И така, връщайки се назад,
за да обобщя казаното, мога да направя следните изводи:
* Животът е непрестанен процес на творчество.
* Тайната на всички духовни Учители е да престанат да променят намеренията си; да се придържат към избора, който правят.
* Да не се примиряваме с отрицателен отговор.
* Ние "предизвикваме" онова, което мислим, чувстваме и говорим.
* Животът е креативен или реактивен процес.
* Душата твори, разумът реагира.
* Душата разбира онова, което разумът не може да осмисли.
*
Да спрем да преценяваме кое е "най-доброто" (как да спечелим най-много,
да загубим най-малко, да получим, каквото желаем) и да започнем да
изявяваме Истинската си Същност.
* Твоите чувства са истината за теб. Най-доброто за теб е твоята истина.
* Мислите не са чувства; те са по-скоро идеи за това какво "трябва" да чувстваш.
* За да се върнеш към чувствата, трябва да надмогнеш ума и да си върнеш смисъла.
* Когато познаеш своята истина, следвай я в Живота си.
*
Негативните чувства не са истински чувства въобще. Те са по-скоро
твоето отношение към нещо, основано във всички случаи на предишен опит
със себе си и другите.
* Предходният опит не е показател за истината, тъй като Чистата Истина се сътворява тук и
сега, а не се пресъздава.
*
Да промениш начина, по който откликваш на нещо, да бъдеш в сегашния
(тоест, "предварително изпратен") момент - момента, който ти е
изпратен предварително, преди ти да имаш каквито и да било мисли по отношение
на него... С други думи, бъди Тук и Сега, а не в миналото или в бъдещето.
* Миналото и бъдещето могат да съществуват само в мисълта. Настоящият Миг е Единствената Реалност. Бъди в него!
* Търси и ще намериш.
* Направи всичко възможно, за да бъдеш във връзка с Бога /Богинята/
Истината. Не прекратявай практиките, молитвите, ритуалите, медитациите, четенето,
писането, всичко, "Което ти помага" да бъдеш във връзка с всичко, което,
Е.
Как се справям дотук?
Чудесно! Дотук, добре. А сега, можеш ли да приложиш това на практика?
Ще се опитам. Добре.
Да. Можем ли сега да продължим оттам, където прекъснахме? Кажи ми нещо за времето.
Няма време, освен настоящето, времето, предхождащо мисълта за него!
Сигурен съм, че и преди си чувал за това. Но не си го разбирал. Сега вече разбираш.
Не съществува друго време, освен настоящето. Не съществува друг миг, освен настоящият. "Сега" е всичко, което е.
А какво става с "Вчера" и "Утре"?
Те са плод на въображението. Конструкции на ума. Несъществуващи във Върховната Реалност.
Всичко, което е станало, ставало е и ще става, се осъществява точно сега.
Не разбирам.
И
не би могъл да го разбереш напълно. Но можеш да започнеш да разбираш. А
засега е нужно само едно първоначално разбиране. И така... слушай.
"Времето"
е Континиум. То е елемент на относителността, Който съществува
вертикално, а не хоризонтално. Не смятай, че времето е нещо, Което се
развива отляво на дясно - според така наречената линия на времето от
раждането до смъртта на всеки човек, и от една крайна точка до друга
крайна точка по отношение на Вселената.
Измерението на времето
трябва да се търси по вертикала! Представи си го като ос, която
представя фигуративно Вечния Сегашен Момент. Сега си представи листове
хартия по оста, поставени един над друг. Това са елементите на времето.
Всеки елемент е отделен и обособен, но всеки един съществува
едновременно с другите. Всички листове върху оста съществуват
едновременно! Колкото и да бъдат те, колкото и изобщо да са били...
Съществува само Един Момент - този момент - Вечният Сегашен Момент.
Всичко
става само в настоящия момент - и Аз съм прославян. Не е нужно да се
чака, за да се отдаде хвала на Бога. Така съм го установил, защото
просто не мога да чакам! Бях толкова щастлив да Бъда, който Съм, че
просто не можех да чакам това да се изяви в Моята реалност. И така, БУМ
- ето го - сега, веднага - ЦЯЛОТО!
