| |
|
|
|
|
Бутон за дарения чрез PayPal
| |
| |
|
|
| |
|
|
|
|
07:43
20.04.2024
Събота
3.15.5.183
Онлайн: 1 Гости: 1 Потребители: 0
| |
| |
|
|
|
| |
|
|
| |
|
|
5. „Още преди да поискате, вече ви е дадено."
В първата книга Ти обеща, че ще дадеш във втора книга
разяснения по редица проблеми - като времето и пространството, любовта
и войната, доброто и злото и планетарните геополитически съображения от
най-висок порядък. Обеща също да обясниш - в известни подробности -
човешкото преживяване на секса.
Да, обещах всички тези неща.
Първата
книга бе свързана с по-лични въпроси, с живота на човека като индивид.
Втора книга се занимава с колективния живот на планетата. Трета книга
завършва трилогията с най-мащабните истини: космологията, цялостната
картина, пътят на душата. Като цяло трите книги съдържат настоящите Ми
съвети и информация по всичко от това да си завържеш обувките до това
да разбереш вселената.
Изчерпа ли онова, което имаше да кажеш за времето?
Казах всичко, което ви е нужно да знаете.
Времето не съществува. Всичко съществува едновременно. Всички събития възникват едновременно.
Тази
книга се пише и докато се пише, тя е вече написана. Тя вече съществува.
Ето откъде фактически ти приемаш цялата информация - от книгата, която
е вече написана. Ти само й придаваш форма.
Това означава казаното: „Още преди да поискате, вече ви е дадено."
Информацията за времето изглежда интересна... но доста езотерична. Може ли да намери приложение в реалния живот?
Истинското
разбиране на времето ще ви позволи да живеете много по-спокойно в
относителната реалност, където времето се преживява като движение, като
поток, а не като константа.
Вие самите се движите, а не времето. Времето не се движи. Съществува само Един Миг.
На
някакво дълбинно ниво вие разбирате това. За това когато нещо прекрасно
и забележително се случи в живота ви, вие често казвате „сякаш времето
спря".
И то наистина е спряло. И когато вие също спрете, тогава преживявате един от тези жизнеопределящи моменти.
Това ми се струва трудно за вярване. Как е възможно?
Науката вече е доказала това по математически път. Изведени са формули, които показват, че ако човек пътува в космически кораб с достатъчно голяма скорост и на достатъчно разстояние, той може да се обърне към Земята и да наблюдава собственото си излитане.
Вие
твърдите, че годината се състои от 365 „дни". Но какво означава „ден"?
Вие сте приели - и трябва да добавя, съвсем произволно - че „денят"
това е „времето", което е необходимо на вашия космически кораб да
направи една пълна обиколка около своята ос.
Но откъде знаете, че се е извършило такова завъртане? (Та вие не можете да почувствате
това завъртане!) Избрали сте една отправна точка в небето - Слънцето.
Твърдите, че на космическия кораб, на който се намирате, му е нужен
един ден, за да бъде с лице към Слънцето, после да се обърне с гръб и
накрая отново да се обърне с лице към него.
Разделили сте този „ден" на двайсет и четири „часа" - отново доста
произволно. На същия принцип сте могли да изберете десет или седемдесет
и три!
После сте разделили всеки „час" на „минути". Приели сте, че всяка
часова единица съдържа 60 по-малки единици, наречени „минути" - а всяка
от тях съдържа 60 още по-малки единици - наречени „секунди".
Един ден сте забелязали, че Земята не само се върти около своята ос, тя също така лети в пространството! Наблюдавали сте, че тя обикаля около Слънцето.
Изчислили
сте внимателно, че на Земята са й били нужни 365 обиколки около
собствената ос, за да направи една обиколка около Слънцето. Този брой
земни обиколки сте нарекли „година".
Нещата
малко са се пообъркали, когато сте решили да разделите „годината" на
единици, по-малки от „година", но по-големи от „ден".
Създали сте „седмиците" и „месеците" и сте успели да включите еднакъв брой месеци във всяка година, но не еднакъв брой дни във всеки месец.
Нямаше как да разделите нечетен брой дни (365) на четен брой месеци (12), така че просто решихте, че някои месеци ще имат повече дни от други!
Почувствали
сте, че трябва да се придържате към дванайсет месеца, защото такъв е
броят на лунните цикли, които се наблюдават за една „година". За да
съгласувате тези три пространствени движения - обиколките на Земята
около Слънцето, въртенето й около своята ос и лунните цикли - вие
просто сте нагласили броя на „дните" във всеки „месец".
Но
дори и така не всички проблеми се разрешават, защото вашите по-ранни
постановки създават „натрупване" на „време", с което не знаете как да
се справите. И така, решавате, че през определен период една година ще
има цял един ден в повече.
