Но човек, който винаги „задоволява" това, което му се ще, се превръща в голям егоист. Не мога да повярвам, че Ти защитаваш това.
    Ти изхождаш от позицията, че човекът винаги ще направи „егоистичен избор". Но Казвам ти: Човек е спо­собен да направи най-висшия избор.
    И ще ти кажа още и това: Най-висшият избор не ви­наги е изборът, който изглежда, че служи на някой друг.
    С други думи ние трябва да поставим себе си на първо място.
    О, винаги трябва да поставяте себе си на първо място! Тогава в зависимост от онова, което се опитвате да постигнете или се опитвате да преживеете ще правите своя избор.
    Когато целта - целта на вашия живот - е висока и изборите, които правите ще бъдат възвишени.
    Да поставяте себе си на първо място, не означава да бъдете „егоисти" - то означава да имате съзнание за това кои сте.
    Ти поставяш човешките дела на твърде широка основа.
    Само когато човек упражнява най-висшата свобода, той може да постигне най-висш растеж и само тогава развитието е възможно.
    Ако единственото, което правите е да следвате правилата, наложени от някой друг, няма да можете да се развивате, а само да се подчинявате.
    Противно на вашите собствени разбирания, Аз не искам от вас подчинение. Подчинението не означава развитие, а Аз искам от вас развитие и израстване.
    И ако ние не „израстваме", значи ще ни изпратиш в ада, така ли?
    Това не е вярно, но ние разгледахме този въпрос в пър­ва книга и ще го разгледаме по-подробно в книга трета.
    Добре. И така в тези широки параметри, които изложи, може ли да задам още няколко въпроса за секса, преди да приключим с тази тема?
    Задай ги.
    Щом като сексът е толкова прекрасна страна на човешкия опит, защо мнозина духовни учители препоръчват въздържание и защо толкова много светци открито са се въздържали от секс?
    По същата причина, по която са се въздържали от много житейски неща. Тия хора, които са еволюирали до висши нива на разбиране, поставят телесните си желания в хармония с душевните.
    Вие сте триизмерни същества и повечето хора преживяват себе си само като тяло. Дори и разума си преставате да развивате. Още на трийсетгодишна възраст никой вече не чете. Никой не пише. Никой не преподава знанията си. Никой не учи, Разумът бива заб­равен. Той не се подхранва, не се разгръща. Нищо не се влива в него. Не се и изисква нищо, освен минимумът. Умът не се захранва, той не се пробужда, той се прис­пива, притъпява. Вие правите всичко, за да не използва­те активно своя разум - телевизия, филми, жълта литература. Каквото щете правете, само недейте да мислите, недейте да мислите, недейте да мислите!
    Така че повечето хора изживяват живота си на телесно ниво. Хранят тялото си. Обличат тялото си. Предоставят на тялото „необходимото". Повечето хора не прочитат по една свястна книга - имам пред­вид книга, от която да научат нещо, години наред, но могат да ти кажат цялата програма на телевизията за седмицата. В това има нещо изключително тъжно.
    Истината е, че повечето хора не желаят да мислят. Те избират свои водачи, подкрепят правителства, приемат религии, които не изискват независимо мислене.
    „Облекчете ме. Кажете ми какво трябва да правя." Повечето хора желаят това. Къде да седна? Кога да стана? Как да поздравя? Кога да платя? Какво искате от мене да направя?
    Какъв е редът? Докъде мога да се простирам? Кажете ми, кажете ми, кажете ми. Аз ще го направя - само някой трябва да ми каже!
    А после се отвращават, обезкуражават. Изпълнили са всички предписания, така както им е било казано. Къ­де са сбъркали? Кога нещата не са станали както тряб­ва? Защо всичко се разпада? То се е разпаднало в момента, в който сте се отказали да използвате разума си - най-голямото творческо оръдие, с което разполагате.
    Време е отново да се сприятелите със своя разум, да се сближите с него - той се чувства толкова само­тен. Да го нахраните - той е толкова прегладнял.
    Някои от вас - малцина - са разбирали, че вие има­те както тяло, така и разум. И те са се отнасяли с разума си добре. И въпреки това, дори и хората, които зачитат своя разум и онова, което се създава чрез разу­ма, не са се научили да използват този свой разум с по­вече от една десета от неговия Капацитет. Ако знаех­те на какво е способен вашият ум, никога нямаше да престанете да използвате неговите чудотворни сили.