Няма Начало, нито Край. То - всичко във всичко - просто Е.
В
това Е е разположен твоят опит - в него е и най-голямата загадка за
теб. В своето съзнание ти можеш да се пренесеш в целия обхват на
всичко, което Е - във всяко "време" и "място", което избереш.
Имаш предвид, че ние можем да пътуваме във времето?
Да,
наистина - и мнозина са го правили. Всъщност всички са го правили - и
това за вас е нещо обичайно, което наричате състояние на сън. Повечето
не си дават сметка за това и не запазват съзнателен спомен. Но тази
енергия се полепва по вас като с лепило и понякога оставя достатъчно
следи, така че други хора - чувствителни към тази енергия - могат да
доловят неща, свързани с вашето "минало" или "бъдеще". Те долавят или
"разчитат" тези следи и вие ги наричате ясновидци или екстрасенси.
Понякога има толкова следи, че дори и при ограниченията на своето
съзнание, можеш да си дадеш сметка, че "си бил тук и преди". Цялото ти
същество бива внезапно пронизано от мисълта "правил съм това и
по-рано"!
Да. Или това прекрасно чувство, когато срещнеш някого, когото сякаш си познавал
през целия си живот - през цялата вечност!
Това е невероятно чувство. Това е вълшебство. Това е истинско чувство. Ти си познавал винаги тази душа!
Винаги е нещо, което става тъкмо сега!
Така
че ти често си вдигал поглед нагоре или надолу от своя лист хартия на
оста, за да видиш всички други листове! И си виждал там самия себе си -
защото част от Тебе съществува на всеки лист!
Но как е възможно това?
Ето
какво ще ти кажа: Ти си съществувал винаги, съществуваш сега и винаги
ще съществуваш. Не е имало време, когато не си съществувал - и никога
няма да настъпи такова време. Чакай малко! Ами какво ще кажеш за идеята
за старите души? Нима някои души не са "по-стари" от други?
Нищо не е "по-старо" от нищо. Аз съм сътворил ВСИЧКО НАВЕДНЪЖ и ТОВА ВСИЧКО съществува тъкмо сега.
Преживяването на "по-стар" и "по-млад", за което говориш, се отнася до
равнищата на съзнание на конкретна душа или Аспекта на Битието й. Вие
всички сте Аспекти на Битието, просто части от Онова, Което Е. Всяка
част съдържа съзнанието на Цялото, заложено в нея. Всеки елемент носи
марката на Цялото.
"Осъзнаването"
е преживяването на пробуждане на съзнанието за това. Индивидуалният
аспект на ВСИЧКО осъзнава сам себе си. Става в най-буквалния смисъл
себесъзнаващ.
После постепенно придобива съзнание за всички други и накрая за това, че няма други - че всичко е Едно.
Докато най-накрая осъзнае Мен. Моето великолепие!
О, Ти май наистина много си се харесваш?
А ти не Ме ли харесваш?
Да, да! Мисля, че си страхотен!
Съгласен Съм. И аз мисля, че ти си страхотен! Само че в това отношение сме на различно
мнение. Ти самият не се смяташ за страхотен!
А как да се смятам за такъв, когато виждам всичките си слабости и грешки - цялото си зло?
Ето какво ще ти кажа: Не съществува зло!
Как ми се ще да беше вярно това. Ти си съвършен такъв, какъвто си.
И това ми се ще да беше вярно.
То
е вярно! Едно дръвче не става по-несъвършено, защото е млада фиданка.
Малкото дете не е по-несъвършено от възрастния. То е самото
съвършенство. Само защото не може да върши някои неща, не знае някои
неща, това не значи, че е несъвършено.
Едно дете може да
сгреши. То се изправя, клатушка се несигурно, пада. После отново става,
малко несигурно, като се държи за крака на майка си. Това означава ли,
че детето е несъвършено?
Точно обратното! Детето е самото съвършенство, цялостно и достойно за възхищение.
Ти също.
Но детето няма нищо лошо зад гърба си! То не е предало никого, не е наранило никого, не е увредило себе си.
Детето не познава добро и зло.
Точно за това става дума. Това се отнася и за теб.
