любовта.
   Ако действаш с любов, ти ще постъпваш естествено. Ако реагираш със страх, с недоверие, гняв, това може и да е нормално, но никога няма да бъде естествено.
   Как да действам с любов, когато целият ми предходен опит просто крещи, че даден "момент" най-вероятно ще бъде болезнен?
    Отдай се на момента, без да обръщаш внимание на предишния си опит. Бъди Тук и Сега. Виж какво имаш на разположение, за да сътвориш себе си отново точно сега.
   Запомни, че това е твоето предназначение на земята.
   Ти си дошъл на този свят по този начин, в този момент и на това място, за да познаеш Кой Си - и да сътвориш Себе Си, Какъвто Искаш да Бъдеш.
   Това е смисълът на Живота. Животът е постоянен, неспирен процес на претворяване. Вие все отново и отново претворявате себе си по образа на поредната си върховна представа за себе си.
   Но не напомня ли това за онзи човек, който скочил от най-високата сграда, сигурен, че може да лети? Той пренебрегнал "предходния си опит" и "онова, което е научил от опита на другите" и скочил от сградата, викайки, "Аз съм Бог!" Това не ми се струва особено умно.
   А Аз пък ето какво ще ти кажа: Хората са постигали цели, далеч по-големи от това да летят. Хората лекуват болести. Хората възкресяват мъртви.
   Само един го е правил.
   Смяташ ли, че само един е получил такава власт над физическата вселена?
   Само един я е изявил.
   Това не е така. Кой раздели Червено море?
   Бог.
   Да, наистина, но кой призова Бога да направи това?
   Мойсей.
   Точно така. А кой Ме призоваваше, за да лекува болни и мъртви да възкресява?
   Иисус.
    А мислиш ли, че онова, което са направили Мойсей и Иисус е невъзможно за теб?
   Но те не са го направили! Поискали са Ти да го направиш! Това е различно.
   Добре. Нека приемем тази твоя постановка засега. Мислиш ли, че ти не можеш да поискаш от Мене да извърша същите чудеса?
   Допускам, че бих могъл.
   А смяташ ли, че ще ги получиш?
   Не зная.
   Ето, в това е разликата между Мене и Мойсей! Това е разликата между тебе и Иисус!
   Мнозина вярват, че ако отправят молитва в името на Иисус, Ти наистина ще удовлетвориш желанието им.
   Да мнозина вярват в това. Смятат, че те самите не притежават сила, но са станали свидетели (или вярват на свидетелството на другите) на силата на Иисус, затова молят в Негово име. Въпреки че Той самият е казал: "Защо се чудите? Това и още повече ще вършите." Но въпреки това хората не са Му повярвали. Мнозина и до ден днешен не вярват.
   Всички си представяте, че сте недостойни. Затова молите в името на Иисус. Или на Благословената Дева Мария. Или "светеца-покровител" на това или онова. Или в името на Бога-Слънце. Или духа на Изтока. Готови сте да молите в името на когото и да било - само не и от свое име!
   Но аз ти казвам - Искайте и ще получите. Търсете и ще намерите. Чукайте и ще ви се отвори.
   Скочете от сградата и ще полетите.
   Има хора, които са левитирали. Нима не вярваш?
   Е, чувал съм.
   И хора, които са преминавали през стени. И дори са излизали от тялото си.
   Да, да. Но аз никога не съм виждал някого, който преминава през стени - и не бих препоръчал на никой да опитва. И не мисля, че трябва да скачаме от сградите. Това не изглежда много здравословно.
   Онзи човек е паднал и е намерил смъртта си не защото не би могъл да полети, ако е бил в истинното състояние на Битието, а защото никога не би могъл да бъде проявление на Божественото, когато се стреми да покаже, че е различен от теб.
   Обясни ми това.
   Човекът, хвърлил се от сградата, е живял в свят на самозаблуда, представяйки си, че е различен от другите хора. Заявявайки "Аз съм Бог", той е започнал своята изява с една лъжа. Надявал се е да се отличи. Да бъде по-велик, по-могъщ.
   Това е била изява на егото.