Нарекли сте такава година високосна и макар и да се шегувате, всъщност
живеете с тази конструкция, докато Моите обяснения за времето наричате
„непонятни"!
По същия произволен начин сте установили
„десетилетията" и „вековете" (които, колкото и странно да е това, се
основават на десятка, а не на дванайсетица), за по-нататъшно отчитане
на „времето" - но всичко, което правите всъщност е, че създавате
измервателни единици за отчитане на движения в пространството.
По този начин виждаме, че не времето „минава", а обектите преминават или обикалят в едно статично поле, което сте нарекли пространство. „Времето" е просто вашият начин да отчитате тези движения!
Учените разбират дълбоко тази връзка и затова говорят за „време-пространствен континуум".
Айнщайн и други учени са разбрали, че времето е мисловна конструкция, относителна концепция. „Времето" е относително
спрямо пространството, което съществува между обектите! (Ако вселената
се разширява, което е така - то на Земята ще й бъде нужно „по-дълго"
време, за да извърши една обиколка около Слънцето, отколкото преди милион години. Тя ще трябва да измине по-дълъг път.)
Така че в последно време са необходими повече минути, часове, дни,
седмици, месеци, години, десетилетия и векове, за да се извършват тези
циклични събития, отколкото това е ставало през 1492 година! (Кога един
„ден" не е ден? Кога една „година" не е година?)
Вашите
съвременни, високоразвити уреди за измерване на времето отчитат това
„времево" противоречие и всяка година часовниците се сверяват така, че
да съответстват на една вселена, която не стои неподвижна! Това се
нарича средно време по Гринуич... И според това „усредняване" излиза,
че вселената лъже!
Айнщайн прави теоретическия извод, че щом не съществува „време", което се движи, а той самият се движи в пространството с определена скорост, нужно е само да се промени разстоянието между обектите или неговата скорост на движение - за да се „промени" времето.
Неговата Обща теория на относителността разшири вашето съвременно разбиране за съотношението между пространство и време.
Сега
можеш да започнеш да разбираш защо, ако направиш продължително
пътешествие през пространството и се завърнеш, може да се окажеш
остарял само с десет години - докато приятелите ти на Земята ще са
остарели с трийсет! Колкото по-далече отиваш, толкова повече ще се
свива време-пространственият континуум и толкова по-малко ще стават
вьзможностите, когато се завърнеш, да намериш живи на Земята онези,
които си оставил!
Но ако учените на Земята в „бъдеще" разработят начин да се движат по-бързо,
те ще успеят да „надхитрят" вселената и да останат в „реалното време"
на Земята и при своето завръщане да установят, че на Земята е изминало
същото време, както и на космическия кораб.
Очевидно е, че ако ускорението е още по-голямо, човек би могъл да се
върне на Земята още преди да е излетял! Тоест, времето на Земята ще
протича далеч по-бавно, отколкото на космическия кораб. Би могъл да се
завърнеш след десет свои „години", докато на Земята ще са минали само
четири! Ако увеличиш скоростта, десет години в космоса могат да се
равняват на десет минути на Земята.
Ако
човек се натъкне на „огъване" на пространството (Айнщайн, както и други
учени са вярвали, че съществува такова „огъване" - и то с пълно
право!), той внезапно ще прекоси „пространството" за един безкрайно
малък „миг". Може ли подобен време-пространствен феномен буквално да те
„запрати" обратно във „времето"?
Не
е много трудно да се види, че „времето" не съществува, освен като
конструкция на ума. Всичко, което е ставало - и което ще става - се
случва сега. Възможността да се наблюдава зависи от гледната точка - от „мястото ти в пространството".
Ако беше на Мое място, щеше да можеш да видиш Всичко - още сега! Разбираш ли?
О-о-о! Започвам - на теоретично ниво - да разбирам!
Много
добре. Тук ти обясних нещата много просто, така че и дете да може да ги
разбере. Може и да не е много издържано от научно гледище, но е лесно
за разбиране.
В момента физическите обекти имат граници на скоростта - но нефизическите обекти - моите мисли... моята душа... могат теоретично да преминават през етера с невероятна скорост.
Точно така! Съвършено вярно! И точно това става в сънищата и другите психически и извънтелесни опитности.
Вече разбираш какво е Deja vu - преживяване на нещо, което вече си преживял!
Но... акo всичко вече се е случило, значи, че съм безсилен да променя бъдещето си. Значи ли това, че всичко е предопределено?
Не! Не се надявай на това! То не е истина. Тази постановка трябва да ти служи, а не да ти нанесе вреда!