Но
аз познавам доброто и злото. Зная, че е зло да убиваш хора и че е добро
да ги обичаш. Зная, че е зло да нараняваш и добро да изцеляваш, да
правиш добро. Зная, че е зло да вземеш нещо, което не ти принадлежи, да
използваш другия, да бъдеш непочтен.
Мога да ти покажа случаи, в които всяка от тези "злини" може да се окаже добро.
Опитваш се да ме надхитриш.
Ни най-малко. Просто работя с фактите.
Ако искаш да кажеш, че от всяко правило има изключения, съгласен съм.
Ако има изключения от правилото, значи то не е правило.
Искаш да кажеш, че не е нередно да убиваш, да нараняваш, да отнемаш от друг нещо, което му принадлежи?
Зависи към какво се стремиш.
Добре,
добре, разбирам. Но това не прави тези деяния редни. Понякога на човек
му се налага да извършва зли дела, за да постигне добро.
Откъдето следва, че не са "зли дела" въобще, не е ли така? Те са само средства за постигане на определена цел.
Означава ли това, че целта оправдава средствата?
А ти как мислиш?
Не. Абсолютно не.
Така да бъде.
Виждаш ли сега какво правиш? Постепенно започваш да установяваш правила!
А забелязваш ли и още нещо? Това е съвършено добре.
От теб се очаква тъкмо това!
Целият живот е процес, в който правиш избор на това Кой Си и след това преживяваш избора си.
Разширявайки
своя Кръгозор, ти си изграждаш нови закони, които са в съответствие с
него. Разгръщайки своята представа за Себе Си, ти си създаваш нови
правила за това какво трябва и какво не трябва, нови утвърждения и
забрани, с които да ги наложиш. Това са границите, в които се стремиш
да поместиш нещо, което не може да се помести в никакви граници.
Ти
не можеш да държиш своето Аз в определени граници, защото то е
безгранично Като Вселената. Но ти можеш да си създадеш представа за
своето безгранично Аз като си представиш и приемеш съществуването на
ограничения.
Това в известен смисъл е единственият начин, по който можеш да познаеш себе си като конкретна
същност.
Безграничното е безгранично. Неограниченото е навсякъде. Ако е навсякъде, то не е никъде по-специално.
Бог
е навсякъде. Затова Бог не се намира по-специално никъде. Да бъде на
конкретно място означава, че не би могъл да бъде на някое друго - което
е невъзможно за Бога.
Има само едно нещо, Което "не е възможно"
за Бога и това е Бог да не бъде Бог. Бог не може "да не бъде". Нито
може да не бъде това, Което е. Бог не може да "раз-Божестви" Себе Си.
Аз съм навсякъде и това е всичко. И защото съм навсякъде, затова съм
никъде. А ако съм НИКЪДЕ, тогава къде съм?
ТУК И СЕГА.
Така ми харесва това! И в първата Книга го спомена, но така ми харесва, че съм готов да Те оставя да продължиш.
Много
мило от твоя страна. А разбираш ли го сега по-добре? Разбираш ли, как
си създал своите представи за "добро" и "зло", просто за да определиш
Кой Си.
Разбираш ли, че без тези определения - тези граници - ти си нищо?
И виждаш ли, че също като Мен, ти променяш границите си, както променяш своите Идеи за това Кой Си?
Разбирам
какво искаш да кажеш, но ми се струва, че не съм променил много
границите си - моите лични граници. За мен винаги е било зло да убиваш.
Винаги е било неправилно да крадеш. Винаги е било нередно да
наскърбяваш другите. Най-важните представи, от които се ръководим, са
съществували от самото начало на Времето и повечето хора са
единомислени по отношение на тях.
Защо тогава стават войни?
Защото винаги ще има хора, които нарушават нормите. Има гнили ябълки във всеки кош.
Онова,
което ще ти кажа сега и в пасажите, които следват, ще бъде много трудно
да се разбере и приеме от някои хора. То нарушава много от онова, което
се смята за истина в мисловната система на твоето време. Но Аз не мога
да те оставя да продължиш да живееш с тези изградени представи, ако
трябва да имаш полза от настоящия диалог. И така, в тази втора книга,
трябва да преосмислим някои от тези представи. Но това може малко да те
поразтърси. Готов ли си?
