Добре, готов съм да продължим. Обеща
да поговорим за някои по-мащабни аспекти на живота на Земята. И още от
момента, когато стана дума за живота в Съединените щати, все ми се
иска да те запитам по-подробно във връзка с това.
Добре и Аз желая втората книга да разгледа някои от по-важните
проблеми, с които се сблъсква твоята планета. И няма по-сериозен
проблем от този за образованието на младото поколение.
Май не се справяме много с това, нали...? Съдя от начина, по който поставяш въпроса.
Е,
всичко, разбира се, е относително. Относно онова, което се опитвате да
постигнете, трябва да се каже, че всъщност не се справяте.
Всичко,
което говоря тук, всичко, което съм включил в тази дискусия и съм
поискал да бъде включено в този документ, трябва да се разглежда в
такъв контекст. Аз не раздавам присъди за това кое е „редно" и кое е
„нередно", кое е „зло" и кое е „добро". Аз просто изразявам своите
наблюдения за резултатите, относно онова, което вие самите твърдите, че
се опитвате да правите.
Разбирам това.
Казваш, че разбираш, но ще дойде време - и то преди края на този диалог - когато ще Ме обвиниш, че те осъждам.
Никога няма да те обвиня в това. Зная много добре, че не е така.
„Зная много добре" не е попречило на човешката раса да Ме нарича в миналото Бог, който съди.
Е, добре, това ще попречи на мен.
Ще Видим.
Искаше да поговорим за образованието.
Да,
наистина. Забелязвам, че повечето от вас не разбират правилно
същността, функциите и целите на образованието. Да не говорим за
процеса, чрез който да го осъществяват.
Това е много силно твърдение и имам нужда от помощ, за да го проумея.
По-голямата
част от човечеството е на мнение, че смисълът, целта и предназначението
на образованието е да преподава знания. Да дадеш образование на
някого, означава да му предадеш познание - в повечето случаи
познанието, придобито от определено семейство, род, племе, общество,
нация и от целият свят.
Но образованието не е особено много свързано с познание.
О? Това ме озадачава. Очевидно.
С какво тогава е свързано образованието? С мъдрост.
Мъдрост ли?
Добре, предавам се. Каква е разликата?
Мъдростта е приложено познание.
Значи, не бива да се опитваме да даваме на нашето младо поколение познание. Трябва да се опитваме да му дадем мъдрост.
Преди всичко не се „опитвайте" да правите нищо. Просто го правете.
На второ място, не пренебрегвайте познанието за сметка на мъдростта,
това може да се окаже фатално. От друга страна, не пренебрегвайте
мъдростта за сметка на познанието. Това също може да се окаже фатално,
то ще унищожи познанието. На вашата планета то всъщност го унищожава.
Искаш да кажеш, че пренебрегваме мъдростта за сметка на познанието ли?
В повечето случаи да. И как правим това?
Учите децата какво да мислят, вместо как да мислят.
Обясни ми, моля те, това.
Разбира
се. Когато преподавате на вашите деца познание, вие им казвате какво да
мислят, т.е. вие им казвате какво се предполага, че трябва да знаят,
какво искате да приемат за истина.
Когато предавате мъдрост на своите деца, вие не им казвате какво трябва да знаят, нито какво е истина, а по-скоро как да постигнат своята собствена истина.
Но без познание не може да има мъдрост.
Съгласен
съм. Ето защо казах, че не можете да пренебрегвате познанието за
сметка на мъдростта. Известно количество познание трябва да се предава
от едно поколение на друго, това е очевидно. Но колкото се може
по-малко познание. По-малко количество означава по-добро качество.
Нека детето само да открие за себе си нещата. Знайте едно: познанието се губи. Мъдростта никога не се забравя.
Значи училищата трябва да учат децата на колкото се може по-малко неща?
Вашите
училища трябва да сменят своите акценти. В момента те са съсредоточени
най-вече върху знанието и обръщат изключително малко внимание на
мъдростта. Часовете по критическо мислене, проблемни задачи и логика
се смятат от много родители за опасни. Те настояват да се изключат
подобни часове от учебната програма. И това става, защото целта им е
да запазят начина си на Живот. Защото децата, които имат възможност да
развият собствено критическо мислене, са твърде склонни да се откъснат
от моралните норми и от целия начин на живот на своите родители.