   Егото - Което е отделено от Бога, индивидуално не може да се удвои, за да стане проявление на Единното. Стремейки се да демонстрира, че е Бог, онзи човек, хвърлил се от сградата, е демонстрирал само своята откъснатост, а не своята единност с всички и всичко. Така че, той се е опитал да демонстрира Божественост, а всъщност е демонстрирал небожественост и се е провалил.
   Иисус, от друга страна, е изявил Божествеността Си, изявявайки Единството - и виждайки Единството и Целостта навсякъде и във всичко, към което се обръща. В това Неговото съзнание и Моето съзнание са Едно и в такова състояние всичко, което е искал, се е изявявало в Неговата Божествена Реалност в онзи Свещен миг.
   Разбирам. Значи нужно е само да постигнем "Христовото Съзнание", за да вършим чудеса! Е, това опростява нещата...
   Всъщност е така. Прави ги по-прости, отколкото предполагаш. И мнозина са постигали такова съзнание. Мнозина са станали Христови, а не само Иисус от Назарет.
   Ти също можеш да станеш Христов.
   Но как...?
    Като се стремиш към това. Като избереш да бъдеш. Но това е избор, който се прави всеки ден, всяка минута. Той трябва да се превърне в смисъла на живота ти.
   И това наистина е смисълът на твоя Живот - само че просто не знаеш това. И дори ако го знаеш, дори да си спомниш идеалната причина на своето съществуване, не знаеш как да стигнеш това ниво от състоянието, в което си сега.
   Да, наистина. Как да постигна онова, което желая, от състоянието, в което съм сега?
   Отново ти Казвам: Търсете и ще намерите. Чукайте и ще ви се отвори.
   "Търся" и "чукам" вече 35 години. Трябва да ме извиниш, но всичко това малко ми досади.
   Да не говорим, че те разочарова, нали? Но всъщност, макар да заслужаваш добра оценка за опита -"шестица за усилието", така да се каже - не бих могъл да се съглася, че си търсил и си чукал в продължение на 35 години.
   Трябва да се признае, че понякога търсеше и чукаше, понякога - не в продължение на тези 35 години - през повечето време - не.
   В миналото, когато беше много млад, ти се обръщаше към Мен, само когато беше в беда, когато имаше нужда от нещо. Когато стана по-възрастен и зрял, осъзна, че това вероятно не е правилното отношение към Бога и започна да се стремиш към нещо по-смислено. Но дори и тогава, Аз не бях за тебе повече от нещо временно.
   Още по-късно, когато започна да разбираш, че единение с Бога е възможно да се постигне само чрез пълно сливане с Бога, чрез причастие с Бога, ти се зае с практически и действия, чрез които да постигнеш причастие, но дори и с тях се занимаваше от време на време и непоследователно.
    Медитираше, спазваше ритуали, призоваваше Ме с молитви и химни, събуждаше Моя Дух в себе си, но само когато ти беше удобно, само когато чувстваше вдъхновение.
   Но, колкото и прекрасни да бяха преживяванията ти с Мен в тези случаи, ти въпреки всичко прекарваше 95 процента от живота си, обзет от илюзията на разделението от Мен и само временни проблясъци на осъзнаване на висшата реалност.
   Ти продължаваш да гледаш на живота си така, сякаш основните ти проблеми са как да си поправиш колата, как да си платиш сметката за телефон, какво очакваш от взаимоотношенията си с хората. Смяташ, че смисълът на живота ти са драмите, които сам си създаваш, а не създаващият тези драми.
   Все още не си узнал защо непрекъснато си създаваш драми. Защото си прекалено зает, за да довършиш една драма докрай.
   Казваш, че разбираш какъв е смисълът на Живота, но не живееш съобразно тези свои разбирания. Твърдиш, че знаеш начина да постигнеш причастие с Бога, но не поемаш по него. Твърдиш, че си поел по пътя, но не вървиш по него.
   А после идваш при Мен и твърдиш, че си търсил и чукал в продължение на 35 години.
   Не обичам да ти разбивам илюзиите, но...
    Време е да престанеш да бъдеш разочарован от Мен и да започнеш да виждаш себе си такъв, какъвто си наистина.