Струва ми се, че да. Благодаря, че ме предупреди.какво е това, дето е толкова трудно да се разбере и да се
приеме и което ще ми кажеш?
Ето
какво ще ти кажа: няма "гнили ябълки". Има само хора, които не са в
съгласие с начина, по който ти гледаш на нещата, хора, които са си
създали различен образ на света. Ще ти кажа следното: Няма хора, които
вършат нещата не както трябва, когато се вземе предвид тяхната
представа за света.
Това означава, че тяхната "представа" е напълно
объркана. Аз зная кое е правилно и кое не и това, че други хора не го
знаят, не означава, че аз съм луд. Лудите са те!
Съжалявам, но трябва да кажа, че точно това е отношението, което поражда войните.
Зная,
зная. Съзнателно го казах. Просто повторих нещо, което съм чувал
мнозина да казват. Но как бих могъл да отговоря на подобни хора? Какво
бих могъл да им кажа?
Можеш да им кажеш, че човешките представи
за "добро" и "зло" се променят - и са се променяли - все отново и
отново с промяна на културата, на времето, на религията, на мястото...
дори и във всяко отделно семейство и всеки отделен човек. Можеш да
изтъкнеш, че онова, Което хората са смятали за "редно" в един период от
време - например изгарянето на вещиците на клада в един исторически
момент - днес се възприема като "нередно".
Би могъл да им кажеш, че определението за това какво е "добро" и "лошо" се налага не само в зависимост
от времето, но и от географското местоположение. Можеш да им напомниш, че някои
дейности на планетата (проституцията, например) са незаконни на едно място,
но само няколко мили по-далеч са напълно узаконени. Така че когато се преценява,
че един човек е извършил нещо "нередно", това не е въпрос на действителната
постъпка на този човек, а на това къде именно я е извършил.
Сега ще повторя нещо, което казах в първа книга и зная, че е много, много трудно да се възприеме
от някои хора.
Хитлер е отишъл на небето.
Не съм сигурен, че хората са готови да приемат това.
Смисълът
на тази книга и на всички книги от трилогията, които създаваме, е да
породим готовност - готовност за една нова парадигма, ново разбиране;
за по-широк поглед, по-велика идея.
Тук ще задам някои въпроси,
които зная, че мнозина биха искали да зададат. Как е възможно човек
като Хитлер да отиде на небето? Всяка религия на света... смятам, че
всяка една би го заклеймила и изпратила направо В ада.
Първо, той не би могъл да отиде в
ада, защото ад не съществува. Следователно, има само едно място, където
би могъл да отиде. Но тук трябва да се постави един въпрос. Реалният
проблем е дали действията на Хитлер са били "зло". Аз повтарям все
отново и отново, че не съществува "добро" и "зло" във Вселената. Едно
нещо не е по същество добро или зло. То просто е.
Това, че Хитлер се мисли за чудовище, се основава на факта, че по негово разпореждане са убити милиони хора, нали така?
Да, това е очевидно.
Ами ако ти кажа, че онова, което вие наричате "смърт", е най-великото нещо, което може да се случи на човек - какво тогава?
Трудно
ми е да приема това. Смяташ ли, че животът на земята е по-добър от
живота на небето? Ето какво ще ти кажа: в момента на смъртта ти ще
осъзнаеш най-върховната свобода, най-върховния мир, най-върховната
радост и най-върховната любов, която си познавал.
Не отчиташ
факта, че колкото и чудесен да е животът след смъртта, нашият живот на
земята не трябва да се прекратява противно на нашата воля. Дошли сме
тук, за да постигнем нещо, да преживеем нещо, да научим нещо и не е
редно животът ни да бъде прекратен от някакъв маниакален гангстер с
налудничави идеи.
Преди всичко, вие не сте тук, за да научавате
нещо. (Прочети първа книга). Животът не е училище и вашата цел не е да
научавате, тя е да си припомните. А в по-широк смисъл, животът често се
„прекратява" от много неща... ураган, земетресение...
Това е нещо различно. Това са Божии проявления.
Всяко събитие е Божие проявление.