За
да съхраните начина си на живот, вие сте изградили една образователна
система, която се основава на развитие на паметта на детето, а не на
неговите способности. Децата се учат да помнят
факти и митове - митовете, които всяко общество изгражда за себе си -
а не им се дава възможност да откриват и да пресъздават собствените си
истини.
Програми, които карат децата да развият своите способности и умения, а не паметта си, се
подлагат на насмешка от ония, които си въобразяват, че знаят какво
трябва да научи детето. Но онова, на което учите своите деца, е
приближило света към невежеството, а не го е отдалечило от него.
Нашите училища не преподават митове, те преподават факти.
Сега се опитваш да излъжеш сам себе си. По същия начин, по който лъжете вашите деца.
Лъжем нашите деца, така ли?
Разбира
се. Можеш да вземеш който искаш учебник по история и сам ще се убедиш.
Вашата история е написана от хора, които искат децата да възприемат
света от точно определена гледна точка. Всеки опит да се разшири
историческият кръгозор се подлага на критика и се определя като
„ревизионистки". Не искате да кажете истината за миналото си на своите
деца, за да не ви видят такива, каквито сте в действителност.
В
по-голямата си част историята е написана от гледна точка на онази част
от обществото, която може да се определи като англосаксонци,
протестанти, мъже. Когато жените, чернокожите и другите хора, които са
малцинство, заявят: „Хей, почакайте малко, не така са станали нещата,
вие сте изключили голяма част от събитията тук," вие се гърчите от
страх, крещите и изисквате „ревизионистите" да спрат да се опитват да
променят вашите учебници. Нямате никакво желание децата ви да узнаят
какво в действителност се е случило. Искате само да знаят онова,
което оправдава случилото се от ваша гледна точка. Искаш ли да ти дам пример за това?
Да, моля.
В
Съединените щати вие не учите своите деца всичко, което трябва да
знаят, за решението на вашата страна да хвърли атомни бомби над два
японски града, които убиха и осакатиха стотици хиляди хора. По-скоро им
представяте фактите така, както вие самите гледате на тях - и както
бихте искали те да ги възприемат.
Ако
някой направи опит да даде и друга гледна точка по този въпрос -
например, гледната точка на японците - вие крещите от ярост и
заявявате, че училищата не трябва да се осмеляват дори и да помислят
да представят подобни факти в тяхната историческа перспектива на това
важно събитие. По този начин вие не преподавате история, а политика.
Историята
трябва да бъде точна и пълна характеристика на всичко, което
действително се е случило. Политиката никога не разглежда събитията
такива, каквито са били. Политиката винаги заема гледната точка на
едната страна по отношение на случилото се.
Историята показва, политиката оправдава. Историята разказва всичко, политиката прикрива, разказва само едната страна на нещата.
Политиците мразят вярно написаната история, а вярно написаната история не говори твърде добре за политиците.
Но
вие всъщност сте облечени в новите дрехи на краля, защото вашите деца в
крайна сметка виждат истината. Деца, които са научени да мислят
критично, се обръщат към вашата история и казват: „Господи, как са се
заблуждавали моите родители и прародители!" Това ви се струва
непоносимо. Вие се опитвате да им го избиете от главата. Не искате
децата да познават основни факти. Искате да възприемат вашата гледна
точка спрямо фактите.
Струва ми се, че малко преувеличаваш. Май отиде твърде далеч с тази аргументация.
Така
ли? Повечето представители на вашето общество не искат децата дори да
знаят основни факти на живота. Хората са останали възмутени дори когато
училището просто започва да преподава на децата това как функционира
човешкото тяло. Сега вие не допускате да се каже на децата по какъв
начин се разпространява СПИН или как трябва да се предотврати неговото
разпространяване. Освен ако от специфична гледна точка ги инструктирате
как да избягват СПИН. Тогава всичко е наред, но просто да им дадете
факти и да ги оставите да решават сами? За нищо на света.
Децата нямат готовност сами да вземат решение по тези въпроси, те трябва да бъдат ръководени правилно.
Замислял ли си се над вашия свят напоследък? Какво имаш предвид?
Той показва по какъв начин сте ръководили своите деца в миналото.
Не.