    И ако разбирате, че малцина са хората сред вас, които живеят освен чрез тялото и чрез разума си, броят на онези, които гледат на себе си като на триизмерни същества, съставени от ТЯЛО, РАЗУМ и ДУХ, е направо нищожен.
    И все пак вие сте триизмерни същества. Вие не сте само тяло, но не сте и само тяло с разум.
    Подхранвате ли своята душа? Забелязвате ли я? Лекувате ли я, или я наранявате? Разбивате ли я, или я из­тощавате? Разгръщате ли я, или я стеснявате?
    Самотна ли е вашата душа, както и вашият разум? Не е ли дори още по-пренебрегната и от него? Кога за последен път почувствахте, че давате израз на душа­та си? Кога за последен път плакахте от радост? Кога за последен път писахте стихове? Създавахте музика? Танцувахте в дъжда? Опекохте пай? Нарисувахте не­що? Залепихте нещо, което е било счупено? Целунахте едно дете? Заровихте лицето си в една котка? Разхож­дахте се по хълма? Плувахте гол? Разхождахте се при за­лез? Свирихте на хармоника? Разговаряхте с някого до зори? Любихте се с часове на морския бряг, в гората? Общувахте с природата? Общувахте с Бога?
    Кога беше последният път, когато седнахте сам с тишината, потъвайки в дълбините на своето същество? Кога за последен път казахте здравей на своята ду­ша?
    Когато живеете като едностранно създание, потопени дълбоко в проблемите на тялото? - Парите. Сексът. Властта. Притежанията. Физически стимулато­ри и задоволяване. Сигурност. Слава. Финансови придобивки.
    Когато живеете като двустранно създание, разгръщайки своите интереси, така че да включат проблемите на разума - приятелство; творчество; разгръщане на нови мисли, нови идеи, поставяне на нови цели, нови предизвикателства; личностно израстване.
    Когато живеете като тристранно създание, вие най-сетне намирате хармония в себе си. Вашите интереси включват и проблемите на душата - духовното самоопределение; целта на живота; връзката с Бога; пътеката на еволюция; духовното израстване; върхов­ното предопределение.
    Когато еволюирате към все по-висши и по-висши състояния на съзнанието, вие постигате цялостна реализация на всеки аспект на вашето същество.
    Но еволюция не означава да се откажете от някои аспекти на своя Аз за сметка на други. Тя просто озна­чава да разгърнете своя фокус; да отвърнете очи от пълното, изключително съсредоточаване върху един от аспектите, за да се отнесете с искрена любов и оценка към всички аспекти.
    Защо тогава толкова много духовни учители препоръчват пълно въздържание от секс?
    Защото не са убедени, че хората могат да постигнат равновесие. Те смятат, че сексуалната им енергия и енергиите, свързани с други земни преживявания - е твърде мощна, за да бъде овладяна, да бъде поставена в хармония. Те вярват, че въздържанието е единствения начин, за да се постигне духовна еволюция, а не просто един от резултатите на тази еволюция.
    Но не е ли истина, че някои високо еволюирали същества действително са се отказали от секса?
    Не са се „отказали" в класическия смисъл на думата. Това не е принудително отказване от нещо, което ти се иска, но знаеш, че не е хубаво да го имаш. Това е прос­то освобождаване, отвръщане на погледа, както човек се отказва от втори десерт, не защото десертът не е добър, не дори защото не е добър за самия него, а просто защото, колкото и да е прекрасен десертът, човек вече е получил достатъчно.
    Когато по тази причина човек се отказва от секса, то е, защото иска да се откаже. Но това с нищо не го задължава. Човек просто може никога да не реши, че е имал достатъчно и може винаги да иска този опит в хармония с всички останали опитности на това да Бъ­деш.
    И тук няма нищо лошо. Всичко е наред. Хората, които са сексуално активни, не са по-малко просветлени, нито по-малко еволюирали от онези, които са сексуално неактивни.
    Онова, от което просветлението и еволюцията наистина карат човека да се откаже, е пристрастеността към секса, дълбоката потребност да имаш това преживяване, поведението, което не можеш да овладееш.