Нима си представяш, че
едно събитие може да се случи, ако Аз не желая то да стане? Мислиш ли,
че можеш да повдигнеш дори и малкия си пръст, ако Аз не съм решил така?
Ти не можеш да извършиш нищо, ако Аз се противопоставя на него.
Но нека да проследим заедно тази идея за „нередната" смърт. „Нередно" ли е животът да бъде прекратен поради болест?
„Нередно" не е подходящата дума тук. Това са естествени причини. Не е същото, когато човек като Хитлер унищожава хора.
Ами какво тогава ще кажеш за нещастен случай? За някой нелеп нещастен случай...?
Същото.
Той е нещастен, трагичен, но такава е била Божията Воля. Не можем да
проникнем в Божия Разум и да разберем защо се случват всички тези неща.
Не бива дори да опитваме, защото Божията Воля е неизменна и непонятна.
Да се стремим да разкрием Божествената Тайна е съблазън, да знаем отвъд
позволеното. Това е грях.
Откъде знаеш?
Защото ако Бог искаше да разберем всичко това, щяхме да го разбираме наистина. Фактът, че не го разбираме, че не можем да го разберем - е свидетелство, че такава е Божията воля.
Ясно. Фактът, че не разбирате е свидетелство за Божията Воля. Фактът, че това не става е свидетелство, че такава е Божията Воля, Хммм...
Може и да не обяснявам нещата достатъчно добре, но съм убеден В разбиранията си.
Вярваш ли в Божията воля, в това, че Бог е Всемогъщ? Да.
Освен що се отнася до Хитлер. Това, което се е случило тогава, не е Божията Воля.
Не.
Но как става това? Хитлер е нарушил Божията Воля.
А как е възможно това, щом Моята Воля е всемогъща?
Ти си го допуснал.
Ако Аз съм го допуснал, значи такава е била Моята Воля за него.
Така
изглежда... Но каква причина би могла да те накара да го допуснеш? Не.
Твоята Воля е била да му дадеш Свободен Избор. Той е извършил онова,
което е извършил, по собствена Воля.
Съвсем си близо до истината. Съвсем близо.
Прав си, разбира се. Моята воля е Хитлер, както и всички вие, да имате Свободен Избор. Но не е
Моя волята да бъдете наказвани все по-тежко и нескончаемо, ако не
направите избора, който Аз очаквам от вас. Ако беше така, нима вашият
избор щеше да бъде „свободен"? Наистина ли разполагате със свободата да
вършите каквото пожелаете, ако знаете, че ще страдате неописуемо, ако
не действате съобразно Моето желание? Що за избор е това?
Това не е въпрос на наказание. То е просто Природен закон. Въпрос на последици.
Виждам,
че добре си изучил цялата теологична постановка, Която ти позволява да
се отнасяш към Мен като към един отмъстителен Бог, без да Ме държиш
отговорен за това.
Но кой е създал тези Природни закони? И ако приемем, че съм Аз, защо е трябвало да създавам такива закони, а после да ви позволя да ги нарушавате?
Ако
не съм искал да бъдете засегнати от тях - ако волята Ми бе Моите
прекрасни създания никога да не търпят страдания - защо съм допуснал вьзможност да страдат?
И защо ще ви изкушавам ден и нощ да престъпвате законите, които съм създал?
Ти не ни изкушаваш. Изкушава ни дяволът.
Ето че продължаваш да Ме освобождаваш от отговорност.
Не
разбираш ли, че единственият начин да докажеш логически своята теология
е да Ме обявиш за безсилен? Не разбираш ли, че за да имат смисъл твоите
конструкции, Моите трябва да са лишени от смисъл?
Не те ли безпокои представата, че Бог е сътворил същество, чиито действия не може да Контролира?
Не съм казвал, че Ти не можеш да контролираш дявола. Ти можеш да контролираш всичко. Ти си Бог! Просто си предпочел да не го правиш. Допускаш дяволът да ни изкушава, да се опитва да спечели душите ни.
Но защо? Защо ще правя това, ако не искам да ви отклоня от Себе Си?
Защото
искаш да се върнем към Теб по собствен избор, а не защото нямаме избор.
Ти си сътворил Рая и Ада, за да имаме избор. Така можем да избираме, а
не да следваме един път по липса на друг.