Ти
винаги разполагаш със свободна воля и всеобхватен избор. Способността
да проникнеш в „бъдещето" (или да го разбереш с помощта на други) би
трябвало да те подкрепи да живееш живота, който желаеш, а не да те
ограничи.
Но как? Тук се нуждая от помощ.
Ако „видиш" бъдещо събитие или преживяване, което не ти харесва, не го избирай! Направи друг избор! Посочи друго предпочитание!
Промени своето поведение, така че да избегнеш нежелания резултат.
Но как мога да избегна нещо, което вече се е случило?
За теб то още не се е случило! Ти се намираш на такова ниво във време-пространствения континуум, при което още не си осъзнал станалото. Ти „не знаеш", че е „станало". Не си си „спомнил" своето бъдеще!
(Тази забрава е тайната на времето. Тя ти позволява да „играеш" великата игра на живота! По-късно ще ти обясня!)
Онова,
за което не „знаеш", не е. Щом „ти" не си „спомняш" своето бъдеще, то
не „ти" се е „случило" още! Нещо е „станало" само когато се „преживее".
Нещо „се преживява" само когато се „познае".
Нека
сега предположим, че си бил благословен да „надзърнеш" за кратко в
своето „бъдеще" за част от секундата. Онова, което става, е, че твоят
Дух - нефизическата твоя страна - просто забързва и се озовава на друго
място във време-пространствения континуум и пренася със себе си
известна остатъчна енергия - някои образи или впечатления - от момента
или събитието.
Ти
можеш да ги „почувстваш" - или понякога може да ги почувства друг,
който е развил метафизически дар и той може „да почувства" или „види"
тези образи и енергии да витаят около тебе.
Ако не ти харесва онова, което „чувстваш" относно своето „бъдеще",
отклони се от него! Просто се отклони от него! В този миг ти променяш
опита си и всичко в Теб си отдъхва с облекчение!
Почакай малко! Какво...?
Ти трябва да знаеш - вече си готов да разбереш - че съществуваш едновременно на всички нива на време пространството.
Това означава, че душата ти е Съществувала, Съществува и винаги Ще Съществува - свят без Край - Амин.
Аз „съществувам" на повече от едно място, така ли?
Разбира се! Ти съществуваш навсякъде - и във всички времена!
Значи моето аз съществува в бъдещето и в миналото, така ли?
„Бъдещето"
и „миналото" не съществуват, както вече се потрудихме да разберем - но
ако използваме думите така, както ти ги използваш - да.
Значи аз не съм само един?
Ти си само един, но си по-широк, отколкото си мислиш!
И
така, когато моето „аз", което съществува „сега" промени нещо, което не
му харесва В „бъдещето" си, онзи „аз", който съществува в „бъдеще" не
притежава вече това като част от своя опит?
В
основни линии, да. Цялата мозайка се променя. Но той никога не губи
преживяването, което е постигнал. Просто е спокоен и щастлив, че „ти"
няма да го преживееш.
Но нали „аз" от „миналото" все пак трябва „да преживее" това, за да стигне до „аз" от „бъдещето"?
В известен смисъл, да. Но, разбира се, „ти" можеш да „му" помогнеш.
Мога ли?
Разбира се. Първо, като промениш онова, което „азът", който е пред тебе, преживява, „азът", който е зад тебе, може никога да не се наложи да преживее! Благодарение на този механизъм душата еволюира.
По същия начин твоето бъдещо аз получава помощ от собственото си бъдещо аз и по този начин ти позволява да избегнеш онова, което то не е.
Разбираш ли Ме?
Да.
Много е интересно. Но имам един друг въпрос. Какво представляват
миналите животи? Щом винаги съм бил „аз" - в „миналото" и в „бъдещето"
- как мога да бъда някой друг, друга личност в минал живот?
Ти
си Божествено Създание, което може да има повече от една опитност в
едно и също „време" - и способно да раздели своя Аз на много различни
„азове" по свой избор.
Можеш
да преживяваш все отново и отново „един и същи живот" по различни
начини - както току-що обясних. А можеш също да живееш различни животи
в различни „времена" от континуума.
И така, докато си ти, тук и сега - можеш също да бъдеш и си бил - други „азове" в други „времена" и „места".
И таз хубава! Започва да става все по-сложно и по-сложно!
Да. А това е само повърхностно очертание на проблема.
Запомни
само едно: Ти си същество с Божествено Измерение, което няма граници.
Една част от теб е избрала да познае себе си в настоящото Самоопределение, което преживяваш. Но това далеч не е границата на твоето Битие,
макар че ти така си мислиш.
Защо?
Трябва да си мислиш така, защото в противен случай няма да можеш да направиш онова, за което си определил този свой живот.