    Същото се отнася и за пристрастеността към парите, властта, сигурността, притежанията и другите преживявания на тялото. Но това не означава, че вие не трябва искрено да ги цените и трябва да се отказвате от тях. Трябва да можете да оцените всичко в Живота, защото по този начин зачитате Процеса, който Аз съм сътворил. Презрението към живота и към всяка от не­говите радости - дори и най-основните физически радости - е презрение към Мене, Твореца.
    Защото, когато наричате моето творение несвято, как бихте нарекли Мене? Когато се отнасяте към онова, което съм сътворил, като към нещо свято, вие го преживявате като нещо свято и по този начин преживявате и Мене като свят.
    Но Казвам ви: Аз не съм създал нищо, достойно за презрение и както е казал Шекспир „нищо не е зло, освен ако не го мислим за такова".
    Това ме навежда на още един последен въпрос за секса. Позволен ли е всякакъв секс между възрастни хора, които са съгласни да го правят?
    Да.
    Имам предвид „извратения" секс? Секса без любов, хомосексуалния секс?
    Първо нека още веднъж дадем ясно да се разбере, че неодобрението не е работа на Бога. Аз не седя тук да раздавам присъди, като наричам едно действие Добро, а друго Лошо.
    (Както знаеш, обстойно говорих на тази тема в първа книга.)
    Сега при тези условия на пътя на еволюция, който сте поели, само вие може да решите кое е добро и кое не във връзка с твоя въпрос.
   Съществува обаче една по-широка перспектива, от която еволюиралите души могат да се ръководят.
    Никое поведение, което наскърбява или наранява друг човек, не води до бърза еволюция.
    Има и още едно правило, от което бихте могли да се ръководите.
    Никое действие, което включва и друг човек не бива да бъде предприемано, без съгласието на другия.
    Нека сега разгледаме въпросите, които ти повдигна в контекста на тези максими.
    „Екстравагантен" секс? Ами, ако той не причинява болка на никого и се прави със съгласието на двете стра­ни, каква е причината да бъде определян като „нереден"?
    Секс без любов? Секс заради самия секс. Това е било поставяно под въпрос от началото на времето. Често си мисля, когато чуя този въпрос, че бих искал да вляза в някоя стая с хора и да ги запитам: „Има ли някой тук, който нито веднъж да не е правил секс извън отноше­ния на дълбока, дълготрайна любов, на която напълно си се посветил и с която дивееш? Ако има такъв човек, нека си вдигне ръката."
    Искам, да кажа следното: Всичко, което се прави без любов, не е най-прекия път към Бога!
    Дали това е секс без любов или спагети без любов и кюфтета без любов, ако си приготвил пиршеството и го консумираш без любов, ти се лишаваш от най-изключителната част на преживяването.
    Дали има нещо нередно да се лишиш от това? Тук отново „нередно" не е най-подходящата дума. По-скоро може да се определи като „неблагоприятно" от гледна точка на вашето желание да еволюирате като висши духовни същества, колкото се може по-бързо.
    Хомосексуалният секс? Много хора искат аз да зая­вя, че съм срещу хомосексуалността - и нейните проя­ви. Но аз не раздавам присъди по отношение на един или друг избор, който правите.
    Хората желаят да правят всякакви ценностни преценки по отношение на всичко. А аз някак си им наруша­вам удоволствието. Не съм склонен да се присъединя­вам към техните присъди, което е особено неудобно за онези, които казват, че аз съм раздавал същите тези присъди.
    Моето наблюдение е следното: Имало е време, когато хората са смятали, че бракът между хора от раз­лични раси не само че не е препоръчителен, но нарушава Божия закон. (Колкото и чудно да е някои хора продължават да мислят така.) Те посочват Библията като ав­торитет в това отношение - по същия начин както се позовават на нея като авторитет по въпросите, свързани с хомосексуалността.
    Искаш да кажеш, че няма нищо лошо в това хора от различни раси да сключват бракове помежду си?
    Въпросът е абсурден, но още по-абсурдно би било, ако някои хора отговорят - „не".
    И въпросите във връзка с хомосексуалността ли са също така абсурдни?
    Вие самите трябва да решите. Аз нямам присъда по този въпрос, нито по никой. Зная, че бихте предпочели да имам. Това щеше да направи живота ви много по-ле­сен. Нямаше да ви се налага да вземате решения, няма­ше да се налага да правите трудни избори. Всичко ще­ше да бъде решено вместо вас, нямаше да ви остава нищо друго, освен да му се подчините. Такъв Живот не е много творчески и не създава условия за себеутвърждаване, но също така не създава условия за стрес.