Виждам
как си дошъл до тази идея. Смяташ, че щом съм допуснал нещата в твоя
свят такива, каквито са, значи и в Моя трябва да е така.
В твоята реалност Доброто не може да съществува без Злото. Затова си мислиш, че и в Моя свят е така.
Но
ето какво ще ти кажа: Там, където съм Аз, не съществува „зло".
Съществува само Пълнота на всичко. Единство. И Осъзнаването,
Преживяването на това.
Моето Царство е Абсолютът, Където Едно не съществува спрямо Друго, а напълно независимо.
Мое е мястото, където всичко Е Любов.
И няма последици от нищо, което мислим, говорим или Вършим на Земята, така ли?
О, но последици съществуват. Погледни наоколо си. След нашата смърт, искам да кажа.
Не съществува „смърт". Животът продължава вечно. Животът Е. Вие просто променяте формата си.
Добре, нека да е според Твоите думи - след като „променим формата си".
След като промените формата си, последиците престават да съществуват. Съществува само Познанието.
Последиците
са елемент на относителността. Те нямат място в Абсолютната реалност,
защото зависят от линеарното „време" и последователността на събитията.
Те не съществуват в Царството на Абсолюта.
В това Царство няма нищо друго, освен мир, радост и любов.
В
това Царство ти ще узнаеш най-сетне Добрата вест: че твоят „дявол" не
съществува, че ти си това, за което винаги си се смятал - доброта и
любов. Представата, че си нещо различно, е дошла от един безумен външен
свят, който те е накарал да действаш безумно. Един външен свят, който
съди и заклеймява. Другите съдят за теб и въз основа на тяхната присъда
ти съдиш себе си.
Сега искаш Бог да те съди, а Аз няма да го направя.
И тъй като не можеш да разбереш един Бог, Който не действа така, както хората, ти изпадаш в объркване.
Твоята теология е опит отново да намериш себе си.
Казваш,
че нашите теологически системи са безумни - но нима е възможно да има
действаща теологическа система, без система за Награди и Наказания?
Всичко зависи от онова, което се приема за цел на Живота - а оттам и за основа на теологията.
Ако
вярваш, че животът съществува, за да бъде изпитание, проверка, период,
през който трябва да се докаже дали си „достоен", теологическите
системи добиват смисъл.
Ако вярваш, че животът ти съществува като възможност, като процес, чрез който откриваш - спомняш си - че си достоен (и винаги си бил), тогава вашите теологии изглеждат безумни.
Ако си убеден, че Бог е егоцентрично Божество, което изисква внимание, почит, оценка и привързаност - и е готов да убива, за да ги получи - тогава теологическите ви системи започват да изглеждат логични.
Ако
вярваш, че Бог не притежава его, нито изпитва нужди, а е първоизворът
на всичко и съсредоточие на мъдростта и любовта, тогава вашите теологии
се разпадат.
Ако вярваш, че Бог е отмъстителен, ревнив в Своята Любов и Жесток в Своя гняв, тогава вашите теологии са съвършени.
Но
ако си убеден, че Бог е Бог на мира, на радостта и любовта, че Той е
източник на вдъхновение, тогава вашите теологии са безсмислени.
Ето
какво ще ти кажа: смисълът на Живота не е да удовлетвориш Бога.
Смисълът на живота е да познаеш и пресътвориш Истинския си Аз.
Когато направиш това, ти наистина Й въздаваш слава и удовлетворение.
Защо казваш „Й"? Нима Ти си в женски род?
Не
съм нито в женски, нито в мъжки род. Понякога използвам местоимение в
женски род, за да се отърсиш от патриархалното си мислене.
Ако смяташ, че Бог е едно, това значи, че според теб не може да бъде друго. А това е голяма грешка.
Хитлер отиде на небето по следните причини:
Не съществува ад и следователно нямаше къде другаде да отиде.
Действията
му могат да се определят като грешки - действия на нееволюирало
същество - а грешките не се заклеймяват. Дава се шанс те да се
поправят, да се еволюира.
Грешките,
извършени от Хитлер не са нанесли вреда или злина на онези, чиято смърт
той е причинил. Тези души са били освободени от земните си окови,
подобно пеперуди, излетели от какавидата.