   Сега - ето какво ще ти кажа: Ти искаш да приемеш в себе си Христос, нали? Действай като Христос всеки ден и всяка минута. Проблемът не е в това, че не знаеш как. Той ти е посочил пътя. Бъди като Христос при всички обстоятелства. Проблемът не е, че не можеш. Той ти е оставил напътствие.
   Няма да останеш без помощ, ако я търсиш. Аз те водя всеки ден и всеки миг. Аз Съм онзи тих глас в теб самия, който знае какъв път да поеме, по коя пътека да тръгне, какъв отговор да даде, кое действие да приложи, коя дума да каже - коя реалност да сътвори, ако ти искрено се стремиш към съпричастие и единение с Мен.
   Само се вслушвай в Мен.
   Мисля, че не зная по какъв начин.
   О, глупости! Та ти правиш това в момента! Просто го прави през цялото време.
   Не мога да се разхождам с жълт консултантски бележник през цялото време. Не мога да оставя всичко и да започна да Ти пиша бележки, надявайки се да ми отвърнеш с един от Твоите брилянтни отговори.
   Благодаря. Значи, брилянтни! Ето ти още един: Да, можеш!
   Ако някой ти каже, че можеш да бъдеш в пряка връзка с Бога през цялото време - да имаш винаги отворена линия - и от тебе се иска само да имаш винаги на разположение хартия и писалка, ще го сториш ли?
   Да, разбира се.
   А току-що каза, че няма как да го направиш. Или "не можеш". Какво ти става? Какво искаш да кажеш? Коя е истината?
   Мога да те зарадвам, че даже не ти е нужен бележник и писалка. Аз съм винаги с теб. Не живея в писалката. Живея в теб.
   Значи, наистина е така... Искам да кажа, че мога да разчитам на това, така ли?
   Разбира се, че можеш да разчиташ. От самото начало искам от теб да разчиташ. Всички Учители, в това число и Иисус, са настоявали на това. То е същността на всяко учение. Върховната истина.
   Аз съм винаги с теб до края на времето.
   Вярваш ли Ми?
    Да, сега Ти вярвам. Повече от всякога.
   Много добре. Възползвай се от Мен тогава. Ако най-подходящо за теб е да извадиш писалка и бележник, а за тебе то е наистина подходящо, тогава извади ги. Вади ги по-често. Всеки ден. Всеки час, ако трябва.
   Приближи се до Мен. Ела по-близо! Направи всичко, което можеш. Всичко, което трябва. Всичко необходимо. Казвай молитви. Целуни камък. Поклони се на Изток. Изпей химн. Люлей махало. Изпробвай силата си. Или напиши книга.
   Направи всичко необходимо
   Всеки човек е устроен индивидуално. Всеки Ме разбира - създава Ме - по свой начин.
   За някои съм мъж. За други - жена. За трети - и двете.
   За други пък - нито едното.
   За някои съм чиста енергия. За други - онова върховно преживяване, което наричате любов. А някои от хората нямат представа какво съм. Просто знаят, че
   АЗ СЪМ.
   И наистина е така.
   АЗ СЪМ.
   Аз съм Вятърът, който духа в косите ти. Аз съм слънцето, което стопля тялото ти. Аз съм дъждът, който танцува по лицето ти. Аз съм ароматът на цветя във въздуха и Аз съм цветята, които излъчват аромат. Аз съм Въздухът, който разнася аромата.
   Аз съм в началото на първата ти мисъл. Аз съм в края на последната. Аз съм идеята, която те озари в момент на най-върховно прозрение. Аз съм Великолепното му осъществяване. Аз съм чувството, което подтикна онази твоя постъпка, която бе изпълнена с най-голяма любов. Аз съм онова в теб, което копнее да изпитва любовта все отново и отново.
   Всичко, каквото е необходимо, за да се "свържеш отново" - всякакъв ритуал, церемония, демонстрация, медитация, мисъл, песен, дума или действие - направи го.
   Направи го в Мое име.
Категория: Разговори с Бога 2 | Добавил: Бонд (20.04.2009)
Разгледан: 2045 | Рейтинг: 5.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   35.172.233.2          Събота          08.08.2020, 17:30