    Нека ти задам някои въпроси във връзка със секса и децата. На каква възраст е подходящо да позволяваме на децата да осъзнаят сексуалността като житейска опитност?
    Децата осъзнават себе си като полови същества, т. е. като човешки същества - от самото си създаване. Онова, което мнозина родители на планетата сега правят, е, че се опитват да им попречат да забелязват това. Ако ръката на бебето попадне на „нередно" мяс­то вие веднага я махате оттам. Ако едно малко дете започне да намира невинно удоволствие в собствено­то си тяло вие реагирате с ужас и предавате този ужас на детето си. Детето се чуди: какво съм направи­ло, какво съм направило? Мама е обезумяла, какво съм направило?
    По отношение на вашия човешки род въпросът не е кога да посветите своето младо поколение в секса, въпросът е кога трябва да спрете да изисквате младежите да отхвърлят своето самоопределение като по­лови същества. Някъде между годините 12 и 17 повече­то от вас се отказват от борбата и заявяват (макар и не с думи - вие избягвате да говорите за това): „Е, добре, сега можеш да забележиш, че имаш полови орга­ни и можеш да вършиш сексуални неща с тях".
    Но до това време увреждането вече е направено. Вашите деца в продължение на десет и повече години са били приучвани да се срамуват от тези свои части на тялото. Някои дори не са чували истинското им име. Родителите се опитват да използват какви ли не думи само и само да избегнат да кажат просто „пенис" или „влагалище".
    След като по този начин сте дали ясно да се разбере, че всичко, свързано с тези части на тялото, тряб­ва да бъде скрито, за него не трябва да се говори, то трябва да бъде отричано, вашите младежи достигат до пубертета, без да знаят въобще какво да правят с тези свои части. Те са напълно лишени от всякаква подготвеност. Разбира се, тогава те реагират злощастно, като откликват на своите нови и неотменни пори­ви объркано и съвсем неподходящо.
    Всичко това не е наложително. То не служи на ваше­то младо поколение, голяма част от което навлиза в зрелия си живот, спазвайки сексуални табута, забрани и с огромни задръжки.
    В просветените общества младежите никога не биват обезсърчавани, укорявани или „коригирани", кога­то започнат да се наслаждават на самото си естест­во. Също така сексуалният живот на техните родите­ли, т. е. самоопределението на родителите им като полови създания - не се избягва или крие. Голите тела, независимо дали на родителите, децата или на братя­та и сестрите, се показват и се възприемат като не­що напълно естествено и великолепно и напълно в реда на нещата - не като неща, от които човек трябва да се срамува.
    Половите функции също се разглеждат като напъл­но естествени, прекрасни и в реда на нещата.
    В някои общества родителите се любят пред погле­да на своите деца - и какво би могло да даде на децата по-голямо чувство за Красотата и великолепието, за чистата радост и пълната естественост на сексуалните прояви на любовта от това? Защото родители­те постоянно формират у децата си представите за „правилно" и „неправилно" Във всяко поведение. А деца­та улавят неуловимите и не толкова неуловими сигна­ли от своите родители по отношение на всичко, което виждат, че родителите им мислят, говорят и вършат.
    Както отбелязах по-рано - такива общества могат да бъдат наричани езически и „примитивни", но се наб­людава, че в тези общества насилието и престъплени­ята, свързани със сексуални страсти, фактически не съ­ществуват. Проституцията е нещо, което се смята за абсурдно, и не се е чувало за сексуални забрани или на­рушени функции.
    Въпреки че подобна откритост не се препоръчва в момента за вашето общество (защото тя едва ли ще може да бъде приета от обществената култура) все пак време е така наречената модерна цивилизация на вашата планета да направи нещо, за да се прекрати с чувството за вина и срам, с потискането, с което толкова често се свързват и характеризират сексуал­ните проявления и преживявания в обществото.
    Някакви предложения? Идеи?
    Престанете да учите децата си още от самото начало на техния живот, че нещата, които са свързани с естественото функциониране на тялото им, са срамни и нередни. Спрете да демонстрирате на младо­то си поколение, че всичко сексуално трябва да бъде скрито. Позволете на децата си да наблюдават роман­тичната страна във вас самите, позволете им да виждат как се прегръщате, докосвате, как проявявате нежности - позволете им да виждат, че техните роди­тели се обичат и показват физически своята любов и че то­ва е нещо съвсем естествено и много прекрасно (ще се учудиш, когато разбереш в колко много семейства то­зи прост урок никога не е преподаван).