Останалите
Живи окайваха загиналите само защото не знаеха към каква радост се
устремяват тези души. Никой, който е преживял смъртта, не оплаква смъртта на никого.
Твърдението
ти, че тези смърти са били безвременни и следователно „нередни",
предполага, че е възможно във Вселената да стане нещо, което не бива да става. Но като се има предвид Моята Същност, това е невъзможно.
Всичко, което се случва във вселената, следва съвършен план. Бог не греши.
Когато
съзреш пълното съвършенство на всичко - не само в нещата, които
приемаш, но и в онези, които не приемаш (и особено в тях) - може да се
каже, че си постигнал съвършено познание.
Всичко
това ми е известно, разбира се. Говорихме за него в първата книга.
Стори ми се необходимо да положим тази основа за разбиране в началото
на тази книга. Затова навлязох в тази поредица от въпроси и отговори.
Но сега, преди да продължим, бих искал да поговорим повече за някои от
най-сложните теологични системи, които ние, хората, сме създали.
Например, казвали са ми като дете, че съм грешник, че всички човешки
същества са грешници, че това е неизбежно - такива сме родени. Родени
сме в грях.
Твърде интересна Концепция. Как са успели да те убедят в това?
Разказваха ми историята за Адам и Ева. В четвърти, пети и шести клас по Катехизис ни учеха, че ние самите може би не сме съгрешили и бебетата със сигурност не са - но Адам и Ева са съгрешили - и като тяхно потомство, ние сме наследили тяхната вина, както и тяхната греховна природа.
Разбираш
ли, Адам и Ева са вкусили от забранения плод - познали са Доброто и
Злото - и така са осъдили цялото свое потомство на разделение от Бога
по рождение. Всички сме рожби на „Грехопадението". Всеки от нас е
виновен. Така че ни се дава Свободен Избор да видим, предполагам, дали
ще извършим същото, което са извършили Адам и Ева и ще се
противопоставим на Бога, или можем да преодолеем своята естествена,
унаследена склонност да вършим „зло" и ще постъпим както трябва,
въпреки всички изкушения на света.
А ако вършите „зло"?
Тогава Ти ще ни изпратиш в ада.
Наистина.
Да. Ако не се покаем.
Разбирам.
Ако кажем, че се разкайваме - ако се отдадем на пълно Покаяние, Ти ще ни спасиш от Ада, но не и от Всички страдания. Ще трябва все пак да отидем в Чистилището за малко, за да се очистим от греховете си.
Колко дълго ще трябва да останете в „Чистилището"?
Зависи.
Трябва да изгорят всичките ни грехове. Не е приятно, уверявам Те.
Колкото повече са греховете ни, толкова повече време е нужно, за да
изгорят - и толкова по-дълго ще стоим там. Така се твърди.
Разбирам.
Но поне няма да идем в ада, където се отива завинаги. От друга страна, ако умрем в смъртен грях, ще отидем направо в ада.
Смъртен грях ли?
За
разлика от простимия грях. Ако умрем с простими грехове, които тежат на
душата ни, отиваме само в Чистилището. Смъртният грях ни отпраща
направо в ада.
Можеш ли да ми дадеш пример за тези различни категории на греха, за които са ти казвали?
Разбира
се. Смъртните грехове са сериозни. Нещо като углавни престъпления. Това
са углавните престъпления на теологията. Такива неща като убийство,
насилие, кражба. Простимите грехове са по-малки. Дребни престъпления в
теологията. Простим грях е да пропуснеш църковната служба в неделя.
Или, в миналото - да ядеш месо в петък.
Почакай малко! Този ваш Бог ви изпраща в Чистилището, ако ядете месо в петък, така ли?
Да. Но вече не. От началото на шестдесетте години вече не го прави. Но ако някой е ял месо в петък преди началото на шестдесетте години, чака го скръб и мъка.
Наистина ли? Абсолютно.
Ами какво се случи в началото на шестдесетте години, така че „грехът" вече престана да бъде грях?
Папата обяви, че вече това не е грях.
Разбирам.