Това показва само как не сме ги ръководили. Ако светът е в това
състояние на разложение, в което е днес - а това е така в много
отношения - то не е, защото сме се опитвали да учим своите деца на
утвърдени ценности, а защото сме допуснали да бъдат научени на цялата
тази „нова мода"!
И ти наистина вярваш в това, нали?
Напълно
си прав, наистина вярвам! Ако бяхме държали децата си ограничени до
консервативния морал, вместо да ги тъпчем с целия този боклук като
„критическо мислене" и така нататък, ние щяхме да бъдем далеч
по-добре. Ако не бяхме въвели в класните стаи така нареченото
„сексуално възпитание" и бяхме оставили семейството да се занимава с
него, както е редно, сега нямаше тийнейджърите да създават бебета и
самотни майки на 17 години да подават молби за социална помощ и светът
нямаше да стигне до този амок. Ако бяхме по-настоятелни в това
младежите ни да живеят според нашите
морални норми, а не ги бяхме оставили да си създават свои, нашата
силна, енергична нация нямаше да се превърне в тази жалка имитация на
онова, което е била.
И още нещо, недей да се опитваш да ми казваш изведнъж, че трябва да
видим своите „неправди" за онова, което сме извършили в Хирошима и
Нагазаки. Ние сложихме края на войната, за Бога. Спасихме хиляди Животи. И от двете страни. Такава беше цената на войната. На никого не му харесваше това решение. Но това трябваше да се направи.
Разбирам.
Да,
разбираш. И ти приличаш на всички онези сладникави либерални
комунистчета. Искаш да ревизираме своята история, добре. Искаш да
ревизираме самите себе си, да отречем на самите себе си правото на
съществувание. Тогава вие, либералите, ще можете най-сетне да се
наложите; да завладеете света; да си изградите своите декадентски
общества; да преразпределите богатствата. Властта на народа
и какво ли още не. Но то досега не ни е довело до никъде. Онова, което
ни е нужно, е завръщане към миналото, към ценностите на нашите праотци.
Ето какво ни е нужно!
Свърши ли?
Да, свърших. Какво ще кажеш?
Много добре. Това беше наистина много добре.
Е, когато човек е говорил по радиото в продължение на няколко години, не е трудно да изрази всичките тези мисли.
Така мислят повечето хора на вашата планета, нали?
Определено.
Не само в Америка. Може да вземеш, която искаш страна. Само да смениш
името на войната. Достатъчно е да вземеш за пример което и да е военно
действие, на която и да е държава, по което и да е време на историята.
Няма значение. Всички мислят, че са прави. Всички знаят, че другата страна е неправа. Да забравим за Хирошима, можем да вземем за пример Берлин. Или Босна.
А
и всеки знае, че утвърдените ценности са давали резултат. Всички вече
знаят, че светът върви към разпадане. Не само в Америка. Навсякъде е
така. Надига се глас за връщане към утвърдените ценности и към
национализма навсякъде на планетата.
Зная, че е така.
- Опитах се само да дам израз на тези чувства, на тази загриженост, на тази ярост.
- Добре се справи. Едва не ме убеди.
Тогава? Какво ще кажеш на хората, които наистина мислят така?
Бих
ги запитал дали наистина смятат, че нещата са били по-добри преди
тридесет, преди четиридесет, преди петдесет години. Бих казал, че в
спомена нещата не се виждат достатъчно ясно. Човек си спомня доброто и
забравя лошото, това е естествено и нормално, но не се оставяй да бъдеш
заблуждаван, мисли критично. А недей просто да си спомняш
онова, което мислят другите. Ако се върнем към нашия пример, наистина
ли смяташ, че е било абсолютно необходимо да се хвърли атомна бомба
над Хирошима? Какво казват вашите американки историци по отношение на
множеството сведения, дадени от хора, които знаят по-добре какво
всъщност е станало? За това, че Японската империя тайно е дала на
Съединените щати своето съгласие да сложи край на войната, преди да
бъде хвърлена бомбата? Каква роля е изиграло желанието за отмъщение за
ужаса край Пърл Харбър при решаването да се хвърли бомба? А ако
приемеш, че бомбата над Хирошима е била необходима, защо тогава е било
необходимо да се хвърли втора бомба? Възможно е, разбира се, твоите
изводи да са напълно правилни. Възможно е американската гледна точка за
събитията да отговаря на действителността.