А какво е то? Ти ми го каза вече, но кажи ми го отново, „тук" и „сега".
Ти използваш всичко в Живота - всичко в многото си животи - за да бъдеш и да решиш
Коя е Истинската Ти Същност; за да избереш и създадеш тази Истинска
Своя Същност; да преживееш и осъществиш настоящата си представа за себе
си.
Ти се намираш във Вечния Момент на Себе-създаване и Себе-осъществяване чрез процеса на Себе-изразяване.
Ти
си привлякъл хората, събитията и обстоятелствата в своя живот като
оръдия, чрез които да осъществиш Най-грандиозния Вариант на
Най-великата Представа, която някога си имал за самия себе си.
Този
процес на създаване и пресъздаване е непрекъснат, безкраен и
многостепенен. Той се осъществява целият „точно сега" и на много нива.
В
твоята линеарна реалност ти преживяваш този процес като развитие от
Минало през Настояще към Бъдеще. Представяш си, че имаш един живот или
може би много, но със сигурност по един в даденото време.
Но ако „времето" не съществува? Тогава всичките ти „животи" ще бъдат едновременни!
И това е така!
Ти живееш този
живот, животът, за който си даваш сметка понастоящем в своето Минало, в
своето Настояще и своето Бъдеще едновременно! Не ти ли се е случвало да
имаш „странно предчувствие" за нещо, което ще се случи - толкова силно,
че да не смееш да си дадеш сметка за него?
На вашия език ти би нарекъл това интуитивно предупреждение. От Моя
гледна точка това е просто внезапно съзнание за нещо, което току-що си
преживял в своето „бъдеще".
Твоето „бъдещо аз" ти казва: „Хей, това никак не е приятно. Не го прави!"
Ти
също така живееш в настоящия миг и други животи - онова, което наричаш
„минали съществувания" - макар да ги преживяваш в своето „минало" (ако
въобще имаш някакво усещане за тях). И това също трябва да бъде така.
За теб щеше да бъде много трудно да играеш тази великолепна игра,
каквато представлява Животът, ако притежаваше пълно съзнание за
всичко, което става. Дори и това разяснение не може да ти го даде. Ако
това стане, „играта" ще свърши! Процесът зависи от самото развитие на
Процеса - включително липсата на пълно разбиране от твоя страна на този
етап.
Затова благослови Процеса и го приеми като най-големият дар на Благия Творец. Приеми с любов Процеса и участвай в него с мир, мъдрост и радост. Възползвай се от Процеса и го преобразувай от нещо, което трябва да понесеш, в нещо, в което доброволно участваш като оръдие за сътворяване на най-прекрасното преживяване на Всички Времена: осъществяването на твоя Божествен Аз.
Как? Как най-добре да сторя това?
Не губи безценни мигове от настоящата си реалност, опитвайки се да разгадаваш тайните на живота.
Има
причина тайните да бъдат тайни. Предай своите съмнения на Бога.
Използвай Сегашния Миг за Висшето му Предназначение - да сътвориш и
преживееш своя Истински Аз.
Избери Своя Аз - Азът, който искаш да бъдеш - и прави всичко, на което си способен, за да го осъществиш.
Използвай
онова, което ти казах за времето като рамка в обхвата на твоето
ограничено разбиране, върху която да изградиш своята Висша Идея.
Ако те споходи представа за „бъдещето", отнеси се с уважение
към нея. Ако придобиеш идея за „минал живот", използвай я - недей
просто да я пренебрегваш. И най-вече, когато ти се разкрие начин да
сътворяваш, разгръщаш, изразяваш и преживяваш своя Божествен Аз във все
по-голямо Величие тук и сега, последвай този начин.
А пътят ще ти се разкрие, защото си поискал това. Създаването на тази
книга е знак, че си поискал. Защото ти нямаше да я създаваш в този миг,
пред очите си, ако нямаше отворено съзнание, открито сърце и душа,
готова да разбере.
Същото се отнася и за онези, които я четат. Защото те също са я създали. Как иначе щяха да я преживяват сега?
Всеки създава всичко, което се преживява сега - което е друг начин да се каже, че Аз създавам всичко, което се преживява сега, защото Аз съм всеки един.
Разбираш ли хармонията в това? Съзираш ли цялото Съвършенство?
То се съдържа в една-единствена истина:
ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДИН.
|
| Категория: Разговори с Бога 2 | Добавил: Бонд (17.04.2009)
|
| Разгледан: 1507
| Рейтинг: 5.0/3 |
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители. [ Регистрация | Вход ] |
|
|
| |
|
|
|
Нумерология
Събота
20.04.2024, 07:43