И този ваш Бог ви задължава да Му се покланяте и да посещавате църква в
неделя под страх от наказание и страдание, така ли?
Да
не се присъства на литургиите наистина е грях. И ако не го изповядаш,
ако умреш с този грях на душата си, ще отидеш в Чистилището.
Ами
ако става дума за дете? Какво ще стане с невинното малко дете, което не
познава всички тези „закони", според които Бог ви обича?
Ако едно дете умре, преди да е покръстено във вярата, то отива в преддверието на ада.
Къде отива?
В преддверието на ада. Това не е място, където душите се наказват. Но не е и раят. Това е... ами... преддверието. Там не можеш да бъдеш с Бога, но поне няма „да идеш при дявола".
Но защо да не може едно красиво, невинно дете да отиде при Бога? Детето не е извършило нищо лошо...
Така
е, но не е било кръстено. Колкото и безгрешни да са невинните деца -
или който и да било човек - те не могат да отидат в рая, ако не са
кръстени. Бог в такъв случай не може да ги приеме. Затова е важно
децата да бъдат кръщавани бързо, веднага след раждането им.
Кой ви е внушил всичко това?
Бог. Посредством Своята Църква.
Коя църква?
Светата римокатолическа църква, разбира се. Това е Божията църква. Всъщност, ако си католик и случайно посетиш друга църква, това също е грях.
Останал бях с впечатление, че е грешно да не посещаваш църква.
Така е. Но също така грешно е да посещаваш погрешната църква.
Какво означава „погрешната" църква?
Всяка църква, освен римокатолическата. Не бива да се кръщаваш в
погрешна църква, не бива да сключваш брак в погрешна църква - не бива
дори да посещаваш погрешна църква. Зная това, защото като младеж исках
да присъствам заедно с родителите си на брака на един приятел -
всъщност бях поканен да участвам в церемонията като шафер - но
монахините ме предупредиха да не приемам тази покана, защото онова било
погрешна църква.
А ти послуша ли ги?
Монахините
ли? Не. Прецених, че Бог - Ти - ще присъстваш в онази църква със същата
готовност, както и в моята, така че отидох. Стоях в светото място,
облечен в смокинга си и се чувствах прекрасно.
Много
добре. А сега да обобщим - имаме рай, имаме ад, имаме Чистилище и
преддверие на ада, имаме смъртен грях и простим грях - и какво друго?
Съществуват още конфирмация, причастие и изповед - както и екзорсизъм и Екстаз. Също така...
Продължавай...
... съществуват светци-покровители и задължителни свети празници...
Всеки ден е осветен. Всяка минута е свещена. Този миг сега също е свещен.
Да, така е. Но някои дни са наистина свещени - задължителни свети празници - и на тези дни също трябва да ходим на църква.
Ето ти отново „трябва". А какво става, когато не съблюдаваш това задължение?
Това е грях.
Значи, отиваш в ада.
Отиваш
в Чистилището, ако умреш с този грях на душата. Затова е хубаво да
ходиш на изповед, колкото се може по-често. Някои хора ходят всяка
седмица. Други - всеки ден. Така могат да изтрият ръкописанието на греховете си и да бъдат чисти, ако се случи да умрат...
Това се казва да живееш в постоянен страх.
Да,
това е предназначението на религията - да ни Внушава страх от Бога. За
да вършим каквото е редно и да устояваме на изкушенията.
Аха. Но ако все пак сториш някой „грях" между изповедите и междувременно стане някакъв нещастен случай и умреш, тогава?
Няма страшно. Трябва само искрено да се покаеш и да Кажеш: „Божичко, от душа и сърце се разкайвам, че Те обидих..."
Добре, добре - достатъчно.
Но почакай. Това е само една от религиите на света. Не искаш ли да разбереш нещо и за останалите?
Не, получих представа.
Е,
надявам се хората да не си помислят, че се надсмивам над Вярата им.
Не се надсмиваш над никого, просто казваш нещата такива, каквито са.
Както казваше навремето американският президент Хари Труман. Хората
Крещяха: „Дай им да разберат какво е адът, Хари!", а той отвръщаше:
„Няма да им давам да разбират какво е адът, само ще им покажа
собствените им дела и сами ще го видят!"
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 17:44