Това
не е обект на дискусия тук. Онова, което дискутираме, е, че Вашата
образователна система не допуска критическо мислене по тези и много
други въпроси.
Можеш ли да си представиш какво би се случило с
един учител по социология или история в Айова, който поиска тези
въпроси да се изучават в клас и приканва и окуражава студентите и
учениците да анализират проблемите в дълбочина и да си направят свои
собствени изводи?
Ето това е въпросът! Вие не желаете вашите младежи сами да си направят изводите. Искате те да приемат, да стигнат до същите изводи, до които сте стигнали вие. Така ги обричате да повтарят грешките, до които тези изводи са ви довели.
А
какво ще кажеш за твърденията на толкова много хора относно утвърдените
ценности и разпадането на днешното общество? Какво ще кажеш за
невероятното нарастване на броя на младежите в юношеска възраст, които
раждат свои деца, на майките, които молят за социална помощ и за това,
че нашият свят е достигнал до амок?
Вашият
свят наистина е стигнал до амок, с това съм съгласен, но той не е
стигнал до този амок, защото сте допуснали в училищата вашите деца
наистина да бъдат обучавани, той е стигнал до това състояние, защото
не сте допуснали да бъдат учени истински.
Вие
не позволявате училищата ви да учат, че любовта е всичко, което
съществува, вие не сте позволили във вашите училища да се говори за
любовта, която е безусловна.
По дяволите, ние не допускаме дори религиите да говорят за това.
Точно
така. Както и не позволявате на вашите младежи да се научат да обичат
себе си, своите тела, своята човешка същност и своята удивителна
сексуална същност. И няма да допуснете децата ви да знаят, че те са
преди всичко духовни същества, които обитават в тяло. Вие не се
отнасяте към вашите деца като духове, които са се въплътили в тела.
В
общества, където открито се говори за сексуалността и тя свободно се
дискутира и с радост се обяснява и преживява, фактически не съществуват
сексуални престъпления, има само много малък брой раждания, които не са
желани и очаквани и няма „незаконни" раждания. Във високоразвитите
общества всички раждания са благословени и всички майки и всички деца получават грижи и благосъстояние. Обществото не би допуснало нищо друго.
В
общества, където историята не се подчинява на възгледите на силните и
властните на деня, грешките на миналото открито се признават и никога
не се повтарят. И веднъж е достатъчно за поведение, което е очевидно себеразрушаващо.
В общества, където се преподава критическо мислене, проблемни ситуации
и умения за живот, а не се учат факти, които просто трябва да се
запаметят, дори и така наречените „оправдани" действия на миналото се
разглеждат внимателно и се анализират. Нищо не се приема за даденост.
Как
се постига това? Да вземем например Втората световна война. Как една
училищна система може да преподава житейски умения, а не просто факти,
когато разглежда историческия епизод при Хирошима?
Учителите биха описали пред своите ученици точно онова, което се е случило, ще представят всички факти - всички факти, които са довели до това събитие. Ще потърсят гледните точки на историци от двете страни, като си дадат сметка, че за всичко
съществува повече от една гледна точка. След това няма да искат от
класа да запамети фактите по въпроса. Вместо това, ще отправят
предизвикателство към тях, ще кажат: „Ето че чухте какво се е случило,
знаете всичко, което е предхождало, всичко, което е станало след тези
събития. Дадохме ви колкото можахме „знания". Сега от това „знание",
каква „мъдрост" можете да извлечете? Ако вие сте избрани да решите
проблемите, пред които хората са били изправени в онези дни, и които са
били решени като е била хвърлена бомба, как бихте ги решили, можете ли да намерите по-добър начин?"
О, разбира се, това е лесно. Всеки може да даде отговори по този начин - със задна дата. Всеки може да погледне през раменете назад и да каже: „Аз щях да направя това по-различно."
Защо тогава не го правите?
Моля?
Казах, защо тогава не го правите? Защо не сте обръщали поглед назад през рамо, защо не се учите
от миналото си и не постъпвате по друг начин? Ще ти кажа защо. Защото
да позволите на децата си да имат друг поглед към миналото, да го
анализират критично и всъщност да изисквате от тях това, като част от тяхното образование, ще ви изправи пред риска те, да се противопоставят на начина, по който вие сте постъпвали.