    Когато децата ви започнат да изпитват собствени сексуални чувства, любопитство и пориви, накарайте ги да свързват този нов разгръщащ се опит за самите тях с чувство на радост и тържество, а не на вина и срам.
    И за Бога, престанете да криете своите тела от вашите деца. Няма нищо лошо в това да ви видят да плувате голи в селския вир, когато сте на екскурзия сред природата или в басейна в задния двор. Няма защо да получавате сърдечен удар, ако ви зърнат да излизате от спалнята и да влизате в банята без халат. Преста­нете с този безумен стремеж непрекъснато да се пок­ривате, да се затваряте, да премахвате всякаква възможност, дори и най-невинната, детето ви да се отнася към вас като същество със свое собствено полово самоопределение. Децата имат чувството, че родителите им са безполови, защото самите им родители са се показали пред тях по такъв начин. Децата си представят, че и те трябва да бъдат безполови, защото всички деца подражават на своите родители. (Психотерапевтите ще ви кажат, че някои пораснали деца много дълго имат големи трудности, защото си представят как техните родители всъщност „го правят", което, разбира се, изпълва тези младежи - сега пациенти в психотерапевтичния кабинет с ярост или чувство на вина и срам, защото самите те естествено желаят „да го правят" и не могат да разберат какво им пречи.)
    Ето защо, разговаряйте за секса със своите деца, смейте се за секса със своите деца, учете ги, позволя­вайте и им показвайте как да тържествуват във връз­ка със своята сексуалност. Ето това можете да напра­вите за своите деца. И го правете от деня, в който са родени, с първата целувка, с първата прегръдка, с първото докосване, което получават от вас и което виждат, че вие помежду си си давате.
    Благодаря Ти. Благодаря. Толкова много се надявах, че Ти ще внесеш някакъв разум по този въпрос. Но ще ти задам един последен Въпрос. Кога е подходящо по специфичен начин да се разговаря и въведе или опише сексуалността на децата?
    Те сами ще ти подскажат кога това време е дошло. Всяко дете безпогрешно ще ти даде ясно да разбереш, ако всъщност го наблюдаваш и се вслушваш в него. Това става постепенно. Сексуалният интерес у децата се появява постепенно и ти ще познаеш и ще разбереш кога е подходящата възраст да разясниш този повишен интерес към сексуалността у своето дете, ако самият си наясно, ако си приключил за себе си разясняването на този въпрос.
    А как да постигаме това?
    Направете каквото е нужно. Посещавайте семинари. Консултирайте се с психотерапевти. Запишете се в група. Прочетете книга. Медитирайте по въпроса. Открийте се един друг. Най-вече открийте се един-друг като мъже и жени отново. Открийте, върнете си, утвърдете своята собствена сексуалност. Отпразну­вайте я. Радвайте й се. Бъдете себе си.
    Усвоете своята собствена, изпълнена с радост сексу­алност и тогава ще можете да позволите и да окуражите децата си да усвоят тяхната.
    Отново благодаря. А сега, ако преминем от разглеждането на проблема с децата и се върнем отново към по-общия въпрос за човешката сексуалност, трябва да Ти задам един допълнителен въпрос и може да изглежда нахален и дори непочтителен, но аз не мога да оставя този разговор, без да го задам.
    Е, добре, спри да се извиняваш и просто го задай.
    Добре. Може ли да се говори за нещо такова като „прекалено много" секс?
    Не. Разбира се, че не. Но има нещо такова като „прекалено голяма нужда" от секс. Предлагам ви следната формула:
    Наслаждавайте се на всичко.
    Нямайте нужда от нищо.
    Включително и от хората ли?
    Включително и от хората. Особено от хората. Да се нуждаеш от някого е най-бързият начин да убиеш взаимоотношенията си с него.
    Но всички ние обичаме да чувстваме, че се нуждаят от нас.
    Тогава престанете. Предпочитайте да чувства­те, че не се нуждаят от вас - защото най-големият подарък, който можете да дадете на някого, е силата и способността да не се нуждае от вас, да не се нуждае от нищо.