Те
и без това, разбира се, ще ви се противопоставят, но вие просто не
желаете да позволите това да става твърде много в класните стаи. Така
че на тях им се налага да излязат да го правят на улицата. Размахват
лозунги, късат си военните книжки, изгарят военни отличия и флагове,
правят всичко възможно, за да привлекат вниманието ви, да ви накарат да
ги забележите. Вашите младежи крещят срещу вас: „Трябва да има по-добър начин!" Но вие не ги чувате. Вие не искате да ги чуете и затова не ги стимулирате в класните стаи да започнат да мислят критично по отношение на фактите, които им давате.
Просто ги приемете, им казвате вие. Не се изправяйте да ни заявявате, че не сме прави, просто приемете за право онова, на което ви учим.
Ето такова образование давате на вашите деца. И това наричате образование.
Но
има хора, които биха казали, че тъкмо младите хора и техните
налудничави либерални идеи тласкат тази страна и света по
нанадолнището. Водят ни към ада, тласкат ни към пълна забрава,
унищожават ценностите на нашата култура и ги заменят с девиза „Прави
каквото ти се прави" или „каквото чувстваш, че е добро" - един морал,
който заплашва да унищожи нашия начин на живот.
Младите хора наистина унищожават вашия начин на живот, младите хора винаги са го правили. Вашата работа е да ги окуражавате, а не да ги обезкуражавате.
Не
са младите хора, които унищожават дъждовните гори, те искат от вас да
спрете това. Не са младите хора, които унищожават озоновия слой, те
искат от вас да спрете това разрушение. Не са младите хора, които
експлоатират бедните във фабриките по целия свят, те искат от вас да
прекратите това. Не са младите хора, които ги осъждат на смърт, а след
това използват парите за война и въоръжаване. Те искат да прекратите
това. Не са младите хора, които пренебрегват проблемите на слабите и
потиснатите, оставяйки стотици хора да умират от глад ежедневно на
планетата, когато има храна достатъчно, за да засити всички. Те искат
от вас да прекратите това.
Не
са младите хора, които се занимават с политиката на лъжи и манипулации.
Те искат от вас да прекратите това. Не са младите хора, които са
сексуално репресирани, които се срамуват и притесняват от собствените
си тела и предават този срам и притеснение на собственото си
поколение. Те искат от вас да предотвратите това. Не са младите хора,
които са изградили една цялостна система въз основа на принципа
„правото на силния". И не те са изградили свят, който разрешава
проблемите си с насилие. Те искат от вас да предотвратите това.
И дори не го изискват..., те молят за това.
Но
тъкмо младите хора са агресивни! Младите хора се събират на банди и
убиват! Младите хора се надсмиват над закона и реда - над всякакъв ред. Младите хора ще ни подлудят!
Когато
молбите и призивите на младите хора да се промени света остават нечути,
когато никой не им обръща внимание, когато те видят, че каузата им е
загубена - когато видят, че вие ще наложите себе си въпреки всичко -
тогава младите хора, които не са глупаци, ще извършат поредното нещо,
което е най-добро за тях. Те, след като не могат да ви победят, ще се
присъединят към вас.
Вашите
младежи са се присъединили към вас чрез вашето поведение. Ако те
действат с насилие, това е така, защото вие действате с насилие. Ако са
материалистично настроени, така е, защото вие сте материалистично
настроени. Ако действат безумно, това е защото вие действате безумно.
Ако използват секса манипулативно, безотговорно, безсрамно, това е,
защото вие вършите същото. Единствената разлика между младежите и
възрастните е, че младежите вършат това открито.
Възрастните
прикриват своето поведение. Възрастните смятат, че младите хора не ги
виждат. Но младите виждат всичко, нищо не остава скрито за тях. Те
виждат лицемерието у възрастните и отчаяно се опитват да го променят.
Но когато опитат всичко и не успеят, те не виждат друга възможност,
освен да му подражават. В това е тяхната грешка, но никой не ги е учил на нещо друго. Не им е позволено да анализират критично поведението на възрастните, дадена им е била само възможността да го запаметят.
А онова, което човек запаметява, той го увековечава.
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 18:07